От няколко години като се колебая за нещо все разглеждам вашите мнения по въпроса и помагате много, но до сега не съм се решавала да пиша.
Вчера обаче изведнъжме осени че трябва да предприема някакви спешни мерки срещу пушенето. Пуша от 7 години - по кутия на ден. Като повечето пушачи - ако има и "събитие" с пиене вечерта не ми мърда една допълнителна кутия. Та като ме връхлети тази мисъл угасих фаса, твърдо решена че "поне един ден ще изкарам". Струва ми се, че ако от сега мисля за цял живот непушене само ще се наплаша и волята ми ще се пречупи. Тогава се зачетох из темите и вместо да работя вчера цял ден съм чела
После си запалих, но не си дръпнах. Това ме успокои. Определено установих, че до голяма степен ми липсва "наградата" като свърша някаква работа да си дам една пауза насаме с цигарата...
Освен това умирам от глад...
Надявам се, че ще ме приемете и ще се мъчим заедно да си помагаме. Днес все още съм силна (вече 24 часа без цигара

Направо ми се уби желанието да обядвам (ей на, и диетата съчетахме
От лошите: желанието за цигара се явява сегиз-тогиз, могъщо - веднъж седмично да речем - което си е направо нищо. Кашлицата трае около 2-3 седмици отподир. А болките в гърдите са си доста дълготрайни. Зависи дали си отнесла някоя диагнозичка
- хайде Бабо Мравке
