как да се справя?

  • 2 147
  • 37
въпросът ми е към работещите мами.
Много ми е трудно и мъчно. Имам две момиченца. И двете съм ги оставила на баба и градини от 5 месечни. Все работа, издръжка.Много ми липсва време прекарано с тях.Изпитвам огромна вина.Голям данък плащат милите. Да осигуряваме им всичко, но на каква цена? Нямам време да ги заведа на спорт, език, театър. Събота и Неделя какво понапред. Сега Габи ще е в първи клас. как ще и обърна внимание, как ще се справям? Трябва да работя, но и деца имам и там съм отговорна и длъжна. Ако спра работа, няма осигуровки, няма заплата, не че ще останем гладни, но имам добра работа.А и млад човек съм не мога да се изолирам вкъщи.Собствен бизнес, имам планове. ще видим какво ще стане, но сега криза а и едва ли ще съм по-свободна.Направо не знам не виждам решение. Всяка сутрин Мелина реве на вратата, а аз в колата.
Виж целия пост
# 1
Идеално те разбирам. Моите ги гледах аз до почти 2 годинки и после ясла, градина.
Сега, лятото са ваканция и са една седмица при баба, една при леля, една при кака ... и не ми остава време да поиграем, защото след работа кое по-напред, точно както ти казваш.
Винаги съм мислела, че не е важно количеството на прекараното с някого време, а качеството. Мисли позитивно и се радвай на всеки миг, прекаран с децата си. В събота и неделя и вечер след работа най-напред са те - децата... Така на нас с мъжа ми не ни остава време за нас, защото заспиваме заедно с хлапетата от умора, ама и това време ще мине. Децата растат и вече нямат толкова нужда от мама, тогава (надявам се) ще имаме повече време за нас ...
Виж целия пост
# 2
Чувствам вина. Габи иска да ходи на плуване, а аз единствено за анг..език мога да ангажирам едната баба.
Мелина всеки ден ме пита нали утре си вкъщи мамо, аз няма да искам нищо да ми купиш и може да не печелиш парички. Как да немаря баланса? Когато беше едно дете, някак си най по-лесно беше, но сега липсват ми много. Може би работа на по-малка заетост, но не намирам такава  cry Вечно нямам време, да подредим играчките, да оправя дрешките, да видя какво са правили в градината, а и за себе се да не говорим ходя на фризьор или козметик един път годишно. Може би аз не мога да се организирам, но в 7.300 сутрин излизам и най-рано 19.300 се прибирам, ако  не пазарувам
Виж целия пост
# 3
Нямаш шанс за по-добра организация, ако не смениш работата си. Или да се примириш с положението.Аз лично се примирих, и се моля синът ми да ми прости някога за всички пропуснати моменти заедно.
Виж целия пост
# 4
А в събота и неделя нямаш ли почивка. Аз например сега лятото като я взема от детската градина въобще не се прибираме в къщи. Ходим на разходка, хапваме в ресторант и така 5-6 часа са отделени само за нея.
Виж целия пост
# 5
Не съм работеща мама, но все пак на първо четене мога да се сетя за няколко неща за подобряване на организацията и за освобождаване на време за децата:
- Намери момиче (студентка например) или млада пенсионерка да ти помага - да води децата по уроци, паркове, детски центрове... където ти не успяваш през деня.
-Намери жена за почистване - 1-2 пъти седмично по 4 часа са напълно достатъчни. Освободеното време посвети само и единствено на децата си.
-Наложи на себе си стриктно разписание и го спазвай строго. Така че вечер да имаш поне 1-2 часа за децата си, които да не са заети с хранене, къпане, обслужване.
Ако се сетя за още нещо, ще допълвам.

За съжаление в забързаното ни ежедневие не става да огрeeм навсякъде, все нещо ще страда. Аз избрах да съм си вкъщи при децата докато поотраснат. Не съжалявам засега, дано не съжалявам и в бъдеще, но пък страшно ми липсва професионалното развитие и контакти. Няма пълно щастие.
Виж целия пост
# 6
..... Как да немаря баланса? .....
Истината е, че баланс трудно се намира. Лошото е, че малко майки могат да си позволят да зарежат работата си и да се занимават само с децата. Аз и досега съжалявам за тези пропуснати мигове.
Виж целия пост
# 7
въпросът ми е към работещите мами.
Много ми е трудно и мъчно. Имам две момиченца. И двете съм ги оставила на баба и градини от 5 месечни. Все работа, издръжка.Много ми липсва време прекарано с тях.Изпитвам огромна вина.Голям данък плащат милите. Да осигуряваме им всичко, но на каква цена? Нямам време да ги заведа на спорт, език, театър. Събота и Неделя какво понапред. Сега Габи ще е в първи клас. как ще и обърна внимание, как ще се справям? Трябва да работя, но и деца имам и там съм отговорна и длъжна. Ако спра работа, няма осигуровки, няма заплата, не че ще останем гладни, но имам добра работа.А и млад човек съм не мога да се изолирам вкъщи.Собствен бизнес, имам планове. ще видим какво ще стане, но сега криза а и едва ли ще съм по-свободна.Направо не знам не виждам решение. Всяка сутрин Мелина реве на вратата, а аз в колата.
А бащата на децата?
Виж целия пост
# 8
Време за мен си и аз нямам, ама това е положението, не страдам. Аз работя от 9 до 17, хайде с пътя още 1 час. Пазарувам с тях, сметки и други такива също с тях . .. Т.е.е гледам всеки миг, в който не съм на работа да съм с децата. Вечер, ако мъжът ми дойде по-рано (това значи към 19.30) го зарезвам с тях в градинката и на бегом готвене, чистене, поразтребване отгоре-отгоре и т.н. Така не чувствам вина и угризение. За плуването и спорта също- в градината имат танци, плуване и английски - на всичко е записана каката, така мисля и с малкия (колкото-толкова).
Виж целия пост
# 9
А в събота и неделя нямаш ли почивка. Аз например сега лятото като я взема от детската градина въобще не се прибираме в къщи. Ходим на разходка, хапваме в ресторант и така 5-6 часа са отделени само за нея.
Това е решението и при мен - няма друг начин! Разхождаме се навън със сина ми, сменяме местата, за да не ни омръзва. Караме колела, виждаме се с други майки с деца, всеки път измислям нещо ново. Не ме питайте как успявам, но имам желание и го правя! Ако времето не позволява да се излезе навън, в къщи правим концерти като подлудяваме комшиите, а пък той си умира от смях, че сменям текстовете на любимите му детски песни.  hahaha Също - измисляме си нови игри, за които казваме, че са си само наши... и т.н. Може да е малък, но ми се струва, че вижда и оценя времето отделено за него. Пък за къщната работа.... винаги има по някой час в събота и неделя. За нищо на света не бих пропуснала часовете прекарани с него за нещо друго! Баланс винаги има, то си е физичен закон Wink  Hug
Виж целия пост
# 10
Аз съм от неработещите мами,но въпреки това бих си позволила да пиша в темата,дано нямаш против. Grinning
На първо място,щом работата ти е хубаво,може би е и добре платена.Нямаш ли възможност да наемеш помощничка?Някоя жена да води дечицата на извънкласни дейности .За първокласника ще е трудно без помощ.Освен това е добре и някой да ти помага в домакинството.Да идва няколко пъти седмично за почистването.С готвенето може би ,ако ти остане само то от домакинстването,ще се справите и вие с таткото.В събота и неделя вечер да се готви за цялата седмица?Таткото не помага ли,задължително и наложително според мен е и той да се включва.
Сега,другото,което е-за мен изпуснатите мигове с децата не могат да се заменят или върнат.В никакъв случай не те упреквам,напротив-дълбоко уважавам жени като теб.Аз лично не мога,а и не искам да се наемам с толкова неща.Финансово не сме много добре,но удържаме фронта.Въпреки това въобще не искам ад помислям за работа на този етап.С тази разлика,че мен това ме устройва и ме кара да се чувствам пълноценна.Може би ако стоенето вкъщи ме изнервяше не бих се навила на него.Макар че вкъщи почтине се заседявам,защото по цял ден съм навън-водя едното,взимам другото.... Crazy
Успех!
Виж целия пост
# 11
А в събота и неделя нямаш ли почивка. Аз например сега лятото като я взема от детската градина въобще не се прибираме в къщи. Ходим на разходка, хапваме в ресторант и така 5-6 часа са отделени само за нея.
Това е решението и при мен - няма друг начин! Разхождаме се навън със сина ми, сменяме местата, за да не ни омръзва. Караме колела, виждаме се с други майки с деца, всеки път измислям нещо ново. Не ме питайте как успявам, но имам желание и го правя! Ако времето не позволява да се излезе навън, в къщи правим концерти като подлудяваме комшиите, а пък той си умира от смях, че сменям текстовете на любимите му детски песни.  hahaha Също - измисляме си нови игри, за които казваме, че са си само наши... и т.н. Може да е малък, но ми се струва, че вижда и оценя времето отделено за него. Пък за къщната работа.... винаги има по някой час в събота и неделя. За нищо на света не бих пропуснала часовете прекарани с него за нещо друго! Баланс винаги има, то си е физичен закон Wink  Hug

Абсолютно подкрепям. И при нас е така. Къщната работа мога да я свърша и като заспи малката. Всичко е въпрос на приоритети. Не мисля че като не съм измила чиниите веднага след разтребването на масата, а сме си поиграли с дъщеря ми е проблем. Когато човек има желание намира време и сили за всичко.
Виж целия пост
# 12
Не смея да изказвм мнение,но знам едно със сигурност:

НИКОГА НЕ ТИ ПРОЩАВАТ И НЕ ЗАБРАВЯТ,/децата/
повярвай ми.
Виж целия пост
# 13

бащата си е баща. Той не замества майката...
Ибаг&Мели, много е трудно и гадно.
Често имам същите угризения... имам 2 деца. Едното го гледах до 6г. плътно, а другото на 1г.8м. го дадох на ясла.
Чувствам, че ощетявам малкия...
През годината и аз се разкъсвам. Успявам нея да я водя на 2-3 извънкласни..., а само след 1г. ще имам първолак и се почва и с него.  ooooh!
Но децата са най-важни. И смятам да им се отдавам винаги и при всеки миг, да ощетявам работните си задължения за сметка на тях.
Виж целия пост
# 14
Имало е моменти,в които изпитвам вина,че
не съм до нея,че съм я оставила на грижите
на баба и от бебе,дето се казва.Особенно и
лятото,когато по цяла седмица не я виждам.
Не мога да кажа,че не ми е мъчно,обаче в
крайна сметка работя не само заради себе си.
През уикенда се забавляваме страхотно.А пък
честно да ви кажа,много се радвам и заради
майка ми,като я гледам колко е щастлива да
си гледа внучето.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия