Номинации за Муньо - N-ти поред

Сещам се за един мой колега, но той беше тежък случай..в смисъл повече тъжен и трагичен, отколкото смешен. Работих като дистрибутор и той разнасяше взетите ми заявки от магазини и складове. Та един път в малко квартално магазинче разтоварил стоката за един супермаркет..кашони, кашони..Ошашавената продавачка, явно и тя муня неземна изобщо не видяла, че разписката е за друга фирма и брояла като замаяна с наш Муньо. Прибира се той в офиса, а  там звънят от супер маркета да питат защо я няма тяхната стока, а той се кълне и пени, че камиона е празен, което ще рече че все някъде я свалил   Обаче къде ли я свалил   Почва да мисли къде е ходил, кога пил кафе и къде пикал, ама за стоката тъй и не се сеща на кого е харизал. Добре че собственичката на малкото магазинче се обади да ни кълне защо на своя глава сме й изписали стока стигаща до 2050 година   Та тъй..спасихме положението.
  Друг случай, при който шефа му се обажда по служебния телефон и като приключват разговора наш Муньо не го затваря. Шефа се ядосва, че не може да ползва телефона си, но пусна на високоговорител какво се чува от Муньо..как тропа, псува камъка на който се спънал, даже чухме какво си поръча за обяд в едно капанче. Такъв смях беше  

  Понякога като чета и междувременно се чудя колко по загубени от това могат да бъдат мъжете винаги се сещам за баща ми като бях дете..Една сутрин явно още съвсем заспал си обул единия чорап и като втори се мъчи с все сила да обуе и един мой(който доста прилича на неговия)  ,като през цялото време "благославяше пералнята,която "свивала"  чорапите и майка ми,която не знаела с какви прахове да пере!!!""

     Досега не съм номинирала съпруга си,ама с адашката се хилим в двете теми за муньовци и муни, та се сетих с нейната аптека.
В нашето семейство аз пазаря, защото явно продавачките като виждат мъжа ми и решават , че е потенциална тяхна жертва я за стар салам и за салата от която никой не купувана. Та пазаря аз в кварталния-месо, яйца, сапун и т.н. и накрая винаги казвам и презервативи. Има едни ,които са пакетирани в 3 броя. След няколко дни пак така..сирене, хляб и презервативи. Докато една вечер си казах поръчката и продавачката се подхилва и пита " А презервативите май забравихте?" Аааа, не   Край! Повече няма да ми следят нивото на сексуалния живот. Казвам на мъжа ми-осигуряването на "гумички" си е вече твоя грижа. Излизаме на другия ден на разходка и го подсещам за ангажимента. Отива той в аптеката, а аз оставам в колата да чакам.Чакам, чакам.. 10, 20, 30 минути..45 мин. Бре, да не му стана нещо лошо на любимия?! Излиза той с един голям плик , пълен с каквото трябва, в който има ..ми не помня колко броя бяха, ама бяха доста. При което аз прихвам в луд смях и го подкачам за секс маратона, който е замислил   Сещам се вече контролирала неистовия смях защо се е забавил толкова. " Ами тъкмо да кажа и влезе някое дете за риванол, после пък някоя бабичка за кръвно, чичка за подагра..и аз да не ги стряскам чаках да се опразни аптеката. Тамън се опразни и почна да казвам и пак се намъкне някой..и аз му отстъпвам реда.." Та тъй, нашия срамежливко накрая казал какво му трябва, а аптекарката решила, че нулата е в повече и я махнала от заявената цифра. Разбрали се най-сетне де, та броила като замаяна  
 После се бъзикахме като ни дойдеше приятелска двойка дали искат да ги черпим презерватив.  

  ..Tой твоя мъж как не го е било срам да си поиска секс от тебе ,щом за презервативите го е срам?
И пак се сетих..
Муньо бившия-ще се женим.Той мрънка от година вече и един ден аз се съгласявамммммммм.Купуваме бонбони и бутилка и отиваме първо у нашите..Влизаме и той подава бонбоните на маман,а бутилката на баща ми (аз леко ги бях предупредила) ,ама майка пита:"За какво си дошъл?" И Муньо бившия почва да мънка:"Ми аз такова...на гости да ви видя!"..Майка не я сдържа и пак пита:Как да ни видиш - с тези бонбни и тази бутилка повод има..За какво черпиш?". ..ТОй :Ами на така решихме..ама вий нали знаете!"Майка ми упорита:"Какво да ЗНАЕМ?Нищо не знаем !Казвай за какво си дошъл?"Той мълчи Муньо като пукал и само:Вий нали знаете!" .Майка се предаде накрая :Да не сте решили да се жените?"Нашето момче гузно:"Ама вий нали знаете?" ..Както и да е-ОТИВАМЕ У ТЕХНИТЕ!Бе аз не съм навита много да се женя(както и не трябвало де),ама ме прихващат лудите и от вратата майка му като попита"За какво сте дошли?" се изказвам смело:Идвам да искам ръката на сина ти!" при което жената остана втрещена съвсем ,а аз дълго се смях после

 Бе за искането е друга история 
 Утре ще разкажа за  годежа си, че вече взех да бъркам буквите по клавиатурата и ще вземат да ме захапят за грамотност.
Голяма скица си, Елица 

Ми какво да правя ?Опитвам се да не се шашкам и да живея "леко"..То покрай много Муньовци поне на това се научаваш - да влизаш в "секви" филми;)..каквито ти сервират с чест и с чест да излизаш(макар и с пластмасова корона ,килната на една страна:)))))))))).
Айде  Ели 676 - утре за кафето да не забравиш?Една от теб - една от мен;))))докато варя макароните;)

     С мъжа ми се срещнахме в ортопедичното отделение и всяка нощ неспящи от болка се изнасяхме на общата тераса за по цигара -две. От лаф на лаф една нощ се погледнахме и в един глас изрекохме "Айде да се оженим". Така че официално предложение на едно коляно нямаше. Тъй да се каже-предложихме си взаимно   Като всяка видна влюбена двойка бяхме неразделни и баща ми негодуваше, че не ми виждал очите и нищо не можеше да го пречупи да увеличи вечерния ми час (да поясня -бях пълнолетна вече  ) Та решаваме да запознаем официално родителите си, та белким се успокоят. И тук идва знаменитата вечеря у нас, за която мисля, че вселокупно всички си влязохме в графата "муньовци". Пристигат у дома бъдещите свекър, свекърва и съпруг, ама как...Торти, шампанско,цветя, подаръци..(мисля, че само недостатъчното време ни беше спестило една тумба музиканти пуерториканци), защото свекърва ми дали недочула, дали нарочно погрешно разбрала, че става въпрос за официален годеж. Майка ми си глътна граматиката, баща ми се скри в спалнята с "главоболие", а брат ми залегна зад фотьойла. Както и да е, събрахме всички с триста зора около масата и се почна "Идваме да я вземем" " Не я даваме"-пълен цирк   И само да вметна , че и баща ми (лека му пръст) и свекърва ми сериозно недочуват и разговора основно м/у тях двамата беше като играта на развален телефон. Той казва "Малка е още", тя чува"малко е лоша" и тържествено обещава, че ще ме "оправи"   Той казва " Искам да учи" , тя чува , че съм искала куче и пак обещание , че и куче и коте ще ми вземат, само да дойда. На думите на баща ми " Не си я давам", тя отвръща "че как тъй ще я продаваш, тя да не е овца?"   То , че съм овца, овца съм, ама за друго иде реч все пак. Майка ми и бъдещия свекър се вживяха в ролите на преводач на двамата недочуващи генерали.. Ние с бъдещия ми мъж се попикахме от смях и се изнесохме на терасата (то на нас балконите и терасите май са ни лобни места). Майка ми милата от стрес забрави половината манджи в кухнята, а пък може и да не е искала да изтърве и дума от шоуто. Та тъй свърши импровизирания ни годеж, аз си останах у дома, а те си заминаха с обещание следващия път да ме откраднат за по-лесно ,отколкото да се мъчат в трудните преговори с баща ми.
  Края на историята е, че седмица след това с гаджето (тогава все още) минахме през ритуалната зала, запазихме си ден, който ни хареса като цифра и го сервирахме на баща ми с думите "На тоя ден ще се женим, ако искаш-ела"

Сигурна ли си, че знаеш какво значи "лобно място"? 

От цялата история се хвана баш за тази дума  Лобно в смисъла, там където те постига смъртта, а в случая, където съм се разделила завинаги не със живота, а със свободата си.

Страхотен разказ

И колко години вече сте заедно?

От 24 се познаваме, а от 23 сме съпрузи 

А, историята е супер, няма две мнения!

Когато бях студентка имах много краткотрайна връзка с едно момче, но никога няма да го забравя, защото беше най-големият Муньо, когото съм срещала някога.

Отиваме на морски уикенд с Мунчо. Настаняването и кръчмите (предварително организирани от него) лъхат меко казано на мизерия. Решавам да не го натоварвам и като американците където и да отидем си палщам моята част и се моля съботата да се претърколи по-бързо и да се прибираме. Привиква ме Мунчо и започва "ама караш ме да се чувствам неудобно така, какво само вадиш да плащаш", а аз си мисля "е, не бил чак такъв нещастник момчето, мизерничко е, но явно си е преценил възможностите, жеста да ме покани е по-важен". Да, ама не. Мунчо продължава "та неудобно ми е пред компанията, по-добре ми дай твоите пари в мен и аз ще плащам и за двама ни"

Прибираме се. Мунчо сутрин спи, мързи го да стане да ме закара на работа, просънено ме моли да му оставя 10 лв, че трябвало нещо да купи нещо за колата. Оставям му аз и си мисля каква ли авто част може да струва 10 лв - 1/2 чистачка, 1 накладка втора употреба, въздушен филтър, не, не ми се връзва и филтъра е поне 20 лв, пък един от най-евтините консумативи. Мучно явно е искал за кафенце да си има през деня 

Моето следване върви към края си, а перспективите за работа като млад специалист и респективно заплащането ме отчайват. Започвам сериозно да мисля какво да правя. Говоря три езика и решавам, че може би ще е добре да замина в чужбина. Пускам пробно документи по интернет и получавам сериозни предложения от няколко фирми за мижави длъжности, но с добро заплащане. Споделям с Мунчо, като не го поставям пред свършен факт, а говоря за нас в мн.ч. Питам какво мисли вобще за бъдещето ни, смята ли че можем да се оправим тук в България, задоволява ли го начина ни на живот, а той - "ами ти си по-оправна, отивай, пък като се устроиш ще ме извикаш и мен и ще ми намериш работа" 

Придвижвам си аз нещата, а Мунчо не че му е много мъчно че ще се разделяме, ами започва да го гложди отвътре, че аз наистина съм оправна, а той не и започва финалния ни скандален период. Почва да се заяжда "ами то ти нали си много отворена, нали си много умна" и т.н. простотии. Един ден ми праща sms,който гласи нещо от рода на "иди си хвани някой богат чичко да те гледа и угажда, не ми пука, аз съм младо и способно момче". Не можах да се въздържа и му отговорих, че е способен да прави свястна френска любов и масаж, нищо друго.

Радвам се, че тогава срещнах един страхотен и отговорен човек, който ме отказа от гурбетчийството, не го беше страх да ми заяви, че не ме пуска да слугувам в чужда държава и тук все някак ще се оправим.
Така с Мунчо....

 

хахаха смс-а ми хареса

Ох, вчера съвсем случайно срещнах един Мунчо от тийнейджърските си години, за чието съществуване съвсем бях забравила, макар че изкарахме цели четири месеца заедно и реших да ви споделя за него:

Историята се развива в родния ми град, аз съм последна година в езиковата. Сгаджосваме се с Мунчо, голяма любов, голямо нещо. Понеже градът е сравнително малък, Мунчо беше научил, че баща ми развива доста доходоносен бизнес и още в самото начало на връзката ни заяви, че не мисли да ме черпи кафета и да ми купува подаръци без повод, защото "баща ти има пари, той да си те глези". Аз, като една еманципирана млада жена, се съгласявам, че е съвсем в реда на нещата да си плащам сметките в заведенията и да не изисквам да ми се купуват цветя и подаръци. В хода ба връзката, обаче, Мунчо започва постоянно да ми натяква как гаджето на най-добрия му приятел постоянно го обсипва с подаръци, пък аз на наш Муньо нищо не купувам. Аз контрирам, че след като не получавам подаръци без повод от него, не виждам причина аз самата да му правя такива. Мунчо сумтя, сумтя, но в крайна сметка се разбрахме.

Трябва да се отбележи, че семейството Мунчово също беше доста заможно, родителите работеха хубава работа в чужбина и изцяло го издържаха, въпреки, че беше на 23 и не работеше, а пък и нямаше желание да започне работа. Живееше си доволно и щастливо с парите, които техните му изпращаха (а те не бяха малко) в семейното жилище, цял ден обикаляше кафетата и си пазаруваше дрешки и мъжки играчки. Но не щеш ли, един ден татко му се прибира от чужбина и заварва семейния апартамент в окаяно състояние - в спешна нужда от сериозен ремонт, за който те са му изпратили пари, но той ги е профукал за себе си вместо да викне майстори. Отделно ги лъгал, че иска нова пералня и хладилник, те му изпратили пари, но той и тях изхарчил и си останал със старите. Бащата се ядосва и взима решение Муночовата издръжка да бъде спряна и така той да бъде принуден да си намери работа, за да спре да бездейства и да оцени стойността на парите.

Човекът си заминава обратно за чужбина, изпълнявайки обещанието си да не дава повече пари на сина си. Само че Мунчо нещо не иска да си намира работа, лъже ме, че си търси и постоянно ме моли за заеми (които разбира се никога не ми върна), докато си намери. Аз, Муня неземна, не само че му давам пари в заем, ами му плащам и сметките, но малко по малко започвам да разбирам, че Муньо изобщо не си търси работа и е решил от издръжката на родителите си директно да мине на моя. Което още повече ме вбесява, защото аз съм ученичка и нашите ме издържат. В крайна сметка му вдигнах скандал и му казах, че баща ми работи, за да издържа мен, не него. При което Муньо отговаря "Еми да, ама ние сме гаджета, то все едно и аз съм му дете!" 

След скандала се разделихме за кратко, той така и не си намери работа, но пък техните започнаха отново да му пращат пари, само че по-малко от преди - колкото да оцелява физически. Дойде един ден да ми се моли да се съберем, рева, обещава, че ще се вземе в ръце и ще започне работа и аз накрая си го прибрах. Идва Коледа и Мунчо ми заявява, че няма пари да ми купи подарък. Аз казвам "ок", обаче решавам аз да му купя. Питам го какво иска, той ме води в един магазин и ми показва една масиииивна златна гривна, която струва майка си и баща си. Аз мигах, мигах, казах му, че не знам дали ще успея да си я позволя, но ще се постарая, че до Коледа има още време. В крайна сметка не успях, купих му една не толкова масивна в резултат на което Мунчо се обиди кръвно и изкарахме Коледа и Нова година скарани.

След празниците наш Мунчо отново подви опашка и дойде да ми се моли да се сдобряваме. Аз обаче вече бях решила, че е супер нагло същество и лентяй и изобщо не го искам в живота си. Отиваме на кафе уж да късаме, а той започва да ми чертае планове за светлото ни общо бъдеще. Реди, реди романтични слова и в един момент заявява: "Ето, сега ти ще отидеш студентка, те вашите ще те обзаведат едно хубаво, ще ти дават пари и ще си живеем чудесно - ти ще ходиш на лекции, а аз ще имам много свободно време за себе си!" Ауууу, побеснях, отрязах го безвъзвратно и станах, плащайки и неговата сметка, защото се оказа, че въпреки, че нашичкият ме кани на кафе да си изясняваме отношенията - няма пари дори собствената си консумация да си плати. 

Минаха месец-два, аз вече отдъхнала от муньовщината на Мунчо и забравила за него. Обаче, не щеш ли, из града плъзва слух, че баща ми ще става депутат (абсолютна лъжа - никога не е имал амбиции към политиката човекът). Слухът стига до Мунчовата баба, която решава, че не може да изпусне такава обещаваща депутатска щерка и решава да спаси отношенията ни. Да подчертая, че бабата никога не я бях виждала. Идва един ден в нас една баба, звъни, влиза си най-безцеремонно и обявява на невъобразим диалект, който аз не мога да пресъздам за жалост:"Аз съм бабата на Муньо, дошла съм да ви сдобря и да си те взимаме в нас да живееш!"  Аз се блещя, баща ми - два пъти повече, той милият не е в течение. Кани жената все пак да седне и да я изслуша, поднася й кафе и тя почва - така и така, аз разбрах, че вие "депутатин" ще ставате, вашата дъщеря е ходила с моя внук, той много влюбен, бла-бла". И с цялата си простотия обяснява как за тях е много важно да имат обещаваща снаха, защото той Мунчо не може да работи, нищо не му върви, та трябва да си има осигурена жена до себе си, с образование, която да го тегли напред в живота. Аз седя и се червя от срам, баща ми - от гняв. В крайна сметка човекът успя да запази самообладание и благоприличие и не я изгони така брутално, както подобаваше. След това ми тегли една сериозна лекция за отношенията мъж-жена и ролята на всеки в една връзка и дълго време го втрисаше, като разбереше, че съм се сгаджосала с някого.