Бившият/ Бившата........

Той няма бивши,аз съм му първата,а моите бивши ги мрази, макар че вече не се чувам с тях 

Хахаха, и аз искам така, аз да се чувам с тях, а той няма право.  Споко, майтапя се, разбрах те какво имаш предвид

Аз си подържам връзка с няколко телефонни разговора в годината, поздравления по празници и едно- две виждания в годината с бившия. Половинката ми е напълно наясно, оведомявам го винаги. Нямаме неизживяна любов, имаме обща дългогодишна компания и много добри отношения. Последния път като се видях с бившата ми компания си приказвах с него 3 часа, за сегашните ни връзки, за минали истории, все пак се познаваме добре и си знаем- цели, желания, мечти. Познавам семейството му и той моето и се питаме за братя, сестри, родители. Зависи много от хората и времетраенето на връзката. С други бивши по същия начин, но времето ни раздалечава и срещите и разговорите са по- разредени, на 1-2-3 години веднъж. За неловките случайни и неслучайни срещи съм казала още от началото, че ще го предупреждавам, когато съм имала с някого връзка, за да не е в неприятна позиция. не бягам от миналото си, то е час от мен. Това, че и половинката ми го приема, го смятам за много зряло и положително.

Хубаво де, ами ако се чуват 1 път на седмица горе- долу това много ли е. 

принципно съм "за" виждането с бившите, стига да са (сме) си подредили нещата и да не е мъчително за единият от двамата. винаги съм оставала в добри отношения с бившите си. с изключение на един, който ме тормозеше - него не ща да го виждам никога. стига отношенията да са цивилизовани и да няма голямо напрежение помежду им - защо не. ако срещите са мъчителни - тогава пък за какво да се виждат?! принципно не ревнувам.

Ми на мен лично няма да ми е супер приятно. Но и той самият не би го направил никога,
най-малкото защото няма да скача от радост, ако и аз се обаждам на този и онзи 

Хм, ами зависи от обстоятелствата.
Принципно няма нищо лошо или нередно в това да се виждат или чуват от време на време, след като са запазили добри отношения.
Спомням си, обаче, една тема в която всяка втора съфорумка споделяше, че все още има чувства към някоя не(до)изживяна любов и би и се искало тази връзка да има развитие. Та тези въпросни вече омъжени дами са нечии бивши, така че...

Ако не крият за контактите си и са открити с теб, вероятно нищо нередно не се случва и няма от какво да се безпокоиш.
При всички случаи по-добре е да си имате взаимно доверие. Дебненето, мнителността и ревността не водят до нищо добро.

Да зависи от сериозността на бившата връзка. С моя бивш се подминаваме!Не знам какво бихме могли да си кажем, имайки предвид как завърши нашата връзка!А и едва ли вече жена му, ще е очарована, предвид обстоятелството, че тя ни раздели, докато аз бях на изпити!Просто може би е бил самотен и тя е била напориста, знам ли!Но, не търпя лъжи и измами,така че го пратих да се утешава с нея!А по повод нейната личност - повечето й похождения се знаят, така че само той ще си пати от това!
Относно бившите на моя мЪж - чувала съм големи легенди за последната - колко била откачена, ала бала!Но с годините се оказа, че аз съм по-луда от нея, така че не ми се пречка!Не сме имали вземане - даване!Тя му беше писала някакви любовни смсси по едно време, но той е толкова отврятен от нея, че не знам колко трябва да е зле, за да се поддаде!После беше ходила и до тях..Луда работа!
И аз съм се унижавала много, заради въпросния бивш, преди да разбера, че си има друго занимание, но кой не прави грешки!?
Та затова нямаме каво да си кажем!
Иначе с други бивши съм в супер отношения!Но не се виждаме, защото са далеч..

Мъжът ми работи в един офис с една от бившите си. Семейни приятели сме, бих казала, че много си я обичам   Не съм се чувствала застрашена от нея, преди сватбата ни станахме приятелки, после се радвахме на сватбите си, децата и т.н. С друга своя бивша се чуват и си пишат, виждат се тя като си дойде в БГ- не ми създават и най-малкия дискомфорт   Не знам, може би е до бивш/бивша- и двете са много свестни и забавни жени, добронамерени към нас и нашето семейство и по никакъв начин не ме дразнят.
Аз от своя страна поддържам връзка с един от бившите ми- пишем си, чуваме се, помагаме си- за мъжа ми няма проблем. Ако след раздялата хората са останали в добри отношения, не виждам защо да се лишаваш от приятелството на един човек, с когото толкова дълго сте били много близки.

Една от бившите на мъжа ми беше поканена на сватбата, като веднага щом започнахме да звъним на гостите, му напомних да не я забрави (той не че щеше да я забрави) и ако иска да си доведе някого (тя дойде с приятеля си).    Едно от моите бивши гаджета също беше сред гостите, дошли на сватбата ни.    Отношения ни с тях двамата - със сигурност мога да кажа, че и аз, и съпругът ми не изпитваме нищо по-специално към тях, отколкото към другите си приятели.  
Разбира се, има негови бивши, с които не бих искала да поддържа контакт, но той не ги е и търсил, както сигурно има мои бивши, които той няма да иска да ни се "месят" по какъвто и да е начин (приятелски, по-специален или какъвто и да е). Просто зависи от хората, отношенията ни с тях преди, по време на и след връзката, а също и от това как ни възприемат като двойка!  

А да - с тези наши бивши не е имало бурни емоции, любов чак ... С тях сме били по-скоро приятели, отколкото гаджета.

Иначе с моето бивше гадже си говорим за моята бебка, за неговото дипломиране, за плаванията му, къде е плавал, какво е видял, има ли си гадже, за моето учене, за цени на екскурзии в чужбина, обменяме информация за стари познати и т. н., и т. н. ... неща, които си говоря и с други приятели.  

Тръпка няма абсолютно никаква!!!    Его не си чешем.    Пак казвам - зависи от хората, но с тези двама просто сме съумели да бъдем приятели и добри познати, които си честитят рожден ден, имен ден и други важни празници. Само това е!  

Но никога няма как да знаеш до колко сериозни са им били отношенията, дали е останал " някой друг жив въглен" и т.н. За това аз си мисля, че е по- добре да не оставаме приятели. Поне аз така правя. Както и да е ако разбера, че тя го търси или той нея, ще ми стане много неприятно и ще се натъжа. Заслужава ли си да рискува да ме нарани само и само, за да разбере "как върви живота".   При положение, че това може да го научи и от други хора например.

Да, възможно е.
Аз все още се чувам с мой бивш приятел.
Мъжа ми хич не е особено доволен, но....това е положението. )
И да, имаме какво да си кажем, просто сме приятели.

Ами честно казано знам какви са им били отношенията и доста други неща, защото ги познавах, когато бяха гаджета - тя е приятелка на по-голямата ми сестра и винаги много съм я харесвала.    И ние с него се събрахме 2-3 години, след като те се бяха разделили, а тя си имаше сериозен приятел и т. н. Знам със сигурност какви бяха отношенията им и след връзката, защото от мен нямаше защо да се крие тогава.  Бяхме си само на здрасти с него (всъщност не го бях виждала много дълго преди да се съберем и когато след много време се видяхме, усетихме тръпката), а с нея се виждахме покрай кака.    Така че знам какво са изпитвали след раздялата и че вече нямаше никаква тръпка.

Обаче пак казвам - нея я допускам, защото ни е приятелка от преди това и защото със сигурност знам, че няма никаква тръпка. В твоя случай сигурно щях да изревнувам.    Но ти давам пример (и моя, и неговия), за да видиш, че по принцип е възможно да няма нищо. Нормално е, ако не си я познавала да изревнуваш, но не е казано, че има тръпка между тях.  

Всъщност аз не изпитвам тръпка към бившите си. Той също. Но хора всякакви ...

Там е въпросът, че ние не се чувстваме наранени, когато някой от нас се е чул с тези двама наши бивши. Но когато ти си тъжна и наранена ... не знам какво да те посъветвам. Но даже да научи от други хора - пак е проявил интерес, нали?    Тогава е все едно. Просто много зависи от хората и не всяка ситуация е еднозначна. В някои случаи има нещо повече, в други - не, но е хубаво, когато двамата във връзката са си изяснили нещата (добре е да поговорите достатъчно на тази тема и да изясните всичко спокойно, разумно). Иначе и моят има една бивша, която го търсеше (sms-и, намери профила му в Skype) и аз му казах, че ще ми е неприятно, ако общуват. Той не я търси (просто нямаше приятелски чувства към нея и в такъв случай нямаше защо и да ме кара да се чувствам зле) и тя също спря, но дори и някога да се чуят, знам, че той ще й каже как стоят нещата и ако започне да го "сваля", ще я спре.  

П. С. Докато си пишела, добавих нещо в предния си пост.

Чувам се с един от бившите си всеки ден. Моят приятел и той понякога  
Не виждам проблем в това. Една жена трябва да е достатъчно уверена в себе си и сегашната си връзка и да не ревнува от миналото (както и един мъж). Всеки има минало, не можеш да го промениш.
Иначе има много какво да си кажем. "Как сте вкъщи, как е в работата, в университета, хайде на кафе..."
Ние сме големи хора, това са глупости и излишни драми. Ако чак пък толкова те притеснява - да те запознае с нея. Веднага ще усетиш в какви отношения са и дали пък случаааайно няма нещо още между тях