Дали мисля правилно?

  • 5 164
  • 46
# 30
Аз си знам, че събирането ни няма да доведе до промяна или нещо по-добро... Просто защото още си го обичам и ми е трудно. Всеки преминава през такъв период, но се надявам скоро да отмине и пак да се усмихна необременена от мисли за него Simple Smile
Наистина сте супер и давате много кураж.
Благодаря от сърце   bouquet
Виж целия пост
# 31
Аз си знам, че събирането ни няма да доведе до промяна или нещо по-добро... Просто защото още си го обичам и ми е трудно. Всеки преминава през такъв период, но се надявам скоро да отмине и пак да се усмихна необременена от мисли за него Simple Smile
Наистина сте супер и давате много кураж.
Благодаря от сърце   bouquet
сама си знаеш както се вижда, не го търси повече. Дай си време и си изстрадай неподходящата любов, ще ти мине и ще си намериш друг.
Има да се чудиш след време какво си намирала в него Peace
Виж целия пост
# 32
Just The Real Me ,от седмица и повече дори се опитвам да ти пишая на ЛС,но не мога,понеже си фрашкана с информация там Mr. GreenХайде моля те,поразчисти малко място за мен там Hug
Виж целия пост
# 33
според мен този път трябва да из4акаш тои да те потърси,ако не го направи скоро запо4ни да се опитваш да не мислиш за него и си потърси друг.
Виж целия пост
# 34
Just The Real Me ,от седмица и повече дори се опитвам да ти пишая на ЛС,но не мога,понеже си фрашкана с информация там Mr. GreenХайде моля те,поразчисти малко място за мен там Hug
Готово Simple Smile
Извинявай, не съм забелязала  newsm78
А иначе все още няма ни вест, ни кост от него...  Cry
Виж целия пост
# 35
Той никога няма да те потърси,защото е свикнал ти да го правиш.
Виж целия пост
# 36
Той никога няма да те потърси,защото е свикнал ти да го правиш.
Еми ако ще...В крайна сметка живота продължава. Всяко зло за добро, са казали хората.
Виж целия пост
# 37
Истинската ти, наистина не искам да ти се бъркам, ако вече си взела решение, но...
Когато съм се разделяла с някой, винаги съм го правила в пълното съзнание, че го искам и съм го преживявала многократно преди да го кажа. За това не съм искала да се чувам с когото и да било, решението ми е било твърдо.
При теб, обаче, май това нещо липсва.
Явно не си чак толкова уверена, че искаш да се разделите.
На твое място бих се обадила. С един откровен разговор, ако не друго, поне ще си спокойна, че не си оставила нещо незавършено.
Мисля, че няма нищо по-гадно от отвореният въпрос "Защо се случи така, имахме ли шанс?"
Пробвай заради себе си. Желая ти успех Heart Eyes
Виж целия пост
# 38
Охх, днес ми е един от тежките дни, в които съм сънувала бившия и се събуждам с ясен спомен за него и много болка. Чувствам го толкова близо, а всъщност е толкова далеч...
Не зная дали избрахме правилния път, не зная какво стана с нас и нашата любов. Боли адски много. Страх ме е от бъдещето. Вчера роднините ме попитаха : Ами ако останеш стара мома? Сега кой знае какъв ще намериш...
Хиляди чувства се борят в мен и не знам какво да правя. От друга страна той изобщо не ме търси и не дава никакви признаци да иска да опитаме отново...
Извинявайте, че рано сутрин ви натоварвам с моите душевни терзания. Просто имам нужда да споделя с някого.
Приятен и спокоен ден на всички!   bouquet
Виж целия пост
# 39
Всяка раздяла е болезнена,а и ние жените сме по-емоционални и по-склонни да се вглеждаме и идеализираме в човека до нас.Предполагам няма жена,която поне веднъж да не е плакала и преживявала раздяла.Отговора се съдържа дори във въпроса ти-няма бъдеще за вас или поне той не го желае.Верен е и лафа,че в една двойка единия обича повече-в случая си ти.Мое лично мнение е да го преживееш,да не го търсиш и да престанеш да се косиш какво ли щеше да се случи и дали още нямате шанс да сте заедно.Остани си с хубавите спомени и продължавай напред.И недей с тези глупости за стара мома и че всички мъже са ужасни.Не стой у дома страдайки ,а излез,разчупи стереотипа на всекидневието си и не се знае от коя трънка ще изскочи заека.И дори да не се появи принца на бял кон (убедих се,че такива не съществуват) поне няма да гризеш ноктите ти,очаквайки телефонно прозвъняване.
 Успех,с теб съм. Hug
Виж целия пост
# 40
Сега живееш с идеализирания спомен за него. Много ти е мъчно, много ти е тежко. Ще мине време, все ще ти е тъй тежко. В един случаен ден, ще го срещнеш, ще се сблъскаш с действителността. Тогава, ще дойде момента на отрезвението. Ще видиш, че този човек няма нищо общо, със спомена, по който си страдала. Ще се излекуваш завинаги.

Това с роднините... Първо, на колко години си?     После, на колко години са тия роднини, дето така ти тровят живота?
Меко казано безотговорно е, да насърчаваш, дори притискаш и манипулираш някого, да живее и споделя живота си с друг, с който няма разбирателство! Дори да не е имало и да няма за в бъдеще физически тормоз, психическия не е за подценяване! Трябва ли да живееш в кошмар, в караници, в неразбирателство, в напрежение, само и само, за да не си сам? Да родиш деца, които да израстнат в тази 'недружелюбна' среда, да бъдат комплексирани, наранени, психически нестабилни?

В този форум, има сумати жени, които са срещнали и са се оженили за мъжете си на по 35-36 и повече години. Родили са деца, някои по 3.
Бъди разумна, бъди стабилна, преценявай трезво ситуацията! Не се оставяй на едни неизяснени емоции и не много умни роднини, да те тласкат в бездна, която ще те нарани пъти повече от сега, която ще те постави в капан и която много трудно ще напуснеш! Точно това е семейството с неподходящ човек, с който вече ти е ясно, че нямате разбирателство!
Виж целия пост
# 41
Сега живееш с идеализирания спомен за него. Много ти е мъчно, много ти е тежко. Ще мине време, все ще ти е тъй тежко. В един случаен ден, ще го срещнеш, ще се сблъскаш с действителността. Тогава, ще дойде момента на отрезвението. Ще видиш, че този човек няма нищо общо, със спомена, по който си страдала. Ще се излекуваш завинаги.

Това с роднините... Първо, на колко години си?     После, на колко години са тия роднини, дето така ти тровят живота?
Меко казано безотговорно е, да насърчаваш, дори притискаш и манипулираш някого, да живее и споделя живота си с друг, с който няма разбирателство! Дори да не е имало и да няма за в бъдеще физически тормоз, психическия не е за подценяване! Трябва ли да живееш в кошмар, в караници, в неразбирателство, в напрежение, само и само, за да не си сам? Да родиш деца, които да израстнат в тази 'недружелюбна' среда, да бъдат комплексирани, наранени, психически нестабилни?

В този форум, има сумати жени, които са срещнали и са се оженили за мъжете си на по 35-36 и повече години. Родили са деца, някои по 3.
Бъди разумна, бъди стабилна, преценявай трезво ситуацията! Не се оставяй на едни неизяснени емоции и не много умни роднини, да те тласкат в бездна, която ще те нарани пъти повече от сега, която ще те постави в капан и която много трудно ще напуснеш! Точно това е семейството с неподходящ човек, с който вече ти е ясно, че нямате разбирателство!
Аз съм на 25г. Знам, че не съм престаряла, напротив - в разцвета на младостта си, но съм наплашена от всички кофти мъже, които заобикалят и роднините ми и приятелите ми. Не знам, много съм объркана и уплашена. Направо нямам вяра в нищо вече...  Cry
Виж целия пост
# 42
Е, сега ти се струва, че всички мъже са кофти...., после ще попаднеш на чудесен мъж и ще ти се струва, че всички мъже са прекрасни  Simple Smile  Това са нормални неща.
И в темите за икономическата криза е така - който са го съкратили и е останал без работа и пари, реве, че е много тежка кризата, че всички сме затънали; който си е със същите и по- добри доходи и си живее добре, си вика - няма никаква криза, за каква криза говорят  Laughing

Има и друго - когато сме щастливи, не се замисляме за нищо, но когато сме нещастни, струва ни се, че сме най- нещастни ние... И това ще мине!
Виж целия пост
# 43
Е, сега ти се струва, че всички мъже са кофти...., после ще попаднеш на чудесен мъж и ще ти се струва, че всички мъже са прекрасни  Simple Smile  Това са нормални неща.
И в темите за икономическата криза е така - който са го съкратили и е останал без работа и пари, реве, че е много тежка кризата, че всички сме затънали; който си е със същите и по- добри доходи и си живее добре, си вика - няма никаква криза, за каква криза говорят  Laughing

Има и друго - когато сме щастливи, не се замисляме за нищо, но когато сме нещастни, струва ни се, че сме най- нещастни ние... И това ще мине!
Благодаря ти, Пина Simple Smile
Всеки път когато съм тук намирам утеха и сили да продължа напред! Без вас съм за никъде   bouquet
Виж целия пост
# 44
Аз съм на 25г. Знам, че не съм престаряла, напротив - в разцвета на младостта си, но съм наплашена от всички кофти мъже, които заобикалят и роднините ми и приятелите ми. Не знам, много съм объркана и уплашена. Направо нямам вяра в нищо вече...  Cry

Кофти мъжете са по-забележими - факт. Другите обикновено имат визия на 'мижитурки' и никой не ги е*ава за мъже докато не стане крайно време за семейство... но тогава пък са вече заети така че ... - гледай  по-добре .. и мисли малко повече Thinking
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия