Темата на АПРИЛчетата - чака Морко!

  • 16 864
  • 287
# 90
Наистина интересна тема.
За себе си - почти като Вени съм била и аз. Много строг баща и майка, която виждаше в мен някакъв вид съперничество. Така и не разбрах за какво. Донякъде това, че баща ми замина в чужбина преди 10 години ми повлия положително във формирането на характера. Много по-уверена съм определено, знам какво искам, как да го постигна и т.н
За Альо - той е точно противположното на описаните от вас дечица - МНОГО е контактен, ам амного, чак прекалява понякога. В магазина държи да каже на всички служиетли "здравей", "какво правиш", всички ги е питал как се казват, а ако забрави името пита пак. Говаря за супермаркет голям. Като има някой темерутест и не му отговори - той казва "здравей" докато не му се отговори насреща. Гледам, че преценява кога да отсъпи - ако е по-малко детето, но ако не е си отсроява неговата, Не е агресивен, не налита на бой, но ако го ударят си връща. По принцип не се намесвам, само ако стане достатъчно сериозно и ако има опасност да се наранят. Не ем търси да ми се опалче, че някой му е взел играчаката. Нещо като Тони е - не му спира устата - вечер е невъзможно да си кажем нещо с баща му, само да си отворя устата и да споделя нещо и той веднага "мамо, обаче...". Обяснявам му че искам да споделя нещо с тати и т.н Истериите понамаляха доста. Вече в магазина се разбираме, че не може всичко да се купува, накрая си избира само едно. Расте човечето явно. Появи се и другата титулярка в градината - много си я хареса, от което мога да съм доволна. Там почти се е научил да се бърше сам. Вече са много по-малко оцапани гащите (едвам си личи). Като се замисля никог ане съм била амбициозна спрямо него. И не мисля да бъда. В това отношение и нашите не са били и съм им благодарна. Докато може сам да си избир акакво иска мисля само един език и спорт (да му се запълни празното мозъче и да хаби енергия някъде).
Стана дълго, но темата е много хуабва!
Виж целия пост
# 91
На Тони му се отразява зле това, че стои с мен вкъщи. Все пак с бебето не мога да бъда 100% на линия за Тони, а той няма реално връстници, с които да контактува. Да играе час-два с някой навън не е като да ходи на градина. С мен какво да си каже?Аз на клоун ли да се правя? Не съм му връстничка и това си е.
Все нещо иска, все нещо показва, все нещо говори. А като сме в парка да речем, там за час и нещо едва ли може да си каже каквото има да си казва с децата - обикновено търчи като щур, лети напред-назад, не е от тези, които могат и 2 часа да висят в пясъчника и да копаят с лопатката. Не си пада по мълчанието, все гледа да разкаже нещо на някого.
Най-добре е детето да не е само. Аз като съм единствена и всичите амбиции се изляха върху мен. Не съм глезена, напротив. Все на нечии очаквания трябва да отговоря, все е съм идеална, все не съм достатъчно амбициозна. Това доста ме е деформирало - не мога да си отстоявам позицията, не мога да се карам с някого и после да му се сърдя доживот защото е бил лош с мен,  не мога да съм егоист и да искам, искам, искам. А човек трябва да бъде и такъв понякога.
Един по-възрастен мъж на плажа ни направи забележка защо караме детето да си даде мелничката щом то не желае. Как щял да научи, че нещата си имат собственик, и че понякога на него няма да му дават, но и той може да не дава. Що за мекушаво същество сме щели да възпитаме, нямало да стане мъж, който да се бори за своето. Да ви кажа има резон в думите му. Той нямаше предвид да се възпитава един единак-егоист, но че това все да дава, подава, да пренебрегва собственото си желание не било добре. И като се замислим, какво по-глупаво от това да учим детето, че в момент, в който играе с нещо, а друго пожелае тази играчка, то трябва да спре и да я даде?Че после така ще избие някаква агресия. Така и аз, все съм давала споделяла, търпяла. Братовчедка ми бе 'трудното" дете, което бе невротично, горкото, и трябваше всички да й лижем краката , за да не реве и да не истерясва. Тя вечно ми се катереше по главата, един ден лежахме и гледахме телевизия. Искаше да легне отпред, демек аз зад нея на леглото - добрееее, да не се сърди. После започна да си слага крака в/у мен, аз го махам, тя го слага, дразнеше ме така известно време. И понеже знае, че ако ревне баба ми ще изпадне в ужас, затова си позволяваше да ме тормози. Не помя как стана, но направо ми падна пердето, вярвате ли ми, че за първи път ухапах някого, ама така захапах крака й, че ми се събраха зъбите, такава синка й направих, че и лекар нямаше как да помогне. Още го помни братовчедка ми, а сме вече на по 30 години  Wink
Така и прекалено свитите деца, тези който ги водим за добри и отстъпчиви, на тези които всеим повтарят, че трябва да пренебрегнат себе си и да потъпчат желанията си, някой ден просто ще избият нанякъде. Не вярвам да е в добра посока.
Виж целия пост
# 92
Хелоу, между две почивки! Grinning

По темата - аз пък си мисля, че всяко дете и родители са индивидуалности, които не бива да се вкарват в калъп или в книжен модел.
От голямо значение са възпитанието и темпераментът на родителя, които вече са даденост и не подлежат на голяма промяна, които пък са модел за детето, щем не щем, което пък шлифова със своя си темперамент....
Иначе не е лошо, родителят да се ползва от курсове и книги - дава най-малкото друг поглед на нещата и метод за разбереш някои ситуации.
Имам близки с доста големичко вече дете, които се опитват да преодоляват неща, за които са чели/чули, че трябва да стане еди-как си... Ами изкуствено седят, от където и да ги погледнеш - не стига, че не им приляга и е противоестествено, някак си, но според мен им влече допълнителни проблеми...
Горното, според мен, де! Rolling Eyes

Янче, успех! Hug

Красе, затова е в кавички! Mr. Green
Виж целия пост
# 93
Енви, а снимки:)
Темата ми е много болна: в момента съм отчаян родител. Със Симона водим някаква непрестанна битка. Постоянно се караме , извиняваме и след малко пак така. Не става с отвличане , не става в обесняване, не става с каране, даже и с шамари.  Все едно не съм родител, никакъв авторитет. За да е спокойна трябва просто да и се изпълняват желанията, на секундата. Търпението и е нулево. Миналия ден беше най-страшния случай, отиваме до магазина, навря се в секцията с алкохола, да си мрънка нещо, пробвах да я измъкна от там с думи, но за кратко, все пак можеха да и се изсипят всички бутилки на главата. Накрая я вдигнах да я отнеса, и като ме захапа за врата , стиска, не знам как да реагирам, пищя , удрям по дупето, а тя стиска още повече. после два часа и двете бяхме в шок. Но най-вероятно това и е последното захапване.
Юлче, новата работа е почти същата като старата, просто ще пиша на друг език, за друг тип софтуер, в друга фирма, с друга организация и други хора, и най-важното като начало не толкова много отговорностти. А щях да те питам нещо, като прочетох за бъдещата ти работа, ако не смяташ че е много лично де. Да не би това да ти е родното школо?
Виж целия пост
# 94
Точно, Аги, точно! Аз се улавям, че искам да формирам детето си, да е според моите представи за добро, възпитано дете, и едновременно пренебрегвам нейният характер, темперамент и желания  Cry Ми не е хубаво, разбира се. Не казвам да му се позволява всичко на детето  Stop Трябва да се намери баланс, и точно това за мен е най-трудното. Трябва двамата с баща й да обсъдим, кои граници да поставяме, какви правила, и в кое отношение можем да отстъпваме повечко, за да получи и детето понякога своята воля.

Другото важно е, как се говори с детето. Нямам предвид само тона, но думите. Примерно, вместо "Я виж, пак си се изцапал, не можеш ли поне веднъж да ядеш като бял човек  Twisted Evil" да се каже....ами не знам и аз, нали за това ще посетя курса  Joy ....просто по-положително да се изразяват нещата. Аз точно така говоря  Embarassed и явно Милена почва да си мисли, че наистина е неспособна  Cry

Ужас, голямо чудовище съм  Cry  Cry  Cry

Вени, права си - детето не се чувства прието такова, каквото е и съответно не се чувства обичано  Cry Sad


Добре поне, че темата се съживи  Blush

Енви, къде бяхте, къде ще ходите?  Sunglasses
Виж целия пост
# 95
На планина бяхме, на море ще ходим. Sunglasses


Янче, Татянка,
родете си по още едно детенце и ще видите, как ще се наместят нещата!  Peace
Каките ще осъзнаят, че не са единствени; мамите ще поделят обичта и амбицията си между две деца и така малко свободно време ще имат, да мислят, че са провалени родители... Wink
Виж целия пост
# 96
Татянка, много малко родители са като тебе - да се спрат и да замислят дали и къде грешат. Евала за което!   bouquet И аз поянкога се опитвам да си правя разни анализи...
Аз също се хващам, че понякога крещя много за дребни неща, после ми е много гадно  Rolling Eyes Точно се опитвам - вместо да му кажа - "не така, че ще паднеш" - "внимай, че може да паднеш така". Опитвам се, но не винаги успявам.
Янче, Cry Confused хич не ти е било леко, но и Альо имаше такъв период. Нищо не помагаше. Тръшкаше се в магазини, по улици, в нас, навсякъде  Tired Шамари не съм пробвала де, но се правих, че не забелязвам, говорих, виках, крещях..ъ-ъ...просто отмина...Дано и при вас е така  Hug
Още с отваряне на очите сутрин винаги му акзвам, че много го обичкам. През деня още няколко пъти. От време на време като му се скарам за нещо и той "Ти защо ми викаш, мамо"....става ми криво.... Иначе често чувам и аз "Мамо, и аз те обичам". Толкова мило ми става....
Опитвам се да не позволявам на гадното сиво ежедневие да ни потъпква, че става страшно...Но е много трудно, защото сме двама родители и то доста различи по характер и различно отглеждани. Мен може да са ме глдали строго, но с много любов, доакто при Пешо не е така.....за радост не рефлектира това върху детето, ама да ви питам всичките ли мъже са такива деца в повечето случаи  Rolling Eyes ooooh! Така се дразнят понякога, никой не отстъпва и всичко рефлектира отгоре ми  Rolling Eyes
Адашче, много телеграфно бре  Mr. Green
Виж целия пост
# 97
Аааа, нашит засичания са от сорта
- Сега защо ми викаш?
-Не е хубаво да се говори така
-Зщо крещиш?
 Иначе вечер, сутрин, понякога и през деня идва и заключава "Не много се бичаме, аз много бичам тебееее, таткоооо, Одоооо", аз го подсещам за Дидо, той и него включва.
Гушкаме се, аз все повтарям, че го обичам, че ги обичам и двамата, казвам, че бебето е най-хубавото бебе, а той най-добрия батко и така. Grinning
Никога не си позволявам да му казвам, че не го обичам такъв, даше избягвам да казвам, че е лош. Все повтарям, че лоши деца няма, само са непослушни понякога.
Но използвам редица мнооого лоши думи - абе ти идиот ли си, много си глупав понякога, прасе такова... Embarassedпосле веднага смегчавам тона, но след като съм се изпуснала да го обидя. Sad
Виж целия пост
# 98
Мдаааааам чудесна тема, Татянка благодаря че я подхвана.
Аз също определено на моменти се чувствам провален родител, ама като гледам съвсем не съм единствената Laughing.
Юл си върви отрано по-голям инат и от мен дори и се наблюдава доста често сблъсък на инати помежду ни.За съжаление Денката се намесва почти винаги в полза на Юл, с което определено не му прави услуга на детето.Ситуация от вчера сутринта.Аз отрязвам една лепенка, която да залепя/ по препоръка на г-жите в градината/ на шишето му. Той обаче отказва да ми даде шишето да я залепя-неискал Shocked.След 5 минутно настояване от моя страна и негов отказ/ и понеже знам, че много иска лепенката, а аз му предлагах и на него-ама той иска и двете/ взех "лепките" и ги хвърлих в кофата.Като ревна той, ама голям рев.И баща му, за да не му ревял до градината взе, та му отряза нова лепка и му я даде.И в крайна сметка той освен, че надви в ината си ами и беше поощтрен един вид. Нито шишето с лепка, нито аз изпълнила намеренията си, а то доволен и щастлив.Е не получава подкрепа от Денката в този смисъл и това определено ме прави по-лошия и строг родител. Tired.Имаме доста конфликти по въпроса.
Иначе за самочувствието-моето определно няма такова Confused.Аз правех грешката да го науча да отстъпва за играчките си винаги, което обаче се превърна в болезнено пазене на всичко свое.Само на по-малки от него деца не врещи като обезумял, когато му вземат нещо-явно му разбира малката главица, че са по-невинни мъниците./ще стане добър батко от него, само мама да се навие Embarassed/.
А в спорове с деца реагира с автоагресия, започва да ръмжи и да се дере по лицето, когато другото дете не отстъпи.
Виж целия пост
# 99
Извинявам се за втория пост, но не ми позволи да редактирам...
Та тие моменти много ме притесняват, и си давам сметка, че аз съм виновна за което.
Денката определено реагира директно и когато другото дете му вземе изграчката/ а това дете е съседчето, което винаги иска всичко на Юл и на което никога дори и топка не му изкарват пред блока и детето е нормално да иска чуждите играчки.Денката не изтърпя и се намеси и каза, че щом не могат да играят заедно няма да ги събираме.Другата майка реагира-"те всички деца искат чуждите играчки", а Денката и отговори, че нашето не прави така и няма да позволи да му го причиняват ежедневно.И така спряхме да събираме децата и дори и поразвалихме отношенията Confused.Не знам дали и той беше прав в тази ситуация, но определено е по- добре отколкото аз бих направила-да отстъпя играчката на Юл на съседчето.Ще се радвам ако изразите мнение по въпросната ситуация Hug.
Като изключим тези ни неволи сме екстра, Юл ходи на ДГ, ние на работа, правим и изолация междувремено и приемаме/изпращаме гости и така..... Laughing
Янче, Юле , честити ви нови службички, да виносят парички и удовлетворение Hug.
И на голяма патерица искам да честитя РД на Бабълка и Рали  bouquet.Бъдете все така мили и позитивни приятелки Heart Eyes.
Виж целия пост
# 100
Клубът на провалените родители се оформя тук  Laughing

И аз редовно й казвам на Милена че много я обичам, и от скоро тя ми казва същото от само себе си  Heart Eyes Нооооо колкото и да го кажа, ако с държанието ми й създавам друго впечатление, думите са един вид празни  Sad

Ваня, много трудна ситуация. Може би аз бих казала на майката, че е нормално децата да искат играчките на други деца, но другото дете като излиза без играчки, за Юли не остава нищо  Crossing Arms А с Дени намерете някакъв консенсус, и Сашо понякога идва и е добрият който позволява нещо което бях забранила, ама не може така  Naughty Трябва двамата родители да са единодушни, иначе и детето се обърква.

Хич не е лесно всичко това  Tired
Виж целия пост
# 101
Гледам степодхванали възпитанието..
Моят Нико е тип като Али на Смин. Изключително контактен, сам си решава проблемите и не остава никому длъжен. Определено е любимец на всички и малко се притеснявам да не се разлигави. В ДГ едната учителка го обожав аи хич не се прикрива (то тя и на мъжа ми налите де  ooooh!) и доста се дразня, защото като се върнат титулярките детето ще е объркано. Радвам се,ч е расте такъв, защото ако беше неуверен не знам ка щях да му помогна. Надявам се и за бъдеще да е така. Не ми се иска да го "сначкат" в училище. Аз лично успявах да съм лидер до 5ти клас, но след смяна на 4-5 училища и градове, накрая се смачках и останах затворена и необщителна за поне 15 години. Затова искам сигурна и стабилна среда за детето си. В една ДГ, в едно училище, дори и на един адрес...А не като мен...
Що се бъзикате с мен и Здрач-а? Малко ми е странно, все щом толкова хора и над 30 го харесват трябва да има защо..освен това аз съм непоправима романтичка, да споменавам ли, че обожавам Гордост и предрасъдъци  Blush
Виж целия пост
# 102
Еййй, такъв дълбокомислен пост написах и с едно натискане го изтрих  Laughing

Наиситна тук дискусията е много полезна, но не и за мен. Най-накрая просто ще реша, че си въобразявам глупости и ще оставя детето да си е толкова срамежливо, колкото пожелае. Всъщност не уточних добре, Иво не е контактен само с деца на негова възраст - размазваме всяка срещната бабичка в квартала, която му обърне внимание, със здравей, кратък светски разговор на общи теми и чао. Възрастните явно не са заплаха за него, както и брат му. Може би все пак проблемът е в детската градина.

Янче, права си в предположението си. Аз и за никое друго училище не бих се навила.

Красе, никой не се бъзика с теб. Аз също харесвам Гордост и предразсъдъци, както и вс други книги на Джейн Остин. Не съм романтичка, но стилът й на писане много ми допада.

Аги, аз пък обожавам да слушам Иво и да си говоря с него. Той също не млъква по цял ден, но някак си не ми е уморително, защото обичам да слушам как разсъждава, да го уча на неща и да виждам как се развива умствено. Уникалн ое да гледаш как едно дете се превръща в човек.

Ванче, аз бих постъпила като мъжа ти в двата случая. Понякога просто трябва да си по-умен и да отстъпиш в името на мира, спокойствието и тишината. Във втория случай - детето ти не е длъжно да си дава играчките, ако не иска. Ми негови са си, толкоз. Ако пожелае ще даде, ако не - никоя чавка няма право да ми каже да си пренебрегна детето, щото нейното нямало с какво да си играе.
В тази връзка сега се учим на стоицизъм и имаме успехи. Аз не позволявам дърпане на играчки от ръцете на мое или чуждо дете, но от друга страна не съм и страж на купа играчки, с който излизаме. И затова много често, когато Иво си зареже косачката, някое дете му я взима. В началото беше трагедия и непрекъснато ходехме двамата да я искаме (той сам, както вече писах, няма кураж, а пък аз, като надвисна над детето и то обикновено я връща моменталически и без коментари  Mr. Green всъщност не гледам лошо, даже напротив  Mr. Green ). Обяснявах му как е нормално децата да взимат играчки, които не са техни и с които той не играе, защото са им интересни, но в края на краищата как тези чужди играчки им омръзват бързо и децата ги оставят; как никое дете няма да му вземе косачката и да си я отнесе вкъщи, защото тя си е негова. Сега сме стигнали до момента да следи детето и косачката с поглед, без да коментира и когато даденото дете я остави, се обръща към мен и с радост в очите заявява - виж, остави ми косачката! Малък успех за мен  bowuu

Татянче, фразата, която търсиш, е: "Опитай се да внимаваш повече, защото се ядосвам, когато ми се налага да къпя теб и да чистя пода всеки път, когато ядеш. Виж, мама се навежда над чинията и не се цапа. Тате също. Искаш ли салфетка? Изчисти коремчето. Като се нахраниш, ще ми помогнеш да почистим изцапаното". Това не е цитат от книга, а ежедневното ми стихотворение при всяко сядане на маса, защото те и двамата вече ядат сами. Не помага да ядат по-внимателно, но то всъщност нищо не помага, просто трябва да пораснат повече.

Яне, аз бях почнала да водя борба за надмощие с Даниел по едно време. Той има много силен характер от новороден. Само че се усетих, че няма да го бъде моето и се спрях навреме. Сега пренебрегвам факта, че е под две години и му говоря и обяснявам като на възрастен, все едно че говоря с някого на 30 години. Младен също го третира така. Понякога го оставяме да се запъне и да стане на неговата, щом е преценил така, а ние пък от своя страна сме преценили, че можем да го оставим да прави каквото си иска, а понякога леко го изнудваме - "Не хвърляй чинията на пода! Ако хвърлиш чинията, ще слезеш от масата и ще идеш в хола и няма да се храниш. Това ли искаш?" - т.е. винаги му даваме избор, като му казваме и какви ще са последствията от грешния избор (досега не е правил грешен избор  Mr. Green ). Отношенията ни се промениха рязко към по-добро и уважението е взаимно; явно някои бебета се раждат възрастни в умствено отношение и не търпят глезотии по отношение на себе си  Laughing В истерия е изпадал досега само веднъж, не по моя вина (много уморен и гладен, а баба му се опитала да му съблече мокрите дрехи) и тогава чак аз се удивих на себе си как го издържах с усмивка почти час да крещи и да не знае какво и защо иска. Оттогава не е имал подобни подвизи. Иво от време на време изпада в подобни, макар и не толкова драматични състояние, но него много по-лесно го убеждавам вече.
Виж целия пост
# 103
Момичета, не сте провалени родители. Просто не е толкова просто, колкото е изглеждало в представите ни, когато сме гледали отстрани чуждите деца и чуждите родители. Това в съчетание с овнета и телета...е става още по-трудно. Деня ни натоварен и изнервен също не помага да се реагира винаги адекватно. Но понякога избираме по-лесния начин, защото сме твърде изморени да хванем по-трудния, така че важен е баланса на нещата да се намери - кога да се отстъпи, кога не. Аз понякога като видя, че не се съгласяват отстъпвам малко с уговорката и те да направят същото. Например:
- хайде да тръгваме вече! - аз
- не, още не ми се тръгва - дете
- хайде, че става късно - аз
- още малко, мамоооооо -дете
- добре, но само 5 минути - аз
и след малко обявявам, че са минали 5 минути и тръгваме.
А за тръшкането - оставям да си се тръшка, реве и пр. ако не се усмири с думи първоначално, де.
За играчките - и аз го уча да дава, ама не е много резултатно. за тази позиция, която Аги спомена, не бях се сещала, обаче.
Виж целия пост
# 104
За играчките - и аз го уча да дава, ама не е много резултатно. за тази позиция, която Аги спомена, не бях се сещала, обаче.

А аз винаги съм го спазвала точно това, защото и винаги съм го учила, че чуждите играчки се гледат, може малко да поиграе с тях, ако никой друг не играе и после се оставят, откъдето са взети. Чуждото си е чуждо,  за мен това е една граница, която трябва да се спазва. И съответно от друга страна - ако той не си дава играчките, това си е негово право. Случвало се е той да си събере всичко и да ме накара да си тръгнем, защото не иска никой да му пипа нещата. Аз не коментирам подобни решения, ставаме и си тръгваме. Така си е решил, точка. Не мога да го карам да надскочи себе си, ако не е узрял за това психически.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия