Да споделя и аз. Работя във фирма явно засегната сериозно от кризата. Повечето колеги съвместяват по няколко дейности, аз и аз съм потърпевша също. Мълча си за момента и освен моята си работа съм и секретарка. Но днес шефката се опита доста грубо да ме унижи без да има явна причина за това. Аз не и премълчах, но ми идеше да я....... Не стига,че не ми плащат да съм и секретарка ,но тя си позволи да ми държи тон,който смятам че не заслужавах. Цялата работа стана, защото оставих едно писмо за нея на бюрото и явно не достатъчно силно съм оповестила за неговото съществуване(за да не я притесня), тя работеше на компютъра си и следвателно бях ужасно обидена каква съм била, какво било това отношение и т.н. Едвам се сдържах и излязох от стаята и офиса. Да поясня тя има ужасен характер , така се държи и с мъжа си,който е собственика на фирмата и по принцип не е добър човек, но досега не си беше позволявала такова отношение към мен. Както и да е разплаках се отвън и все още ми е много гадно, незнам как ще реагирам при следващо такова отношение?
Виж целия пост
как да запазим гордостта и работата си?
- Публикувана: 28 юли 2009, 13:45 ч.
- Последно мнение: 29 юли 2009, 16:25 ч.
# 1
28 юли 2009, 14:08 ч.
Решаваш до колко държиш / имаш нужда от тази работа и до къде ти стига търпимостта. Или преглъщаш лошото отношение или си вдигаш шапката. Щом финансовото положение във фирмата не е добро това ще се отразява и на настроението на работодателите в негативен план и щом имат нагласа да си го изкарват на работниците нещата загрубяват.
Виж целия пост
# 2
28 юли 2009, 14:12 ч.
Няма гаранция обаче, че и на следващата работа няма да е същото.
Виж целия пост
Решаваш до колко държиш / имаш нужда от тази работа и до къде ти стига търпимостта. Или преглъщаш лошото отношение или си вдигаш шапката. Щом финансовото положение във фирмата не е добро това ще се отразява и на настроението на работодателите в негативен план и щом имат нагласа да си го изкарват на работниците нещата загрубяват.
Няма гаранция обаче, че и на следващата работа няма да е същото.
# 3
28 юли 2009, 14:15 ч.
Аз имах шеф, който винаги крещеше в екстремни ситуации, но не съм се чувствала с накърнена гордост. Все пак неговата липса на професионализъм не е мой проблем. Не съм реагирала по никакъв начин директно, но работех много по-малко и по неентусиазирано(връщах си го къде съзнателно, къде не), напуснах при удобен случай, естествено пак ми се крещя.
Според мен, няма никакъв смисъл да отговаряш и да се занимаваш с обяснения, докато нямаш подсигурено място с по-добри условия. Такива хора са много злобни и не се затрогват или впечатляват от протести. Но и не трябва да се чувстваш унизена, напротив дръж си се с достойнство и гордо вдигната глава. Абстрахирай се максимално от поведението й, доколкото ти е възможно.
П.С. Винаги ми е било странно как някои шефове не разбират, че има голяма разлика между мотивиран служител и немотивиран такъв - вариантите за кръшкане са безбройни.
Виж целия пост
Според мен, няма никакъв смисъл да отговаряш и да се занимаваш с обяснения, докато нямаш подсигурено място с по-добри условия. Такива хора са много злобни и не се затрогват или впечатляват от протести. Но и не трябва да се чувстваш унизена, напротив дръж си се с достойнство и гордо вдигната глава. Абстрахирай се максимално от поведението й, доколкото ти е възможно.
П.С. Винаги ми е било странно как някои шефове не разбират, че има голяма разлика между мотивиран служител и немотивиран такъв - вариантите за кръшкане са безбройни.
# 4
28 юли 2009, 14:18 ч.
Няма гаранция обаче, че и на следващата работа няма да е същото.
За съжаление, в момента много работодатели са се самозабравили в държанието и поведението си.
Всички намериха много добро оправдание в лицето на кризата.
Виж целия пост
Решаваш до колко държиш / имаш нужда от тази работа и до къде ти стига търпимостта. Или преглъщаш лошото отношение или си вдигаш шапката. Щом финансовото положение във фирмата не е добро това ще се отразява и на настроението на работодателите в негативен план и щом имат нагласа да си го изкарват на работниците нещата загрубяват.
Няма гаранция обаче, че и на следващата работа няма да е същото.
Всички намериха много добро оправдание в лицето на кризата.
# 5
28 юли 2009, 14:20 ч.
Абсолютно никаква гаранция, уви По-горното написах от собствен опит. На старата си работа търпях доста време / не месеци, а даже година и нещо / подобно "троснато" отношение при подобни безпарични проблеми на работодателите / също мъж и жена /. Но нямах много избор, от гледна точка на семейния бюджет ... В един момент ми преля чашата и просто реших да напусна.
На настоящото ми работно място не всичко е розово естествено, но няма ежедневни обвинения за щяло и нещяло и нажежена без конкретна причина обстановка, която те кара да се чувстваш гузен, дори като си вършиш работата
Виж целия пост
По-горното написах от собствен опит. На старата си работа търпях доста време / не месеци, а даже година и нещо / подобно "троснато" отношение при подобни безпарични проблеми на работодателите / също мъж и жена /. Но нямах много избор, от гледна точка на семейния бюджет ... В един момент ми преля чашата и просто реших да напусна. На настоящото ми работно място не всичко е розово естествено, но няма ежедневни обвинения за щяло и нещяло и нажежена без конкретна причина обстановка, която те кара да се чувстваш гузен, дори като си вършиш работата
# 6
28 юли 2009, 14:25 ч.
Никога шеф не ми е крещял. Хвала на бога, все на уравновесени типове съм попадала, но жена шеф е друга тема.
Не бих премълчала да ми крещят като на селски идиот. Бих направила забележка за тона с тих и нетърпящ възражение тон. Ако не е отявлена простакеса би и направило впечатление, че е прекалила и не би имало последствия. Да се разплача пък е направо немислимо.
Виж целия пост
Не бих премълчала да ми крещят като на селски идиот. Бих направила забележка за тона с тих и нетърпящ възражение тон. Ако не е отявлена простакеса би и направило впечатление, че е прекалила и не би имало последствия. Да се разплача пък е направо немислимо.
# 7
28 юли 2009, 14:27 ч.
Може, обаче още от началото да си беше казала аз не съм ви секретарка.
И щяха да знаят и да не разчитат на теб.
Сега са разчитали, работата не е свършена, проблем е станал и ти си виновна.
И плачеш...
Да им беше казала навреме, а не сега като не си направила нещата както трябва да се сещаш, че не си секретарката.
Нищо не оправдава виковете разбира се.
Ето, аз гледам от позицията на работодател - имаме си чистачка, която почива 2 дни в седмицата и през тези два дни момичетата чистят. Това са условията, те не са чистачки, но и аз чистя с тях. Но ако видя нещо мръсно, ще им направя забележка, независимо, че не са чистачките. Когато поемеш отговорност за нещо, трябва да го изпълниш до край.
Никой не те кара да работиш за лоши хора, защо го правиш? Щом за теб са такива, напусни.
Виж целия пост
И щяха да знаят и да не разчитат на теб.
Сега са разчитали, работата не е свършена, проблем е станал и ти си виновна.
И плачеш...
Да им беше казала навреме, а не сега като не си направила нещата както трябва да се сещаш, че не си секретарката.
Нищо не оправдава виковете разбира се.
Ето, аз гледам от позицията на работодател - имаме си чистачка, която почива 2 дни в седмицата и през тези два дни момичетата чистят. Това са условията, те не са чистачки, но и аз чистя с тях. Но ако видя нещо мръсно, ще им направя забележка, независимо, че не са чистачките. Когато поемеш отговорност за нещо, трябва да го изпълниш до край.
Никой не те кара да работиш за лоши хора, защо го правиш? Щом за теб са такива, напусни.
# 8
28 юли 2009, 14:33 ч.
Темата ме подсети, как си говорят мъжът ми и неговият шеф. Ако не ги познаваш, ще си помислиш, че всеки момент ще се сбият и със сигурност няма да познаеш, кой е началникът. Страхотни темпераменти, страхотно нещо. За щастие и двамата не вземат крясъците на сериозно, а го приемат като част от обсъждането на работата. Всъщност са в прекрасни отношения. Мисълта ми е, че ние жените приемаме доста емоционално избухванията на шефовете и забравяме, че и те са хора. При това често търпят много повече напрежение от подчинените си. Ако приемеш това като част от работата, а не лично, вероятно ще погледнеш на ситуацията от друг ъгъл.
Виж целия пост
# 9
28 юли 2009, 14:33 ч.
Ще им го каже, ама дали все още ще работи за тях?
Повечето управители си мислят, че щом ти дават заплата, могат да ти възлагат каквито решат задължения. Ще и да викат, като не си перфектен в новото си амплоа.
Виж целия пост
Може, обаче още от началото да си беше казала аз не съм ви секретарка.
Повечето управители си мислят, че щом ти дават заплата, могат да ти възлагат каквито решат задължения. Ще и да викат, като не си перфектен в новото си амплоа.
# 10
28 юли 2009, 14:34 ч.
Както кавате по-горе не е гаранция, че на друго място няма да е същото отношението. Аз също не съм свикнала(както предполагам и повечето от вас) на подобно отношение и именно затова ми е тежко. Приех временно да изпълнявам и тази функция защото се притеснявам точно в този момент да остана без работа. Явно е ,че аз съм позволила да изпадна в това положение ,но то е защото исках да понатрупам опит на тая позиция(не като секретарка обаче) и тогава да си търся по-хубава работа. Но дойде и този момент и сега знам, че ще ми бъде трудно да си намеря друга. Сега съм възприела учтиво-студения тон, защото ако и кажа какво мисля, ще е последният ми работен ден тук. И определено започвам да оглеждам други варианти за работа.
Виж целия пост
# 11
28 юли 2009, 14:35 ч.
Да не мислиш,че е толкова лесно и работа се намира под път и над път?
Виж целия пост
Никой не те кара да работиш за лоши хора, защо го правиш? Щом за теб са такива, напусни.
# 12
28 юли 2009, 14:36 ч.
Няма разлика между добър шеф-жена и добър шеф-мъж. Моля ви, не внасяйте ненужен сексизъм по тая тема. Имала съм шефове жени и мъже, виждала съм всякакви страни от характерите и определено не мисля, че полът е определящ за професионализма на човека, не ми прибавяйте МЦ, защото и мъжете си имат такива периоди, че даже и критика карат не по-лека от женската.
Гордостта и достойнството понякога не вървят ръка за ръка с работата, уви. Можеш да търпиш, можеш да напуснеш. Можеш да проведеш разговор с шефа си, да й кажеш, че не си секретарка и пр., но това едва ли ще помогне, 'щото както стана ясно "те колят и бесят" и това е.
Виж целия пост
Гордостта и достойнството понякога не вървят ръка за ръка с работата, уви. Можеш да търпиш, можеш да напуснеш. Можеш да проведеш разговор с шефа си, да й кажеш, че не си секретарка и пр., но това едва ли ще помогне, 'щото както стана ясно "те колят и бесят" и това е.
# 13
28 юли 2009, 14:39 ч.
ще напусне при алтернатива, дотогава трябва да се търпи. няма никаква гордост в безпаричието.
Хубавото е,че лошите работодатели вредят само на себе си. излезне ли ти име, после ще си транзитна гара, а при транзитните гари никой не влага усилия.
Виж целия пост
Никой не те кара да работиш за лоши хора, защо го правиш? Щом за теб са такива, напусни.
Хубавото е,че лошите работодатели вредят само на себе си. излезне ли ти име, после ще си транзитна гара, а при транзитните гари никой не влага усилия.
# 14
28 юли 2009, 14:41 ч.
Сещам се за една мисъл на Платон: "Не може хем ... до края, хем да влезеш в рая"
Виж целия пост
Препоръчани теми