Страшни истории и градски легенди

На мен пък в петък, 13-ти само хубави неща ми се случват. Това значи ли, че съм вещица  (получих щото такова определение).

Филаделфия, пък аз като видя по-отблизо край мен да мине черна котка и все на пари ми върви много. Не знам внушавам ли си или що, ама обичам черните котороци. Е, и поначало съм почитател на котките, и в нас имаме, но онези черните уличните... просто ми върви като минат наблизо край мен.

                               Квалифицираш ме, а и ми крещиш със заповеден тон? Ти си едно истинско олицетворение на християнските добродетели. Или поне на добродетелите на тези, които вярват в заклещени хора.

Много писано, но нищо по темата. Е аз ще се разпиша с нещо от днешния брой на в-к "Труд":
"Невидима сила пази паметник на Георги Димитров

Близо 4 десетилетия на площада на с. Полски Сеновец, община Полски Тръмбеш, се извисява в цял ръст паметник на Г. Димитров. Монументът е от бронз. Дело е на проф. Ненко Маров. Още в първите години на демокрацията злосторници залели фигурата със синя блажна боя. Хора от селото старателно я изчистили. После бил направен опит за демонтирането му, но и той се оказал неуспешен.
Не минало време и учител по история сформирал комитет за махане на паметника. Мъдра жена го посъветвала:"Защо да заличаваме историята си!? Вие лично сте ни разказвали за делото на Димитров." Предупредила го, че има поверие, който посегне на паметник на мъртвец, до деветия ден го застига зла прокоба. Учителят не се вслушал в думите и и точно на деветия ден получил инсулт и починал.
След време случилото се било забравено и други демократи нарамили кирки и закарали булдозер, който да изтегли паметника. Докато инициаторите се опитвали да повалят бронзовата статуя, земята като че ли се продънила и багерът и работниците пропаднали в дълбока яма. Като по чудо нямало жертви. След този инцидент, жителите на П. Сеновец заговорили, че невидима сила бди над паметника и повелява да остане ..."

Историята, за която иде реч, е истинска, въпреки, че през онези години, та и сега - да се чудиш дали да вярваш или не.
По това време бях в основното училище - някъде 1994-5-6г. Не помня точно, може и да бъркам годината. Клошар, който ровел из контейнерите за боклук, намерил буркани с месо. Изхвърлени. И разбира се, си ги прибирал и си ги хапвал. Минавал всеки ден покрай въпросните контейнери и намирал по още някой друг буркан. И така около седмица-две. Накрая намерил буркан, в който се виждали човешки пръсти. Обадил се човека в полицията и в крайна сметка открили убиеца. Оказало се, че е убил семейството си и някакви роднини, доколкото си спомням. Живеел в блока, пред който били намерени бурканите. В този блок живееха 2 мои съученички. Когато се разбра, няма да ви описвам как се прибираха след училище.

Става дума за Бургас, к-с Славейков. Възможно е паметта да ме лъже за някои подробности от историята, но ще ме извините. Все пак става дума за доста време.  

22, настръхнах! Аз съм живяла до 2002г. в "Славейков"! За кой блок става въпрос?

Ами ако не ме лъже паметта - 30 и някой.. От последните ниски в посока промишлената зона. Те свършват точно до улицата, на която е химическия, само, че по-към бившия "Хемус". Сега не знам дали така се казва   Ама и аз се изразих.. Погледнах в bgmaps-a: 34 мисля, че беше, но може и да бъркам.

Здравейте! Много ми харесва темата и се записвам да ви следя

Е  имаше такава история навремето. Не беше ли за един дето уби приятелката си, пак през тези години.

Еми аз така я знам, така я разказах. Нищо чудно да има няколко версии.

Сетих се и друга подобна, но трупът бил цял, изхвърлен в контейнер, някъде из центъра май беше. Ако се не лъжа, откриха извършителя в крайна сметка, но нямам спомен каква беше историята там. Това преди 6-7г. Даже като излезе наяве, се сетих точно за случая, който разказах в предишния пост, защото пак беше в контейнер за боклук.

Хубава работа, аз живея в Славейков. 

Онзи дето уби приятелката си беше Черепа(уби Джула) и е в затвора. Тогава я бяха намерили по кофите за боклук и из полето зад ВХТИ .... Лелле как се изплаших тогава ...

Абе ние бургазлийките сме налазили яко форума, по-конкретно тази тема Ей, големи изверги имало в нашия град.   

Дъщеря ми й се пирвиждат призраци.

Реших да пусна истинската история за Ержебет Батори(Елизабет Батори)!

Елизабет Батори (на унгарски Báthory Erzsébet, родена 1560 г., починала 1614 г.) е унгарска графиня, произхождаща от една от най-старите и заможни аристократични фамилии в Трансилвания. Нейни роднини по това време са кралят на Полша и главният министър на Унгария, както и множество други важни личности в Европа.
Биография [редактиране]

Елизабет има трудно детство. Често има пристъпи на необуздан гняв и истерия, съпътствани от необяснима агресия. Има предположения че е страдала от епилепсия, но това не е доказано. Когато е на 11 г. баща и Георге Батори умира и майка и Ана Батори я праща за възпитание при семейството на годеника и. На 14 г. забременява от едно момче от близко село и е изпратена да роди тайно. През 1575 г., на 15 г. е омъжена за граф Ференц Надашд, с който се оттеглят в замъка Шейде изолиран в полите на Карпатите. Графът прибавя нейното име към своето тъй като фамилията Батори е много могъща и да бъдеш в нейните редици означава да имаш голяма политическа мощ. (батор — смел, унгарски).

Съпругът на графиня Батори е военен и по това време се водят дълги войни с Османската империя, която все още настъпва към Централна Европа. Елизабет е оставена сама в далечния си замък.

Дали поради скуката и отегчението, или от лошото генетично наследство резултат от дълги години на кръвосмешение в семейството, контеса Батори се оказва садистична до безумие личност, чиято жажда за кръв се проявява още в младежките и години. Известно е, че леля и Клара Батори също е имала садистични наклонности, както се знае и за наследствена лудост при други членове на семейството. По времето в което графът е на бойното поле, младата и доста красива Ержебет запълва дългите периоди на самота със садо-мазохистични оргии, често завършващи със сериозни наранявания на някои от участниците. По стечение на обстоятелствата, един от нейните прислужници е поклонник на Сатаната и контесата бързо проявява интерес към неговите занимания. Когато войната е прекратена и граф Надашд се завръща в замъка Шейде, откривайки заниманията на съпругата си, той се оказва добър компаньон. Той има богат опит от годините на бойното поле, през които е измъчвал турски войници и офицери. Двамата заживяват в семейна идилия, споделяйки вкуса си към измъчване на човешки същества.

Родили им се четири деца - три момичета и едно момче. Графът починал, когато Елизабет била на 44 години и точно тогава започва историята, която наистина прави графинята невероятна личност.

Известна с красотата си, тя вижда че възрастта взема връх над плътта и този факт е най - голямата и тревога. Според легендата докато една млада прислужничка разресвала косите и я оскубала, на което Ержебет отвърнала със силен удар. Потекла кръв и графинята забелязала че на мястото на което се е стичала кръвта, кожата и е станала по - гладка и бяла. Веднага се консултирала със съветника си по демоничните въпроси и той потвърдил че ако се къпе в кръвта на красиви девственици ще остане вечно млада. Прислужницата била провесена с краката надолу, прободена на множество места и оставена над едно корито, докато цялата и кръв се оттече вътре. От този момент Елизабет започва да взема редовно кървави бани. Девойките от местността започнали постепенно да изчезват. Подземието на замъка било пригодено за източването на кръвта на младите момичета. Според легендата, на тавана винаги имало провесени трупове от които капело кръв. Когато се появявало някое изключително красиво момиче Елизабет пиела кръвта му, понякога директно от източника, докато била още топла.

Но годините показали, че кървавите бани не давали желания резултат. Графинята решила че това се дължи на факта, че девойките са от простолюдието и за да постигне лелеяната вечна младост ще и трябва подбрана кръв.

Тъй като произхождала от много влиятелен род, не било проблем да събере 25 красиви девойки от благороднически произход в замъка си, под претекст че ще ги обучава на поведение в обществото. Нито една от тях не оцеляла.

Но тук Елизабет Батори допуснала фатална грешка и нейните зверства станали публично достояние. Дълги години никой не се вслушвал в гласовете на хората от простолюдието, които знаели за случващото се в замъка, но след като и благородническите семейства се оплакали че нямат новини от дъщерите си, през 1610 г. в замъка са изпратени войници не от друг, а от братовчеда на графинята - първият министър на Унгария. Това, което заварват там ги ужасява.

Елизабет е арестувана и съдена. Тя отрича всички извършени зверства въпреки намерените доказателства. Смята се, че над 600 девойки са били измъчвани и зверски убити. Нейните слуги и съучастници са осъдени на смърт чрез изгаряне или обезглавяване, но благородническият произход не позволявал насилие срещу личността на графиня Батори. Осъдена е да прекара остатъка от живота си в замъка Шейде под стража и без право да излиза. Умира там, четири години по-късно. Според легендата, тя сама е пожелала това и е прекарала четири години на тъмно в стаята си. Замъкът запустял, и когато години по-късно авантюристи разбили стаята на графинята в търсене на богатства, не намират трупа и.

Елизабет Батори останала в паметта на хората като истински, реално съществувал вампир. В народните приказки тя е злата кралица живееща в самотна кула в гората, която отвлича девойките от селата за да си осигури вечна младост, преразказана от братята Грим.

Сори,че е толкова дълго!