Почитатели на Майкъл Джаксън 6 - BAD and DANGEROUS

Някои не вярват в невидимите неща, ако и Майкъл не вярваше, нямаше да твори, а за него Бог беше източник на всичко. Учените до ден днешен не могат да отговрят коя част от мозъка отговря за паметта, всички спомени и пр., и накрая клекнаха и казаха, че най-вероятно няма нищо общо с мозъка. Ако и Айнщайн не вярваше в Божественото щеше да си бие камшик в задника и да си живее като муха. Ние нямаме дух ли? Само едно тяло ли сме? Ми тогава щом всичко е материално ,защо не мога да видя чувствата, да пипна спомените, да докосна с ръце емоциите? Защо?

Мисля, че древните са били по-мъдри...

Много ми стана тъжно след разказа на Жоро.И как само ги е допуснал толкова близо и до себе си,и до децата си.Без бодигардове.

И клипчето с френския фен,който го причаква с картината край пътя много ми хареса.
Много обичам да го гледам в изненадващи ситуации.

И друго искам да ви кажа.Само мен ли ме дразни факта,че в България се пуска толкова малко информация за него и за разслудването около смъртта му?

МJ, за пореден път се съгласявам с теб !  
Искам по този случай да добавя нещо:

"Сред природата човек чувства душата си освободена от пазарската врява на гешефтарския свят. Тук той се чувства и по-близо до човека. Сред природата той е способен по-добре да разбере и всеки чист човешки порив и подбуда."

Ние не сме тяло, ние сме душа. Тялото е, за да носи душата.  

Я вижде аз какво намерих Ла Тоя е била в България.Даже Майкъл и семейството и са и разрешили да дойде.

                                 Латоя Джексън: Майкъл ме прати на “Златният Орфей”
 
Латоя ми подари два чадъра с лика на брат си на Слънчев бряг – разкрива шоуменът Иво Божков
Известният шоумен Иво Божков, създател на националните конкурси за красота “Мис България” е бил няколко години шеф на Международния пресцентър на “Златният Орфей”. Имал е възможност да интервюира световноизвестни попзвезди като Тина Търнър, Алла Пугачова, Прешъс Уилсън, Албано и Ромина Пауър, групата “Рики и Повери”,Си Си Кеч, Саманта Фокс, Фара Мария и много други. Срещам се с Иво Божков по повод смъртта на Майкъл Джексън, за да го поразпитам от къде има два чадъра с лика на попкраля. Оказа се, че тези чадъри са личен подарък, спомен от срещата му с Латоя Джаксън, по-малката сестра на Майкъл.

- Иво, кога, къде и как успя да се срещнеш и запознаеш с Латоя, сестрата на Майкъл Джексън?
- Това се случи на може би последния “Златен Орфей”. Организатори тогава бяха Дариана Генова и Христо Едрин. Посрещнахме Латоя и я настанихме във вилата на Министерския съвет, непосредствено до комплекса “Слънчев бряг”. Вечерта тя имаше рецитал. Появи се на сцената с пищна бяла рокля /впрочем тъмнокожите много обичат да се обличат в бяло/ и на края на вечерта изпълни любими нейни песни, с темперамент и грация. Голям успех. Летният театър беше препълнен.

- Как успя да я интервюираш?
- След концерта всички бързаха за ресторант “Магура”, където обикновено по традиция се събираха на коктейл на прощална вечер звездите на “Златният Орфей” както и всички екипи от БНТ, журналисти и гости, композитори и текстописци. Аз останах обаче и изчаках до гримьорната й заедно с многобройните й почитатели. Когато дойде моят ред почуках на вратата и чух отвътре “О`кей”! Влязох. Тя беше пред огледалото и се разгримираше. Когато ме видя, се усмихна. Явно, се сети, че ме познаваше от посрещането, когато бях разменил с нея няколко думи. Попитах я, дали е съгласна да направим с нея едно блицинтервю. Тя дружелюбно прие. След обичайните комплименти за успеха й за първи път на българска земя, най - напред й зададох дежурния въпрос: ”Какви са бъдещите ти планове?” Тя неочаквано ми отговори:” Нямам “бъдещи планове”.”Защо?” - учудих се аз. “Защото съм зависима от цялата наша фамилия” - отговори тя. “Аз не мога нищо да решавам сама. Това става колективно. С мнението на моите родители, братя, сестри, роднини и приятели. Нашето семейство е с дългогодишни традиции и е съставено от добри музиканти, певици, певци и танцьори. Всички се поддържаме взаимно.

Безспорно Майкъл е най-талантливият от нас

и всичките ни усилия най-напред бяха насочени към неговия имидж и слава, които той постигна заслужено. След това дойде ред на по-голямата ми сестра Джанет. Тя бе по-привилегирована в сравнение с мен. Аз бях по-малката и трябваше най-после да “дойде и моят ред”. Научихме, че “Златният Орфей” е много престижен международен фестивал и че тук са пели много известни звезди.


Затова фамилията с подкрепата на Майкъл се съгласи и ми позволи да участвувам. Но за в бъдеще още не знам какво ми предстои…” Попитах я: ”Какво е мнението на брат ти Майкъл за теб?” Тя ми отговори: “Той много ме обича. Още от малка се грижеше за мен. Играехме заедно понякога. Въобще той обича всички деца. Защото всъщност именно децата на Америка тъмнокожи, цветни и бели му създадоха славата и ореола. Те го създадоха и

той завинаги си остана едно голямо дете.

Жалко, че някои хора изопачават и опошляват, тълкуват погрешно и изкривено тази негова симпатия, към по-малките му приятели. Вие не сте като тях, нали?”, ме попита изведнъж тя. “В никакъв случай” - успокоих я. “Дойдох при защото уважавам фамилията ви.”
“Искам да ви кажа и още нещо – продължи тя. - Моето семейство ми забранява не само да поемам лични ангажименти за концерти, но и да давам интервюта. Сега правя изключение, но вярвам, че няма да злоупотребите с това, нали?” “Обещавам!” Подадох й моята визитна картичка и една покана за коктейла в ресторант “Магура”. Обясних й и къде точно се намира. Не беше много далеч от вилата, в която бе настанена. Тя ми благодари и каза, че ще се видим по-късно.

- И после как мина коктейлът? Тя дойде ли?
- Беше много забавно. Микрофоните се предаваха от ръка на ръка и звездите на фестивала пяха до сутринта. Масите бяха пълни с деликатеси и напитки. Бях седнал при мои приятели, колеги, акредитирани журналисти и организатори. Забелязах, че на голямата, централна маса, беше настанен екипът, антуражът, на Латоя, но нея още я нямаше. Попитах един от нейните музиканти, дали ще дойде, но и той не знаеше. Каза ми все пак, че я очакват. По едно време, в разгара на танците, се появи една мутра - охранител, който ме познаваше. Изненадващо ми показа моята визитна картичка и промърмори: ”Иво, долу,

на входа, те чака някаква ромка.

- Ти ли си й дал твоята визитка? Изглежда иска да те види?!”, и ми се ухили подигравателно. Действително долу имаше някаква мургава “мацка”, с полусъдрани джинси, обкичена с обици, гривни и “индиански медальон”. ”Познаваш ли я тая ?” - питат ме от охраната. И докато отговоря, един продължи: ”Даже е откраднала от някъде покана и визитката ти!? И наистина ми показа една покана за коктейла. Не й разбираме какво говори, изглежда е пияна.” В този момент “пияната ромка” ме забеляза и възкликна радостно:”Хелоу Иво!”

- Позната ли се оказа?
- Стана ми “ясно” какво се бе случило. ”Това е Латоя Джексън! Тази същата, която пазехте преди няколко часа в Летния театър по време на концерта и й ръкопляскахте! Само че тогава беше с бяла рокля. Върнете й поканата!” Поканих я учтиво след този гаф да влезе на коктейла. Въобще “българска работа”. Когато влезнахме в залата, естествено нейните музиканти първи я познаха и станаха на крака. Започнаха да ръкопляскат. След тях и всички останали. В този момент дори и аз се “почувствах звезда” до нея, пред любопитните погледи на чужденците, които не ме познаваха. Как ли са изтълкували моята близост с нея. Латоя предпочете да седне при нас, а не при своя екип. Тогава забелязах, че Латоя носи два бели чадъра. Попитах я: ”Защо са ти, като не вали!?” “Те са за подаръци, сувенири от мен и брат ми. Подарявам ти ги.”

- Иво, ти някой път излизал ли си на улицата с такъв чадър?
Разтворих единия по алеите на Слънчев бряг, но след мен тръгнаха един куп дечурлига. Трудно се “отървах” от тълпата. Оттогава не съм правил експеримент.
Сега след смъртта на попкраля може да ги изложа на търг. Очаквам да спечеля до милион лева.

Нещо набързо от днес
AS I AM for you Michael!!! Thank you!!!- Alicia Keys

Клипа е страхотен!!!

Хайде да се развеселим! 

Ето две клипчета, на които се побърках от смях:
http://www.youtube.com/watch?v=1lMBLOm7JJk  -  заслушайте се по едно време като казва "I don't believe you are real Michael anyway. Real Michael has glitter on his socks. Back on that bro' "  На 1:18 е също култово 

http://www.youtube.com/watch?v=It1fI0-3Zb0 

взех ги от М&М

MJ 


Alicia Keys я харесвам много.Много нежна музика има и пак не се е изложила.

аз имам своето доказателство, че имаме дух, сега ще ви разкажа, който иска да ми вярва. само ще уточня, че не съм от типа хора ходещи по врачки и тн, аз вярвам безусловно в Бог, църквата е моята изповедалня, моята сила, моята подкрепа, но:
преди 5 години съм в баба ми - един от най обичаните ми хора, тя беше добре, на 72 години само проблеми със сърцето, чакахме мъжа ми да дойде, тя излезе да разходи кучето, аз седнах в нейната стая да гледам сериал, в 17.50 започна лудо тропане, все едно навън има буря и кабели блъскат прозореца ( беше 25 юли, 30 градуса жега, листенце не помръдваше ), аз се уплаших и излезнах от стаята, отидох на балкона, да видя от там ли се чука, запалих цигара и след минути мъжа ми дойде, запали и той цигара, говорихме си, минаха 30-тина минути и се звъни ( входа се заключва), и аз му казвам - Баба ми си е забравила ключа отивам да отворя, слизам, полицай - попита ме коя съм и каква съм на Маршия Чеширкова и ми каза - преди 30 минути баба ви почина пред съседния блок, елате да разпознаете тялото....................
Кое беше онова нещо, което 30 минути преди това разтропа цялата къща - духа на баба ми, знам го, това е моята среща с дух и от тогава знам, че ние не сме само материя и клетки.........
така че, вярвайте, Майкъл е там, горе, някъде, къде точно не знам, дали е хубаво там също не знам, но неговия дух, енергия, живот са някъде, само физически не са тук долу при нас

Защото съществуват само в съзнанието ни, а то е плод на мозъка ни.
Ще ми се да можех и аз да повярвам, но само с желание не става.

Според мен ако духът на починалите хора можеше да има връзка с физическия свят, би трябвало всички да го знаем.

Аз вярвам.Дори и да не е истина.Имам нужда от тази утеха.

    Аз също вярвам в Бог, както и в живота след смъртта.
    А за спора дали Майкъл е щял да се справи със всичките 50 концерта, моето мнение е, че не!
    Казвала съм вече, че DEPECHE MODE са ми любима група и Дейв Геън изкарва целия концерт пеейки и танцувайки нон стоп часове, часове. Само че си има начин да си помага, освен това до преди няколко месеца не страдаше от никакви заболявания. Сега е на 45 и ако погледнете датите на световното им турне, ще видите колко им е натоварена програмата, НО Майкъл в последните години съвсем не беше здрав. Вярвам, че ако не страдаше от всички тези заболявания, пристрастяване към медикаменти, би се справил, нищо че е на 50. С каквото и да са го изправяли на крака за известно време не е било достатъчно да се изправи на крака за толкова дълъг период от време при такова натоварване. Може би затова е прибягвал до толкова сериозни медикаменти през последните години...
    Вярвам също, че той не е искал тези 50 концерта, той лично анонсира 10, а не 50. Вярвам, че са го притиснали за останалите...
   

^ Ами той за HIStory турнето разправяше колко зле бил, дехидратиран, припадал, с IV... Ако се сещате във филма за Private home videos като каза "I go through hell touring". Но несъмнено, дали Майкъл или не, 50 концерта през два дена си е прекалено! Не се сещам кое турне беше Bad или Dangerous, което беше 15 месеца, повече от 100 концерта! Ако не греша дори 150 ли бяха  Това е голямо изтощение на тялото, представяте ли си повече от година постоянно репетиции, танци, концерти, напрежение...

Рени, обясни от къде иде това съзнание, щом толкова си убедена, че Дух не същестува? Казха, че учените не могат да открият до ден днешен чий дял от мозъка отговаря за паметта и приемат идеята, че тя няма нищо общо с мозъка и тялото на човек. А сега да отворим библейските книги и да тълкуваме ...

Професията не ми е лелка-продавачка, която си запълва времето с вестник "Врачка", а нещо далеч от подбни глуповати щуротии. Аз съм човек на науката и никой истински учен няма да ви каже, че светът опира само до материята. Като човешки същества и предвид условията ,в които живеем ние сме изключително ограничено, за да виждаме, чуваме, чувстваме и знаем някои неща. Ако всичко беше просто съзнание, то нямаше да съществаут цели научни екипи да се занимават с тази загадка. Стига сухи теории на разни тесногръди психолози. Някой да прочете Юнг, щом толкова много ще се хвали с науката. Нито един гений не отрича същестуването на Душата и Духът! Всичко това го и в древните писания. Това не са художествени измислици, това са състояние, които не могат да се докаажат със снимка, те са силни усещания. Ако невярващите не усещат Божественото в целият цикъл на живота и смъртта, то съм сигурна, че когато настъпи края ще го го видят. Не случайно предложих книжката на д-р Муди, която се чете на един дъх.Има не една книга на учени, които говорят за Бог.

MJ, не искам да споря и не съм категорично убедена в нищо.
Това което знам обаче е, че мозъкът отговаря за всички функции в тялото. Включително и паметта- увреди ли се мозъкът, човек си губи паметта, нали? Иначе идеята, която е приета от учените, е че няма конкретен дял от мозъка, който да отговаря за паметта.
Чела съм много литература по темата, а Муди го четох още преди 15 год.
Между другото във форума има доста теми, които касаят християнството и окултните "науки".