И най-малкото ни ЮЛЧЕ на годинка вече стана (тема 125)

Нинче, аз съм една от майките които се оплакват много, а са само с едно дете. И съм сигурна, че ако се появи сега Лучия (примерно), ще ви се смее как се оплаквате само с две деца. Като Симона беше бебе на месец и се дереше от колики, си мислех, че е края на света. Сега си мисля, колко ми е било лесно тогава, а сега колко е ужасно с тези зъби. Мисля, че схващаш на къде бия. Както казват, колкото по голямо детето, толкова по-големи проблеми. Пък после идва второто и човек се удивява от себе си как има още и още накъде да се разтегли прага на търпимостта ни и все не идва края на света (нещо като дядовата ръкавичка) и все някак си се нареждат нещата и ставаме все по удялкани. Но това не пречи да си се оплакваме. Винаги има за какво да се оплачеш.  

 
Само, ако е имало кой да го каже това на моите мама и тати преди около 25г.   
Както и да е, така било писано, така се е случило! Смятам, обаче, че точно това е причината аз да съм изключително търпелива майка. Старая се да обръщам достатъчно внимание на Михаил, да си играя с него, да го успокоявам, когато е кисел, да му показвам по всички възможни начини колко много го обичам... С две думи, опитвам се да дам на детето си всичко онова, което на мен ми е липсвало в детството 

Нинче, и аз имам проблем с лошото ченге. По точно проблема е с майка ми и мъжа ми, които, когато Мишо пипа/прави нещо забранено и дежурната реплика е: Мама, не дава да пипаш там/да правиш така! 
Доста нерви ми костваше докато се разберем  Казвам на майка ми например: ОК, ти като виждаш, че детето пипа твоя компютър и на теб това ти е неприятно, защо трябва да има "Мама не дава!", а просто не му обясниш, че там не се пипа и толкова! Не искам постоянно аз да съм злодея пък 

Олето   Абсолютно съм съгласна !
Но както казах си е и до самото дете, а от голямо значение е и каква е разликата между двете деца. На Лучия каките сега са големи и те гледат малкия   Лучия   Майтапя се, защото не знам как е при вас, но наистина имаме познати с 3 деца / и то не 1 семейство/ и третото дете е винаги много по-малко от другите и те самите се базикат даже, че по-големите деца гледат малкото

  Същото е и вкъщи, все аз съм страшната  Да не говориме за случки от сорта на: "Мило, виж я какво прави, кажи й..."

Аа, Фио, и аз имам този проблем със свекърва ми , като "плаши" Билянка с нещо, че АЗ не давам Но слава Богу не се виждаме често. Или пък мъжа ми като каже "майка ти ако те види..."  То май майките винаги сме лошите ченгета, но поне пред детето според мен родителите трябва да са единни в забележките си, но нещо моя не мога да го накарм да проумее това и даже се опитвам да го накарам и да проумее, че той самия не прави добра услуга така на детето, но не би. Същото ще е и с Дея, сигурна съм, то иначе даже щеше да е тъпо ако бе различно.

Имам си ходещо момиченце   
Събота започна да се пуска навън и да крачи съвсем самостоятелно - много е внимателна, понякога тупва по дупе, но това го е отренирала добре вкъщи и не се наранява  Сега обмислям дали да правя прощъпулник идната седмица, принципно не съм по такива семейни мероприятия, но Дари много ме радва как тяпка насам-натам 

Дари има ето такъв walker. Струва ми се, че много й помогна в прохождането, но откакто върви с него, няма никакъв интерес да се вози като на кола отгоре му. После може да се върне интересът към возенето, не зная 

Много ми е интересно да чета за възпитанието на по-големите деца. Нямам какво да споделя от личен опит, но чета с удоволствие   

Тити, много готини лентички  Копирах ти ги веднага 

Аз съм пристрастна по темата за ползването на психологически консултации, но все пак ще се изкажа. Вярно е, че децата минават през абсолютно нормални трудни периоди, но това, че са нормални  не ги прави по малко трудни или незначителни.
Много е важно как ще излезе от този период, а това зависи от поведението на родителите. И според мен когато има специалисти, които може да те информират (щото никой не ни учи на това никъде), е тъпо да се пропуска тази възможност. Не е кой знае какво- с една- две срещи си спестяваш много нерви, притеснения , да не говорим за ползата за самото дете.
Друг е въпроса, че читави професионалисти не се намират лесно.

Дуци, хубави снимки. Тази дето Анна си играе с водата  ме удиви колко е спокойно детето. Ние като доближим до морето с Марти, тя се хвърля в дълбокото,  и си топи главата под вода - пие ли , какво прави не мога да я разбера, но мускулна треска получавам да я дърпам.

Веси, дано нещата се наредят по най-добрия начин не само за детето, а и за вас  Представям си колко ти е трудно 
Изобщо стискам палци на всички, които минават през трудни периоди във връзките си. И ние не сме в много розов период в момента. Той много работи и хем го разбирам, хем се дразня че все го чакаме, хем като се прибере все ме ядосва. Абе и аз не знам какъв е проблема Очевидно съм "мрънгъзъ", но пък не съм се преструвала че не съм, затова като ме е взимал да е мислил.  Иначе ако ми праща пари от някъде, а не го виждам, нещата не ми приличат на връзка, а на някакви делови отношения. Аз поне имам по-сериозна нужда от човешка близост.
За Поли също ще се моля
Кети, дано скоро отмине при вас трудния период с Дени и отбиването. Но най-вече да сте здрави!
Белинда, аз те подкрепям за детския психолог и не смятам че трябва да стане сериозен проблем, за да се прибегне до такъв специалист. Според мен така много по-лесно може да се открие каква е причината за агресивното поведение и да се вземат мерки навреме. При децата често има агресия, но не е лесно да се разбере какво я предизвиква. Може просто да е етап от израстването, но смятам че е нужно да се обърне внимание навреме. Всички родители допускаме грешки и аз лично искам да знам как да допускам по-малко такива. Признаването на проблема и търсенето на помощ е крачка към решаването му.
Вчера четох една статия, която много ме накара да се замисля. За това как удрянето на децата, обиждането, викането и изобщо унижаването им по някакъв начин пред чужди хора, страшно ги наранява емоционално. Веднага си спомних за такива случаи от моето детство и начинът по който съм се чувствала  Помня ги все едно беше вчера, така са ми се отпечатали. А са се случвали много рядко, имам прекрасни родители и детство. Сетих се и как си изпускам нервите със Сами. Едва ли ще мога да се предпазя от подобна грешка на 100%, ама поне като знам за нея е по-вероятно да се замисля преди да постъпя по подобен начин.
Дуци, в кой парк ще ме каниш на кафе?  Иначе след 2 седмици не съм свободна, ама след три живот и здраве може да се видим. Няма как да ви забравим, по цял ден повтаря "Ани" и идва да гледа уолпейпъра с плажната снимка 
Леле, докато го пишех това сте написали 13 нови отговора. Понеже Сами все идва да ми хваща ръката и да ме води някъде.
Джули, честито ходещо момиченце 
Нинче, много ясно че майките на две деца имат двойно повече грижи, за майките на близнаци, три и повече няма какво да говорим  Ама и ние душа носим, имаме нужда малко да се пооплачем, та да ни олекне. Сега ако взема да се стискам да не си кажа болката, понеже има и по-зле от мен...нали се сещаш. А и като сте били само с едно дете пак е имало моменти когато ти е идвало в повече. А и като се оплачем, нещата се подобряват. Чак не смея да се похваля как Сами вече си заспива самичък 

Мдааа...  и при нас дойде този блажен момент  Миналата седмица за първи път ме хвана за пръста и ме поведе на някъде да и помогна Размазвам се от любов просто....Говорят без думи.
Спомняте ли си като ви казвах за този момент, следва "Мамо" и "Ного бича мама"

julie.k, честити ходещи крачета!

Напълно съм съгласна, че родителите трябва да са единни в забележките си. Аз сега работя по този въпрос 
Понеже аз абсолютно забранявам да се играе с храна, а мъжа ми понякога го оставя да пилее сухари(например) по пода  В такива моменти, за да няма излишни крясъци и нерви, отивам събирам сухарите(или каквото там е разпилял) и обяснявам на Михаил, че не се играе с храна. После се обръщам към мъжа ми: Такаааа, с малкото детенце се разбрахме, сега да обясним и на голямото(т.е. на него) защо не се прави така Мисля, че засега имам успех в превъзпитанието 

Аелиа, Олето и всички останали мами, моля не ме разбирайте погрешно   В никакъв случай не се подценяват и грижите на майките с едно дете, то може и да е само едно и да те прави на луда Калинка вместо 3 на брой. Майката на едно дете не е по-малко майка от тази на 2 или 3 на брой !  Както казах си е и до дете и до това каква е разликата в годините на самите деца. В поста си писах за това, както казва Олето сега си милиш, че ти е най-тежко, но всъщност след време гледаш с друго око на тогавашния си "проблем", защото друг такъв е на дневен ред. Та, в такъв смисъл нещо като "сега като се оплаквате, ще видите с 2 какво е "      Да са ни живи и здрави !

Танита, а защо ти да си пристрастна по темата за ползване на психологическа консултация  

щото съм психолог

О, да, помня, и още как 
А онзи ден влизаме заедно в стаята, слагам на леглото чистите гащи и я викам на гърнето, за да се изпишка първо и после да я преобуя. Докато съм се навела да събера 2-3 играчки, чувам стъпчици - тя дошла до мен и ми носи чистите гащи 

То май и аз трябва да потърся психолог. Ама не за детето, а за мен и половинката  Уф.

Нинче, да допълня, че и доста от майките с 1 дете ще си имат второ, дори трето и "сега като се оплаквате, ще видите с 2 какво е "  Виж си броя на публикациите - 444

Ааа, така си и помислих, че ще кажеш, че в тази връзка все адекватни и компетентни постове пускаш  Но наистина при търсене на такава помощ е много важно да попаднеш именно да компетентен и адекватен професионалист.

Джули, и аз преди няколко дни си видях броя на публикациите

Ето още нещо, по което си пада Дея от играчките на кака си :

http://shop.pumpelina.eu/product_info.php?products_id=1652

Естественно не ги ползва съвсем по предназначение още, но й е интересно и като "играчка в перспектива" го показвам. На Билянка около 2 г. й ги взехме и досега многи си ги харесва.