Страшни истории и градски легенди

От доста време наблюдавам темичката ви, но все забравям да пиша, или понякога ме хваща шубето. 

Ето една история от мен, не е кой знае какво, но не е като на някои аматьори, цитирам „хубава яна“ 
Онзи ден се срещнах с една стара съученичка, та се заприказвахме.. ...и се сетих, че ми беше разказвала една история, още като бяхме едва 3-ти клас...
Ето я и нея:
Случката се разиграла през 1972-ра година. В покрайнините на град Полски Тръмбвеш имало едно селце, което сега отдавна е занимарено и общо взето е изчезнало от географската карта, а може би и от самото място където е било..
Името на селото било неизвестно, по-точно се водело квартал на града. За него нищо не се знаело. В това квартал-село, така да се каже, живеели само шестима души. По-късно 4-ма от тях умрели, а останалите двама напуснали мястото. С времето таам се събирали цигани и бездомници, ограбвали изоставените домове.
Та нека започнем на пряко: 
Веднъж няколко бездомници (произходът им не е бил уточнен) се събрали в къщата на най-старата баба в махалата. Вярвало се, че тя все още витае из къщити и „си търси компания“ и дори от време на време влизали и в града.. Поради тази причина и никой не влизал в тази къща и изобщо в махалата. Няколко дни по-късно бездомниците изчезнали безследно, а 1 седмица по-късно телата им били открити мъртви до едно дърво  властите така и не могли да открият извършителя, нито оръжието с които било извършено убийствотоу. Интересен факт е, че върху телата не били открити ОТПЕЧАТЪЦИ НА ПРЪСТИ. Първата ми мисъл, беше, че убиеца, може да е бил с ръкавици, и това е най-логично, но като се сетя за това още настръхвам..
По-късно още няколко такива случаи били регистрирани в района. И до ден днешен убийството на бездомниците си е останало загадка
Винаги като мина покрай някоя изоставена къща си спомням за това. Лично аз мисля, че съученичката ми си е измислила тази история, защото тогава бяхме малки, а и си е малко небивала...ходила съм в Полски Тръмбеш, никога не съм виждала руини на къщи или пък нещо, което наподобява изоставен квартал..но пък кой може да гарантира, че там, в онези гори не се е случило нещо  ...все пак кой бил убил нещастни бездомници
Сори за дългата публикация. Очаквам мнения.
ПС:Съжалявам ако имам грешки, но пиша през телефон, а там трутдна работа..

 Едно уточнение - годината е 1972 - тогава милата партия не позволяваше да се скитат никакви такива волни електрони . Бездомници нямаше    Имаше въдворен ред - кой в затвора , кой в психиатрия , кой на работа .
   В моето детство имаше един Петър от Брест - ходеше от село на село . Но той беше психичноболен човек .
  Та..........

Още едно доказателство, че съученичката ми си измисля   тя понеже била родом от Полски Тръбмеш, ходела на гости у роднини. Вечер виждала как някаква баба цялата в бяло обикаля из града, абе глупости на търкалета... та като ми спомена за психично болни хора, се сетих  за един подобен човек...
Живея в Димитровград. До нас има едно село (което се води квартал на града) Марийно...Разправяло се че някакъв психопат ходел по къщите та ограбвал или отвличал хората..вика ли му Лиса. Веднъж изнасилил (извинявам се за израза  ) една циганка, та тя забременяла и се водили по съдилищата (то циганките от кого ли не забременяват  ..та да не се отклоняваме от темата)...няколко пъти лежал в лудницата обаче бягал. Мисля, че това са само слухове. Димитровград е на няма и 2км от Марийно, този човек поне веднъж щеше да влезне и в града...

Здравейте,темата за жалост е забравена,та да я подновя.Доста се ровя и чета страшни неща,много ми е интересно .И на мен,са ми се случвали подобни неща,бих ги споделила,ако има интерес.И бих искала да засегна темата за село Шишенци,предполагам знаете легендите за това село.Вярвате ли в тях? и някой от вас ходил ли е там?

здравей
Ще ми е интересно да прочета за твойте преживявания. Моля , сподели с нас

Ами надявам се по този начин да възродим темата
Ще опитам накратичко да разкажа това от което аз се уплаших и още не мога да си го обясня.
Бях на около 17 години и с мой приятели бяхме на купон в къщата на едно момче.В една от стайте,след като вече беше свършил купона,решихме да си легнеме да спиме,в стаята имаше две легла и затова на едното си легнахме аз и моето гадже,а на другото две момичета.Всички в цялата къща вече спяхме,когато аз от нищото се събудих и видях съвсем ясно,над мен да стои един мъж.Мъжът беше стар,висок и с дълга бяла брада,гледаше ме с ехидна и злобна усмивка,образа беше толкова ясен все едно беше жив.Тогава изпищях и той изчезна... тогавашното ми гадже каза,че когато съм изкрещяла веднага се е събудил и е видял мъжа как изчезва и беше доста стресиран... 7 години след тази случка,отново го видях,беше преди около година.С Мм си спяхме и аз отново се събудих внезапно и същия мъж беше над мен,със същия поглед.Мм каза,че също го е видял,което много ме изплаши защото се надявах да е мое привидение или нещо такова,но в две различни къщи и още двама човека да го видят... Не знам кой е и какво иска от мен,но ме плаши и не мога да спя сама на тъмно,страх ме е да не го видя отново...

Млад мъж се хванал на бас,че може през нощта да мине през гробищата.За да докаже,че е минал,трябвало да забие нож на точно определен гроб.През нощта,мъжа, облечен с дълъг шлифер преминал през гробищата,стигнал до гроба,клекнал,забил ножано закачил и шлифера си.Ставайки,усетил,че нещо дръпнало шлифера му.Уплашил се и умрял.

Здравейте, аз съм нова тук. Въпреки, че от доста време следя темичките и историйките ви тук,не се престрашавах да пиша, не знам защо. Та, реших да подновя темата, интересна е.
Чувала съм доста градски легенди и тем подобни, но аз имам няколко истински истории, които ми са се случвали. Ето я и първата :
Бях на около 6-7 годинки (сега съм на 17), когато излизахме с родителите ми някъде навън с колата. По навик, започнах да се заглеждам по прозорците на горния етаж, който до този момент не беше ремонтиран, съответно не живееше никой там. Дотук добре, но изведнъж лампата в едната стая светна, и се появи някакъв черен силует, определено беше мъж. Започнах да крещя, родителите ми се опитаха да ме успокоят, но така и не ми повярваха тогава, мислеха че си въобразявам. Но не е така, и до ден днешен си спомням много добре това привидение, не знам дали беше дружелюбен. Настръхвам, когато се сетя, още повече, че знам какво съм видяла и не е било въображението ми.
Мога да споделя още от моите истории,разбира се ако тази ви е заинтригувала. 🤗

Ще ми е интересно ,да споделиш още твои преживявания.Темата е интересна,но от много време никой не пише.

Радвам се 🤗 Значи... Първото паранормално нещо, за което се сещам е от преди 4 години някъде. Тогава един мой много добър приятел загина в катастрофа с мотор... 2 седмици след трагедията бях на гости на баба и си говорех с една приятелка на видеочат и беше доста късно вечерта . По едно време (имайте предвид, че къщата на баба е на 2 етажа, аз бях на горния, а баба и дядо на долния) се светна лампата в коридора. Помислих, че е някой от тях двамата и попитах дали са те. Отговор нямаше, а аз просто не обърнах особено внимание. След няколко минути чух как някой върви по етажа и обикаля стаите, ама се чува сякаш нарочно тропа с крак(попитах приятелката ми дали чува същото, тя потвърди). Отново повиках, изглеждаше че няма никой. Вече леко се бях уплашила и не знаех какво да правя, но ме беше страх да проверя. Не знам защо, но имам навика да се заключвам отвътре, особено когато спя сама. По едно време нещо се опита да отвори вратата, като натискаше дръжката. Нямате си и представа какъв ужас изпитах в онзи момент,цяла нощ не мигнах. На сутринта реших да питам баба дали се е качвала горе да ме провери,а тя ме погледна странно и отрече.Тогава реших да й споделя какво ми се е случило, защото наистина нямам обяснение. Почти с никого не бях споделяла тази история, защо ли? 😄 Ще ми е интересно да напишете какво мислите, че е било. Аз лично дори и сега се успокоявам, че е бил моя приятел и не е искал да ми навреди, просто наистина това е един от най-страшните моменти в живота ми.
(съжалявам за романа)

От време на време влизам в Reddit да чета какви лични странни (страшни) случки споделят хората. Историите, които ще споделя, са от тема, публикувана преди 11 год.. Може би е важно да се отбележи да се вземе предвид периодът/обстоятелствата, когато са разказани. Спрях се на 2 странни и необясними и още 1, която е наистина ужасяваща. И трите са реални.

История 1:
"Баба ми живее в много стара къща (края на 1700 г.), която е заобиколена от гробища от двете страни. Онзи ден мой приятел, когото не бях виждал от месеци, пристигна в къщата ми. Вървим по старата калдъръмена алея, когато той започва да говори за своята новооткрита духовност, не в религиозен контекст, а по отношение на чувството, че е „настроен“ за нещата. Повярвах му. Той е бил в програма за лечение на наркозависими и вярвам, че е преживял някакъв вид церебрално/духовно пробуждане.
Както и да е, докато си говорим, котката ми се приближава до нас и започва да се търка в крака ми. След известно време разбирам, че тя няма да се откаже и че се опитва да ми каже нещо. Започвам да я следвам и скоро разбирам, че отива на гробището. Всеки път, когато спра да я следвам, тя се обръща и търка крака ми, докато не започна да ходя отново.
Когато най-накрая стигаме до гробището, тя скочи върху един от надгробните камъни и не помръдна. Започна да съска, като се опитвахме да я свалим от него. Разбрахме, че гробът е на някой, който е живял и умрял в нашата къща. Моят приятел направи тази снимка на котката върху надгробния камък.

Edit: Авторът пише в коментар, че са кръстили котето на първия собственик на къщата, сторило им се "забавно". И допълва, че явно идеята не е била много "умна"."

История 2:
"Преди няколко години бях сам вкъщи през нощта. Гледах телевизия във всекидневната, когато чух звънеца на вратата. Винаги когато чуя звънеца, особено когато съм сам вкъщи, отговарям внимателно. Отидох до шпионката, без да паля лампата на верандата (за да не знаят дали някой наистина е вкъщи или не) и гледам през нея. Наистина е тъмно, но мога да видя малка фигура (по-скоро черно петно, т.е. има определена форма и трябва да е около 3-4 фута), която прави като танцуващо движение. Представете си човек, който движи грациозно ръцете си като крила. Навън беше тъмно, но тази фигура беше по-непрозрачна, така че можех да видя това. След няколко секунди спрях да гледам през шпионката, защото беше твърде странно за гледане. Възвърнах си малко кураж и погледнах назад, каквото и да беше, беше изчезнало. До ден днешен все още не знам какво беше това и се плаша, като си помисля за него."

История 3:
"Преди около пет години майка ми започна да излиза с човек, когото срещна в сайт за запознанства. Тази част е добре - наскоро бях започнал да се срещам с жената, която по-късно щеше да стане моя съпруга, и се запознахме онлайн (просто ще я наричам моя съпруга за тази история). Както и да е, жена ми и аз никога не сме харесвали този човек. Не го смятахме за злобен или нещо подобно, просто малко зловещ - той беше тих, държеше очите си затворени продължително и от време на време казваше странни неща като например да предложи на жена ми шоколад и след това взимаше парче в устата си, затваряше очите си и стенене, докато го оставяше да се стопи в устата му. Веднъж жена ми и аз бяхме на гости при майка ми, но тя беше извикана на работа, така че я чакахме в къщата й. Приятелят й беше приключил, но прекара всичките няколко часа просто в спалнята й със затворена врата.

Точно преди Коледа майка ми и този човек започнаха да имат някои трудности. Съпругата ми и аз я посетихме за празниците и тя изля всичките си проблеми върху нас, изслушахме я внимателно и й казахме нашето мнение, че ще е по-добре без него. Тя обаче вече беше решила да се раздели с него... на Бъдни вечер.

Прекарахме нощта при майка ми и станахме рано сутринта на Коледа, за да посетим баща ми в къщата му. Не планирахме да нощуваме при него, но ни наваля сняг, което всъщност беше приятна коледна изненада.

На следващия ден тръгнахме веднага щом успяхме да преминем през снега и жена ми предложи да се отбием до къщата на майка ми по пътя, за да видим дали е добре. Жена ми просто имаше много лошо предчувствие относно вече бившия й приятел.

Колата на майка ми беше на алеята, но това не значеше много, защото тя живее достатъчно близо до работа си, често ходи пеша, а и в нейния град не беше валял сняг. Освен това тя никога не заключва вратата си, което ме подлудява, така че влязохме сами. Тогава видяхме кръв да ИЗТИЧА от дозатора за вода на хладилника. Беше напълнил контейнера за разливане, изтичаше на пода и беше образувала локва. Жена ми изпищя и аз откачих. Напълно очаквах да видя главата на майка ми във фризера.

Отворих нервно фризера, за да намеря... пакет със замразени череши, който беше отворен и  натъпкан така, че да падне върху дозатора за лед и да се разтопи.

Мислех, че майка ми е била обезглавена от страховития си бивш приятел."