Ей, имаш ли представа какво е да нямаш грам помощ от никъде?
Виж целия пост
Обсебваща баба
- Публикувана: 2 авг. 2009, 22:12 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2009, 14:27 ч.
# 15
3 авг. 2009, 01:49 ч.
# 16
3 авг. 2009, 07:52 ч.
Радвай се, че получаваш помощ! А детето няма да забрави майка си. Връзката дете - родител е една и съвсем друга е дете - баба или дядо.
Виж целия пост
# 17
3 авг. 2009, 08:28 ч.
brandjelina, как са те нападнали само!
Давам ти едно рамо в подкрепа, защото те разибрам или вероятно имам сходни усещания в подобни ситуации.
Не одобрявам, когато отношението към детето/децата ми се изгражда на базата на купуване на неща (вкуснотийки, вещи и т.н.). Оставих сина си за 4 дни при баба му в планината и когато отидохме да постоим там още малко заедно, разбрах, че му е купен шоколад за всеки ден - по един
(при положение, че от рождението му меля на ляво и на дясно колко държа на създавенето на хранителни навици и шоколада влиза в графа "изключения"). Освен това той ми изтърси, че ще остане там цяло лято 
(пак при положение, че аз съм в майчински и цяло лято мога да съм с двете деца заедно) Спокойно и тихо му обясних, че всякакви уговорки за пътувания и други подобни се правят първо с мама и тате!
Не е въпросът в помощта, а в начина, по който се предлага, според мен.
И понеже вече бяхме ходили на море (но с моите родители), другите му бяха казали, че следващия път ще отиде с тях. Звучи добре, нали? Да, но те нямат такава възможност (предимно възрастово), затова побеснявам - не искам да се казват на децата ми неща, които предварително възрастните сме наясно, че не могат да се случат.
Старая се да се грижа за децата си така, че да не ангажирам бабите и дядовците с помощ, а само да се радват на внуците си, но уви - налага се понякога да разчитам на тях. И за мен адекватния вариант е да се уговаряме като възрастни, а не през децата. А планове, за които двамата с таткото не знаем - направо...
Виж целия пост
Давам ти едно рамо в подкрепа, защото те разибрам или вероятно имам сходни усещания в подобни ситуации.
Не одобрявам, когато отношението към детето/децата ми се изгражда на базата на купуване на неща (вкуснотийки, вещи и т.н.). Оставих сина си за 4 дни при баба му в планината и когато отидохме да постоим там още малко заедно, разбрах, че му е купен шоколад за всеки ден - по един
(при положение, че от рождението му меля на ляво и на дясно колко държа на създавенето на хранителни навици и шоколада влиза в графа "изключения"). Освен това той ми изтърси, че ще остане там цяло лято (пак при положение, че аз съм в майчински и цяло лято мога да съм с двете деца заедно) Спокойно и тихо му обясних, че всякакви уговорки за пътувания и други подобни се правят първо с мама и тате!
Не е въпросът в помощта, а в начина, по който се предлага, според мен.
И понеже вече бяхме ходили на море (но с моите родители), другите му бяха казали, че следващия път ще отиде с тях. Звучи добре, нали? Да, но те нямат такава възможност (предимно възрастово), затова побеснявам - не искам да се казват на децата ми неща, които предварително възрастните сме наясно, че не могат да се случат.
Старая се да се грижа за децата си така, че да не ангажирам бабите и дядовците с помощ, а само да се радват на внуците си, но уви - налага се понякога да разчитам на тях. И за мен адекватния вариант е да се уговаряме като възрастни, а не през децата. А планове, за които двамата с таткото не знаем - направо...
# 18
3 авг. 2009, 08:57 ч.
Има една много мъдра приказка- " Ако имаш старо - убий го, ако нямаш- купи си". Идея си нямаш какво е да гледаш две деца без помощ от никого, аз не можех и в тоалетната да вляза, без някой от тях да виси на вратата.
А и ти ще станеш баба някой ден!
Виж целия пост
А и ти ще станеш баба някой ден!
# 19
3 авг. 2009, 09:01 ч.
Явно само Лю е разбрала какво искам да кажа. Свекърва ми е добра жена и нямам нищо против нея ни то против връзката й със сина ми. Моята майка никога не би взимала решения за детето ми без мое съгласие или това на мъжа ми. Така че лечението ще си го оставя за някакъв друг момент. ЗА помощта...имам достатъчно време за двете си деца. От 4 години съм си вкъщи и наистина имам нужда от помощ,но когато се налага. Както и да е Лю, Фетица, благодаря Ви за отговорите.
Виж целия пост
# 20
3 авг. 2009, 09:04 ч.
Започни да и даваш малкото детенце,а ти с голямото се разхождай и си върши друга работа.Оставяй и понякога и двете деца.
Защо се грижи само за по голямото?Видите ли тя колко е загрижена и колко ти помага.Да ма не.
С поведението тя те дразни и ти си обидена.Успокой се и се опитай да я използваш максимално.Усмихвай и се ,казвай и че е много оправна баба,но да спазва твоите правила.
Не се притеснявай,че се изживява като майка на детето ти.Винаги можеш да обърнеш ситуацията в твоя полза.На този етап я използвай благородно.
Виж целия пост
Защо се грижи само за по голямото?Видите ли тя колко е загрижена и колко ти помага.Да ма не.
С поведението тя те дразни и ти си обидена.Успокой се и се опитай да я използваш максимално.Усмихвай и се ,казвай и че е много оправна баба,но да спазва твоите правила.
Не се притеснявай,че се изживява като майка на детето ти.Винаги можеш да обърнеш ситуацията в твоя полза.На този етап я използвай благородно.
# 21
3 авг. 2009, 09:06 ч.
това е по скоро повод за радост , отколкото за оплакване.
няма как да ти го отнеме , децата се порасват , променят им се преоритетите, това е по- скоро период
и се радвай , защото представяш ли си да не иска да ходи и както си с бебе и той да ти е на главата по цял ден
а колко деца са ги изгледали бабите само, това не значи че ти си лоша майка или нещо подобно и той затова прави така както сигурно си мислеш
Виж целия пост
няма как да ти го отнеме , децата се порасват , променят им се преоритетите, това е по- скоро период
и се радвай , защото представяш ли си да не иска да ходи и както си с бебе и той да ти е на главата по цял ден
а колко деца са ги изгледали бабите само, това не значи че ти си лоша майка или нещо подобно и той затова прави така както сигурно си мислеш
# 22
3 авг. 2009, 09:09 ч.
Напротив, brandjelina, разбрах те. 
Поглеждам от друг ъгъл, обаче. Бабата не може да те замени в очите на детето. Колкото до решенията, които взема, можеш да й покажеш, кажеш и изясниш, че тя може да предложи, а вие, родителите, да решите.
Виж целия пост
Поглеждам от друг ъгъл, обаче. Бабата не може да те замени в очите на детето. Колкото до решенията, които взема, можеш да й покажеш, кажеш и изясниш, че тя може да предложи, а вие, родителите, да решите.
# 23
3 авг. 2009, 09:09 ч.
brandjelina,моята свеки се държеше по абсолютно същия начин когато родих второто дете.Няма да описвам колко гневна и бясна й бях.На нея и на детето дори.Вземаше решения относно детето вместо нас,обещаваше да го води тук и там без да се е допитала до нас,подкупваше я с играчки и лакомства.Беше се стигнало до там,че детето изпадаше в истерия когато се разделяха.Постепенно й дадох да разбере,че аз съм майката,а тя е само баба.Не се карах,не влезнах в открита война,просто с времето негласно се разбрахме коя каква е на децата.Към днешна дата децата умират за нея,снощи с рев си тръгнахме от тях,но аз вече не се впечатлявам и най-важното-не страдам.Вече се уверих,че никоя баба не може да измести майката.
Виж целия пост
# 24
3 авг. 2009, 09:22 ч.
Искам да уточня,че едно е да ти помагат,съвсем друго е да усещаш как със всеки изминал ден детето ти се отдалечава от теб и се привързва към баба си.Който е имал такъв проблем ще разбере за какво говоря.Много е трудно да се бориш с любезна,нищо не отказваща и винаги на разположение баба.Медалът има две страни,момичета 
Виж целия пост
# 25
3 авг. 2009, 09:26 ч.
Напълно подкрепям 
При мен горе долу ситуацията е подобна, и при двете баби с превес от майка ми Още повече, че временно живеем заедно, преместих синът ми да спи в тяхната стая, когато родих бебето, за да не го буди нощем и оттам се започна. Не искаше друг да го храни, друг да го приспива, освен баба му 
Като заминем някъде всеки ден се сещаше и питаше за нея. Събота или неделя е при свекърва ми с преспиване. То от нея ако зевисеше щеше да го взима в петък и да го връща в понеделник сутринта Понякога имам чувството че от баби не можем ние да си обърнем внимание като семейство, само четиримата... Да останем малко сами, на спокойствие...Обяснявам си го с това, че ние го възпитаваме и сме съответно по строги а бабата и дядото го глезят и рядко му се карат, а и доста му угаждат 
В началото много ми беше мъчно, свикнах вече и с нетърпение очаквам да се изнесем, слава богу малко остана. От сега обаче се притеснявам как ще делим децата за да се виждат поравно и с двете баби, за да не се хванат са косите
Виж целия пост
това е по скоро повод за радост , отколкото за оплакване.
няма как да ти го отнеме , децата се порасват , променят им се преоритетите, това е по- скоро период
и се радвай , защото представяш ли си да не иска да ходи и както си с бебе и той да ти е на главата по цял ден
а колко деца са ги изгледали бабите само, това не значи че ти си лоша майка или нещо подобно и той затова прави така както сигурно си мислеш
няма как да ти го отнеме , децата се порасват , променят им се преоритетите, това е по- скоро период
и се радвай , защото представяш ли си да не иска да ходи и както си с бебе и той да ти е на главата по цял ден
а колко деца са ги изгледали бабите само, това не значи че ти си лоша майка или нещо подобно и той затова прави така както сигурно си мислеш
При мен горе долу ситуацията е подобна, и при двете баби с превес от майка ми
Още повече, че временно живеем заедно, преместих синът ми да спи в тяхната стая, когато родих бебето, за да не го буди нощем и оттам се започна. Не искаше друг да го храни, друг да го приспива, освен баба му Като заминем някъде всеки ден се сещаше и питаше за нея. Събота или неделя е при свекърва ми с преспиване. То от нея ако зевисеше щеше да го взима в петък и да го връща в понеделник сутринта Понякога имам чувството че от баби не можем ние да си обърнем внимание като семейство, само четиримата... Да останем малко сами, на спокойствие...Обяснявам си го с това, че ние го възпитаваме и сме съответно по строги а бабата и дядото го глезят и рядко му се карат, а и доста му угаждат В началото много ми беше мъчно, свикнах вече и с нетърпение очаквам да се изнесем, слава богу малко остана. От сега обаче се притеснявам как ще делим децата за да се виждат поравно и с двете баби, за да не се хванат са косите
# 26
3 авг. 2009, 09:49 ч.
brandjelina,,,,подкрепям те също 
в моята ситуация пък бабата постоянно иска да е със сина ми, в което на прав поглед няма нищо лошо,Но тък възникжа голямото НО...откакто сме сем. с мажа ми, тя винаги иска да контролира нешата,властна жена е, в това спор няма, но тъй като сега детето ми е на 3 г. и е нормално да го прилагва лесно, детето мн я обича за което мн се радвах,но преди месец разбрах че бабата от намеци не разбира , синът ми ми каза че баба му казала да плаче като мама дойде да си го вземе, 
а аз се чудя защо всеки пат с плач си тръгва от там.Сега вече бабата го вижда само в мое присъствие на кафенце,на гости и това е.Поне за момента.Същото бих те посъветвала и теб, покажи къде е границата.Без да се карате за момента ,няма смисъл от излишни ядове, затова за момента е най разумно да си спокойна.А като мина време всичко ще си дойде на мястото.
Виж целия пост
в моята ситуация пък бабата постоянно иска да е със сина ми, в което на прав поглед няма нищо лошо,Но тък възникжа голямото НО...откакто сме сем. с мажа ми, тя винаги иска да контролира нешата,властна жена е, в това спор няма, но тъй като сега детето ми е на 3 г. и е нормално да го прилагва лесно, детето мн я обича за което мн се радвах,но преди месец разбрах че бабата от намеци не разбира , синът ми ми каза че баба му казала да плаче като мама дойде да си го вземе, а аз се чудя защо всеки пат с плач си тръгва от там.Сега вече бабата го вижда само в мое присъствие на кафенце,на гости и това е.Поне за момента.Същото бих те посъветвала и теб, покажи къде е границата.Без да се карате за момента ,няма смисъл от излишни ядове, затова за момента е най разумно да си спокойна.А като мина време всичко ще си дойде на мястото.
# 27
3 авг. 2009, 10:28 ч.
Навремето и аз така бях силно привързана към баба ми,но не съм спирала да обичам майка ми.
Сега, дъщеря ми е привързана по същият начин към майка ми.
Чака с нетърпение да я вземе и е щастлива с нея.
Аз от своя страна, използвам това време да се отдам на синът си, защото както писа някой по - напред и до тоалетна не можеш да отидеш с две деца.
И на мен ми е било неприятно да и се купуват разни сокчета, шоколади и чипсове, но си има начин да се обясни.
Мисля, че се съобразява с мен,а и детето вече казва, но в никакъв случай не съм трупала негитивни емоции, че на детето му е приятно с баба му.
Ето, тази година нямаме възможност за море и дъщеря ми ще отиде с баба си?
Какво лошо има?
За мен е най - важно детето да е щастливо.
Виж целия пост
Сега, дъщеря ми е привързана по същият начин към майка ми.
Чака с нетърпение да я вземе и е щастлива с нея.
Аз от своя страна, използвам това време да се отдам на синът си, защото както писа някой по - напред и до тоалетна не можеш да отидеш с две деца.
И на мен ми е било неприятно да и се купуват разни сокчета, шоколади и чипсове, но си има начин да се обясни.
Мисля, че се съобразява с мен,а и детето вече казва
, но в никакъв случай не съм трупала негитивни емоции, че на детето му е приятно с баба му.Ето, тази година нямаме възможност за море и дъщеря ми ще отиде с баба си?
Какво лошо има?
За мен е най - важно детето да е щастливо.
# 28
3 авг. 2009, 10:32 ч.
Господи,колко много такива случаи има. Не съм се карала до момента с нея,но това не ми пречи да й се ядосвам. Истината е,че синът ми наистина се привързва повече към нея,отколкото към мен. Много ме боли,но ще проявя отново от моето търпение и просто ще огранича посещенията до веднъж-два пъти седмично.
Виж целия пост
# 29
3 авг. 2009, 10:36 ч.
Това твоето е ревност.
Явно няма друг проблем,а това,че синът ти се привързва към нея.
За това те нападнах в началото.
Това не го разбирам.
Виж целия пост
Явно няма друг проблем,а това,че синът ти се привързва към нея.
За това те нападнах в началото.
Това не го разбирам.
Препоръчани теми