Здравейте!
От много време ви чета и реших да се регистрирам и да споделя. Две години имах връзка, в която не сме се лъгали и не сме си изневерявали. От позицията на времето мога да потвърдя и за другата страна. Разделихме се, защото желанията ни започнаха да се разминават. Той постави на първо място работата, а аз влагах повече във връзката. Раздялата ни беше за кратко. Събрахме се и напаснахме амбициите и целите си и двамата държахме на връзката. Идилията продължи няколко месеца. Той започна да става раздразнителен и мнителен към мен , все нещо го лъжех и все той беше прав в подозренията си. Аз от своя страна станах истерична, меланхолична и оплакваща се. Разделихме се окончателно и прекъснахме всякакъв контакт. Аз бързо съжалих за раздялата. Опитах се да го потърся, за да се изясним и с надеждата да се съберем. Но той беше хукнал по някакви секс запознанства. Много се разочаровах. След два месеца беше тръгнал с друга и това ме довърши. Толкова много страдах...
През цялата 2016 не сме имали контакт. Засичахме се, но само се поздравявахме от любезност. Аз някак се съвзех. Знам, че в живота има и по-лоши неща. Но болезнено изживях тази раздяла и продължих напред. Уча, работя, като имам време се чувам и виждам с приятелки и взех живота си в ръце. Но ето , че в един прекрасен момент бившият ми вече приятел пак се появява. Видяхме се наскоро и започна да ме разпитва с подробности и да говори с мен. После започна да идва на работното ми място или да се навърта наоколо, като знае, че съм там. Питал за мен. Нещо ми е писал и после го е изтрил, аз го блокирах. Аз го познавам и след последната ни среща като усетих накъде отиват нещата, намекнах му, че може да си говорим, но нищо повече. Така с него винаги сме се разбирали понякога дори и без думи. Той след това се нацупи. Не му обърнах повече никакво внимание. Разбрах, че няколко дни след това започнал да сваля други момичета, търсел си жена за секс. Изобщо не ме интересува повече. Проблемът е , че частица от миналото още живее в мен и макар да не се издавам, той бърка в раната всеки път, когато ми напомня за себе си. Но и не искам да се връщам повече при него. Как да се справя?
Виж целия пост
От много време ви чета и реших да се регистрирам и да споделя. Две години имах връзка, в която не сме се лъгали и не сме си изневерявали. От позицията на времето мога да потвърдя и за другата страна. Разделихме се, защото желанията ни започнаха да се разминават. Той постави на първо място работата, а аз влагах повече във връзката. Раздялата ни беше за кратко. Събрахме се и напаснахме амбициите и целите си и двамата държахме на връзката. Идилията продължи няколко месеца. Той започна да става раздразнителен и мнителен към мен , все нещо го лъжех и все той беше прав в подозренията си. Аз от своя страна станах истерична, меланхолична и оплакваща се. Разделихме се окончателно и прекъснахме всякакъв контакт. Аз бързо съжалих за раздялата. Опитах се да го потърся, за да се изясним и с надеждата да се съберем. Но той беше хукнал по някакви секс запознанства. Много се разочаровах. След два месеца беше тръгнал с друга и това ме довърши. Толкова много страдах...
През цялата 2016 не сме имали контакт. Засичахме се, но само се поздравявахме от любезност. Аз някак се съвзех. Знам, че в живота има и по-лоши неща. Но болезнено изживях тази раздяла и продължих напред. Уча, работя, като имам време се чувам и виждам с приятелки и взех живота си в ръце. Но ето , че в един прекрасен момент бившият ми вече приятел пак се появява. Видяхме се наскоро и започна да ме разпитва с подробности и да говори с мен. После започна да идва на работното ми място или да се навърта наоколо, като знае, че съм там. Питал за мен. Нещо ми е писал и после го е изтрил, аз го блокирах. Аз го познавам и след последната ни среща като усетих накъде отиват нещата, намекнах му, че може да си говорим, но нищо повече. Така с него винаги сме се разбирали понякога дори и без думи. Той след това се нацупи. Не му обърнах повече никакво внимание. Разбрах, че няколко дни след това започнал да сваля други момичета, търсел си жена за секс. Изобщо не ме интересува повече. Проблемът е , че частица от миналото още живее в мен и макар да не се издавам, той бърка в раната всеки път, когато ми напомня за себе си. Но и не искам да се връщам повече при него. Как да се справя?
дотогава не му обръщай внимание, гледай да нямате контакт, за да се изкушаваш. Ако се разминете - здравей-здрасти, много бързам - и това е. 
така и не разбрах защо ми се нацупи.преди щях да се замисля, но вече съм уморена от всичко това и не мога да се унижавам повече.. 
И ще му напомпам егото за сметка на моите щения да се позабавлявам. 
