И най-малкото ни ЮЛЧЕ на годинка вече стана (тема 125)

Белинда, мисля си че самия факт, че се отнасяш така към проблема, а не си затваряш очите, ще ти помогне да го преодолееш много по-бързо  Когато решихме да имаме дете и забременях винаги съм се страхувала не от това как ще се справя с физическото отглеждане на детето, а как ще успея с възпитанието му 

Веси, искрено се надявам да намерите най-доброто решение за вашето семейство  Знам колко ужасно гадно е и те разбирам много добре. При нас също последната година е/беше доста трудна и за съжаление проблемите възникнаха заради чисто битови драми... просто кризата ни тресна и нас  От друга страна съм същата като Белинда, имам нужда мъжът ми да е до мен, но не само финансово. И ето ти го проблема - той мисли само за това как да осигури фин. стабилност, в един момент изпуска края и машината го завърта, а аз исам само една добра дума или спокойна вечеря. Нещата бяха стигнали предела и ни костваше много, за да ги закрепиме. В моменти като този много мислих и това което ми помогна да взема решение беше факта, че не е честно от моя страна да очаквам всичко в живота да е розово. Когато ме гледаше като принцеса беше идеалния мъж, но сега просто нещата са по сложни е редно да сме заедно и в лошите моменти. Това е моята философия за нещата, на моменти ми коства усилия, но отдавна знам, че нищо не е нито черно нито бяло 

Гниде, пансорал и аз ползвам и й действа, но макс за 10 мин. Отделно давам дентокинд, който също я успокоява за около час. Тази нощ спахме. Симона се събуди само 3-4 за по няколко минути люшкане. Друго си е.   

Твърдо съм решила да имам поне второ. Не си мисля, че съм добра майка, незнам как ще се справя, но съм го решила. Само ме е страх от туй пусто секцио и затова още чакам. 

Белинда, сестра ми води на психолог сина си, ще питам за координати и ще ти звънна.

С Пепи и аз имах проблеми като се роди сестра му, да чукам на дърво нещата отшумяха. Не знам той лесно ли се поддаде или аз съм желязна Но продължава да си има и той своите моменти, не мога да очаквам да е перфектен, то и ние не сме. Моята стратегия е обясняване, после минавам към викове(нервите ми не издържат да обяснявам по 100 пъти, а и като няма файда трябват по-сериозни мерки ) и накрая шамарчета(отдавна не съм стигала до това, пу пу).
Днес изблъска Анна много злобно, направо ме изуми от къде тази злоба, обясних му, че никой не се е държал така с него, като е бил малко и неразбиращо бебе, дано му е влезнало нещо в главата.
Но Кети, Дени е малък още, колкото по-големи и разбиращи стават, толкова по-лесна е комуникацията според мен(Пепи и без да бях родила на 2 и 3 години беше ужасен).  

Ние активно си "почиваме" Освен моите деца, сме и с брат му на мъжа ми, той е на 16, но си е все още дете.
Снощи решихме да излезем да пием по нещо алкохолно(аз като една видна алкохоличка неблизваща алкохол ), обаче пих един плодов шейк и заспах на масата. Притеснявах се и за децата и бързо се прибрахме

Анна си играе с водата.
Брат и сестра.
Анна не иска да позира и бяга.
Брат и сестра отново.

Дуци, много и е готина на Анна туниката. Вие къде точно в Слънчев бряг бяхте?

Веси, искрено се надявам нещата при вас да се наредят по възможно най-добрия за всички ви начин 

И аз като Белинда и Пухтулка, имам нужда мъжа ми да е до мен. Съгласна съм, че и парички са необходими, но какво значение има колко много пари изкарваш или какви невероятни играчки купуваш на детето си, ако теб те няма през по-голямата част от времето. И двамата с мъжа ми знаем какво е да живееш без баща и смятам, че нямаме право да причиним това на собственото си дете 
Е, по стечение на обстоятелствата, през последните 20 дни бяхме разделени - мъжа ми остана да работи в Китен, а ние с Мишо сме си в Шумен, нооо от днес мъжа ми започна работа във Варна     и се надявам скоро и ние да сме при него  Вярно, че в начало пак няма да сме постоянно заедно, но поне Варна е доста по-близо и ще може да си идва по-често.

Мисля, че тук е момента мили момичета, още веднъж да ви благодаря за подкрепата, която ми оказахте неотдавна, когато си мислех, че вървим към развод! Благодаря ви за пожеланията и милите думи    Благодаря ви, че ви има    Не знам дали тогава е имало някаква магия(за всеки случай ходих да ми я развалят  )!? И понеже продължавам да не вярвам в такива неща, сега си имам моя теория: просто вашата положителна енергия се оказа много по-силна от неволите, които ни бяха сполетяли и намерихме сили да се справим!

Съни сии. Още сме тук


Кой беше казал, че преди да се разделят двама родители, трябва да изчакат да пробият всички зъби на бебето им и тогава да решават

Дуци, много хубави снимки   .

Онази вечер с мъжа ми пресметнахме, че за 1 година сме били заедно 3 месеца  . Обаче когато решихме да се вземем аз знаех, че ще е така. Истината е, че на него му е много мъчно, най- вече за Боби. Не че на мен не ми е.  Когато е тук истински се отдава на нас. Незнам докога ще издържи.

Веси, дано се видите в най- скоро време и тогава нещата ще се изяснят. Ти си бойна мацка и всякак ще се справиш.

Идеята за второ съм я замразила за по- спокойни времена, когато няма да съм сама  .

още по-добре - да смени млечните


много мило, много хубаво звучи това 

аз почти три месеца вече съм сама с двамата, баби няма; и по двата начина ми е добре, всичко е въпрос на лична организация..... и да не се прави драма, преди да се преброи до хиляда и петстотин  но и аз като инка - преди да се вземем, знаех как ще бъде.

Ха-ха, това със зъбите е супер

Донякъде ме успокоихте с това, което пишете за другите деца, явно е масово и явно е от ревност, макар и да не си личи. Най-странното е, че проблемът е миниатюрен, да не кажа, че въобще го няма, когато сме си самички в София. Зор, зор, но се справяме, никой не крещи, никой не блъска...Тука в Плевен е някакъв ад Особено при родителите на мъжа ми...Срам ме е да ви напиша какви ги върши, то не е за разправяне Тити, не знам, ако се окаже, че психологът не може да ми помогне Може би просто ще изолирам дразнителя - ще спра да го водя тук и толкова. Бабите и дядовците няма да ми проговорят, но...Не знам, наистина не знам.
Днес е ангел. Слуша, не е агресивен, играе си с Бобо, въобще мечта...Не мога да разбера кога и какво го провокира така да откача...

Бобо има нова думичка. Не знам откъде я измисли, но тича по коридора и крещи - Коткооооооо, коткоооооо

извинявам се че не е по темата....
някой ползва ли дървения уолкър на Чиполино, има ли смисъл да го купувам?
от 2 дни се ровя тука по сайтовете, триколка няма да купя нивгажжжжжж, а майка ми иска да му купя нещо голямо 

Белинда, мисля, че децата сами решават кого да слушат. Може би това, че синът ти е избрал да слуша само вас -тебе и съпруга ти, провокира агресия в него, когато баба и дядо се опитват да го командват. Смяташ ли, че те са настоятелни в исканията си и се опитват да го възпитават? Според мен, децата осъзнават, че при баба са във ваканция и могат да правят каквото им харесва. Наблюдавам го при комшийските момчета, които идват от София при баба във ваканция. Груби са, викат, обиждат бабите си и не слушат много.
На мен също не ми е лесно с МОмо и повтарянето, исканията винаги минават през ушите му, типично е да не чуват. и накрая крясвам, в краен случай щипя. Тогава всичко става на секундата. Май на нас с по две деца ни е трудно с големите, при Момо ревността се изразява, когато Сами иска да се гуши в негови заввивки и играчки. Но малкия го избутва успешно. Бати не ми е лош и си дава нещата.

Добър ден !

Много е деликатна ситуацията с две деца. С най-добри чуства, ама понякога чак се чудя на майките с по едно дете, които се "оплакват" /не ме убивайте/ То си зависи и от детето разбира се, както и от разликата в годините между двете деца, но бъдете сигурни, че купона тепърва предстои Просто с 2 деца е както сега, но умножено по 2. И грижите и радостите обаче

Аз още преди да се роди Дея държах Билянка непременно да почне градина/първоначално частна/, защото бях сигурна, че малкото бебе ще има чисто физически повече нужда от мен, а по никакъв начин не исках Билянка от самото начало да се чуства по някакъв начин пренебрегната. Така и стана - тя почна градина и малко след това й стана готова стаята и се премести да спи там "защото вече е голяма". То и така и така й дойдоха много промени за кратко време - и градина, и стая и бебе, така че през цялото време много й говорех и обяснявах, как в градинката има много играчки и дечица, които ще й станат приятелчета, как големите каки спят сами и т.н. и т.н. Не спирам да говоря аз

Като се роди Дея, както и сега година по-късно, гледаме да балансираме между двете, но за съжаление не винаги се получава, защото Дея е "малкото бебе, което още не разбира", което поставя понякога Билянка в по-неблагоприятна ситуация, затова чакам с нетърпение Дея съвсем малко още да поотрасне и да ги оставям "сами да се оправят", като става дума за играчки и т.н. Аз вече го и правя де, тя затова и Дея върви доста оправна, че на какво ли не е подлагана от кака си

Често пъти например като дам някоя играчка на Дея, с която Билянка може и със седмици да не си е играла, тя точно тогава решава да си играе с нея и др. подобни случаи. Знам, че това е нейния начин да изрази по някакъв начин и ревността си  и затова много й говоря и гушкаме. Те и двете са много гушкани бебета/деца
Иначе двете още от самото начало много се обичат - гушкат се и Дея още от съвсем малка направо пърха от радост, като види сестра си. ПОнякога Билянка в гушкането си може да я задуши от любов, затова и без надзор не мога да ги оставя за минутка, особено ако Билянка е на фаза да се отнася като кукла със сестра си - тя я премята, вдига, гушка, а от както проходи понякога направо си я бута, кога по-силно, кога по-леко.

Иначе например ако съм излязла за малко от стаята Билянка ми казва, като се качи Дея на дивана, или като някой път тръгне към някоя "забранена" зона или други забранени неща и често пъти си играят двете в мир и спокойствие, но зависи в каква фаза ще е всяка от тях . Именно в игрите, като си играят и занимават /когато не се карат за нещо/ Билянка ми е най в помощ.
Както и друг път съм казвала Билянка е много добро детенце, с което иначе може да контактуваш, като със възрастен, но е с "интересен " характер и често пъти ни се води ни се кара и с нея е нужно мноооооооооого търпение и то и за ежедневни работи - като например да я накараш да влезем да й измием зъбите, да закусва, да се облече за излизане и т.н. Тя си знае нейното - понякога спорим за неща, които са неоспорим факт, но тя си знае нейното и си държи на нейното. Всичко трябва да е по нейния начин. Често пъти аз губя контрол и търпение и понякога съм й викала и даже в много редки случи и пошляпавала, но сега съм се зарекла от рождения й ден да стискам зъби и да броя още повече пъти по 10. Аз всъщност с нея бях много търпелива до към 2 годинки - чак съм се чудела на себе си за търпението, но когато всичко почна съвсем умишлено и съзнателно от нейна страна, почнах да губя търпение. Сега обаче съм се зарекла и се моля за търпение отново. Поне да си спестим тези  ежедневните битовите напрежения, защото ако и аз положа повече усилия съм забелязала, че става - просто ще гледам по по-различен начин на нещата : какво като излезем 15 минути по-късно или не успея да свърша нещо от домакинството - то ще изчака, но ще си спестя една караница с детето  .

При нас проблем е и, че таткото се явява "спасителят" за Билянка и тя му се оплаква понякога от мен - лошото ченге. Ако Билянка нещо ми се оплаче от баща си - аз го подкрепям в забележката му, но за съжаление той рядко го прави. Вчера например Билянка видя един конструктор със дребни части за по-големи деца, който съм сложила върху гардероба и ми го поиска. Аз й обясних, че този констуктор не е за нея сега, защото е със дребни части и т.н. и тя почна да реве и тръшка около 45 мин. , през които аз безброй пъти й обяснявах, без да се карам, че няма да й го  дам, тъй като е и 21.30 сега не е време за игра, а за лягане, но утре сутринта ще й покажа, за да види че е така и тя като почна " как можахте да не дадете конструкторчето на детенцето" и други подобни изрази с които да ни "работи" и баща й естествено й даде в крайна сметка конструктова, с което и авторитета ни и всичко отиде на кино, но пък видя "блясъка в очите на детето", което пак постигна своето. Да са ни живи и здрави !

За пантофките - Драганов каза, че те са много по-важни от самите обувки, защото детето носи по-дълго пантофите, а не обувките и затова е много важно да са с твърд форд отзад.  

Извинявам се, за дългия пост   Бях тръгнала да го пиша още от сутринта и не се усетих ...

Дъртички са май нашите вече за уолкъри Купи му нещо за каране с крачета или от онези детски самосвали, дето ги карахме ние като деца - помните ли ги Страшно се забавляват хлапетата с тях - каване, слизане, бутане, возене на играчки вътре. Е, то всяко дете си е различно де, само идея давам.

Деница, може би си права, че си избират кого да слушат, но аз така или иначе не мога да допусна да обижда баба си и дядо си, въобще не ме интересува какво си е избрал Те не се опитват да го възпитават, просто искат да се държи нормално. Неговото не е нормално, наистина.

не са ли вече големички за улолкъри може да погледнеш кола за бутане и яздене, така като проходи стабилно, може да сяда и да се бута с крачета. Иначе улолкъра на Чиполино е много готин, отпред има доста заигравки

а с Белинда сме писали заедно

Мая, Дея проявява засилен интерес към тази играчка на кака си :

http://www.simonovi-bgshop.com/tsetska/catalog/product_info.php/ … /products_id/8529

Билянка и сега понякога си я кара, но е готина, защото Дея си я хваща и си я бута /като уокър/ отзад и като стигне края на стаята, отива от другата страна на колата и си я бута обратно. От скоро си я и "язди", макар и да й е малко голяма и не може още да си я кара сама, защото не достига пода с крачета.