Здравейте,
на 27 съм и вече съм в 7 месец, но бащата просто супер много ме дразни и вече всеки ден почти му вдигам скандaли, крещя, избива ме на неимоверен бяс - досега никога чаак толко не съм избеснявала. Сигурно сега е така защото явно чувствам че не искам да съм с този човек, но чаканото бебе ме възпира от крайни мерки...засега - и така съм все едно в някаква клопка което още повече ме подтиска. После естествено ми минава защото ми става мъчно (най-вече заради бебока, нали сега сме по-чувствителни и т.н.) и така до следващия път. Ако го нямаше бебока сигурно отдавна да сме се разделили...уви.
С човека сме от година заедно и явно избързах с бебето защото сега се вижда че вече се чудя какво ми харесва тоно в него. А той не че се държи нещо лошо с мен, даже много ме обича (вече след всичките тия скандали за какво ли не сигурно и той не е толко сигурен де), просто прекалено много неща ме дразнят в него и някак няма смисъл май да сме заедно в такъв случай. Но не мога да направя окончателната крачка заради бебока, не че не мога да го гледам сама, ама...
Какво бихте направили вие?
П.С. най-лошото е, че вместо да съм спокойна и щастлива аз в повечето време беснея и в тези моменти не знам какво му е на бебока...нали се влияе и от наште настроения...А просто съм подтисната защото мисля че съм си прецакала живота с този мъж и само се проклинам че поисках дете и т.н.
Виж целия пост
на 27 съм и вече съм в 7 месец, но бащата просто супер много ме дразни и вече всеки ден почти му вдигам скандaли, крещя, избива ме на неимоверен бяс - досега никога чаак толко не съм избеснявала. Сигурно сега е така защото явно чувствам че не искам да съм с този човек, но чаканото бебе ме възпира от крайни мерки...засега - и така съм все едно в някаква клопка което още повече ме подтиска. После естествено ми минава защото ми става мъчно (най-вече заради бебока, нали сега сме по-чувствителни и т.н.) и така до следващия път. Ако го нямаше бебока сигурно отдавна да сме се разделили...уви.
С човека сме от година заедно и явно избързах с бебето защото сега се вижда че вече се чудя какво ми харесва тоно в него. А той не че се държи нещо лошо с мен, даже много ме обича (вече след всичките тия скандали за какво ли не сигурно и той не е толко сигурен де), просто прекалено много неща ме дразнят в него и някак няма смисъл май да сме заедно в такъв случай. Но не мога да направя окончателната крачка заради бебока, не че не мога да го гледам сама, ама...
Какво бихте направили вие?
П.С. най-лошото е, че вместо да съм спокойна и щастлива аз в повечето време беснея и в тези моменти не знам какво му е на бебока...нали се влияе и от наште настроения...А просто съм подтисната защото мисля че съм си прецакала живота с този мъж и само се проклинам че поисках дете и т.н.
.