Има ли деца, които работят през ваканцията или след училище?

Дъщеря ми работи от 4-ти клас. Не пряко тя, а чрез мен или татко си. Най-напред започна чрез майката на свой съученик, на следващата година се отдели от тях. Представител на Орифлейм и Ейвън. Не само, че има джобни, но си купува и по някоя дрешка. Имаше много дълга коса, отряза я и с продажбата й си купи GSM.

Дъщеря ми е на 9г. Един неин приятел е  на 10 и помага в близката пицария, като подрежда столчета сутрин. Дават му по 2лв. Тя поиска също да работи, ама аз смятам, че не може. Все пак е дете. Нали по закон също няма право да работи до 16 ли или 18. Едно е да и е интересно как се изкарват пари, съвсем друго е да порасне и обмисли  каква точно професия да избере. Работата при децата си е чиста експлоатация, според мен.

Формално погледнато сигурно, но ако сравним натоварването при някои спортове и натоварването примерно при миене на витрини, надали работата ще изглежда като експлоатация. За мен е странно, когато има двойни стандарти и подходът към правата на децата е бюрократично лицемерен.

Е не бих сравнявала спорта с работа, освен ако не е професионален. А него също не го препоръчвам за деца, заради травмите. Кое дете може да работи нещо продължително време, без да съжали, че не е навън с приятели? На кое дете плащат спрямо извършената работа? И защо изобщо да им се отнема детството? Хората книги са изписали, колко полезна е играта за развитието на човек.

Аз пък не мисля, че е експлоатация. Избор на родителя е дали да позволи на детето си да започне работа или не, но не смятам, че е лошо  До към 13-14-15 години не, тогава децата да си изживяват детството, но след това през лятото да се върши и нещо. И говоря за нещо дребно - да се помага тук-там, ако ще да е по 2-3 часа на ден, но да се прави нещо. Иначе детето като завърши и като трябва да се  оправя само на пълен работен ден и работата ще е малко на зор. Това е гледната точка на 18 годишно дете 

   

Я да чуя за какви деца става дума?

Та те от 9-10 се напиват и пропушват - това ли им е детството. На 13 са толкова пораснали, та да се чудиш дали наистина ли си казват годините. А на 15 са вече с деца на ръце, а ако не са, то и на 35 не са.

Само по крайностите, нищо умерено. Чак страх да те хване.

Мисля, че е хубаво да работят нещо децата. Виждат от къде идват парите, правят си сметка, а и не си губят времето в безцелно седене пред комп. или в мерене на тротоарите. Ако имате частен бизнес, не е лошо да включвате детето да помага нещо, според възможностите си и да му давате пари за това. Иначе - във фирма на познати. Много от съученичките на дъщеря ми работеха от 8-9 кл. след часовете и почивните дни. Други бяха дистрибутори на Орифл, или Ейвън.
Дъщеря ми  също искаше да работи, но предпочетох да я запиша на курсове за маникюр и после фризьорство. Веднага след матурите започна работа в салон. Сега я приеха студентка и пак ще продължи да работи. В салона и в НБУ се стараят да нагласят така часовете, че да може да се учи и работи.

категорично против това съм децата да работят поне докато навършат 16 години.
лелките,дето разправят,че детството на децата няма значение,защото на 10 години вече пушат,правят секс и на 15 раждат хич не ги слушайте.родителите,които обичат децата си ще разберат.

Е казвам как би трябвало да е според моето виждане, а не как реално стоят нещата

Това, че сега по-бързо се развиват е ясно. Може би наистина на 14-15 биха могли да вършат нещо, което хем да им е интересно, хем  да е полезно. Но съм против да стават продавачки или промотърки за някакви смешни стотинки. Мисля че така може да свикнат да ги подценяват, а те да се примиряват. Мисля също, че когато човек започне да работи, има опасност да спре да му се учи.

Дъщеря ми е още много малка, мнението ми не се базира на личен опит. Смятам, че е добре децата да полагат някакъв труд, съобразен с възрастта и възможностите им, още повече, ако самите те имат желание за това. Подреждането на столовете в пицарията е подходящ пример. Не виждам експлоатация, напротив- децата получават един своеобразен опит, придобиват самочувствие, научават се да уважават чуждия труд, учат се да бъдат отговорни. Ако детето е ученолюбиво, то ще учи, дори да има и странични занимания. Ако няма интерес към учението, дори да му се създадат перфектни условия, с изключване на всякакви други ангажименти, едва ли ще има особена полза. В този смисъл не смятам, че полагането на труд само по себе си може да попречи на успехите в училище.

Тъй като се разпознах в посочените лелки, да отговоря, че не са ме разбрали.

Никога не съм твърдяла, че детството на децата няма значение. 70-80 % от уменията си ги трупаме в детството, а в последствие ги доразширяваме и обогатяваме. И точно защото обичам децата си, се старая да им покажа колкото се може повече неща по възможност от различна гледна точка.

Моите деца работят по собствено желание, но под мое наблюдение. Така се научиха САМИ да бъдат отговорни, точни, внимателни към клиентите си, научиха се да казват "не", когато е необходимо, как се създава име и как името работи за теб в последствие. И на още много други неща се научиха и продължават да се учат. Но още от сега думата им тежи не само сред връстниците им, но и сред възрастни, с които работят. Търсят ги за услуги и консултации. Създават си приятелства. Често услуга в подходящ момент е по-ценна от ХХХ лв.

Всеки, и родители, и лелки, работят според възможностите си. Децата също работят, въпроса е дали ВИЖДАТ, че работят и какво възприемат за работа.

Добре научените уроци, системно научените уроци - е вид работа и то доста трудна. На първокласника му е трудно да пише буквички и цифри, но това му е работа в момента. Също да си оправи леглото, да изхвърли кофата, да купи хляб..... Защо този труд не се зачита?

В 4-5 клас вече спокойно могат да мият чинии, да пускат прахосмукачка, да бършат прах....

В 9-12 клас да сготвят вместо мама. Да, да и момчетата се впускат да покажат такива умения, стига да не се провикне някой татко-мачо "Стига си се правил на женчо, това е женска работа.", вместо да отидат при синчето и да му покажат как да си оправи колелото, колата.  Ще му покажат може би, но ако могат и самите таковци.

Децата на първо място се учат на умения от родителите си. Ако те могат и дацата могат. Колкото повече умения имаш, толкова по-богата ти е фантазията и започваш сам са измисляш и прилагаш, правиш неща за които другите не са се сетили, какво и как. И може и да си малък, но да умееш неща повече и по-добре от друг живял години преди теб.

Веднага за пример ми идват компютрите. Нашите деца се родиха и израстнаха с тях, така като ние се родихме и израстнахме с телевизията. Та в 3-4 клас (което прави 10-11 годишни) те са много по-запознати с компютрите отколкото ние родителите им. А до 12 кл. ....

Не е необходимо на 10 години да стават миньори. Дано това време не се върне. Но е наложително още от съвсем малки да им се намира работа и да се научат да я виждат, да осъзнаят, че са необходими, че имаме нужда от тяхната помощ. Така се надявам да нямат време за скука, която да запълват с алкохол, цигари, дрога.
 
Аз така разбирам обичта. Да са децата ми можещи, знаещи, независими. Пък те сами ще изберат къде да са полезни.

Та какво ще разберат родителите, които обичат децате си (перефразирах израза ти), че аз не разбрах? Може пък да не е съвсем късно и за мен, да се поправя.

Чакай сега, ти за домашна работа тип помагане вкъщи с изхвърлянето на боклука и миенето на чинии ли говориш или за наемен труд срещу пари? Защото първото е много различно от второто. Не мисля, че на децата под 14-16 години им е работа да са в наемни отношения с някого (пък дори и в семейната фирма). Дори в КТ е записано като изключение само при децата-артисти, музиканти и спортисти. Децата могат да придобият много умения и знания, но не виждам нищо смислено и обогатяващо за тях да подреждат столове за два лева или да мият чинии в семейното заведение. Ако толкова много искат да работят, нека да залягат над учебниците и извънучебните занятия, за да придобият по-добро образование и квалификация. Не си заслужава едно дете в умствено най-продуктивната възраст да се занимава с нискоквалифицирана работа, защото това е загуба на ресурс в дългосрочен план. А обикновено точно нискоквалифицирана работа се дава на деца. В училище и извънкласните форми имат достатъчно предизвикателства, чрез които да се научат на самостоятелност, отговорност и социални умения.

разбира се, че се дава на децата нискоквалифицирана работа. не може на 16 да станеш шеф на газпром. обогатяването се състои не конкретно в подреждането на столчета, а създаването на работни навици и разширяването на мирогледа. аз работя от 15 годишна (официално - от 16). сега съм на 25. вярно е, че не работя съшата работа, и слава богу. мога да кажа, че работата ми е дала много повече от пари в онази възраст. изобщо не съжалявам.