Страшни истории и градски легенди

моята история не е страшна. баба ми почина през 2006, преди да се роди сина ми. той беше определен за края на февруари 27-28. на 12 02 2007 г. започна раждането ми и родих на 13 02 2007 г. - на рождения ден на баба ми. в нашата къща винаги е имало не по-малко от двама души родени на 13 02 - прадядо ми, баба ми и баща ми. като почина баба ми остана само тате, докато не дойде ЧРД-то му и се появи сина ми. на 13 04 2007 г. сънувах баба си - влезе от вратата на жилището ми /тя тук така и не дойде приживе/, отиде в спалнята, легна на леглото и сложи детето на гърдите си. усмихваше се. постоя така, каза Доволна съм. подаде ми го, стана и излезе през вратата. баба излъчваше сияние, косата й беше чисто бяла и също сияеше, а зад вратата беше черен мрак, но тя сияеше в него и отмина спокойно надясно. само още един път съм я сънувала от тогава, но втория  път си беше сън. първия път като се събудих, знаех, че баба е идвала да види добрин и е останала доволна. и бях спокойна.

xora vijdam 4e ste zainteresyvani zatova 6te vi kaja ne6to

xora vijdam 4e ste zainteresyvani zatova 6te vi kaja ne6to znam 4e malko skromno 6te prozvu4i no az s1m 4oveka.
ne samo 4e s1m 4uval no is1m pose6taval nad desetina takiva mesta s qvna proqva pi6ete mi na skaipa lorda obzor i s ydovolstvie 6te vi poso4a mqsto s paranormalna aktivnost.

eto i edna ot istoriite mi;
ima selo kazvase mosa4evo namira se na okolo 30 kilometra ot sofiq za posledno kogato bqx tam be6e predi tri godini k16tata se prodava6e za 1200 lv.za6toli tam ima ne edin a nqkolko polt1rgaista koito ne samo po4ykvat i potropvat ami napravo se qvqvat kato razmazani obrazi.ne e nujno da e specialno pet1k 13 i podobni gluposti prosto otidete sled smr14avane i 6te se ybedite.

tyk e mqstoto da kaja tova ne e maitap sled kato izlqzox ot tam nad sedmica zaekvax nalojise dori psixiat1r da me uspokoqva.
ne e za xora s1s slabi s1rca ili zatrydneno di6ane.
ako tolkova naistina ste nad1xani da vidite prizraci tam e mqstoto samo zapomnete dve ne6ta nikoga ne vlizaite sami i nikoga ne nosete kakvoto i da bilo or1jie bilo to i djobno noj4e.
za k16tata prosto popitaite nqkoi mesten toi 6te vi op1ti vsi4ki mestni q znaqt i o6te ot rana ve4er q izbqgvat.
ako iskate da si pi6em za takiva ne6ta na skaipa mi znam o6te desetina mestnosti.
neznam dali ste naqstno no b1lgariq se narejda sred p1rvite mesta po paranormalna i patogenna aktivnost v evropa.

LORDA OBZOR пиши на кирилица !!!

За съжаление НЕ Е легенда. 
Хората ни бяха съседи, живееха на 9 етаж (нормално е да се украси, че е на 18 ), а кучето, което падна в шахтата беше много красив, огромен сив дог.
Казваше се Гиф и беше второто им куче, първото беше Бък, но то пък почина след серия от неуспешни операции.
Както и да е, мисълта ми беше, че има такъв случай, макар и преиначен с течение на времето.


И се извинявам за спама, сега ще се върна да си дочета, после ще пиша.

Има го момента, но без куче. Моя комшийка така пропадна, но добре че беше от третия етаж - изпочупена, но жива.

Джуличка, нямам представа дали става въпрос за този дог... не знам каква порода е било кучето, но и така историята е ужасна.

Ужас, е такова нещо не бях чувала - как може да се отвори вратата, като го няма асансьорът?

Изглежда има много такива истории с асансьор. Аз знам една подобна от майка ми. И точно по тази причина винаги поглеждам като ще влизам в асансьор.

Аз мразя асансьори,почти 99 процента се качвам винаги пеша.Но най лошото е,имам и страх от стълбища като слизам надолу,все си мисля,че всеки момент ще падна и ще си разбия главата,незнам откъде този страх,на 2 пъти така се бях парализирала от внушения,че паднах по-тях,но за щастие без счупвания и други лоши неща....

Сега попаднах на това в нета.Не е точно страшна история ..мм по скоро смешна.
Действам направо на принципа копи-пейст.Не ми се гледа за грешки.

...Късно вечерта Сашко се прибираше вкъщи. Беше убеден, че майка му се притеснява за него, но той не бързаше. Слушаше своя уокмен и дъвчеше дъвка. В уокмена беше Шамара. А пък в дъвката - вредни бактерии и микроби, които никак не можеха да се разберат кой от тях е по- вреден.Тази дъвка той отлепи от чина си. Първоначално искаше да я прицели в косата на някой първокласник, но вече залепен към нея, реши, че ще я дъвче сам.Асансьорът не работеше. Сашко реши да се изкачва по стълбите. Тъй като, така просто да се изкачва му беше скучно, той реши да рита оставените по етажите пликове с боклук. И така както си ги риташе до шестия етаж, той изведнъж чу странно злокобно кашляне и някакви звуци, които не можа да характеризира какви са.
Шамара в уокмена замлъкна. Вредните бактерии и микроби прекратиха спора си, а момчето се изпоти. Той се присети, че би трябвало да бяга, но дори и да тръгне веднага, няма да успее да стигне до тях, където се притесняваше майка му. Докато тези мисли му минаваха в главата, входната лампа изгасна.Някой кихна звънко и зловещо си издуха носа. Звуците ставаха все по-близо и по-близо. Тогава Сашко си даде
сметка, че шумът идва от вътрешната страна на стената. Той прилепи ухото си към стената и докато се опитваше да разбере какво е това, изведнъж шум, тряс, грох... и... и в стената дупка. Момчето се парализира. Изведнъж от там се показа огромна космата ръка... или крак... Момчето не успя и да разбере как чудовище вече наполовина излезе от тръбата и си чешаше главата.Сашко пребледня, онемя, посивя. От устата му падна дъвката и два зъба - преден и заден, също така и 34 косъм от главата. И самопроизволно се появи синка под окото...Чудовището видя момчето и с тъничко- тъничко гласче попита:
- Извенете, бихте ли ми казали, това не е ли седмия етаж?
Момчето можа само отрицателно да поклати с глава, защото броеше ритнатите от него пликове с боклуци...

А сега де. 
Остави грешките... аз нищо не разбрах. Ще да съм затъпяла безвъзвратно.

Кое не разбра?А и то няма кой знае колко за разбиране.Някаква си историйка(измислена естествено) за някакво си чудовище излязло от стената  измислена в хумористичен стил и нямаща точно за цел да уплаши а по-скоро да разсмее.
На мен ми стана смешно поне де.Както и да е...

http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=1997

ХубУ де, разбраФ сЪ.