За посягането,за щипането и хапането

  • 6 747
  • 81
# 15
ivben виж по-нагоре какво съм писала  Peace Всичкото това е минало и никога не съм била от пасивните майки , както и се дразня ако има такива около мен!
Виж целия пост
# 16
ive7aaa, понякога едно шляпване наистина помага повече от спокойно обясняване.
Не съм за шамарите, дъщеря ми сигурно е удряна общо 10пъти, като половината от тях са били защото прави нещо опасно, което многократно съм казала да не се прави.
Веднъж такъв шамар ми удари (не знам как толкова малки деца могат да удрят толкова силно), че аз също я ударих и то доста силно. Казах и никога повече да не удря мама....и след тази случка тя престана.
Пак казвам, не съм почитател на удрянето на деца и изключително рядко се случва да го направя.
Виж целия пост
# 17
Може и така да е,аз не влизам в спор,че не трябва да се шляпват понякога.Просто споделям,казва моя метод,които прилагам и тьрся сьвет.
Виж целия пост
# 18
И моето дете прави така. И на мен ми е неприятно, и аз се чудя откъде може да го е видяла, както и дали ще отмине... Thinking
С тази разлика, че не щипе (толкова), а хапе. Толкова силно, че чак ми е пукала вените на ръцете понякога.
И посяга на децата по площадките (в интерес на истината допреди месец доста по-често от сега).
Аз се опитвам да реша проблема като и говоря - бавно, спокойно, гледайки я в очите. Не знам доколко ме разбира, или усеща. Thinking
В интерес на истината, напоследък, когато се усети гузна, след като ме е пернала, например, веднага следва милване и целувка. Laughing
Виж целия пост
# 19
Ive, виж само къде се засичаме Embarassed
И аз влязох да прочета и да намеря идеи как да се справям с тези ситуации Sad И аз съм много потресена, че моята дъщеря ме захапва с всичка сила, щипе много силно и удря, последното когато й се сменя памперса. Само хората, които я гледат, като ли че най-вече мен. А иначе е най-доброто и кротко дете въобще, не сме я удряли досега, няма такива сцени в къщи newsm78 В градината веднъж само беше ухапала много силно едно момченце, та ни направиха забележка, но аз какво да направя, наистина не знам, пробвах с обяснение и сериозно гледане в очите, пробвах с оставяне сама на страна, един вид наказание...за сега никакъв успех. Една колежка ме посъветва да правя същото, което тя е направила, ако ме ухапе и аз да го направя #Crazy но аз не мога да хапя детето си Thinking Не знам, след днешния ден съм направо отчаяна
Виж целия пост
# 20
Хайде и аз в кюпа на нахапаните. Моят син, определено е разбрал, че хапането е сила и го използва. Хапе сериозно и до кръв Confused Основно сестра си, когато му вземе някоя играчка насила. А мен ме хапе за развлечение, издебва ме когато мия чинии и ме захапва по дупето - харесва му как пищя и изпускам всичко  Rolling Eyes Всеки път се карам много сериозно и съм убедена, че ме разбира.

Навън е много, ама много срамежлив и не само, че не хапе, ами първия половин час се крие от децата. Преди месец му взимаха всичките играчки и той идваше да се гуши при мен. Сега пак му ги вземат, но е започнал възмутено да крещи след тях. Почти съм сигурна, че няма да почне да налита на хапане и на други деца, но трябва да се справим с проблема в къщи.

Странното е, че той ми е по-кроткото и добро детенце, а сестра му не правеше такива неща. Просто го е осъзнал като сила и хич не иска да се отказва от тази привилегия  Twisted Evil
Виж целия пост
# 21
Аз и преди това написах, че с подобна агресия нещата не стават само с говорене.
Това е начин детето да се наложи над вас, да ви манипулира и използва.
Може и метода с удрянето на шамар да е силов и повечето родители да го възприемат така, но това изключително бързо отказа дъщеря ми от удрянето. Написах, че аз също не го одобрявам, но след многократно говорене и т.н., след като я ударих 2пъти просто приключи.
Аз не мога да позволя, дори собственото ми дете да ми удря шамари, да ме хапе до кръв примерно (което е още по-ужасно) или да щипе.
Виж целия пост
# 22
Тогава и хващах ръцете и обяснявах, че мама не се удря. В повечето случаи ме разбираше.
Няколко пъти съм я плесвала през ръцете доста силно, за да се научи, че не се удря.
Схвана много бързо и повече не е правила така.

Не мога да се съглася, че едно дете трябва да се оставя да прави каквото му скимне, защото това било период, който ще отмине.

Това е правилното. Ще отмине, но детето, трябва да знае, кое не бива да се прави. Специалистите, кажват, че по принцип агресията си я изкарват на други хора, не на мама и татко.
Виж целия пост
# 23
Синът ми също прави така. Не бих го ударила. Смятам, че така  потвърждавам, че по- силния надделява, че нещата се постигат с бой. Да, сега мога да постигна някакъв успех, но това според мен ще даде отражение някъде другаде. Говоря, обеснявам, гушкам го, а когато видя, че нещата минават граници го наказвам.
 Трябва ясно да им се покаже кое поведение е редно и кое не.Затова съществуват хиляди начини.Агресията ражда агресия Peace Може банално да звучи, но е така.
Виж целия пост
# 24
ivben виж по-нагоре какво съм писала  Peace Всичкото това е минало и никога не съм била от пасивните майки , както и се дразня ако има такива около мен!
Не визирах теб. Да зная, че не си била пасивна. Просто изказах мнение от това, с което съм се сблъсквала лично аз. Ако съм те засегнала е било неволно извини ме.
Виж целия пост
# 25
щерката когато изпадна в този период нищо не помагаше, нито да и говориш, нито да я накажеш, още по-малко ако я нашляпаш (удряше всички наред).
реших проблема малко по-нестандартно, когато ме удари взех една вилица и я набодох леко по ръката, колкото да усети болка. и така 3-4 пъти, като казвах че не наказвам нея а лошата ръчичка. за нея беше някакъв абсолютен кошмар това наказание, но резултат има не удря вече така ...
Виж целия пост
# 26
Да, точно това е. Всяка майка трябва да намери подходящия метод за своето дете. Всичко е индивидуално. Това с вилицата действа при едни, но при други ще е различен начина. Важното е да няма борба за надмощие и едва ли не надцакване Peace
Виж целия пост
# 27
Дъщеря ми също в един момент около тази възраст започна да се опитва да удря мен, баща си, баба си. Правех забележка и казвах, че така не се прави, а тя продължаваше.
Тогава и хващах ръцете и обяснявах, че мама не се удря. В повечето случаи ме разбираше.

И аз така, но не съм пляскала специално по повод - посягане-щипане-хапене. Шамарите ги пазя за по-специални поводи Wink.

Между другото има дечица, които хапят и щипят от обич. Както ние имаме шпонякога желанието при гушкане да ги стиснем силно, или щипнем още по-силно по дупето така и те Laughing - разбираемо е, че не могат да се контролират на тази възраст и показват точно емоциите си, а реално имат и силата и килограмите да нанесат болезнен удар или ощипване. Така че методът с успокояването и насочването къде може да се гали, потупа и пр. е много благодатен в такива моменти.  Peace
Виж целия пост
# 28
Labrador  и това е начин да усети детето болката, която причинява на другия. То свързва вече хапането с болка причинена и на него и спира. На нашите кумове момченцето когато му никнеха зъбки много хапеше. Не от злоба(защото съм срещала и такива деца), а просто си хапеше. Един път направо нахапа дъщеря ми до кръв. Тогава аз го взех и му показах какво е направил и как каката плаче, защото я боли. Не се впечатли много. След малко пак я охапа и тогава татко му го захапа и той. Детето се разрева и не повтори повече да ухапе..Всеки родител трябва да си намери най подходящият начин за неговото дете.
Виж целия пост
# 29
Страх ме е да не започне да посяга и на децата по площадките.
Виждала сьм много деца да го правят,а това вече наистина ми се струва много неприятно.
Опитвам се да обеснявам с добро и когато той удря,аз да отговарям с гушкане.Но понякога се чудя дали не трябва да го плесна през рьчичката,когато ме удари Confused
[/b]
Не резултата ще е само за момента.
Обясни му ,че те боли и го питай дали ако него го удари някой ще му е хубаво ,направи се ,че плачеш ,поискай да цунка и помилва удареното.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия