Ревнувате ли децата си?

  • 11 841
  • 136
# 90
Сега, кокошките нямат свекърви ,от които да ревнуват .
Да браниш бебето си от хора, които го обичат  си чиста ревност.Изключвам властни баби,които си въобразяват ,че отглеждането ще е по техните правила .

  Ок.Имаш си мнение. Peace
  А моето е различно.  Simple Smile
Виж целия пост
# 91
аз също не давам да ми пипат децата, но пък и за това с баща им си ги гледаме абсолютно сами Peace
всичко си има цена Wink а аз не мога да понеса някой да ми мамосва децата Laughing
Виж целия пост
# 92
и аз при първото си дете изпадах ужас, като го докосне свекървата. Направо ми идеше да вия като вълк. Второто не го ревнувам, но си го гледам съвсем сама. Само като дойде на гости приятелката ми понякога ме отменя, и тогава просто се радвам на малко почивка. ама сега нямам свекърва.
Виж целия пост
# 93
Не,не ги ревнувам ,но като бяха малки не давах чужд човек да ги докосва. #2gunfire Даже дигнах скандал на една бабка ,която реши че на моя син му се яде сладолед и тръгна да му дава от своя. #2gunfire
Но от бабите не ревнувам.Те са си баби,аз съм майка,всеки си знае мястото.Аз решавам ,те слушат. bowuu
Виж целия пост
# 94
Понякога се случва да ги ревнувам, но не от бабите а от други хора ,които започват да ги целуват, да мляскат и такива неща. Crossing Arms
Виж целия пост
# 95
tonnny_bg, Карамел това за мен не е ревност нормално е да не ви е приятно всеки срещнат да мляска бебето ви ,а пък да му дава от облизвания си сладолед брррр  Sick.
Виж целия пост
# 96
Не го ревнувам
Даже напротив - мъчно ми е било че живеем далеч от родата (Моята и на мъжа ми) и е нямало кой да го поглеги и гушка, освен нас
Виж целия пост
# 97
Аз ужасно ревнувах малката през първите месеци когато беше бебе!  Embarassed Не исках да я давам на никого да я носи, прегръща, да я разхожда... Но с времето нещата се пооправиха  Simple Smile Сега ревнувам много рядко............
    Мили мои,как можете да наричате това,което описвате,с думата РЕВНОСТ?
    Виждали ли сте кокошка с току-що излюпените пиленца?Не пуска никой да ги доближи:напада,кълве!
    Това е просто защитен инстинкт!Не е ревност!
    Колкото по-голямо ви става детето толкова повече и отшумява този инстинкт(е....може би,никога напълно,както при животните,но все-пак... Laughing )
    Не мисля,че вие трябва да се самоизяждате ,а тези ,които "се разпореждат" с малкото ви бебе,без да се замислят за вашите чувства,трябва да се замислят,дали постъпват правилно. Peace

Силно се надявам да е така.
Вече близо две години се боря с тези чувства. Да в началото бяха по-силни. Имало е моменти и в които не съм издържала. Непрекъснати забележки и т.н.
Много ми е тъпо за това, та тя и е баба, дано някога да ми мине.
Виж целия пост
# 98
Не, но и е нямало от кой да ревнувам. Като бяха бебета беше идеално, но с възрастта вече имат нужда покрай тях да има още някой, който истински ги обича. Отчитам като голям минус за децата си факта, че родителите ни, леля им и вуйчо им, живеят на хиляди километри от нас.
Виж целия пост
# 99
Имаше такъв период, докато беше по-малка, но после бързичко се приспособих и сега се радвам, че тя е обичана и гледана от много хора.Все пак, това е време, в което общува и с другите близки на семейството, а ти можеш да го използваш за да си починеш. Никой никога не може да те измести от сърцето на детето ти, но е хубаво да общува с повече хора.
Виж целия пост
# 100
Да, изпитвам такива чувства!
Въпреки, че сме далеч вече. Преди докато беше бебе бяхме на 100км. от свекърва ми, като й ходехме на гости, за да вижда малката аз не й я давах в началото. Не можех да си представя, че тя ще я гушне. Опитвах на няколко пъти да пречупя себе си, но не успях. При все, че и свекърва ми не се справяше особено добре с беба.
Сами си гледаме детето, а скоро децата! Та наистина всичко си има цена.
Дори и по телефона понякога не ми е приятно да говори с баба си по бащина линия.
Но това е защото не сме в блестящи отношения.

Тези чувства обаче са непознати когато става въпрос за майка ми. Съжалявам, че с баща ми са далеч и Ема е лишена от тяхното внимание.
Благодаря на авторката за темата! Сверих си часовника, и съм спокойна, че не съм единствена в тези си чувства и терзания. Blush
Виж целия пост
# 101
Ревността е много неприятна и мъчителна емоция, която трябва да изчистим от себе си. Опитвай се да не и се поддаваш, да разбереш от къде точно идва, наблюдавай я как се проявява. Опознай я добре, приеми я.  Бъди спокойна. На нея ще и стане скучно и ще си замине. Simple Smile
Виж целия пост
# 102
Много хубава тема!Това чувство е напълно нормално и е част от силния майчин инстинкт.И аз го изпитвам,но се старая да го преодолея.Мисля ,че с времето ще е изчезне.
Виж целия пост
# 103
Никога не съм ревнувала децата си. Съвсем нормално е да имат близък контакт с бабите и дядовците, братовчеди, лели, чичовци и тем подобни (съм много силна по наименованията на роднините в България , твърде много са и за мен са малко безсмислени - шуреи, щурулейки .....). После идват приятели и трябва да се радваме, че ги имат а не са самотни. В трудната възраст на пубертета добрата връзка с по- големи членове на рода понякога много помага. Неща които не искат да споделят с родител, може да се сподели с по-голяма братовчедка или по-млада леля, например. А после гаджета и от тях не ревнувам - страдам ако порасналото ми дете е нещастно и се радвам ако човека до него го прави щастливо.
Виж целия пост
# 104
Изключително щастлива се чувствам,когато някой се радва на децата ми-свекърва ми ги обожава и това много ме радва.Но наистина не смятам за редно чужди хора по улицата да ги пипат.Разбира се,ако сме с някоя непозната майка в парка,няма да се раздразня да хване детето ми,но не и някой си на улицата-все пак не знам до колко е здрав и чист и изобщо...Въпреки че по-скоро трябва да се притеснявам за обратното /голямата ми дъщеря е голямо прасенце милата навън/.
Дразня се обаче много от отношението на баба им /свекърва ми към мен/-т.е. непрекъснато ми дава съвети как да ги храня и гледам.Давам само два примера и мисля,че става ясно:
мъжът ми гледа голямата две седмици,аз съм в България.Получавам въпрос: "Оле Боже,ами какво яде сега това дете"
3 години гледам сама голямата и съответно една малката.Съвет "Ами при вас има ли някакви ресторанти за готова храна?" Аз казвам,че няма. "Оле,ами тези деца какво ще ядат?". Просто се засмях и й казах "ами ябълки,какво друго".
Даже на скайп днес ми писа какво да им готвя и как да ги храня.Дааааа,не ставам за майка аз явно Mr. Green
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия