Неотложна и спешна медицинска помощ

Благодаря ви на всички за отзивчивостта! 

f(x) Беше ми много полезна информацията-благодаря ти много!

всяко джипи има "сключен договор" (или както там се нарича) със спешните кабинети в Градска, Окр или Терапията. Явно, че спешния к-т на вашето джипи е в Гр б-ца и затова сте платили само потребителска такса.

и в други теми съм писала колко зле е нашата здравна система и колко нехайни са лекарите.
не се учудвам изобщо,че не искат да изпращат линейки,че не искат да приемат в спешен кабинет.
ще ви споделя накратко една историйка,която звучи комедийно и невероятно,но е абсолютна реалност-в спешното през нощта младо момче отива след побой с чук,забит в главата.напълно неадекватен,с голямо кръвотечение от главата,буквално чукът седи забит дълбоко и стърчи.познайте какво става-момчето седи в ЧАКАЛНЯТА 6 ЧАСА,докато намерят невролог,който да прецени състоянието и да назначи какво следва-операция и т.н.
п.с.в спешното е имало само мед.сестри и санитари,а лекарите,които е трябвало да бъдат дежурни,незнайно защо не са били в болницата.
звучи като черен хумор,нали?

Вярно е, че личните лекари имат графици. Половината ден обикн. отделят за домашни посещения, т.е. това, че е на работа следобяд се има предвид, че вероятно  не е в кабинета. При спешни състояния на пациентите си, особено при смърт те са длъжни да се явят на повикване у дома.

Toва не може ли вече без рецепта??? 

Звучи като от филм на ужасите..Сценаристи и режисьори без идеи могат да почерпят вдъхновение тук.  

По-точно не може без рецепта

Наскоро се наложи да викам бърза помощ за мъжа ми.Той е със сърдечна операция и най-изненадващо посред нощ получи болки в сърдечната област.Ние сме хора препатили, с богат опит по болниците.От 150 ми пуснаха да слушам музика, щото операторите били заети. Обадих се на 112.Стана веднага. Бърза помощ е на 2 минути път с кола от нас. Дойдоха след 20. Два пъти влизаха в грешен блок.Не искам да коментирам в какво състояние бяха апратите им за кръвно - разпадаха се.Иначе му обърнаха доста внимание, постояха, може би това, че е с такава операция ги направи по-внимателни.Моля да ми простят добрите лекари, но тези които дойдоха не ми вдъхнаха никакво доверие.Дано не съм права, но все ми се струва, че ако ситуацията се беше влошила, те нямаше да помогнат.това ме кара да се питам какви лекари всъщност работят там?Защото е ясно, че условията на работа са гадни.

Като си помисля за спешна помощ и косата ми настръхва.
Когато дъщеря ми беше на 20-ина дни посреднощ се задуши с пресечена и повърата кърма (беше почервеняла, почна да се пени и т.н.) В неопитността си като родители и в шока първото което се сетихме бе да извикаме такси и да тръгнем за Спешното.
Таксито дойте за 3 мин. и за още толкова ни закара след което последва изненадата.
Първо се лутахме като ненормални докато намерим спешният детски кабинет, защото от информация не ни упътиха правилно и после.....Вратите на СПЕШНОТО бяха заключени и вътре лекарите СПЯХА.
Трябваше да звъним и да чукаме на вратата докато някой от тях да се събуди, за да ни приеме, след което да реанимират детето.

Добре звучащо... и абсолютно неприложимо.
Лекар без много пациенти=нищожен лимит от направления. Миналата година се запознах с общопрактикуваща лекарка, стартираща със 120 пациента и 4 направления. Познайте дали стартира, въпреки набутването за освежаване на кабинета (с предплатен наем за 2м.). Сега е медицински представител.
Истината е в лекар с много и здрави пациенти във възрастова група 20-35г., с минимално количество малки деца и пенсионери.
Жалко, но реално.

Ами броят на направленията съществува, за да се регулира потока на пациенти към специалисти в един месец.
Не може всички да получим направление за ендокринолог, например днес, защото утре систамата ще се срине от натиска пред кабинетите на тези специалисти. Затова има лекар пред теб, а не келнер - да реши имаш ли реално нужда от направление или има друг с по-спешни нужди от твоите в рамките на този месец.

Другият начин да се регулира потока на пациенти към специалисти е да ти дават направление със 100% сигурност след което да те вкарват в график ( това е системата в Италия например). Така, ти имаш със сигурност направление, отиваш пред един компютър и той ти казва " След Х месеца има място за преглед в еди коя си клиника, взимаш ли го".
Така пациента 1/може спокойно да развие необратима патология, докато чака и 2/ няма никакъв контрол в/у това кой ще е лекаря, клиниката, болницата в която ще го разпределят.
Разбира се, има и спешни направления, както и платени прегледи, за които прегледа се случва в рамките на дни, преценката за първото е строга до невъзможност.

Още ли си сигурна, че системата с направленията в БГ е кьопава?

Абе не е толкова кьопава системата, ама българина като е беден и все му се струва, че за парите които дава не получава достатъчно. После страхът за живота на близките винаги и голям и като добавим горното, недоволството е  обяснимо. Другият разнител е, че лекарите поради ниското заплащане и липсата на мотивация (може би) са доста арогантни  и груби.  Който иска по- добра грижа от плаща на частно, това е по- цял свят. Много от българите обаче не могат да си го позволят.

Какво да ти кажа, ситуацията е плачевна... Да се включа и аз с нашите премеждия през април - точно по Великден. Майка ми я втриса - температура 40 градуса, гадна кашлица, сестра ми я кара с колата при джипито и висят с часове там на опашка от бабички, дето са редовно присъствие пред кабинета. Накрая идва реда на майка ми, пращат я снимка, съответно се установява двустранна пневмония и джипито дава направление за болница. До края на деня майка ми е приета във Военна болница Пловдив, дотук добре.
Два дни след това се тръшва баба ми - на 87 години, пак кашлица и температура, но не висока -до 37.8 градуса. Звъним на джипито, но вече е Великден и тя не си вдига телефона. Звъня на 150, оттам само като казах годините на баба ми и с каква температура е, ми затвориха директно.   Звъня на 6-150, оттам ми казват да я закараме в спешния кабинет, ама сестра ми не е на работа и не може да вземе служебната кола, а и баба ми едва ли можеше да стане - инвалид 100 процента е, накрая от 6-150 обещаха, че ще пратят лекар. Дойде след около 6 часа, така пелтечеше, че нищо не му се разбираше - някакъв арабин много скаран с българския. Сложи и някаква инжекция, която според мен нямаше нищо общо със състоянието й, взе ни 16 лева, каза, че имала бронхит и си замина. Обаче баба ми се влошава, вечерта сестра ми ми звъни паникьосана, че може да я намери умряла на сутринта. Звъня от нас пак на 6-150, оттам пак искат да я закараме, вдигам скандал, че тя е инвалид 100 процента и не можем да я закараме, обещават да пратят лекар. Тръгвам с такси от нас и докато стигна у майка ми този път докторът е дошъл преди мен. Този път вдигам скандал от вратата, че не искам ненужни инжекции, макар той вече да е успял да сложи поредната, искам ампулата, за да видя какво й е сложил. Докторът пак е арабин, но поне говори добре български. Този излиза по-свестен от предишния, въпреки скандала, обяснява, че според него жената е за болница, защото е с пневмония и има нужда от венозни вливания и ако искаме да я водим, ще ни даде направление. Но трябва да се обадим отново на 6-150 да пратят линейка и да си намерим няколко души да я качат на линейката - тя е почти жив труп. Също да платим 25 лв. за превоз до болницата. Викаме линейката, идва след около 2 часа, будя цялата къща в 2 часа през нощта и я качваме. Шофьора ни кара в Окръжна болница - Пловдив, която била дежурна. Там още от вратата излиза някаква и започва да ми крещи, че не сме били за там и иска да ни препрати другаде, кара се на шофьора. Тук вече побеснявам и започвам и аз да крещя, че никъде повече няма да ходим. С големи разправии я взимат, но ми дрънкат, че не съм си знаела правата, че шофьора на линейката си делял парите с доктора на смяна и пр. Казвам, че много добре си знам правата, но не е сега момента да ги търся - вече е 3 часа през нощта и че докато се разправяме, баба ми може да умре! Накрая млъкнаха и почнаха прегледите - спешна снимка и диагнозата пневмония се потвърди. Но за да я приемат в болница трябва придружител, налага се да остана с нея, докато намерим жена да я гледа. Естествено не ти гарантират, че ще има свободно легло, на което да дремнеш през нощта... Изобщо пълен цирк. Затова плащаме осигуровки, данъци и пр. Възрастните хора ги оставят на произвола на съдбата, това е факт. Добре че случихме на много свестен доктор, защото бях загубила вяра, че баба ми ще излезе жива от болницата. Но въпреки годините си, се оправи, изписаха я на 6-я ден. На никой не пожелавам подобен кошмар и ходене по болници в милата ни родна страна.

За бъбречните кризи... и тук имам интересно преживяване с първата ми бременност през 2005-та август. Получавам силни болки, много силни в областта на кръста, подозирам, че съм настинала от климатика на работата. След като пих чай и но-шпа, но нищо не помогна, тръгнахме с мъжа ди спешния кабинет на 6-150, който е на 10 мин. от нас. Докторът, който беше на смяна ме изгледа странно и каза, че всички бременни ги болял кръста.   Едва ли щях да отида в 1 часа посред нощ с леки оплаквания. Добре че се сетих да кажа, че усещам стягане на корема. Тогава ми каза, че той не може да ми помогне  и ми даде направление за спешното АГ. Хващаме си такси и отиваме там, приеха ме, прегледаха ме, биха ми но-шпа и казаха, че оставам в болницата. После никой нищо не си направи труда да ми обясни, защо съм там, колко ще стоя и пр. Биеха ми но-шпа и това беше т. нар. лечение на бъбречната ми криза. Установи се, че имам песъчинки в урината и толкова. Предложиха ми да си стоя в болницата докрая, а бях в началото на 5-я месец. Явно, за да си точат пари от касата. Едва издържах седмица, изписаха ме с голям зор, но за мен нямаше смисъл да стоя - на четвъртия ден ми спряха инжекциите и пих но-шпа на таблетки, това и в къщи можех да го правя. Изобщо пълна анархия е навсякъде.