Рими всякакви редим!

  • 103 760
  • 753
# 75
Разхождайки се из форумските дебри
с теми черно-бели като зебри
попадам аз във непозната за мен тема
от поетеси и поети построена.

Интересна е, признавам си без бой,
а страничките стари са безброй.
И за да не пропусна нито лист
отчитам се с едно "запис".
Виж целия пост
# 76
Един въпрос възникна в мен към Холограма:
Да, вярно е, животът със любов е драма,
но нещо друго куца ми в момента,
и липсва ми като основна компонента,
за да се съглася със тезата ти за душата:
на що тя радва се във свободата?
Измамно щастие? То и животът е измамен,
малцина само че му слагат края.
Не споря, твоя опит, казвала съм, уважавам,
но във любов аз още малко мисля да поплавам.
Виж целия пост
# 77
...душата...
на що тя радва се във свободата?

На мисълта.

Хормонът е манипулатор. Често е измама.
Оттука идва всяка драма...
Но нереално някак си... Като във холограма.

Виж целия пост
# 78
а мисълта?
не е ли и тя понякога
измама?
а любовта?
не ли мисъл тя, щом мислят я и нея
двама?
а и животът ни,
живот ли е,
когато в него няма
драма?
дори в живота ни да няма
драма,
нима ще си стоим във къщи по
пижама
ще има ли без Светлината
холограма?
Виж целия пост
# 79
Да, поразмислих малко.
Наистина е много жалко,
обаче... прави сте:
Във клетка вкарват чувствата душата,
но мисълта е често катинарът на вратата.
Виж целия пост
# 80
Цял месец никой не е писал,
май вирус музата е втрисал,
и темата потъва във забвение,
поетите са все без вдъхновение.

Кажете мили мои, как сте -
потънали в житейски страсти
или в спокойни дни  доволно
споделяте Любов охолно?
Виж целия пост
# 81
О, пишем в злободневни теми.
И музата ни дреме, дреме...

Виж целия пост
# 82
Нима във "Римите" е минал месец цял!
Веднага спускам се към листа пожълтял,
останал неразгърнат, непрочетен, неизписан,
затуй че всеки в нещо си стои улисан.

При мене нито е спокойно, нито страстно -
това е положение твърде контрастно
на моите представи за живеене....,
ето защо ми липсва вдъхновение.

Ще ви наглеждам тука със надежда,
че животът ви преде своята прежда
в най-разнообразни тонове, палитри, цветове
и спомени като половер топлят ви във студове.
Виж целия пост
# 83
Затъжих се аз за нашето Римувам,
че напоследък май и във живота не стихувам,
 Stop не,не искам болка, за да ме кара да пропиша,
а просто прозаичното със рими да опиша.

Че и във всеки миг, бил той и най-обикновен,
се крие някакъв заряд стаен,
и ако спреш и в ежедневието се заслушаш,
от тайната му сила ще опиташ.

Пред мен света разкрива свойте тайни,
разбирам грешки свои досега незнайни
и мисля си как трудно е до себе си да стигнем,
завесата към Истината да повдигнем.

Това е може би най- трудното познание,
във себе си да ровим със старание,
да търсим и да отстраняваме щетите,
нанесени ни от слепците.

И всичко, което аз до днес узнах,
май свеждам го призив тъй познат:
"Родители, обичайте децата,
 те бъдещето ни са на Земята
Че малък ли си, липсата на обич тъй ранява,
и тази рана май завинаги остава..."



Виж целия пост
# 84
Лаик,новак съм аз,
но искам да съм с вас,
не мога рими да редя
и поеми да творя,
но темата е много интересна
и макар,че не е никак лесна,
ще се опитам да съм в крак
дано да пиша тука пак.
Виж целия пост
# 85
Заповядай, Пиколо,
това, че си "лаик"  не те отдалечава
защото ние сме лаици във живота,
но да го описваме във рими е нашата охота
стараем се да пишем с уважение
към мислите на другия
и неговото вдъхновение.
на живота смисъла тук търсим в рими,
подръпвайки по нежните сърдечни струни.
Виж целия пост
# 86
И аз да кажа нещо поощрително -
не стажът, опитът е задължителен!
А тук, при нас, дори не е рискован той
защото в твойта сцена - ти си главният герой.
Да не припомням, че дори и в битка,
героят има на разположение агитка,
която вярно, неотлъчно го подкрепя -
без осмотрение как наредил си е куплета.
Виж целия пост
# 87
За поощрителните думи ви благодаря
и  виртуално цвете ще ви подаря  smile3525,
прекрасно е с нови другари чудесни,
да споделя свойте наивнички песни  Blush
и да благодаря за моя късмет,
че ме поощрявате като поет.
Виж целия пост
# 88
Подгодена от музата пристигам,
римуван глас във темата издигам
и викам :"Хора, спрете!
Нагоре към небето погледнете!"

То светло е и толкоз чисто,
обично синьо и лъчисто
и ако дълго гледате във него,
у вас не ще остане и частичка его.

От него по земята се изсипва,
Любов, която не изпитва,
добър ли си или пък лош,
богат или пък нямаш пукнат грош.

И тъй, поспрете, мили хора,
и не мислете за беди и за умора,
а само за малко нагоре погледнете,
и си спомнете, и си спомнете...
Виж целия пост
# 89
...а само за малко нагоре погледнете,
и си спомнете, и си спомнете...


Ей този спомен ме подсеща
за някаква далечна среща...
Или раздяла с някого било е...?
Ала не мога да се сетя със Кого е.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия