Рими всякакви редим!

  • 103 757
  • 753
# 60
ОлЕ!Чудесно е да видя в "обновени"
най-милата от всички мили теми!

За есента ли? Никога със лошо чувство.
Та тя е апогеят на природното изкуство!
Обичам я - със нейната палитра, разнообразие,
с най-висшата от всичките фантазии!
Със топли тонове отваря и създава топлина
за моето сърце е тя сезон на любовта!
Да, зная, странно е. Във времето меланхолично
да се открива обич май е твърде нетипично.
Но както възраст не познава любовта,
тъй и сезони не подбира точно тя.


Виж целия пост
# 61
ОлЕ!Чудесно е да видя в "обновени"
най-милата от всички мили теми!

Чудесно е че има мили хора
описващи живота си във рими.
И в есен, пролет, лято, зима,
чудесно е, че вас ви има  Hug

Аз работата си смених за по-добра.
Щастлива съм, но и се притеснявам,
все още! В сроковете да успявам.

Но с времето ще свикна! Няма как.
И тук ще се отбивам пак!
Виж целия пост
# 62
Бел, честито и успехи ти желая,
и аз съм с нова работа да си призная.  Heart Eyes
И нямам време във форума да постоявам,
но знайте, че не ви забравям!

Lyusil , така прекрасно е, че  Есента,
събужда в тебе Любовта. Simple Smile
Аз все я виждах меланхолична,
да си призная и понякога трагична,
след твоя пост се позамислих и реших,
за Есенна Любов и аз се вдъхнових  Hug
Виж целия пост
# 63
Докладвам: днес Сливовдолското падало
на мушката ни бе паднало
и тръгнахме трите прасенца
по сенчести и речни трасенца...
Но не ни се опна парашута,
тежък ни дойде маршрута  Wink
Малкото прасенце натежа,
а език изплези и мъжа
и само аз държах да продължа,
но разума ми бързо надделя-
назад ни трябваха отново сили,
а ние веч ги бяхме изхабили...
Е после до Араповския манастир
направихме си скромен пир
И там маршрута пак ни изненада,
но този път не ние, а колата страда,
че пътищата ни са толкова добри,
тъй както и във гъстите гори  Crazy

Виж целия пост
# 64
Навън е мрачно и вали
И всеки бързо се прибира.
Минават няколко коли
И улицата пак замира...
Виж целия пост
# 65
А в Пловдив още не вали.
...Но идат дни за отдих тука
сред ежедневните тегоби
отново зърваме пролука

О,виждам, че Люсил е пременена-
разпуснала е буйните коси...
разпалена, красива, нагласена...
Недей така, мъжете пощади  Peace  Joy
Виж целия пост
# 66
Ах, Пуми, провокаторка такава! Laughing
В почивка съм, не съм се вясвала тъдява,
но вчера тази прелест ме намери,
а днес и ти ме с римите зацели.  Wink
На нея не отказах - сложих я веднага,
че знаеш ли как мноооого ми приляга,
не точно "пламенна" се чувствам във момента,
но пак - благодаря за комплимента!
И теб без отговор не можех да оставя... Hug
Да взема още нещо да направя.
Тъй или инак вече се разписах,
на всеки персонално във римуващия списък,
ще пожелая слънчево и ведро настроение,
празнуване - по ваш вкус и по лично мнение!  bouquet
Виж целия пост
# 67
Мерси Люсил, приемам поздрава сърдечен  Hug
И поздравявам ви и аз!
Ще се почива и ще се пътува тези дни,
по-малко по света и повече у нас  Simple Smile.
Тук нежно тих дъждец ръми
зад облаците крият се свенливо слънчеви лъчи.
Приятно е. Прохладно, идилично...
и даже малко сладко романтично.
http://www.youtube.com/watch?v=3v7rDQEF9Rc&feature=related
Това е поздравът от мен за вас
бъдете слънчеви, усмихнати и нежни
,че наближават дните снежни.
Виж целия пост
# 68
Октомври е тук
и рисува без звук.
Листата танцуват
и пременени лудуват.
Вятърът ги гони
и свири на голите клони.

Къде сте се скрили?
По летните дни затъжили?
Виж целия пост
# 69
Напротив - есента е по-богата с вдъхновение!
/ поне това е мойто скромно мнение /
Усещам я дълбока, плодовита, силна,
като жена във зряла възраст стилна.
И ако пролетта сравним със влюбване,
а лятото горещо с страст до лудване,
то есента - това наистина е любовта -
почувствана, осмислена, напълно Тя!
Да казвам ли, че вдъхновение е най-удачно,
че всичко друго е по-бледо и прозрачно?
Не, няма нужда, всички тук добре го знаем
и може би потънали във нея някъде мечтаем....
Виж целия пост
# 70
От стиховете ви ми се присънва меланхолия,
а реалността пощипва ме,
придърпва ми завивката, напомня ми,
че в живота няма място за мечтателя и голия;
напомня ми, че не трябва да изпадам в своеволие.

Но всъщност - где е истината?
в есента или във фалша на гонитбата?
по "чудеса", химери някакви, безумно бляскави, ама неистински,
които ще притискаме, за да не пуснем, но няма да обичаме?
"последния модел", "тухла" или пък "панел"
газифицирано, не толкова отдавна модернизирано...

А есента не е модна
Като света е стара, но уютна, винаги вярна и родна
застаряващо красива и майчински мила
Иска ми се да има място за мен

там някъде
ей там...
Във пейзажа ...




във твоя скут от есенен лъч озарен

...
ей тук
до дъба със килим от листа
да слушам тъжния разказ ...
"майчина сълза"
но до теб...
свит до теб - домът за моята душа е тук!
ето тук!
...
Ей там ... някъде тук!

Ех, там...

Виж целия пост
# 71
БориСе, винаги ме трогваш с твойте откровения,
какво ли предизвиква тези сътресения...
Защо? Усещам, че не вярваш в любовта,
а всъщност виждам я във теб - напълно Тя.
Нима до тебе няма някой, който да обича,
нима си непознат и неразбран наричан?!
Ако така е, толкова ужасно съжалявам,
душевността ти нещо друго заслужава.
Виж целия пост
# 72
Напротив! Споделена е мойта любов!
Вярвам във нея и във вярност съм се врекъл и съм готов.
Тинейджърска е любовта ми сега,
че шестнайсет години я любя мойта жена.
а есента макар и да внася някаква тъга
тя само украсява жена ми, расте любовта.
Расте, но и жари със свойте лъчи.
на листата цвета е като пламък, нали?



http://www.youtube.com/watch?v=1NoIJglsGms&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=yKqnoHNElnQ
Виж целия пост
# 73
А, значи принципно си се изказал.
А лично ти с любов филийка си намазал
и хапвате от двата края със наслада,
и сте създали с половинката си Рая!
На 01-ви с моята навършихме 15 години,
приключвах месец и не беше ми до рими...
Сега разбирам, че и ние сме в тийнейджърски период, Laughing
и чака ни и нас прекрасен, удивителен живот!
Тогава ще откажа смело да съм реалист,
към реалността извън това аз ставам непукист,
но май така звуча като егоистична дама...
Е, нищо, нали любов това е "егоизъм между двама"!
Виж целия пост
# 74
За любовта между мъж и жена ли говорим?
Не ми се иска много да спорим,
но отдавна се знае, че е просто хормон -
свъзвам я с мисленето в оксиморон.
Боледува се като грип, произвежда се от жлеза,
по което напомня ми за урината и потта,
а не ми се говори сега за секреции
и за други неща със подобни проекции.

Ако имаш любов, но пък нямаш приятелство,
много ще страдаш от това обстоятелство.
Ако имаш приятелство, а пък нямаш любов -
също не става, но е чист благослов
вместо ада горещ само ти да копнееш,
да даваш, да чакаш и да не смееш
въпроса прост да си зададеш:
Защо го правиш? Защо да крадеш
от своите собствени чувства и мисли,
докато този отсреща душата ти поразлисти,
позагледа се, попомисли…
...пък току спре към средата й отегчен?
Как да не кажеш: „Нататък - без мен.”

И ей ти отново сълзи и... секреции.
Как да го кажа, че да няма корекции...

Надявам се става достатъчно ясно,
как в любовта без приятелство ми е тясно.
Не че не падам си по любовните авантюри.
Но по' я търпявам с по-семпли гравюри.

Уважавам я като чувство, обаче във степени.
И се надявам да няма от тоз факт потресени.
Степенувам така: между син и баща,
между родители и деца, между брат и сестра…
И чак „накрая”, като последна сред равни - 
любовта между мъж и жена слагам бавно.

С две думи да кажа, за да няма объркване,
щом за любов между мъж и жена мъркаме:

За душата си искай безкраен простор,
винаги можеш да я затвориш в затвор.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия