Страшни истории и градски легенди

Баба ми разказваше подобна история- за някаква варненска актриса преди 1945 година, която била морфинистка (наркоманка). Починала, заровили я, а месец по-късно се прибрала отнякъде най-добрата и приятелка и изпаднала в истерия, ходела да убеждава хората, че приятелката и била заровена жива. Накрая успяла да издейства да отворят гроба и намерили актрисата по очи, а ковчега бил издраскан от ноктите и. И досега настръхвам... 

има един сериал който се базира на легенди има доста страшни епизоди, казва се SUPERNATURAL

Ами аз също съм чувала доста интресни истории и легенди за моето село,което се намира близо до Търново.Освен духове,легенди за самодиви,които пазят селската чешма и убиват по един девствен момък на година,баба ми ми каза как вднъж видяла караконджул(да доста приказно звучи).Тези същества могат да се приемат различни форми,баб ми първоначлно видяла на широкото поле бял козел,после станало куче и накрая се изгубило(според мен  е било зрителна измама ,но защо пък да не вярваме,че около нас съществуват и приказни неща!

Понеже от години се интерсувам от паранормалното,започнах да колекционирам най-различни градски легенди от цяла България,та ето и от мен няколко.
В селото където живееха родителите на майка ми има едно старо училище,красиво като архитектура,но в много лошо състояние.Та за него разказват,че след акто го затворили и започнали да изнасят вещите от стаите,една учителка искала да слезе в мазето където били тоалетните и хранилището,но се подхлъзнала на стръмните стълби,паднала,умряла и изгубила дето си.Говори се,че духът и обикаля през нощта из учиището и плаче за изгубената си рожба.
Втората леенда е за едно друго село в Родопите,там турците изнасили някакво момиче на пътя и има поверие,че през нощта можеш да чуеш как вика за помощ ако минаваш по този път.
Та така легенди много,но никой не знае къде свършва легендата и започва истината.

Жалко,че живея толкова далеч от София иначе венага бих се вдигнала до там да видя каква е тая работа  Иначе ми се струвач,е и преди съм слушала за въпросното село,но не си спомням много добре Искам и в моетооооооо селоооооо такава/и  къща/къщи.Понеже се интересувам от паранормални явления,ако искате можете да ми пишете на
nimfadoratonks@abv.bg

                              Ако насилствено починалите викаха нощем, пътищата на България щяха да имат работно време от 8 до 19.

Привет на всички в тази страхотна тема  
      
                    Прочетох доста истории и легенди тук някой се повтарят, но не това е важното.
 
   Ето някой от моите истории  
 
  Само да кажа, че тези истории не са от типа  криминална хроника, а по скоро градски легенди.  
  
Та.. значи ето моята първа история, да я наречем: Историята за преминаващия пътник.
 
Случили се край едно градче на име Гулянци. През него преминава река Вит. Когато историята се случила Гулянци било още село.
Било есен и както знаете се смрачава рано. Един селянин си впрегнал магарешката  каруца, натоварил е с жито и царевица и се запътил към съседното село да смели фуража. Часът бил около 19:30. Вече започвало да се стъмва, за това човекът решил да мине по дигата, защото пътят бил по-кратък. Чувал, че в тази местност  се случвали странни нещa, но си мислел, че това са "Бабини деветини".   Качил се на дигата с натоварената каруца и потеглил бавно, защото тя била прекалено натоварена и дъртото магаре нямало сили. След около час вече било тъмно. Човекът бил между двете села. Каручката се движила толкова бавно и монотонно, че вече му се приспивало. Изведнъж се сепнал, защото чул шум сякаш от огън. Огледал се, но нямало нищо. Видял, че наближава една малка черникова гора. Стигнал до гората и там видял жени в бели одежди да се забавляват около огън и готвели нещо в казан. Човекът си помислил, че са знахарки (знахарките преди правели горбани в горите за дъжд, добра реколта и тнт.) Една от тях се качила на дигата и само с жестове предложила на пътника да се присъедини към тях. Той слязъл от каруцата и е оставил на дигата и се спуснал в горичката. Имало нещо странно, тези жени не говорели, но когато играели около оганя се чувала много красива песен. Селянина се уплашил, попитал ги какво става, какви са. В този момент всички спрели стъписани заобиколили го, една от тях излязла напред и му казала, че ако не е бил проговорил е щял да си отиде жив и здрав, а сега една от тях ще вземе гласът му.
   Изведнъж мелничарят се сепнал сякаш от кошмар и сякаш така било..... събудил се в каруцата която била спряла в черниковата гора, когато се опитал да викне по магарето за ад тръгне обаче той нямал глас. В гората нямало следи от оган казан и така на татак.
    
          Тази история е знам от баба ми и до колкото знам от нея е изтинска е не е просто измислица на някоя седянка. Жените, които били в гората (която си е има и до днес) се наричат самодиви и в нашия краи са доста популярни.  

Следващата история е знам пак от баба и нека да е наречем : "Невинният" дявол.

Историята пак се случила в Гулянци и отново около реката, но този път на моста. Било месец август, голяма жега. Когато станало пладне един местен пастир решил да отиде до някоя от близките къщи за вода. Оставил овцете излязъл от горичката и стигнал до моста. Той трябвало да мине през моста за да влезе в селото. Като стигнал към средата на моста видял едно малко момченце което му махало с ръчички сякаш го викало. Овчарят се засилил към него тъкмо почти го стигнал, дето се усмихнало, промушило се през перилата и скочило в реката....
 Овчарят много се изплашил, втурнал се е слязъл от моста по дигата, стигнал до реката, но детето го нямало на повърхността на водата. Тъкмно щял да скочи във водата и видял на отсрещния бряг един старец с пръчка в ръката, които му се смеел. Тои хвърлил към овчаря сопата си, тя паднала в реката, обаче не потънала, а станала на змия, която плувала към пастира. Той (пастира) побягнал към дигата. Когато се качил отгоре видял на мястото на стареца същото малко момченце с пръчка в ръка, което му се усмихнало, засилило се и скочило във водата.....
                                   Хората смятали, че това е бил дявола, които си сменял формата и заблуждавал хората, като ги примамвал да скочат във водата.  
                      
              Ако са ви интересни тези истории знам и още Чао за сега  

   

     Само тва не ми харесва, че преди са обвинявали вещиците за всичко лошо  иначе историите са хубави

Никой ли вече не пише в тази страница ?    

                  Жалко... дано само да не е  затворят

Абе, дЕца, спрете се, оакахте яко темата, после що никой не пишел в нея.

Споко, Мрънче, помолих Модовете да разчистят.
Хайде сега някой да разкаже някоя интересна историйка, от която да ни настръхнат косите.  

Аз няма да пиша страшна история, а ще питам за вашето мнение за някой  поверия ...незнам дали има тема във форума, може просто аз да не я намирам...
Кажете каво мислите за поверието че кукумявката се явява предвестник на смърта? Възможно ли е според вас птицата наистина да усеща смърта? Интересно ми е защото това поверие не се среща само при нас а и у други народи...Може да е съвпадение но често в селата кукумявката пее в двора на човек който скоро умира или си има сухо дърво в пустееш двор и от там "известява" за наближаващата смърт.
Друг така наречен "предвестник" на смърта е кучето...Разликата при него е че то вие тогава когато се е споминал господаря му...Да често стопанина почива в дома си и кучето съзнава че тялото на хазяина му е безжизнено, но често то "предупреждава" близките на покоиника още преди да са им съобщили например от болницата...ако близките са уведомени то ясно че поведението им се е променило и кучето усешща тъгата им но как кучето усеща още преди да узнаят близките...
Това са загадки които дълго време ме вълнуват...Някой може да ме сметне за куку, няма да се расърдя
Търсила съм тълкуване на тези поверия къде ли не и е нормално...всеки бива превлечен от непознатото...
И още...В гробищните паркове обикновенно се засаждат тополи и иглолистни дървета чиито корона има форма на долепени в молитва ръце...Смята се че формата е избрана за да отведе душата на покойника в рая, също така е известно че и излитащите птици стреснати от тишината отнасят душата на човека....
Какво тогава е обяснението което може да ми дадете на следния случай...Тишина и спокойствие в китно селце! Няма вятър, не пеят дори птици! Дори няма знак за присъствието на птици!Изведнъж от високата топола която дори не потрепва излита ято птици нагоре...в същия този момент (часът е сравнен) едно куче на разстояние 100 км вие жаловито...Малко по късно става ясно че стопанинът на виещото куче е починал точно тогава когато то е плачело и птиците са излетели от тополата..... Ден преди това кукумявка пее песента си в същото това селце, далеч от гаснещия живот...

Възможно е всичко това да е съвпадение...но съвпаденията в случая по мое мнение са доста

някой е дебнал с отрова и хронометър?

не, отрова не беше...въже по скоро за бесене .... и все пак някой ровил ли се е из българска митология и може ли да даде някакво обяснение...

Абе какво обяснение, това са толкова изсмукани от пръстите съвпадения, че няма накъде повече (имам предвид историята ти с кучето, птиците и починалия). Малко като Пръцнах в хола, ама ми замириса и в спалнята. Имате ли някакво обяснение?