Страшни истории и градски легенди

Не ме интересува кое как се произнася на испански, гръцки или цигански, но както и да е. Бях писала, че историите съм ги копирала от друг сайт и не съм се сетила да поправя грешките. Не съм ги писала аз (не ме бива много в разказването) и затова ги копирах. Ако не сте забелязали и други хора допускат правописни грешки, но незнам защо толкова се заядохте с грешка, която е допуснал някой друг и аз просто не съм я забелязала и не съм я поправила. И това, че принцесата била индийска... Голяма работа, та това да не е по действителен случай така беше писано... не мога да взема и да променя историята, не съм писателка. Но явно някои хора нямат работа и гледат с кой да се заядат, за да им минава времето...
Не ми трябват уроци по правопис и правоговор, както вече казах 1000 пъти (дано поне този път да ме разберат някои хора) ги копирах от друг сайт.

Сори за спама.
 И аз взех да се нервя на тия коментари. Да не говорим, че тити наистина уточни 100 пъти, че е копнала поста.
Не съвсем по темата, но като бяхме малки с дечурлигата от квартала ходехме в къщата на духовете(всеки квартал си има някоя изоставена съборетина). Винаги излизахме с писъци, понеже някой е видял/чул нещо

InLove_PrinCeSs настръхнах(що ли ми трябваше по това време да отварям тази тема)

Имало един млад мъж, който много обичал да кара мотора си с пълна скорост. Един ден той си пийнал малко и отпрашил с пълна скорост. Блъснал се толкова силно, че тялото му било на парчета. Намерили му само половината от тялото. Не намерили всичко от кръста нагоре. И до днес се разправя как вечерта точно в 12 се чувало бръмчене на мотор и викове на млад мъж на улицата, на която се случило нещастието.

Преди доста години на едно пусто място сред гората, не живеел никой, нямало постройки с изключение на една лудница. След известно време взели да се заселват хора там и да строят своите домове. Когато тази гора станала заселено място, жителите поискали да се премести лудницата. Нямало какво да се направи и я преместили. По това време двама от лудите избягали и не могли да ги намерят. Но често вижадали останки от изядени зайци (сурови). Един ден на стар мост в тази местност намерили обесен един от избягалите луди. Минали 200тина години и все още намирали изядени зайци. Това било дело на единия призрак, който нарекли Зайчаря. След тези събития, започнали да намират обесени хора на този мост. Веднъж една група тийнейджъри отишли да видят дали това е истина. Едно от момичетата не влязло под моста и по едно време забелязало, че приятелите и не отговарят. Чувало се само звук от окови. Тя се уплашила и избягала. Прибрала се у тях и постоянно чувала как някой ходи след нея. На другия ден я намерили обесена в нейната стая, а приятелите и на моста. Група учени с камера също решават да проверят това. Отиват до моста и не се случва нищо, освен че момичето което влиза под моста чува шум от окови. Решават и да идат до къщата на обесеното момиче (единствената жертва, която не е била обесена на моста от Зайчаря). Щом стигат те влизат вътре. Изведнъж вратата зад тях се заключила и те се качили нагоре по стълбите, но чули някакви шумове (а къщата била необитаема) и отново слезнали, за да се опитат да излязат. В това време до стълбището било написано с кръв: "Идете си ведна, нямате работа тук!", а преди секунди го е нямало. Те намерили задния вход и излезнали. Повече за тях не се е споменало нищо.

Тези истории пак ги копирах от друг сайт, надявам се да не съм изпуснала да поправя някоя грешка...
Мама Яни наистина си отворила темата малко късничко
А между другото, защо авторката вече не пише?

Защото явно е разконспирирана, че пише за Телеграф  или някоя историйка й се е случила, та мистериозно изчезна

на каква тема попаднах и по кое време 
  разсмя ме, Стефка, мина ми страха 

може вече да не е на този свят

На този свят не знам, но във форума я няма от 10 август...

Ето ви една страшна история по действителен случай.


1.Преди доста години на едно пусто място сред гората, не живеел никой, нямоло постройки с изключение на една лудница. След известно време взели да се заселват хора там и да строят своите домове. Когато тази гора станала заселено място жителите поискали да се премести лудницата. Нямало какво да се направи и я преместили. По това време двама от лудите избягали и не могли да ги намерят. Но често вижадали останки от изядени зайци (сурови). Един ден на стар мост в тази местност намерили обесен един от избягалите луди. Минали 200тина години и все още намирали изядени зайци. Това било дело на единия призрак, който нарекли Зайчаря. След тези събития, започнали да намират обесени хора на този мост. Веднъж една група тийнейджъри отишли да видят дали това е истина. Едно от момичетата не влязло под моста и по едно време забелязало, че приятелите и не отговарят. Чувало се само звук от окови. Тя се уплашеила и избягала и се прибрала в тях като постоянно чувала как някой ходи след нея. На другият ден я намерили обесена в нейната стая, а приятелите и на моста. Група учени с камера също решават да проверят това. Отиват до моста и не се случва нищо, освен че момичето което влиза под моста чува шумът от оковите. Решават и да идат до къщата на обесеното момиче (единствената жертва, която не е била обесена на моста от Зайчаря). Щом стигат те влизат вътре. Изведнъж вратата зад тях се заключва и те се качват нагоре по стълбите, но чуват някакви шумова(а къщата е необитаема) и отново слизад, за да се опитат да излязат. В това време до стълбището беше написано с кръв нещо от рода: "Идете си ведна, нямате работа тук", а преди секунди го е нямало. Те откриват задния вход и излизат. Повече за тях не се е споменало нищо.

Това наистина е действителна история, която се е случила и това място все още е обитавано от Зайчаря.

в моето село близко до пловдив - караджово има една селска легенда която страшно ме плашеше като малък , значи на мястото на селото преди много години е имало чифлик на турски богаташ които тормозел хората постоянно една вечер поданниците му се надигнали и го убиват жестоко като го разкъсват с 2 коня ...... говори се че е погребан под една от могилите до селото и вечер духът му излиза да си отмъщава . сега не ми звучи толкова страшно ама като малък като ми вкараха параноите че е вярно познаите как съм се прибирал късно вечерта по улиците без усветление , допълнително страхът ми се усилваше от факта че само направо по нашата улица на около 500-600 метра беше тази могила


друга страшна история стана преди около 3-4 години бяхме се събрали в един приятел около 6-7 човека от които 4 бяха момичета и на едното момиче и хрумна да си разказваме страшни истории както и да е девойките се изредиха идва ред на моя приятел да разказва аз естествено знам историята и знам че накрая ще има разплакани ... лампата е загасена , свети само 1 свещ..... 
та значи ето я и историята :
Един мъж и една жена си живеели много добре , били страшно богати и нищо не им липсвало . Живеели в северна българия , всичко добре но в един нещастен ден жената губи кракът си при катастрофа , докторите не можали да го спасят затова мъжът и и направил златен крак .
В последствие след няколко години жената умира , мъжът се пропил много , изпил всичките пари и се преместил в една къщичка в гората някъде из балканите на стара планина ....... една нощ както си лежал и се чудел от къде да вземе пари за да се напие и да забрави мъката по женаму се сетил за златният крак , дълго се колебаел но накрая решил да отиде да го вземе .
Та отишъл мъжът изровил кракът продал го и пил няколко дена почти до припадък , не се знае дали е било в следствие на алкохола или наистина се е случило но една нощ докато си седял самичък в къщичката свеща на масичката загаснала и започнал да се чува женски глас говорещ монотонно:
-Мъжооо дай си ми крака......Мъжооо дай си ми крака......
-Мъжооо дай си ми крака......
Мъжът започнал да се притеснява но си помислил че е от алкохола и не го послушал когато с все сила се чул пак гласът на жена му :
-МЪЖООООО ДАЙ МИ СИ КРАКАААААААА

точно тук моят приятел се извика и хвана едното момиче за краката а аз хвърлих една вилица по радиатора е няма да ви описвам за какво пискане , викане и рев ставаше въпрос , тук може и да не изглежда толкова страшно ама девойките наистина фанаха гората и после не искаха да си ходят по самички 


а иначе като много малко ходехме долу в мазетата да викаме някви духове не ги помна вече кви бяха "Бисквитчо" ли беше кво беше с една бисквита се викаше , истинско преживяване , правим кръг държим се за ръце , и по средата на кръга една бисквита ....... викахме нещо от сорта на "Бисквитчо появи се , Бисквитчо появи се ...." след което следваше 2 минутно мълчание , е няма да ви казвам колко се учудвахме като видим че след около 2 минути бисквитата я няма . Е в последствие установихме че всъщност плъховете я зимат но както и да е.   

 МОТМАН: ЧОВЕКЪТ ПЕПЕРУДА ОТНОВО СЕ ПОЯВИ Виждат го за последно през април 2005 г. на лондонско гробище
Мотман, станал известен след филма с Ричард Гиър “Послания от мрака” ( “ The Mothman Prophecies” ) , не е легенда или измислица на сценаристи. Проверка в полицейските архиви на градчето Пойнт Плезънт, Западна Вирджиния, САЩ показва, че само за 14 месеца от ноември 1966 до декември 1967 г. той е наблюдаван стотици пъти от жителите в района. Над 150 души свидетелстват за срещите си с крилатия непознат, петима от тях са полицаи. Всички те го описват като високо над 2 метра същество, сиво или черно на цвят, с размах на крилете над 3 метра. Очите му са хипнотични и ярко червени. Мотман е забелязан да левитира и лети без да движи крилете си. Появата му предизвиква необясними аномалии в електронната апаратура. ТВ и радио емисиите се побъркват като при силна магнитна буря, телефоните се държат странно. Техниката реагира сякаш е “нападната” от враждебни електромагнитни полета.

Мотман се появява в райони на големи аварии и катастрофи и е предвестник на масова смърт.

През април 2005 г. колегите ни от Лондон съобщиха, че човекът-пеперуда е забелязван многократно в северната част на града. Британските медии нарекоха феноменалното създание “Вампира от Хайгейт”. Две години след появата му в Щатите, Мотман лети и в района на хълма Хайгейт, северен Лондон. В началото на тази година полицията е засипана от обаждания на изплашени лондончани, видели високо и черно крилато същество. Най-често Мотман е засичан на гробището Хайгейт, разположено на върха на хълма. Появите му обаче не са от днес.

През 1922 г. огромно създание, подобно на прилеп с размах на крилата над 2 м, летяло около църквата на Уест Дрейтън. Било пълнолуние, над 20 души следели ужасени полета му. Мотман дълго кръжал във въздуха, но накрая кацнал в църковния двор и започнал да се движи между гробовете. Спрял се до един от тях и останал дълго край него. Когато полицаите хукнали да заловят нарушителя, човекът-птица надал смразяващ вик и полетял бързо нагоре.

През 1969 г. Дейвид Ферънт, ловец на паранормални явления и член на Британската общност за окултни и псиизследвания, е повикан от полицията да помогне при разследването на мистерията. Днес той е президент на същата организация и е все още водещ експерт в областта на паранормалното.

“Лондонският вампир не е нито измама, нито вампир, а е съвсем реален!...”, смята той.

В хода на разследванията, продължили няколко години, Дейвид се среща лично с десетки очевидци. По време на наблюденията на едно от лондонските гробища той вижда с очите си английския Мотман.

“Фигурата, - разказва Ферънт, - беше от плът и кръв. В първите секунди помислих, че е маскиран шегаджия, решил да плаши посетителите. Но после, разглеждайки огромния силует, разбрах, че не е човек, а нещо друго. Беше високо около 2.20 м, отлепваше се от земята и левитираше над нея. Очите му бяха червени. Имах чувството, че изтегля цялата ми енергия, бях хипнотизиран и стоях вцепенен. Само за миг си помислих, че трябва да си направя защита. Започнах да повтарям старо кабалистично заклинание за концентрация на енергия. То като че ли ме събуди от вцепенението.

Като изследовател на паранормални явления съм бил свидетел на какви ли е странности – внезапни и необясними температурни аномалии, хвърчащи предмети, полтъргайсти, левитиращи духове..., но подобно създание очите ми виждаха за първи път!...”

КАРЕ:

Показанията на очевидците - полицейски досиета на Пойнт Плезънт: 12 ноември 1966 - декември 1967 г.

За първи път Мотман е видян на 12 ноември 1966 г. от петима военни, монтиращи надгробна плоча, близо до Кленденин, Западна Вирджиния. Те са ужасени от тъмна фигура, подобна на човек, която се хвърля върху тях от близките дървета и прелита над главите им. Тя е с огромни криле и лети безшумно.

14 ноември, часът е 22.30. Мястото е Салем, Западна Вирджиния. Докато строителният предпремач Нюъл Партридж гледа телевизия, картината внезапно избледнява. Чува се силен, свистящ звук, идващ отвън. Мъжът почти оглушава от нечовешки писък. В полицейския участък Портридж пише, че кучето му, Бендит, не спряло да лае, докато не излязъл на двора с фенерче в ръка. Тогава видял тъмна издължена фигура, от която най-ясно се различавали очите. Те блестели в червена светлина и изглеждали съвършено неестествени. Бендит се втурнал към пришелеца, а Партридж побягнал към къщи за своя “Колт”, но бил толкова ужасен, че не посмял да излезе дори и въоръжен. На следващата сутрин американецът проследява кучешките следи и стига до място, където кучето е влачено в кръг и вероятно вдигнато във въздуха. Бендит не се завръща у дома. Докато Партридж се пита дали не е за психиатрия, в местната преса се появяват съобщения за събитията от 12 септември. Ден по-късно Пойнт Плезънт осъмва с още свидетели на феномена. Фактът, че не е сам в “лудостта си”, дава кураж на Партридж и той отива в полицията. През нощта на 15 септември четирима нови свидетели вдигат на крак полицаите от Салем. Към 22 часа Роджър и Линда Скарбъри, и Стийв и Мери Малет пътуват с кола покрай изоставена фабрика за тротил. Пред входа й виждат странен двуметров мъж. Непознатият е с гръб към тях и едвам се влачи. Когато чува шума от двигателя той се спира и се обръща към пътя. Двойките с ужас забелязват, че има криле, подобни на прилеп, а гърбът му е огромен. Малет подкарва колата със 120 км/ч. По пътя, семействата разбират, че опасността не е преминала. Съществото ги преследва, летейки със същата скорост над тях. И четиримата ясно чуват постоянен, пронизителен и висок звук, подобен на свистене. Мислят, че ще оглушеят. Нещото ги следва по магистрала № 62 до покрайнините на близкия град. Малко преди да влязат в него, забелязват труп на куче край пътя. Без да се бавят семействата се връщат към фабриката, заедно с шериф Милард Халстед. Шерифът не се колебае да ги последва, защото в участъка вече е имало петима свидетели с подобни показания. По-късно в доклада Халстед ще запише, че кучето не е намерено, а в изоставената сграда всичко е нормално. Единственият пострадал е радиостанцията му. Не работело нормално и радиото в колата. Чували се само шумове, сякаш на висока скорост се прослушва аудиокасета. Четиримата дават едни и същи показания в полицията: “Съществото приличаше на човек, само че бе по-високо, може би около 2 метра и половина. Крилата му бяха гигантски, държеше ги прибрани зад гърба”.

Новината за странните събития в Пойнт Плезънт обикаля света. На 16 септември е организирана пресконференция. Свидетелите разказват преживяното. Журналистите наричат за първи път феномена - “Мотман” или “човека-пеперуда”. На същия ден Марсела Бенет минава край изоставената фабрика и вижда над нея червено сияние. След минути забелязва висок силует с искрящи очи, който полита от земята стремително нагоре. Бенет грабва 2-годишната си дъщеря и се втурва към къщата на семейство Томас, живеещи наблизо. Зад заключените врати съпрузите Томас и Марсела Бенет чуват мъчителен свистящ звук и имат усещането, че източникът му обикаля къщата. След случилото се Бенет и Томас търсят помощ в полицията. На 27 ноември 18-годишната Кони Карпентър е нападната от огромна черна фигура, която се хвърля от въздуха към предното стъкло на колата й. В последната минута тя успява да избегне сблъсъка, завъртайки рязко кормилото. Карпентър вижда съществото съвсем отблизо. В участъка описва лицето на нападателя си с думата: “нечовешко”. Момичето е откарано в болница с тежки наранявания. В медицинския й картон пише: “Пациентът развива тежък конюктивит с парене и болка, очите и клепачите са силно подути и зачервени, кожата е изгоряла. Безспорни следи от изгаряния. Източникът им е неизвестен”.

Разследването

В центъра на странните събития попадат не само полицаи и местни, но и журналисти и учени. Най-голяма заслуга сред тях има репортерът от в. “Поуст” Джон Кийл. Изследователят, известен със страстта си към уфологията, разследва и документира стотици появи на човека-пеперуда, които впоследствие отразява в книгата си “Пророчествата на Мотман”. Кийл пристига в Пойнт Плезант, Западна Вирджиния през декември 1966 г. Скоро след това попада във вихъра на “лудостта”, обхванала градчето. Журналистът твърди, че съществото е влязло в контакт с него и го предупреждава за предстоящи трагедии. Само за периода ноември 1966 - ноември 1967 г. той интервюира и записва показанията на повече от 100 души, видели с очите си човека-пеперуда. Кийл събира и доказателства за аномалиите, които връхлитат града още от есента на 1966 г. - смущения в радио и ТВ приемниците и телефонните връзки, появи на необясними светлини в небето и на странни шумове, от които се оплакват най-вече жителите от долината на река Охайо.

Трагедията

Човекът-пеперуда изчезва завинаги от Пойнт Плезънт след трагедия с моста “Силвър Бридж”. Вечерта на 15 декември 1967 г., около 17 часа, в най-натоварения час от трафика, стоманените конструкции на дългия 214 метра “Силвър Бридж” не издържат. За минути от него остават развалини. Десетки автомобили потъват в ледените води на река Охайо. Умират 46 души. Телата на Кати Байс и Максин Търнър изобщо не са намерени. Останалите 44-ма са погребани в гробището на Галиполис, Охайо. В същата нощ Джеймс Лили, живеещ близо до фабриката за тротил, брои 12 светлини, които прелитат над къщата му и напуска в паника дома си. Трагедията със “Силвър Бридж” ужасява Америка. Репортери и телевизии препълват градчето, опитвайки се да разгадаят мистерията.

Фактите

В продължение на 14 месеца “непознат биологичен вид”, описван от очевидците като “висок хуманоид, с размах на крилата над 3 метра”, потапя в ужас населението на Пойнт Плезънт. Малкото официална информация за феномена се дължи на факта, че неговите появи са в зоната на военна фабрика за тротил. През Втората световна война американското правителство съхранява експлозиви в бункери, изградени около нея. След войната в бункерите се нанасят био-химични компании. Спекулира се дали Мотман не е мутация на познат биологичен вид, например жерав или ястреб, или дори мутирал човек с крила. Автори на хипотезите са биологът Браян Рош и журналистът Трой Тейлър.

Първите, които описват Мотман в полицията на Пойнт Плезънт са група военни. В първата скандална статия се цитира не един, а четирима свидетели, които едновременно са го видели - съпрузите Скарбъри и Малет. Първите две обяснения на властите са: заблудена птица-емигрант от Южна Африка и въздушен балон, боядисан в черно.

До 2005 г. нито експерти, нито власти дават разумно обяснение какви са причините за внезапното рухване на “Силвър Бридж” през декември 1967 г. Никой не може да обясни и факта, че след трагедията, Мотман повече не видян в Пойнт Плезънт. Човекът-пеперуда е предупреждавал за опасността, вярват и досега хората от Западна Вирджиния. Повечето жертви, убити при срутването са го виждали нееднократно, показва проверка в архивите на местната полиция. Някои от тях са имали и характерните лицеви изгаряния, съпътстващи срещите с него.

Съдбата на хората, свързани пряко или косвено с Мотман е повече от странна.

13 месеца след първата поява на човека-пеперуда в Пойнт Плезънт “Силвър Бридж” погребва 46 души. При неизяснени обстоятелства на 15 февруари 1970 г. умира и репортерката от в. “Месинджър” Мери Хайър, направила първия репортаж за Мотман. Над 500 души са се свързали с нея, за да разкажат за необичайните си преживяния с него. Полицията няма отговор каква е причината за смъртта й. Съпругът й - Скот Хайър е починал също толкова необяснимо още на 1 декември 1968 г.

На 19 февруари 1973 г. умира от рак Иван Сандерсън - биолог, криптозоолог, писател, водещ на ТВ предавания за дивата природа и шеф на Асоциацията за изследване на природни аномалии в Ню Джърси. Той е основният консултант на Джон Кийл в хода на разследването през 1966-1967 г. Сандерсън е известен в научните среди с репортажите си за “Монстерът от Флатуудс”, видян в Западна Вирджиния през 1952 г.

През септември 1973 г. Джон Кийл се среща постоянно с журналиста Фред Фрийд. Двамата работят върху документален филм за аномалиите в долината на река Охайо и феномена “Мотман”. Филмът никога не излиза на екран. През март 1974 г. 53-годишният Фрийд умира внезапно.

През 1966 г. Гари Баркър, изследовател и издател от Западна Вирджиния, заедно с Кийл интервюира Уудроу Деренбергер, който твърди, че има информация за Мотман. Според Деренбергер ключът за разгадаването на загадката е името “Индрид Колд”. През 1968 г. Баркър организира конференция, на която се надява да събере повече данни за човека-пеперуда и продължава своята работа. Друг учен - Джеймс Моузли в книгата си “Шокиращо близо до истината” пише, че на 6 декември 1984 г. в Западна Вирджиния 54-годишният Баркър умира с неясна диагноза. В медицинския му картон като причина за смъртта е посочено: “едновременна дисфункция на различни органи, съчетана с имунодефицит”. Диагнозата е сходна със съвременното разбиране за СПИН, но е твърде невероятна за здрав човек като Баркър, твърди Моузли.

През 1990 г. Доналд Норт вижда Мотман в близост до фабриката за тротил в Пойнт Плезънт. Две години по-късно Норт умира при автомобилна катастрофа.

Писателят и ученият Джим Кейт, известен в научните среди с тезата, че Пойнт Плезънт е използван като тестова база за експерименти, умира през 1999 г. Причината за смъртта му е неизвестна.

През 1999 г. музикантът Джийн Юджийн твърди пред пресата, че е видял човека-пеперуда. Година по-късно, на 38-годишна възраст, Юджийн е открит мъртъв в звукозаписното си студио. През 2001 г. Рон Бондс, преиздал книгата на Джон Кийл “Пророчествата на Мотман”-1991г., се трови смъртоносно. След година умира Агата Бенет, загубила сина си Джеймс Бенет при катастрофата със Силвър Бридж. Агата е последният представител на фамилията. Преди да почине тя погребва съпруг, дъщеря, две сестри, трима братя и внук. Повечето от тях имат връзка със събитията 1966-1967 г.

Американската криптозооложка Лорън Колман изброява и други имена на хора, свързани пряко или косвено с Мотман, които не са сред живите: филмовият продуцент Тед Дем ( година на смъртта 2001 ) , близък приятел на Марк Пелингтън - създателят на филма “Послания от мрака” (2002 г. ) , пресъздаващ трагедията в Пойнт Плезънт; Тед Танебаум – изпълнителен продуцент на филма ( починал на 2 март 2002 г. ) ; Чарлз Малет – свидетел на Мотман от 1967 г. и герой във филма на Пелингтън ( година на смъртта 2002 ) ; 29-годишната Джулия Харисън, член на групата “Кинг Блек Есид”, която написа повечето песни за филма “Послания от мрака” ( година на смъртта 2002 г. ) и други.

На 14 януари 2002 г. в Щатите плъзва слух, че най-известният хроникьор на Мотман Джон Кийл е мъртъв. Кийл опровергава “новината” с усмивка и в интервю с Колман: “Един път вече съм преживал смъртта си – през 1967 г. Бъдещото ми погребение ще бъде в събота и на него ще нося черно”.

Кой или какво е Мотман?

Мистериозното същество и всички необясними феномени в Пойнт Плезънт са проява на непозната форма на енергия, смята Джон Кийл. Изследователят е убеден, че планетата ни е обитавана от непознати същности, които погрешно наричаме извънземни, духове, божества, демони. Според Кийл човешката история доказва по безспорен начин присъствието на други форми на живот, обитаващи други измерения извън познатото ни четириизмерно.

Руските учени си спомниха за трагедията в Пойнт Плезънт 20 години по-късно. Разказите на спасителните екипи от Чернобилската катастрофа напомнят за преживяното от американците през 1966-1967 г. През април 1986 г. в южна Украйна шестима мъже и четири жени, независимо един от друг, дават сходни показания в милицията. Някои от тях се оплакват от странни телефонни обаждания, други виждат нощем прелитащи светлини. Всички те описват човекоподобна птица с масивни крила. В този момент вниманието на властите е привлечено от поредица телефонни обаждания. Анонимен глас предупреждава за опасност с реактор 4 на атомната електроцентрала в Чернобил. На 26 април 1986 г. ядреният реактор не издържа и тя експлоадира. При експозията загиват 40 души, други 10 умират от високата радиация. Реакторът гори 9 дни, заразявайки района с убийствена радиация. Хеликоптери изхвърлят в пламъците над 500 тона пясък, пръст, олово и други химикали. По-късно пилотите разказват пред руската преса, че сред димните облаци са видели гигантска черна птица, която кръжала над реактора.

Мотман е наблюдаван през:

1850 г. от индианците абенаки, които пазят спомена за него в легендите си. През 2002 г. Даниел Бодилиан прави връзката между Мотман и индианския човек-птица.

1926 г. при разрушаването на един от най-големите язовири в света – китайският Ксайън Ти Дам, когато загиват над 15 000 души. Оцелелите разказват за черен “човек-дракон”, който летял с часове в зоната на трагедията.

1970 г. в областта Ан Кхе, Виетнам от 4-та американска дивизия. Войниците мислели, че виждат птеродактил, пише редакторът на сп.“Америкън Фортеан Ривю” Чад Армънт.

2001 г. в южен Грийнсбърг, Пенсилвания, случаят е разследван от биологът Стан Гордън и орнитологът Денис Смелтцер.

2002 г. в северна Флорида и Калифорния, свидетел е зоологът Скот Норман.

10 август 2004 г. Мотман е заснет на моста в Ръсел, щат Охайо от американския уфолог Стивън Рей, който прави няколко уникални снимки, които в-к “Свръхестественото” публикува в този брой.

Април 2005 г. човекът-пеперуда вече е в Лондон, забелязан е десетки пъти на хълма Хайгейт и близкото гробище.

По истински случай. 

Едно момиченце било в кома близо 3 месеца и накрая родителите решили да изключат поддържащия живота му апарат. Вечерта след погребението майката сънувала сън, в който дъщеря и плачела, изглеждала ужасно раздърпана и уплашена и и говорела : "Мамо, защо ме пратихте на такова тъмно и студено място, защо ме оставихте самичка, елате да ме вземете, страх ме е..." Майката не обърнала внимание на съня, било нормално да сънува обичната си дъщеря, която загубила толкова нелепо. На следващата вечер обаче сънят се повторил. Дъщерята плачела и молела да я приберат вкъщи, питала защо са я заровили жива и т.н. Сънят се повтарял всяка нощ и накрая майката придумала бащата да разровят гроба. Когато отворили ковчега пред тях се разкрила ужасна гледка. Момичето, погребано с най-хубавата си рокля, било свито в единия ъгъл, а не както го оставили спокойно лежащо по гръб, с разкъсана рокля, а по пръстите имала рани, ноктите били мръсни и изпочупени. По вътрешната страна на ковчега ясно личали дълбоките резки, оставено от ноктите и имало вдлъбнатини, сякаш от удари с юмрук. Момичето, неясно как събудило се след комата вече погребано, изпаднало в ужас от страха, тъмнината и недостига на кислород, се е борило да излезе от ковчега няколко часа, докато накрая се е задушило....Била погребана жива!






 


Ето една действителна история. Страшна е наистина. Не пожелавам на никого подобен ужас...
Братовчеда на един мой бивш съученик се разхождал с приятелката си из парка. В един момент почувствал нещо странно - ходело му се по голяма нужда. Усещането се засилвало и засилвало. Дошло време да се прибират и момичето изненадващо казало със странен глас:
- Кака ми... и приятелят й... са на село. У нас няма никой!
Пича се позамислил, бил чувал, че стават странни неща в апартамента й. Но било по-близо от неговия, а усещането, както и хормоните му били по-силни от всички страхове.
Пристигнали у тях, момичето набързо се освободила от чехлите си и влезнала в тоалетната, единствено опътвайки го към хола. Пича влезнал там. Било тъмно. Не намерил ключа за лампата. Тръпки го побивали. Вече не можел да удържа катерицата. Клекнал, за да облекчи болките в червата си. При клякането го напънали газове. Освобождавайки се от тях изтръпнал - осмърдял се целия хол. Младежа се изправил, намерил опипом вратата за терасата, свалил си блузата и започнал да разпъжда злите духове, тоест отвратителната воня. В този момент приятелката му излезнала от тоалетната и влизайки в хола светнала лампата. Младежът се вледенил - на дивана лежали сестрата на приятелката му, нейния приятел и го гледали невярващо, стискайки носовете си....

Едно семейство пт казанлък неможели далго време да имат дете. Ето че им се родило дете - момиченце. Когато момиченцето станало на 4 годинки една вечер гледало звездите от прозореца в хола им (той бил отворен). майката влязла и детето се стреснало и паднало от прозореца то починало. След няколко месеца им се е родило второ дете- момиченце. И то когато станало на 4 годинки гледало звездите от прозореца в хола.Майката пак влязла и то й казало:
-мамо помниш ли как преди 4 години паднах от прозореца?

----------------------------------------------

Истинска история (цитат от друг форум)
И така. Една от сестрите на прабаба ми починала. Знаете,че 40 дена след смъртта трябва да се изнася тамян от къщата на починалия. Затова моята прабаба и сестрите й решили да се редуват и да спят там. Дошъл реда на прабаба ми и сестра й Мария да прекаждат къщата с тамян. Легнали си. Почти били заспали,когато чули стъпки. Човешки стъпки идващи от съседната стая. Прабаба ми станала и проверила да не би някой да е бил влезнал. Но се уверила,че прозорците и вратите били заключени. Пак си легнала,но стъпките отново се чули. След това сякаш невидима ръка замервала вратата на стаята с нещо. Пак проверили да не би някой да е влязъл,но никой не намерили. Шумът не спрял до сутринта.
На утрото сестрата на прабаба ми,с която спали в къщата полудяла от страх.

Момичето с прасешката глава

Според стари родопски легенди, момичето с прасешката глава е символ на дявола.

Една вечер бай Георги*, който бил служител в горското и имал навика да обикаля със своета Лада Нива по пътя Пещера - лет. Св. Константин и една вечер се случило нещо, което щяло да промени живота му за винаги. Прибирайки се с ладата си от лет. Св. Константин близо до параклиса (бъ ли го как се казваше, тоз новия, преди лагер Септемврийче) видял млада девойка, с типична родопска носия да налива вода. Вижда я в гръб и се притеснява, все пак - вечер, след 1 часа…по малките часове - само момиче, може да стане беля. Спрял ладата и рекъл да се приближи. Виждал я все така в гръб. Забелязал, че тя пълни вода в стомни. Спочудил се наш бай Георги и й рекъл:

- Моме, налълни стомните и кажи дали искаш да те откарам до Пещера ?

Момичето се изправило, нарамило стомните и се обърнало. В този момент се разкрила потресаваща гледка пред бай Георги - момичето било високо над 2 метъра и било с огромна прасешка зурла на лицето.

Дали тази история е истинска, никой не знае. В аналите на хронологията е записано, че бай Георги точно тази вечер побелял целият…

Блъснатия дявол

Преди много години, още при бай Тошово време било модерно да се събират младежите и да си правят вечеринки. Двама нашенци - пещерци, трябвало да присъстват на вечеринка в с. Радилово или с. Капитан Димитриево (не го помня какво беше казал точно). Та двамата нашенци - ще ходят с колата на единият - Али. Другият се казвал Стефан. И тъй двамата решили да отидат и привечер, преди залез слънце сипали бензин в жугилито на Али и тръгнали за вечеринката. На вечеринката - хахо, хихи, но по бай Тошово време било строго, а и нашите момчета си дали парите за бензин - тъй и не пили алкохол. Станало късно. Приблизително четвърт час преди полунощ. Решили Али и Стефчо да си ходят - речено сторено. Тъй като било тъмно, а Али бил спокоен шофьор - карал много бавно, за да не стане изгъзица. Карал си Али, а Стефчо му плямпал колко бил доволен от вечеринката - и как хвърлил око на някаква мадама. Извднъж, въпреки бавното каране се усетил удър, сякаш са блъснали нещо. Али се сепнал, а Стефчо излязал да провери какво са блъснали. Само след няколко секунди Стефчо бил отново в колата и само казал “Карай право към нас!” и Али запалил колата. От онази вечер до ден днешен Стефчо не продумал и дума. Онемял. Година-две след инцидента от рисунки, които той е рисувал от фаталната вечер се разбрало, че блъснали червен козел на два крака.

…и рисунките още се пазят…

И тази история никой не може да каже дали е истинска или не е, но е факт, че въпросният Стефан и до ден днешен не говори.


сори че е толкова дълго

Спайдърмен, Батман, Мотман.... Американска му работа! 

имаше и снимки на Мотман ама не знам къде останаха

тая тема наистина замря

1.в подножието на едно от пловдивските тепета,на табелата, дето пише"падащи камъни",някои зевзек е добавил "и метали"защото преди няколко години там се срутиха доста слали, някои колкото камион големи като е станало това на скалите е имало 13 метали, от които еди е паднал заедно с камъните...а на мястото не може да се закара кран да се види под кой камък точно е бил затиснат.

2.Преди няколко години един известен наркодилар загина в автомобилна катастрофа близо до Плд...трета по ред за 2 години.
Натикал се под един камион,колата станала "кабрио", той- без глава...
говори се, че като отишли 'пътна помощ' на мястото на катастрофата
намерили в колата някаква компаньонка, в много неудобна поза,
с глава между краката на мъртвия шофьор с разкопчани панталони...
била загубила ума и дума от ужас, така че не могла да обясни нищо,
а и той имал бая алкохол в кръвта, та не я разпитвали много-много.

3.Ох, имаше една градска легенда за един таксиметров шофьор, който през нощта качил в колата си едно момиче облечено в бална рокля. Возил я до не знам си къде. Тя слезнала от колата без да каже дума и влезнала в някакъв блок. Шофьорът я последвал и на входната врата видял нейния некролог. Че била починала преди година на същата дата...Някой месец май ще да е бил, покрай аборигенските балове. Пфу. Много е гадно да ти я разказват когато си малък и то по тъмно. Още настръхвам май. Но със сигурност си е градска легенда, тъй като всички хлапета я знаеха тази история. Беше доста по-разкрасена де, но не си я спомням добре.

4.Като дете живеех в къща в централната част на града и в няколко съседски двора имаше липи. Между децата се разказваше историята, че тези липи не са случайни, под тях заравяли убити тайно хора, после посявали отгоре им липа, която ставала много голяма, защото това било свързано с духа на мъртвеца. Ако се качиш на такава липа, мъртвецът може да се разсърди и да те бутне и да паднеш.

5.Няколко момчета излезли от казармата и се напили ,хванали се на бас ,че никой от тях не може да влезе в гробищата ,но единия се съгласил.Влезнали момчетата и оставили мераклията сам да продължи напред , а те излезли и се разбрали след час да излезе.Минало час ,два ,три ,а момчето не излизало.Приятелите му се изплашили и отишли да проверят какво става -защо не излиза.А той бил толкова пиян ,че заспал върху един гроб.Събудил се от тяхните викове и скочил,(обаче преди да заспи си забил ножа в земята за всеки случай,а като го забивал си защипал шинела) и като се изправял си помислил ,че някой от гроба го дърпал и полудял.След това влязъл в лудница и там си останал.

6.Едно момиче живяло само на квартира в чужд град, един ден отишла на гледачка и тя и казала точна дата ,когато някой дъх ще я посети ,казала й " точно в 21.00 ще дойде и ще играете табла".На момичето и се видяло много тъпо това ,но когато дошло времето изкарала таблата на масата и започнала да чака.Станало 21.00 и се звъннало на вратата - отваря и вижда....баба си.Зарадвала и се и съвсем забравила за думите на гледачката.Баба й като видяла таблата казала"така и така си я изкарала дай да поиграем.След няколко часа бабата си заминала а на следващия ден майката на момичето се обадило по телефона и й казало ,че предната вечер точно в 21.00 баба й починала.

7.Едно семейство имало дъщеря,която много искала да прави секс,но все не намирала смелост да легне с мъж.Семейството имало и огромна черна немска овчарка.Един ден родителите отишли на вилата и момичето останало само с кучето и решило първото и сексуално преживяване да бъде с кучето.Съблякла се и подмамила кучето да прави секс с нея.Но родителите били забравили нещо и се върнали в най неподходящият момент и звъннали момичето ида им отвори.То се изплашило и се опитало да отблъсне кучето но то се било заклещило/сещате се как се заклещват две кучета по време на секс/ момичето страшно се паникьосало и приложила максимална сила да отблъсне кучето и тогава червата и се изсипали на пода.Накрая родители им омръзнало да звънят и си отключили и намерили дъщеря си с изсипани черва на пода а немската овчарка обикаляла около тялото като ”побесняло

mi6ivn тази история със Зайчаря съм я написала.
А когато прочетох това:
"Ето една действителна история. Страшна е наистина. Не пожелавам на никого подобен ужас...
Братовчеда на един мой бивш съученик се разхождал с приятелката си из парка. В един момент почувствал нещо странно - ходело му се по голяма нужда. Усещането се засилвало и засилвало. Дошло време да се прибират и момичето изненадващо казало със странен глас:
- Кака ми... и приятелят й... са на село. У нас няма никой!
Пича се позамислил, бил чувал, че стават странни неща в апартамента й. Но било по-близо от неговия, а усещането, както и хормоните му били по-силни от всички страхове."
се смях сама.
Като копираш от други форуми поправи правописните грешки, че тук заради една малка грешка те нападат все едно си убил човек...

Това е по скоро "селска" легенда но както и да е 
Та някакъв човек отишал да жъне на нивата и толкова се унесъл в работата че замръкнал там, селото било далеко и него го мързяло да се прибере и решил да нощува там. Легнал си завил се и заспал с шивоко отворена уста. През нощта змия пропълзяла в устата му да се стопли и от там все по навътре, по навътре и се настанила в стомахът му. На сутринта като се събудил и разбрал какво е станало( как ли е разбрал обаче  ) та отишъл при селскияу знахар и тои го провесил с главата на долу над паничка с мляко и змията сама изпълзяла навън да си пиине млекце.