Как се справяте със стреса, напрежението и "сивото" ежедневие?

  • 6 488
  • 51
# 30
Инка,ОК Peace
Аз рабрах от поста ти че твоята майак и свекърва имат възможност да гледат децата,но нямат желание!Ако са просто заети -това е ве4е друго.
Правят се на заети,защото детето ми е доста палаво и ги подлудява,пък и никога не сме ги натоварвали особено,въпреки че сме по едно дете с мъжа ми.Иначе и нашите разходки с детето понякога са съпроводени с истерии и късане на нерви.Случвало се е да минем петдесетина км и мъжа ми да обърне колата,защото не се търпи. Cry
Виж целия пост
# 31
Много трудно се справях психически и двата пъти докато бях по майчинство. Никой не ми помагаше, мъжът ми работеше до късно, често бе и в командировки ... Бях луднала от еднообразието, от невъзможността да направиш това, което си планирал ... от недоспиването, от разговорите в градинките .... от домакинстването (никога не съм мечтала да съм домакиня), но пък толкова съм мечтала да съм майка .... и точно като станах се пообърках. Толкова много обичах да играя с деца (племенниците ми и други даже непознати ), а когато проимах мои - няма време за игра?! парадокси
Но когато тръгнах на работа - ела да видиш как времето не ти стига, задачите се трупат и трябва да избираш кое е по-важно, за да го свършиш. Тогава и стрес, и ежедневие - всичко преглъщам, за да може да се радвам на разходката в парка, на фигурките в пясъка или на здравеца, който посадихме пред блока с децата.
Виж целия пост
# 32
Ежедневието ми не е "сиво", но е безкрайно напрегнато - с две тинейджърки и възрастен съпруг.  Помощ от родители и приятели не съм искала никога, напротив дори съм отказвала когато са ми предлагали. За околния свят нещата в къщи са перфектни, мъжът ми си има собствен бизнес, работи до полуда, но и помага в къщи, не сме затруднени материално. Слава богу имам добри деца. Много трудно ми е да се справям сама - тичам на работа, после домакински задължения, а накрая трябва да намера време за децата и като капак на всичко за оплакванията на мъжа ми от хората му и работата въобще. Всичко това обаче е с цената на огромен стрес. Преди време бях писала тук и получих доста съвети (а и подигравки, разбира се). Опитах се да спазя някои от тях и имаше резултат. Сега съм решила поне веднъж в месеца да си "открадвам" по един ден за мен самата - да запаля колата и да отида на някъде, да излеза в парка за някой и друг час сама. Мисля, че това ще е начин да се спася от стреса.
Виж целия пост
# 33
Записвам се да следя рецептите на другите, че аз нямам решение за себе си... Ще ми се нещо ново и полезно да науча. Като за начало може би да преглъщам някои несъвършенства в домакинстването, когато го прави външен човек и да си осигуря няколко свободни часа....
Виж целия пост
# 34
СТРАХОТНИ СТЕ!!!  Joy Не жени, а ламаринки  Joy
Момичета, пред вашите тегоби дори Атлас би склонил глава  Joy

Живота мили е, както си го направиш - пиеш от него и сам решаваш, какъв е вкуса на изпитото!
Виж целия пост
# 35
Със сивото ежедневие се справяме с бело!  Peace ....когато ми причернее, ползвам зелено.
Виж целия пост
# 36
СТРАХОТНИ СТЕ!!!  Joy Не жени, а ламаринки  Joy
Момичета, пред вашите тегоби дори Атлас би склонил глава  Joy

Живота мили е, както си го направиш - пиеш от него и сам решаваш, какъв е вкуса на изпитото!

 Rolling EyesМеко казано си арогантна.И това казано от жена.
Виж целия пост
# 37
Ежедневието ми не е "сиво", но е безкрайно напрегнато - с две тинейджърки и възрастен съпруг.  Помощ от родители и приятели не съм искала никога, напротив дори съм отказвала когато са ми предлагали. За околния свят нещата в къщи са перфектни, мъжът ми си има собствен бизнес, работи до полуда, но и помага в къщи, не сме затруднени материално. Слава богу имам добри деца. Много трудно ми е да се справям сама - тичам на работа, после домакински задължения, а накрая трябва да намера време за децата и като капак на всичко за оплакванията на мъжа ми от хората му и работата въобще. Всичко това обаче е с цената на огромен стрес. Преди време бях писала тук и получих доста съвети (а и подигравки, разбира се). Опитах се да спазя някои от тях и имаше резултат. Сега съм решила поне веднъж в месеца да си "открадвам" по един ден за мен самата - да запаля колата и да отида на някъде, да излеза в парка за някой и друг час сама. Мисля, че това ще е начин да се спася от стреса.

Двете тинейджърки би трябвало да вършат всичката домакинска работа. Ако са добре възпитани. Не виждам какво особено има да се "обръща внимание" толкова на един тинейджър и от какво толкова си стресната. Shocked
Виж целия пост
# 38
[quote author=xenia link=topic

Двете тинейджърки би трябвало да вършат всичката домакинска работа. Ако са добре възпитани. Не виждам какво особено има да се "обръща внимание" толкова на един тинейджър и от какво толкова си стресната. Shocked
[/quote]


И аз мисля че темата е за безкрайната въртележка на майчинството-памперси,наакани дупета,рев,недоспиване,хранене,бутане на коли4ката в 30градусовите жеги-всичко това всеки ден,ден след ден,до умопобъркване Crazy
Разбира се че всичко това е до време,и детето ще порасне и забравим-въпроса е как да оцелеем психически през този период.
Виж целия пост
# 39
Преумората в този период е от факта че майките нямат навика да прехвърлят задължения по бебето на друг. Не просто нямат навика, те просто не си ги дават тези задължения, камо ли бебето. Ревниво си го пазят като квачки сакън някой нещо да не му направи на златото или да го изяде. Laughing

Прехвърляла съм всички задачи на кой когато сваря и по всяко време. Дошла приятелка на гости, връчила съм и бебето. И пелени са ми гладили, и наакани дупета мили. Laughing  Всички приятелки са преповръщани и препикавани  Laughing (мойто бебе памперс не знае) . Мъжа ми къпе с мен, води на разходки, храни по нощите, пере и простира. Баба, дядо, всички са в кюпа. Абе оглеждаш се постоянно на кого какво да връчиш, защото никой сам няма да се сети. Laughing И нито депресия те гони, нито стрес.
Виж целия пост
# 40
xenia, не си имала приятелки като мен. Преди да имам деца, никой не би могъл да ме накара да обслужа малко бебе. Освен това има майки, които нямат на кого да прехвърлят задължения наистина. С две думи - не всички са така жизнени, енергични и оправни като теб Grinning Пък и гледането на едно дете наистина не виждам кой знае какъв зор да е за когото и да е, пък ако ще гледано и без памперси Wink Темата е за съвсем други неща, стрес човек може да има сериозен и без изобщо да гледа деца.
Виж целия пост
# 41
Xenia, хората казват малки деца-малки ядове, големи деца-големи ядове. Така, че точно за тинейджърите има за какво да се притеснява човек - къде са, какво правят по цял ден и прочие. Освен това не съм "квачка" да бдя около децата си, но не смятам, че е задължение някой друг да се грижи за тях и да вменя моите задължения на някой друг само защото така ми е "кеф", а още по - малко и да се хваля с това, както е в твоя случцай.
Но, хора разни, идеали разни.
Виж целия пост
# 42
Със стреса се справям с '' транксен'',напрежението лекувам с егоизъм /време за себе си,кафе с приятелка/.Но това сиво ежедневие още не знам как.Не съм на възраст за разходки в парка/децата ми са големи/,нито купони с приятели,нито пикник в планината.Май не можах да дам съвет,но мисля че всеки намира начина за себе си най добре сам.
Виж целия пост
# 43
Много е тъпо ама  Blush готвенето и гладенето ме успокояват от стреса, плета и на една кука.
Нямам сиво ежедневие, работата ми е много интересна макар и доста напрегната Laughing
Когато децата бяха малки от сивото ежедневие ме спасяваха бабите Joy
Виж целия пост
# 44
Със спорт и много любов Two Hearts и май успявам   bouquet ,но докато не са влезли в сила спорта или любовта съм нервна,раздразнителна и напрегната
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия