Пишете глупости и вадите думите ми от контекста. Какво общо има едно 2-годишно дете с дете в училищна възраст и съответно спането със закуската сутрин? Защо приемате толкова лично написаното от мен? Не съм посочвала имена, нито съм правила намеци. Написах това, което мисля. Не зная колко поста назад направих уточнение за индивидуалните биологични особености. Но като изключим това не разбирам каква толкова разлика има в това дали детето ще яде 15 минути вкъщи приготвена закуска или 15 минути по пътя ще дъвче купената кифла. Няма да е станало по-гладно за минутите от излизането от къщи до будката за закуски по пътя, нали? А за мързела съм давала и други примери, но тогава е ставало въпрос за закуска преди училище в МкДоналдс с хамбургер и пържени картофи. Пък вие решавайте кое какво е.
На последък, често си задавам този въпрос.
Моята дъщеря ще е в първи клас, но е свикнала да закусва едва близо час след като се събуди - докъто се разсъни, измие, прови какво дават по Джетикс..., то времето минало.
Проблема тук е, че ако закусва в къщи, ще трябва да я събуждам доста рано /около 6ч. сутринта/, за да се разсъни и да закуси
Моята дъщеря ще е в първи клас, но е свикнала да закусва едва близо час след като се събуди - докъто се разсъни, измие, прови какво дават по Джетикс..., то времето минало.
Проблема тук е, че ако закусва в къщи, ще трябва да я събуждам доста рано /около 6ч. сутринта/, за да се разсъни и да закуси
Ами това е проблема, че детето ми иска известно време да се разсъни, мозъка й да се събуди и организма и да огладнее, а проблема не е, че ме МЪРЗИ да направя закуска, докъто си пия кафето.
Само че не под натиск и не на сила!
