Страшни истории и градски легенди

Много хора са слушали за фаталната жена Дама Пика и даже са пробвали да я призоват. Но дали знаят легендата за живота на този страшен призрак...
Легендата разказва, че Дама Пика е била девица, която е живяла през XIII -ти век в едно селце. Тя е била най–красивото и най–желаното момиче там. Всички мъже в селото въздишали по нея, но тя не им обръщала внимание, тъй като била много целомъдрена и затворена в себе си. Скоро отблъснатите ухажори се озлобили срещу нея. Решили да я нападнат и обезобразят. След като извършили своето намерение, я прокудили от селото и я обявили за вещица. Причината, чрез която я обявили за такава е, че тя успяла да омае всички мъже в селото и околностите.

Обезобразено, момичето обикаляло дълго време из горите с мисълта за отмъщение. Тази мисъл я обсебила и тя лека - полека се превърнала в истинска зла вещица. Преди да умре направила необичайна магия. Заточила своята зла сила в едно огледало. От този момент всеки, който застанел пред това огледало, след като я призове полудявал, защото в огледалото се появявало обезобразеното лице на вещицата, покрито с черен воал. Имало и такива, които привидно били пощадявани от гнева й. Тя им задавала три изключително сложни въпроси и след като не успеят да отговорят на тях, те били затваряни при нея в огледалото и изчезвали завинаги от този свят, без да оставят никаква следа след себе си…

Като тийнейджърки с братовчедка ми на село една нощ решихме да викаме духове...Изчакахме всички да заспят и точно в 0 ч. с една запалена свещ се цопнахме пред огледалото в очакване на духа. Тъмнина, запалената свещ и ние по пижами взрени в огледалото в очакване...И изведнъж на него се появи баба ни, чиято врата на стаята беше точно срещу огледалото. Като скочихме и тя като ни се развика....само на духове станахме  От тогава никакви духове....

Здравейте!може да ви се стори малко смешна моята история,но според мен е доста странно.Днес както си спя в моята стая ми позванява майка ми на GSMа и ме пита защо и клипвам от домашния,а домашния седи в мойта стая,и дори не съм го докосвала и съм обедена,че никой не е влизал в стаята ми.А както знаете за да звъннеш трябва първо да набереш номер,не може на домашния да се запаметяват номерата,много ми е странно как телефонат е звъннал сам и то точно на майка ми....

Чак ме убедихте да се регистрирам..., доста интересни постове, наистина. Страшно си падам по страховити истории /дори да е очевидно, че не са реалистични/, обожавам да чета и да слушам, въпреки, че обичайната възраст за това отдавна е отминала при мен. Както и да е - през годините събрах доста "материал" и искам да споделя част от него с вас.
Истинска история от моят селски град - това се е случило през 70-те години на миналия век. Малък автобус /чавдарче, помните ги/ със сватбари пътува към ресторанта, в който ще е тържеството, пътят, по който се движат е много стръмен, с много завои, дори на 360 градуса. Автобусът се обръща и се запалва - всички трошат стъкла, за да могат да излязат - настава истинска паника /разбираемо/. Измъкват се, започват да се оглеждат и решават, че всички са се отървали, започват да се радват, че нещастието се е разминало, но тогава забелязват, че липсва булката - късно, автобусът е обхванат от пламъците и пожарникарите изваждат от него само безжизненото, обгоряло и обезобразено тяло на младата жена. След време, хората започват да говорят, че пътувайки през нощта, виждат фигура на млада жена, в бяла рокля, на мястото на катастрофата. Мой братовчед, пътува с приятел и неговият баща, с конска каруца. Когато наближават това място, конят започва да пръхти неспокойно и да върви все по-бавно, докато в един момент спира и колкото и да го подканят, отказва да тръгне. Бащата на момчето, вади камшик и започва да удря коня, но въпреки това, той не помръдва от мястото си. Тогава братовчед ми се обръща към задната част на каруцата и вижда там седнала жена с бяла рокля. Всички се обръщат назад сковани от ужас, /братовчеда още се препотява като разказва тази история, въпреки че се е случила преди почти 15 години/ разказва, че около жената имало нещо като сияние, все едно била безплътна, а изражението и било много тъжно. И тримата пътници не могат и до днес да кажат, колко време е продължило това, братовчед ми казва само, че от нещо като унес, го е изтръгнал гласа на бащата, който започнал високо да произнася молитвата "Отче наш". Тогава жената изчезнала, а конят хукнал напред с всички сили. Като се прибрали, разбрали че часът минава полунощ, а е трябвало да се приберат не по късно от 22ч. И до днес и тримата участници не могат да си обяснят, какво им се е случило през тази нощ, а аз откровено си признавам, че след залез слънце никой, по никакъв начин не може да ме убеди да мина по този път, пък било то и с кола.

много се кефя на страшните истории... сигурно са  ми разказвали още преди да мога да чета ... но не мислех, че хората сериозно вярват в Дама Пика...

като малки с мои приятелки се събрахме да викаме, като направихме всичко точно както трябва.... и нищо не се случи... след известно време повторихме... и пак нищо... 

Та да разкажа една историйка и от мен..
Един дядо се връщал от работа(работел в съседното до неговото село). Тъй като растоянието било малко се прибирал пеш. Вече било тъмно и само луната осветявала пътя. Старецът чул стъпки зад себе си и като се обърнал, на известно растояние зад него вървяла старица, облечена в черно, а в едната си ръка държала кошница. Дядото продължил да върви, a на която и страна на пътя да мине, жената минавала с него... накъдето и да завие, тя също. Човекът започнал да нервничи и палел цигара, след цигара... След като вече стигнал да вкъщи се обърнал да заключи външната врата, а жената стояла там и го гледала. Дядото тъкмо щял да я попита, защо го следи... тя му казала:
- Ако не беше пушил през целия път сега щеше да си накълцан в тази кошница...

истина или не винаги като се прибирам вечер, пуша през целия път :

 

Ти ме уби!
И какво сега, както се прибирам сам- самичка, посред нощ, трябва да пуша ли? 

Eй, това е много готино- струва си да се отпечета на кутиите с цигари, поне едно предимство да имаме пушачите! 

ами да, желателно е xaxaxa

Наистина може да ви се струва смешно и нелепо, но аз също съм чувала, че паленето на цигара плаши създанията на мрака. Имам приятелка, която е ромка и както знаете, повечето представители на този етнос са много суеверни и дълбоко вярват в съществуването на нечисти сили. Та от нея съм чувала, това за цигарата, също така и хляб - ако човек вземе в ръката си парченце хляб, дори и една троха - съществата от сенките не могат да му сторят нищо, в противен случай, те могат да убият човека или да го лишат от разсъдъка му.
И без това започнах, та се сетих и за историята на един приятел. Старите му живеят в едно село до Варна и когато бил малък, той обичал да ходи с дядо си на някаква ливада на сенокос. Мъжете отивали още от вечер, за да може сутринта рано, още докато е росна и мека тревата да я изкосят. Отишъл и той с дядо си. Настанили се под едно дърво, запалили огън, хапнали, приготвили се да спят. През нощта, приятелят ми се събудил и видял над дървото да летят някакви създания - описва ги като птици, само че с ръце, които държали изпънати напред. Чувал се шум, сякаш говорят много хора едновременно. Стреснал се и извикал, дядо му скочил, запушил му устата и ми навел главата надолу. Приятелят ми не помни друго, събудил се на сутринта и попитал дядо си, какво е било това през нощта. Дядото обяснил, че това са /цитирам дословно/ "душите на копелетата" - тоест децата, които са били незаконно родени и убити. В една нощ през годината, в навечерието на някакъв празник /не помня кой/, те се връщали на земята - ако дете ги погледнело, те се вселявали в него през очите му и го карали да върши зли неща, след което го убивали. Ако ги погледнела млада жена, те взимали душата и, защото си търсели майка.

   Страхотни истории разказаха повечето от вас ! С интерес ви следя, но чак сега реших да пиша. Спомням си, че като бях малка, освен Дама Пика, викахме и Гардеробното духче  Процедурата беше следната- вземахме парче хартия, сгъвахме я на две, след това я напръсквахме с парфюм. Слагахме я в гардероба и след 10 минути отваряхме плахо вратичката за да видим дали духчето е минало и е оставило следи по салфетката   Естествено, че всеки път бе оставило такива. Но аз малка, тъпичка, хал хабер си нямах, че когато се намокри хартията оставя следи  Но аз се радвах много ! 
По-странната ми история обаче се случи през 2008 г. мисля, че беше зимата. Имах едно гадже, което имаше вила на Боровец и много често ходехме да си почиваме там. Вилата е на 3 етажа. Единият е техен, другият на едната му баба, и третият на другата. Както си    всеки на своя си, по едно време се чу шум от стълбите и тропане от горния етаж. Беше към 22 часа. Аз помислих, че някоя от бабите е дошла, но практически нямаше как да стане, тъй като ако някой беше дошъл, поне щеше да се обади, или да чукне на вратата, тъй като входа на вилата е един, с вътрешни стълби. Приятелят ми каза, че няма никого и не знаел от какво били шумовете, но ми изглеждаше озадачен. По-късно си легнахме да спим. Много неспокойно спах, постоянно се въртях. При едно от завъртанията обаче, отворих леко очи и щях да се гръмна. В краката си видях черен силует на седнала жена. Беше с дълга коса и леко прегърбена. Веднага се покрих с всички възможни завивки, свих крака и прегърнах силно гаджето. На сутринта треперейки му разказах какво съм видяла, а той ми каза, че сигурно съм сънувала. За мен не беше сън, но от тогава не са ми се случвали странни неща, дано и да не ми се случат, че ще получа удар  Имах още една странна случка в детството си, но за това писах в една друга тема.
Толкова истории съм слушала като малка от баба си и нейните дружки, а сега ниииищо не помня, но много се страхувах от техните разкази. Когато отида да я видя ще я попитам какво помни тя... Може да се включа пак ! Ксмет на всички   

гледайте в петък/8 ми/ "На кафе" Гала!

А ние в 8-ми клас викахме духове за една гледанка  .Навивахме хартийки около 4 вилици,завивахме ги с нещо и едно от момичетата казваше молитва, с която викаше мъртъв човек  ,за да ни покаже дали желанието ни ще се сбъдне. Тя знаеше тази гледанка от циганка и в интерес на истината всичко,което си бяхме пожелали се сбъдваше в рамките на много кратък период.Интересно беше развиването на хартийките от вилиците,завивахме ги по един начин,а се развиваха по друг.Все едно някой ги развиваше под покривалото,а нямаше кой,тъй като никой не ги бараше.

Една приятелка ми разказа подобен случай - шум от стъпки на едър човек от горния етаж. Само че краят е друг ...

Качили се на горния етаж. Запалили лампите. Започнали да търсят , да оглеждат под леглата и т.н.

Накрая намерили един малък таралеж, свит в един ъгъл. Оказало се, че в дадения случай стъпките на таралежа наподобявали тези на едър човек - туп-туп-туп.

Леле, много странно. Мен не ме изплашиха стпките на горния етаж, а сянката която видях през нощта. Как не получих удар не знам...