Силата на мисълта

Ти си описала развитието на около 70 % от цивилизацията.
За пробуждането е нужен подходящ момент,както и просветители, mom

Но пак нещата опират до вяра т.е. в подходящ момент приемаш откровението на някой /просветител/ за истина. От тук нататък мислите, които ражда съзнанието ни се градят на тази истина. Поради факта, че напоследък има много просветители, респективно много истини, хората започват да се губят. В такъв момент обикновено човек се хваща за първото, което е най близко до неговата същност и започва да го отстоява като лично прозрение, като дори го доразвива и приема като единствена и абсолютна Истина. На практика се получава нагаждане на истина според човека, а не обратното, както би било правилно. Говорейки вече за "положителна мисъл", "положителна енергия" и т.н. говорим за положително и добро за нас лично в конкретен момент, но дали на практика е така спрямо света и вселенета остава под въпрос.

Разбира се, но има различни типове "просветители". Едните са чели, видяли, преживяли достатъчно.
Другите са тип "викач на площада". Предлагат бързи чудеса, лек за душата и рай за тялото.
Докъде води този, бързият път, всички знаем.
Истината е, че всеки има своята истина. Просто трябва да я изстрада, за да я разбере.

Позитивното начало е изключително добра основа, над която обаче трябва да се надгражда.
А иначе за мен всеки един индивид е една малка вселена.

E,дойдохме си на думата най-накрая.А и е по темата за силата на мисълта.Разбрах те.И напротив-запознай се и с анатомията на човека.Нали знаеш,че мозъка контролира цялото човешко тяло?А този мозък предполагам знаеш каква роля изпълнява-той мисли....Иииих значииии.... ,пак до мисълта стигнахме,не до Бог...И да ти напомня,че темата е точно за мисълта-не за Бог. ...Приятен ден!  
Мама Нана,и аз това се опитвах да обясня,ама....останах неразбрана и нетолерантна.Иначе,браво!Хареса ми тезата ти и напълно я подкрепям.
Точно в десятката!
.....А вярата е породена от положителна мисъл!

        Така е! Няма нищо ново под слънцето и всичко вече е казано. Остава само надеждата, че някъде между полуистините и имитациите я има и самата истина.   И ако човек не си търси учители според стомаха си, т.е., каквото му е вкусно за ядене и ако чуе тънкият глас на съвестта си, че светът не е сладкарница в която се продава любимата му торта, може да бъде привлечен и от самата истина. Понеже както ние се стремим към нея, също и тя към нас. И в този единствен случай няма да му се наложи да я доразвива, а тя ще развива него.
        С истината, обаче, човек трябва да се съобразява и тук пак си права. И това според мен е най-позитивното, което можем да направим за себе си. Просто вместо сметановата торта, ще хапнем по-питателна храна, която с времето ще се научим да оценяваме. 

Първи болд:Защо да е абсурдно?! Точно вярата в Христос помага, а не самия Христос, защото самия Христос отдавна не е между живите , имам в предвид " в плът и кръв". Така че, няма как да се появи на живо в материална форма и да ни помага, нали така?
Втори болд: Както всички други книги и учения са писани от хора, така и Библията е писана от хора. Ти да не мислиш, че е писана от БОГ?   Освен това много хора наистина имат откровения. Духа на Христос е вечен, за разлика от тялото му. Така, че има хора, които пишат откровения и те може да са диктувани от Духа.
Трети болд:Божия син може да е умрял, но не и духа. Затова и в сегашно време има изцеления в името на Христос. Неговия вечен дух ги изцелява, а не самия Той.  

Абсолютно споделям това мнение! 

Донкихотка,остави се...Това са хора,чиято вяра в Христос е толкова силна,че смятат идването му на земята,като материя,като жив човек,който ще слезе от облаците и ще го докоснат и видят.... ....Няма такова нещо!Христос наистина ще слезе,но в сърцата и духа ни.Това са имали предвид в Библията.Ще получим просветлението,което дълго сме чакали,благодарение на вярата си и мисълта за Него...Неминуемо е и това ще се случи.Започва нова стъпка в еволюцията и тя се нарича духовно израстване.Този процес вече тече.Съжалявам,че ще трябва да разбия илюзиите и фантазиите на някои люде,но Христос няма да слезе от плът и кръв и да се здрависа с вас.Това ще стори духът му,и ще докосне,не вас,а вашата душа,ако не сте го осъзнали още.Но вярвайки толкова силно в Него,вие вече сте го видели.....но едва ли го осъзнавате....

Съгласна съм с теб, но отчиташ ли факта /за мен е факт/, че човека е много слабо и уязвимо същество. Има моменти, в които човек е лишен от мисъл и разум и точно тогава тръгва по най-малкото съпротивление само и само да излезе от слабостта си.
Скоро разглеждах /не съм чела много подробно/ "Подсъзнанието може всичко" - Джон Кехоу. В началото е казано: Да се управляват силите на вселената и активно да се работи за осъществяване на собствените цели е много привлекателно. Моята книга ще ви запознае с всички необходими за това методи и за вас ще остане само да ги използвате в ежедневието си.
Много приятно звучи.


Между едно и три има противоречие. Вярата или духа, или компилация между тях. Между другото Христос е жив и това, че не можем да го разпознаем си е наш проблем. Обратното е обида за християните, че вярват в мъртъв Бог.
Две - защо реши, че хората написали книгите в Библията не са получили откровение от Духа?! Няма да коментирам Йоан, Павел ... които лично са видели Духа въплътен в човешки образ.  Ако кажеш, че не е истина противоречиш на последното изречение от три.
Моля, не приемай мнението ми като покана за спор или заяждане. Любопитно ми е как мислят и виждат други хора, а и това е възможност, човек да научи нещо ново. 

        Относно вярата, ако ти вярваш, че ще ти помогна, а аз не дойда да ти помогна, какво те топли вярата? Само ще те накара да изпиташ разочарование и да си останеш с проблема. Много тежко е да вярваш в нещо, което не е истина. Както и във философия, която не ти помага.
        Библията е писана от хора и то много хора. Интересното е, че всички разкази са единомислени. Няма друг подобен случай, в който различни хора и то всичките силни и "лидери", царе, исторически личности, а не слепи последователи на някой гуру, които преповтарят като папагали, да са писали и чувствали като един човек. Много от тях са просто летописци, описващи една и съща сила, която е влизала в живота им, в живота на техните царе и е определяла събитията. В това се състои и самото доказателство, ако човек не отхвърли очевидното.  Те не са се напъвали да си измислят някаква илюзия със силата на мисълта си, а споделят за живота си и за това как една независима от тях и тяхното мислене сила, се е намесвала и променяла живота им. Това е в общи линии Библията. Просто свидетелство на различни хора за срещата им с Бога. И като казвам среща, то това се е случвало по най-разнообразни начини, съвсем различни и уникални. Съжалявам, но няма изпадали в кома! И ако човек изобщо има библията за нещо, то това трябва да приеме. Ако търсиш само между редовете, то редове не ти и трябват.
Относно Христос проблемът ти е, че го възприемаш като човек, живял преди 2000 години. Не мисля, че ако беше човек, "вечният му дух" щеше да те спаси или изцели. Христос е част от Бога, Той е словото, чрез което е сътворен целия свят, дошло в плът, в някакъв исторически момент, за да изяви на хора, които непрекъснато извращавот писанията и се объркват, какъв всъщност е Бог. За да не се самозаблуждават хората, че приемат и познават Бога. "В началото беше словото и то беше у бога и то беше Бог. Дойде при своите си, но те не го приеха..." Цитирам по памет...
Може ли това слово, чрез което сме сътворени и което е било Бог да умре? Христос е част от личността на Бога още от началото на света, така е и сега. Чрез същото това слово са извършени чудесата от историческата личност Христос и същото това слово движи световете и днес. Твоята представа, че моята представа е, че ще ме хване за ръката е наивна. Аз съм живо слово от книгата на Бога, ти също. Бог не е просто нещо, нито вярата. И малкото, което е достигнало до теб не ти е достатъчно за да коментираш...
 

А ти знаеш ли колко много хора са се отказали от вярата си в Бога именно поради тази причина-че въпреки молитвите им Той не им помага...Значи или не са вярвали толкова силно в Него или са разбирали погрешно вярата си.Целта е ,не да вярваш в молитвата и в Бог,а да повярваш,че това за което се молиш ще ти се случи.Там е ключът.Ако се молиш и въпреки всичко не вярваш,че желанието ти е изпълнимо,то няма и да се изпълни.Целта е да вярваш не в молитвите си,а в резултата.Ето и там е силата на позитивната мисъл.Ако вярваш,че резултата ще е положителен-то той ще бъде такъв.Ако обаче се колебаеш...незнам...може би-не!А незнам дали знаеш,че и ние хората сме способни да си въздействаме по такъв начин.Аз лично съм го изпробвала и действа безотказно.Просто трябва да вярваш в резултата,такъв,какъвто би ти харесал на теб-нищо повече.Ако не си сигурна и отсрещната страна няма да е сигурна.Имаше един цитат:"Кажете на онази планина да се помести и ако вярвате безрезервно ,че това ще стане-то ще стане!"....Е?..... ...Пак ли случайно на някой му е хрумнало и го е казал?

Добре, значи почвам да се моля, да имам твоя мъж Ще се тръшкам денодощно и много позитивно... И се надявам най-накрая да разберете къде ви се пука теорията.  

Теорията ми не се пука никаде ,мила. ...Ако повярваш,че един ден наистина ще е твой-може и да стане,ако го мислиш обаче за невъзможно и въпреки това го искаш-то това няма да стане.Аз дадох примери в предишните си публикации.Ето например някои хора са убедени,че минералната вода,която пият ги лекува и тя наистина ги лекува.Други,болни от същите болести-пак пият същата минерална вода,но се съмняват в лечебните и способности или изобщо не вярват,че една вода би им помогнала,си остават болни...За това казах,че всичко ни идва от главите и от това как възприемаме околният свят.Има хора,които са видели чудесата на Кръстова гора,изпитали са ги,но има и такива ,които са били там,молили са се,но нищо не се е получило.Защо ли?Защото не са повярвали,че една молитва ще ги спаси.Докато първите са имали не надеждата,че желанията ще им се изпълнят,а безрезервната вяра,че това ще се случи задължително.Вярата в желаният резултат.Сега разбра ли ме.Имам два живи примера точно от Кръстова гора.Единият е на една моя позната.Тя отиде с ясното съзнание,че ще се върне излекувана от болестта си-и така стана.Другият пример е бабата на мъжа ми.Тя отиде и каза:"Там стават чудеса!Аз не вярвам нещо да ми помогне,но ще опитам,пък дано стане!".....Ето тук идва колебанието и несигурността и отговора беше незадоволителен-нищо не се промени.За това казах,че нашата мисъл,това,което се случва в мозъка ни,променя мисленето ни,вярата ни,оттам и душата ни,както и нас самите ,като цяло.Ето защо ние имаме силата на мисълта,и насочим ли я където трябва и както трябва,използваме ли я ,така,че да е в полза на нас самите,знаем ли как да го направим-можем да разчитаме на резултати,такива,каквито искаме."Каквото повикало-такова се обадило.".....някой си "глупак" го е казал някога....ей така от нямане какво да прави.... ....мислиш ли?

Значи или не са вярвали или са разбрали погрешно вярата?
Та ти сама си даде отговор.  Значи изводът е да разбереш правилно! И да вярваш, каквото трябва.

В твоята философия има един абсурд.
 Какво става, ако ти със силата на мисълта си искаш нещо, а аз искам обратното с моята сила на мисълта? А всички други пък си вярват силно нещо различно, което е в конфликт и с твоите и моите интереси? Нали на всяко действие има и равно противодействие и всички ние искаме различни неща? Тогава може би ще си мерим силите като в детските анимационни филми? Значи всички ние се явяваме помежду си участници в някаква невидима духовна война и трябва да се научим да владеем силата? Ще трябва да се запиша в училището за джедаи