Отворените връзки/бракове.Къде остава семейството като понятие ?

Не е точно така...Където има любов,винаги има ревност...Къде по-малко,къде повече.Но я има.
Някои се научават да не я показват,други я подтискат,но обича ли човек,няма как да не му трепне под лъжичката,ако види любимия/любимата да флиртува с другиго.
Разликата е само в силата на ревността и в начина на изразяването й.
Това последното ясно показва ,че той не е човекът за отворен брак...дори  и никой чужд да не се намеси в отношенията ви.
Колкото повече те чета,толкова повече си мисля,че си в период ,когато си казваш :" С този човек ли ще бъда до края на живота си?Никой друг вече няма да е първата ми тръпка, няма първа целувка..." -нещо подобно.
Аз имах такива моменти точно 1 месец преди да се оженим...предполагам е било някаква предсватбена треска...Все това си мислех...Събуждам се сутрин ,поглеждам го и си казвам :"И с този мъж ще трябва да бъда до края на живота си?!" И ми ставаше малко страшно...Така беше около 2-3 седмици...после сватба,бебета,учене ...и живота ни завъртя и вече нямаше време за такива мисли.
Сега ,ако се запитам,по-скоро бих си казала "Този мъж няма да е с мен до края на дните ми?- и се ужасявам от подобна перспектива.
При теб го отдавам на младостта,на факта,че може би не се забавлявате достатъчно...липсват ви емоции,купони...
Ако не искаш да си развалиш семейството,изобщо не споменавай думите отворен брак и прочие.
Намери начин поне веднъж в седмицата някой да гледа детето,и се забавлявайте двамата.
Ако той вижда ,че с него ти е добре и искаш да сте заедно,може и да намалиш ревността му.
Всичко останало ще го отдалечи от теб.

Гледала съм такъв филм Мъжът беше импотентен, ако се не лъжа!

Китана, четох, четох и стигнах до извода, че не ти трябва отворен брак, че ти самата не си наясно как ще се чувстваш в такъв, а просто искаш да го използваш като лекарство, за да излекуваш ревността на мъжа ти. Но първо, това няма да стане, защото като гледам той не е човек, който би живял в отворен брак и второ, от къде си сигурна как точно ще се почувстваш като се изкъпе, издокара, сложи в джоба кутийка презервативи и те целуне за Лека нощ ...

Потърси друг начин, щом това толкова те задушава, но отвореният брак не е за вас

Краси.мира,аз като те чета и разбирам неща,които сякаш съм знаела,но не съм осъзнавала.Трудно ми е,обаче ,сега,в момент като този, да погледна себе си през прозореца как вървя по улицата и да кажа:"Да!По дяволите,точно това е!".
Млади сме.И връзката ни е млада.Предполагам повечето са имали такива мисли .Първо се обвинявах,после разбрах,че обвинението и отричането,страха да погледнеш сам себе си "в очите" няма да ми донесат нищо добро,няма да стигна до никъде  в търсенето си.

Не се сърди ,човече.Колкото повече мисля ,и като ви чета всички разбирам много неща.И едно от тях е,че
А за това:

си права много.

Ето още един начин 

http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=1165899

Но се съмнявам леко в неговата ефективност по нашите географски ширини 

п.п. Цитата е само повод .. не е насочен към авторката на цитата 

И така трябва. Не всичко е пари, особено, когато става дума за чувства ...

Относно отворените бракове- познавам няколко семейства (2-3 от които много близки), които очевидно имат такъв. Никога не се ревнуват, напротив- свободно си говорят интереса си към другия пол (включително и за секс). Всички са такива от самото начало и са с по над 10 год. семеен стаж. Общото между тях е, че не се карат, а ако възникне спор се решава много бързо. Струва ми се, че чувствата им са много силни и практически нищо не може да ги раздели. Определено имат по-здраво семейство от моето - аз не съм сигурна, че мога да преодолея паралелна връзка.

Мисля че не съм дорасла емоционално за такъв брак

Според мен не чувствата ги държат заедно.Аз например познавам хора,които никога не са се влюбвали.Поне така казват.Когато са почувствали ,че са готови за съжителство,са се спрели на най-подходящия за семейство.
Такива хора могат без проблем да имат по две,дори три връзки едновременно.Те не влагат нищо ,освен секса.
А когато няма любов,няма и болка.А когато възникне спор,той се решава като от бизнеспартньори.
Няма терзания,няма мъчение,само интерес.И удобство.
ако някой от тях не го тресне на стари години хормона,така си остаряват заедно.

Изтрив.

Не знам защо е толкова трудно на някои да приемат, че има хора, които не ревнуват. Просто не се чувстват затрашени.

Да чувстваш постоянен страх, че ще загубиш човека, когото обичаш е лошо, но да си прекалено самоуверен, че това никога няма да стане е голяма глупост. Защото в тази игра нищо не е сигурно.
А в този случай, който описа Рени, дори не става дума за ревност, ами по скоро за липса на всякакво достойнство , такава показност пред други хора. Хич да не обичам някого, това да ми го причини, ще му тегля една.

Абсолютно!
Аз съм моногамна и здравословно ревнива (в смисъл, не държа сметка и не се ровя в лични вещи) и въпреки това начина на живот на Азаф и мъжа й прави някакъв смисъл за мен - най-малкото си личи, че се обичат, уважават и ценят.
Това, което разказа Рени обаче, няма нищо общо с това дали си ревнив или не. Тя може и при приятелка да е отишла, и при майка си и изобщо да не е била на секс-парти - постъпката й обаче си е доста противна.

О да да ! Имаше подобен филм - Емануела. Беше голям хит преди 25 г. Ама сега и на тинейджърите не е интересен.