Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 10

Попаднах на една статия със съвети към родители на деца в норма и си помислих, че нещата са същите като при нас, но ние просто трябва да се заредим с повече търпение и да направляваме и напътстваме повече малчуганите.
Обемът на паметта при децата, по принцип, в едно от нещата, в които се изразява, е да могат да запомнят и повторят толкова последователно изречени думи ( изразяващи предметипредмети), на колкото години са- до 7 думи.

А, част от статията, която намерих за развитие на паметта у децата:

Игри за развитие на паметта

Открий промяната
Сложи на масата няколко играчки или предмети. Предложи на детето добре да ги разгледа и да ги запомни. След това трябва да се обърне с гръб към масата. През това време ти махни, добави, или размести местата на играчките. Детето трябва да отгатне промяната.

Какво казва рисунката?
Кажи няколко фрази и нека за всяка детето нарисува по нещо. Например: „Слънцето се смее.“; „Топката е синя.“; „Вали дъжд.“ и т.н. За всяко изречение малчо трябва да направи рисунка и след това да се опита да възпроизведе фразите, помагайки със своите изображения. Пробвай същото упражнение и на следващия ден. Забележи дали рисунките му помагат?

Спазвай последователността
Ти изреждаш поредица от действия, които детето трябва да изпълни точно по назоваването. Например: „Отиди до шкафа, вземи зелената книжка и я сложи по средата на масата.“ Постепенно увеличавай командите.

Весели картинки
Тази игра е полезна за развитие на зрителната памет. Нека малчуганът разгледа 10 картинки, на всяка от която има изобразен познат предмет. После го помоли да назове предметите по реда, в който ги е запомнил. Важно е какво количество ще назове. Покажи му картинките, които не е назовал. Повтори опита след 10 минути. Предложи му да си спомни картинките отново след 1 час.

Шпиони
Две минути наблюдавайте през прозореца какво се случва навън. След това всеки описва какво е забелязал. Например: колко човека са минали, какъв цвят е спрялата кола и т.н. За по-добрия „шпионин“ се полага награда .

 И сега нещо полезно по темата , което е изпитано като подход- Ако детето не разбира дадена формулировка, търсим други начини за да му поднесем информацията , проявяваме търпение и в крайна сметка резултатът е на лице ! Хайде сега да приложим това и върху себе си  

Деси, като стана дума за езиците, мисля, че си съвсем права. Двуезичната среда сигурно вреди на деца като нашите и това са били нашите опасения и спирачка да не заминем в чужбина. Вие на един език ли разговаряте с малкия батко? Темата ме интересува и ще чакам да пишеш. Догодина в училище Мими ще изучава и английски език и аз много се притеснявам как ще се справи.

Редактирам се, за да разкажа нещо. Мимката май започва да схваща какво е шега. Току що ме попита къде е колата на таткото на Кеми (една нейна приятелка). И аз отговарям: "Ами на луната!". Тя се усмихна и ми каза: "Не е на луната, на земята е." Възползвах се отново да обясня, че съм се пошегувала.

Да споделя и аз опита си с втория език
Доста преди да науча, че Марти има проблема, който ни събира тук и усещайки неговата силна механична памет, го бях научила на някъде около 1 000 английски думи...или горе- долу, всичко, което знаеше на български, знаеше и на английски, но само думи, без да ги свърва и осъществява комуникация. А българските свързваше в изречение, максимум до 3 думи, на което аз не бях обърнала внимание...все пак, първо и последно дете ми е:) Беше почти на 4 години.
Тогава, с великата си мисъл, реших да го запиша в немска детска градина, първото тръгване на детска градина, първото отделяне от вкъщи, и то- както ме посъветваха там учителките- без преход, от първия ден, да го дам за цял ден.
Тогава се "отключи" проблема, изживя стреса и почти спря да говори, бързо попаднахме в Св. Никола и започнахме ежедневна работа с психолог и съветът естествено беше, да говоря с него и комуникирам, да го уча на общуване единствено и само на български.

Миналата година в първи клас, английският беше свободно избираем и тъй като не фигурираше в програмата ни за индивидуално обучение, го записах в Алианс към училището, пак на индивидуално обучение и по английски. Невроятен късмет имаме с учителката, без да е работила със специални деца, усети подхода с него и основно пееха песнички, играеха и казваха стихотоворения, като след урока, пред родителя, затвърждаваха наученото. Аз вкъщи го учех по друга система, с писане и разговори, използвайки компютърни програми за чуждоезиково обучение. учителката ни даваше и домашни, които пишехме и учехме заедно.

Тази година, във втори клас, английксият е задължителен предмет и влиза в учебната програма. Огромният късемт е, че учителката ни от Алианса, сега преподава на класа, така че, тя си познава детето, задава му въпроси пред класа, той й отговаря, има създаден вече подход към него и децата са забелязали знанията му, което е много важно- останалите деца, да забелязват уменията на нашите, за да имат основателна причина да ги уважават. И едно от децата ми каза "А, госпожо, знаете ли, той , Марти, знае най- много по английски от целия клас."

А иначе, винаги когато усетя, че е подходящо, всяко нещо, което си говорим с детето, му го казвам и на английски, той много често ме пита как е някой предмет, аз му го казвам, но заради силата на комуникацията му казвам и изречение, включващо въпросния предмет, след което задавам въпрос, за да го повтори и той.

Извинете ме ,че нахлувам във вашата тема но ми попадна информация за едно обучение -семинар по повод проблемите на аутизма  и исках да го споделя с вас. Ако вече сте информирани за него моля да бъда  извинена!

Сдружение „Асоциация Аутизъм”
   Организира специализирано обучение- семинар по проблемите на аутизма
Дата   
24-25.10.2009 г.
Място на провеждане
Парк хотел „Витоша”
София
За семинара са поканени лектори от Ирландия, Холандия и Швеция. Сред тях са: Ruth Connoly- старши клиничен психолог SCJMS, Fazlyn Baradien- логопед, Angela Lynch- физиотерапевт, Stephen Kealy- клиничен психолог, Gunnel Norro , която ще разкаже от позиция на човек живеещ със синдрома на Аспергер как най-успешно да изградим пълноценен контакт с хората с аутизъм, как да бъдат подготвени хората с аутизъм и техните работодали за реализацията им на трудовия пазар и т.н

Темите,които ще залегнат в лекционния цикъл на семира са включени още:
1. Работа с невербални деца с аутизъм
2. Сензорни предизвикателства и свързаното с тях поведение
3. Услуги и терапии за възрастни с аутизъм
4. Предизикателно поведение при децата с аутизъм
5. Ранна интервенция при децата с проблеми от аутистичния спектър
6. Видове подходи при аутизма и използването на алтернативни начини на комуникация
7. Наемане на хора с аутизъм на работа


Такса за участие, заплатена до 15.10.2009 г - 50 лв, след тази дата или на място- 80 лв. В таксата са включени три кафе-паузи, два обяда и един коктейл след първата вечер от семинара.
Родители- членове на „Асоциация Аутизъм” и БАЛИЗ  не заплащат такса.
Таксата  може да се плати на място или по  банков път .

Сдружение „Асоциация Аутизъм ":

IBAN BG59STSA93000004098345, BIC:STSABGSF
Банка ДСК ЕАД клон Батенберг

Заявката следва да бъде изпратена  по e-mail на адреса за контакти най-късно до 10.10.2009г. На заявилите своето участие ще бъде изпратена подробна програма.

Контакти за информация и записване:

center@autismbulgaria.com или autismbulgaria@gmail.com
тел. 02/920 24 93/ 0888 20 40 80 / 0886 92 71 77









ЗАЯВКА ЗА УЧАСТИЕ В ОБУЧЕНИЕ


Име, презиме, фамилия: ..................………….…………...............................………....…………...............…….....
Месторабота: .........................................................………................................……….………………..
Професия:...
Длъжност; ...
Служебен адрес: п.к.  ……...…….…. гр. ................………….....................................
ул.№…….…..........................……..…........…………………………..........………...........
Телефон: …………………...……......………
e-mail: ..............………........................……..
данни за фактура
Име на организацията...
Булстат ...
МОЛ ...



Броят на участниците е ограничен, записвания се извършват съгласно реда на постъпване на заявките.

За езиците - деца без проблеми би трябвало да усвояват езиците по начина по който и останалите едноезични деца.
Т.е. 3-езично дете като моите на 2 години трябва да прави изречение, да знае еди колко си думи и т.н. Същото  изискване като при едноезично дете.
Въпроса е че тогава детето ако трябва да знае 50 думи знае 10 на единия език и по 20 на другите 2. Но общия им брой не е намален. това не са повтарящи се думи - т.е. то не знае как е врата на 3 езика, и да броим за 3 думи, а знае 50 различни думи. Достатъчно за да общува с тях. Приемливо е детето да бърка езици и граматиката да оправи по-късно от другите деца, но не и като количество думи, съставяне на фрази и т.н.
децата които имат проблем с усвояването на езика, им се говори САМО на 1 език, и това трябва да е задължително езика на средата в която живеят/т.е. не им говорим на български в чужбина, или на английски в България/
При мен няма как да се елиминира съвсем, защото средата тук е двуезична, т.е. в училище/на градина им се говори на 2 езика. На децата които говорят английски у дома, им говорят на английски, на другите на африканс. Но всички деца слушат и двата езика паралелно. Т.е. като кажат време е за ядене, това се повтаря веднага и на втория език.
При моето дете беше дадена инструкция да му се говори САМО на английски, защото това е езика който може да ползваме у дома свободно. Когато речевата структура е изградена - съставяне на по-сложно изречение, усвоен модел на езика и т.н. да се вкара втория и третия език.
У дома говорим на английски, малкия батко знае малко БГ думи, разбира някои неща, но не всичко. може да каже примерно нещо на баба си, но не разбира всичко което тя му казва. Напоследък пита това как е, онова как казваш... в училище учи английски и африканс паралелно, от тази година учи и 3ти език, които с българския стават 4...
ама какво да правиш - живеем в държава с 11 официални езика...

Към Дорка14
Виждам, че са изтрити постовете ти, но информацията, която поднасяш живо ме интересува, както и родители на дечица, с които работя.
 Аз съм логопед, занимавам се с терапия на деца със сензорни дефицити, неврологични заболявания и ранно въздействие.
Уважавам решението ти да не се регистрираш, както и модераторските решения на този форум, но те моля да се свържеш с мен на мейл sosunnykids@gmail.com, и ако искаш да споделиш как продължава развитието на детенцето ти. Имам и някои въпроси, на които ако желаеш, може да ми отговориш.
Към другите родители и модераторите - темата е изключително полезна на много хора, които предимно четат и рядко или въобще не пишат тук. 
Това ще е единствения спам от моя страна в темата. Ще съм благодарна, да не изтриете поста ми.

Абсолютно подкрепям katosun!
dorka 14 информацията , която постваше и на мен ми беше интересна. Друг е въпросът, че я повтаряше многократно и между другото споделяше личните си преживявания, които на пръв поглед нямат връзка с темата. Но това го правят дори и в момента няколко пишещи непрекъснато в темата. Това според мен е изключително несправедливо. Не може на едни да се дава възможност да пишат дълги и повтарящи се постове , а на други не. Освен това кой определя какъв е най-верният път за нашите деца??? Коя е най-ефективната терапия??? Това е индивидуално!!! Всеки търси своят път и мисля , че dorka 14 това се опита да направи. Някои хора се оплакаха, че тъкмо им било ясно какъв е пътя и видите ли друг се е появил и ги е вкарал в размисъл и им е развалил спокойствието правилно ли постъпват.  Ами да това е начина! Аз пък съм благодарна , когато някой ме "притесни" , защото може да си поразмърдам мозъка , да се поразровя и да открия, че нещо може да помогне на детето ми. А не да прочета списък с терапии, които някой е направил , постнал двадесетина пъти и само защото звучи убедително да приема , че това е най-верният път за МОЕТО дете. Няма такъв филм! Аз не съм съгласна  например, че язденето на конче или така наречената хипотерапия е по-ефективна за дете на 2 години отколкото една добре изпълнене диета без глутен и казеин и детоксикация.  
Признавам, че dorka 14 има сама вина , че я изтриха, но мисля че е следствие на неинформираност относно правилата на форума. Усещате ли момичета как се провалихме точно в това, което призоваваме , а именно ТЪРПЕНИЕ и ТОЛЕРАНТНОСТ. А иначе се жалваме , че обществото не ни разбира, не приема децата ни и т.н Ами ние сме същите!!!
Понеже съм изключително недоволна че са ми редактирали пост , в който мисля че бях изрядна ще повторя призивът си към Дорка да продължи да пише, но след като се регистрира. Дорка ако четеш и не си наясно с правилата ми пиши на адрес nadejdavl22@gmail.com  

Най-лесно ми беше да изтрия постовете на Дорка, да и се забрани да влиза тук, и да има мир и да не се стига до този момент, после се сетих кой подофрум е това, сетих се, че повечето от родителите тук, са толкова притеснени, като самата мен в началото, че с риск да обидя някого се превръщаме в кончета с капаци, чуваме и виждаме само едно и търсим надеждата за изход от проблемите. Писаха ми хора, за които беше интересно това което споделяше Дорка, и чакаха развоя на нещата при тях, уважих мнението им, реших и да изчакам самата Дорка да се регистрира, дадох малко време, за да се осъзнае самия гост, и да му вляза в положението. Но искам да напиша на пишещи тук, аз ако вляза в тази тема с надежда да си помогна на детето, ще се ужася, тук има необявена гласно война, нима има нужда да има водещи и водени, не е ли равностойно положението на всички тук, за едни деца е добра една терапия, за други друга, можете да съветвате, можете да предлагате, но не се сърдете, че не ви слушат безпрекословно, не ви ли е страх, че така навреждате, с упоритостта, със самоувереността. Сърдите се на Дорка, не искам да ставам дребнава, и да ровя и извадя, мнението на потребител, който непрестанно повтаря, колко много пари изкарва за многото терапии на детето си, другия пък повтаря нещо друго и това неведнъж, не 2 пъти, не 3 пъти... има хора, които се дразнят от това, но са ви приели такива каквито сте... Не видях лични обиди към никого от страна на Дорка, ако е имало такива посочете ми ги, човек съм, изпускам понякога. Да, беше упорита и повтаряше едни и същи идеи, но малко преди това спора на Деси и Кезая беше по-грозен според мен. Хайде преценете сами....

Информацията, която дава Дорка може да е интересна, но определено не беше поднесена по нормален начин. А някак натрапчиво и маниакално, без дори да прави елементарен опит за комуникация. Мое мнение, не ангажирам никого с него.
Хубаво беше да ни представи линковете на руски (от където твърди, че чете), така информативно, както правят всички.
И далеч съм от мисълта, че ако нещо помага на някой, то непременно ще помогне на друг. БКГД не е помогнала на всеки, но е хубаво да се знае, че я има и който се интересува може да намери нужната информация.
Държа да подчертая, че всички тук сме достатъчно толерантни, защото сме преживели не малко, достатъчно борбени и достатъчно интелигентни, но това все пак не означава, че сме божества, нали? Имаме си слабости и ние сме хора. Нормално е да прехвърчат искри понякога, но важното е, че пак намираме пътя една към друга и комуникираме нормално.

Предлагам и още нещо. Да не се говори с недомлъвки, а ако някой иска да каже нещо на друг, да го прави в прав текст. Надежда, 'чакам' те на лс.

Ето един интересен и много актуален казус- кое е "нормално" и кое "ненормално"   ? Кои хора са "нормални" и кои "ненормални" ? Не мислите ли , че това е интересен паралел, особено в този подфорум. Изчела съм много внимателно всички постове на Дорка и никъде не срещнах грозна дума или обида към някой, за разлика от квалификации като 'сектантка", "маниачка" и т.н Дори да е така. Представете си , че това може би е един безкрайно объркан човек , който в момента , както пишеше самата тя - СПОДЕЛЯ, защото има нужда от това, а някой не помня кой, защото е изтрито я прати да си пише "в тетрадка". Не мислите ли че е жестоко? Нали за това са форумите? Тя търси подкрепа, поне аз така го усетих и понеже видях как се дразните от начина по който тя търси тази подкрепа, и предложих да ми пише на мейла за да има мир. За съжаление наред с нейните постове са изтрити и тези на всички отговорили и по някакъв начин. Имаше например  много полезна информация за мен от Любознателна, която също вече не виждам, защото е изтрита... Не знам дали ще бъда разбрана правилно, но въпросът е принципен. Какво значи "без дори да прави елементарен опит за комуникация"? Според мен това беше нейният начин да потърси рабиране , това беше нейният начин за комуникация.

Разбирате ли, че и нашите деца са в подобно положение - и те търсят път към нас , но се оказват неразбрани и отхвърлени, защото не умеят да общуват според нашите измислени правила?! Трябва да проявяваме толерантност и разбиране към ближния изобщо, а не само призиви и изисквания!
Съгласна съм, че Дорка вероятно пишеше някои неща натрапливо често, но имаше интересна и полезна информация. Аз открих и едно много тънко чувство за хумор и самоирония, което явно само аз съм забелязала. Може би не трябваше да се трие всичко, а само  неща , които са повторени или извън темата.

Надежда, спорим излишно. Не тая лоши чувства към никой, въпреки споровете, които се породиха. Но и не се чувствам жалваща се, а търсеща правата на детето си. Ако не го направя аз, съседът ми със сигурност няма да го стори.
Жалвала съм се понякога на вас и благодаря на Деси, че ме е хокала за това, защото много ми е помагала да се взема в ръце. Да, точно за това са форумите. Да си помагаме. Но Дорка сякаш се опитваше да ни накара всички да бъдем на нейното мнение. Поднася нова информация, интересна, защото е една друга гледна точка. Няколко линка към нейното мнение щяха да свършат по-добра работа, от натрапчиво повтаряне на едно и също нещо. Така няма как да убедиш някого в нещо.
Уви, думите 'нормален и ненормален' не съм ги измислила аз, наложило ги е обществото. Пък в неговите очи моето дете спада към втората категория.   Готова съм публично да се извиня за ползването на думата, защото тя наистина най-малко отива изречена от устата (клавиатурата) на една майка на дете с аутизъм.
"Без дори да прави елементарен опит за комуникация" означава, че не ни чете, пропуска постовете и въпросите (а имаше доста адекватни такива). Нали знаеш, това е все едно разговаряш с някой, който вместо да се вслуша в думите ти, да ти отговори, ти на него също, продължава да си говори за своите си неща. На теб ли да го обяснявам?! Нещо като комуникация с моето Мими.
Аз ползвах думата 'маниакален", ти - 'натрапчив', каква е разликата всъщност?
Предлагам да си поговорим на лс, за да не спамим излишно. Добронамерена съм, наистина!

П.С. Ще ми се да ви пoкажа снимки на моята първокласничка и ще го направя скоро. И ще ви разкажа как преминаха първите ни учебни дни, но незная дали тук е мястото.

Именно! Откъде знаеш, че пропуска и не чете? И при моят син е така- изглежда , че "ме пропуска"   и не разбира, но се оказва, че отложено ме е разбрал... Всички знаем за какво става въпрос. Друг е тук въпросът- че не проявихме търпение и разбиране. Аз към моят син го правя - опитвам се да проявя търпение и повтарям, и знаем всички,  колко бавно и трудно става това, но става! Обаче реакциите на околните към него за съжаление са точно такива , както  ние отхвърлихме Дорка   . Съжалявам, но не мога да се оттърся от този паралел. Можеше просто да се изтрият повторенията и , както аз прекъсвам сина си , когато повтаря многократно реплики от филм... Нали уж трябва да знаем какво се прави  в такива случаи? Нали терапевтите ни учат , а ние уж разбираме? Нали призоваваме да приемат различните ни деца? Това просто се оказа един различен възрастен и ние не го приехме. Каква е разликата???

здравейте,
и аз ще се включа в дискусията.
в началото и мен ме подразни Дорка със своите изказвания(по скоро с начина ,по който поднасяше мислите си, но и аз съм на мнение ,ако не ние тук  сме толерантни към различните и ексцентричните ,то какво бихме очаквали да е отношението към нашите деца
ще споделя с вас резултатите от теста за непоносимост към храните, ако това по някакъв начин е от полза за вас.
резултатът е възможно най- лошия вариянт, който очаквах-не можем да се храним с почти нищо -успях да издържа на режима не повече от 2 дни .спрях дори готовите безглутенови продукти ,които купувах от специализиран магазин ,защото не трябва да е в менюто дори оризът .купихме си и домашна пекарна.
реших да се обърна към един от най- добрите  гастроентеролози  , защото смятам че толкова строга диета ,не е полезна за детето ми.
тя ми изписа временно ензими за храносмилането, докато си направи нейните си изследвания. каза ни да изключим от менюто само козеина.изписа ни хранителна добавка от живи микроорганизми, които  сякаш  наистина помогнаха за намаляването на хиперактивността -синът ми стана по- спокоен и сънят му се нормализира.
друго  което мога да споделя е че започнахме тренировки по плуване-и съм много доволна
проблемите ,през които минахме е че не се вписахме в нито една частна детска градина-не издържаха детето ми повече от час-дори не му дадоха шанс да им покаже какво съкровище изтърват...

Moмичета, ами не сте прави в моите очи. Ако Дорка има проблем (с комуникацията да речем), ние няма как да го знаем това, нали така? Държеше се така, все едно дразни всички умишлено. Съжалявам, но когато се касае за нещо написано в нет пространството и няма как да видиш човека срещу теб, очите му, гласа, изражението на лицето, да чуеш интонацията, можеш да се подведеш. И не можеш да си категоричен дали го е правила нарочно или просто защото е била различна...
А обществото не приема децата ни, въпреки, че добре знае за съществуването им... Нека не правим толкова неуместен, според мен, паралел.

Алкон, ензими давам и аз на моето дете. Но не спазваме никакъв хранителен режим. Обаче се интересувам много от изследванията, за които говориш ти. Мисля, че преди време Кезая искаше да прави подобни на сина си. Даже мисля, че го обсъждахме някъде в темата, но не е лошо да поговорим отново за това. Вярвам, че някои храни са вредни за децата ни.
Съжалявам за неуспехите с детската градина... Защо не опиташ да го запишеш в държавна такава? На колко години е детенце?