Ако бях красива...

И аз така мисля. Но пък така има "гориво за темата"... иначе тя приключи още на първа страница.
Между другото, винаги като ти видя ник-а и се сещам за "Сиренце, какво си? - Жоси. ... - Я ела насам...." 

Да кажем, че за жена с две деца е по-трудно да намери време и сили да се грижи за себе си. То, кое по-напред да гледа - работа, деца, мъж...?

Авторката отдавна ни отсвири Ми тъй де...и аз като имам още малко килца да свалям след бебето и като си мазна една филийка с нутела, а големият ми син ме гледа укорително и цъка с езиче, просто му давам сигнал свободно и си хапвам филийката

хубу...ама не ревеш после тук, че си грозна и дебела, нали?

Добре, че жена ми не разсъждава по този начин, инак щях да я изритам като куче! 

"Аз и моите килограми" може би е заглавието на следващия бестселър, ако се Троянската война и битката при Термопилите едва ли крият такъв епичен трагизъм, и поражение след поражение в продължение на почти всичките ми съзнателни години. Като добавим към това, че килата никога не са сами в опита си да ме превърнат в подобие на кюфтенце, активно подкрепяни от акне, целулит, косми на нежелани места, успяха да отнемат радостта от живота ми през първата част от него, докато при едно простичко, рутинно изследване не се появи възможността да се окаже, че ...не ми е останало кой знае колко.
Ами зададох си въпроса "аз кога живях всъщност и какво от всичко, което исках да направя направих всъщност" с усещането, че това зад мен просто го няма.
Е, оказах се късметлийка и то голяма, проблемът се оказа напълно лечим, получих от съдбата втора възможност да живея.
Повярвай ми от тогава няма ден, в който да не съм благодарна, че съм се събудила, няма ден, в който да не живея активно, опитвам се да не изпускам възможност за пътуване, реших, че ще уча отново (и ме приеха), няма щуротия, от която съм се отказала, ...
Килограмите ли - част от тях си отидоха, сега тежа осезаемо по-малко, проблемите с кожата са много, много по-малко и с чиста съвест мога да кажа, че от около година и половина нямам време (считам, че не разполагам с този лукс да пилея даденото ми на тази земя време) за размисли и страсти по отношението на външния ми вид. Движа се, да, движа се много и това ми доставя удоволствие. Купувам си парфюми. Грижа се усмивката ми да е бяла и поддържана, но това е всичко.
Харесвам се най-после, обичам се, харесват ме и ме обичат. Не знам дали съм красива. Жива и цяла съм.  И искам в този си живот да имам възможност да се усмихна толкова пъти, колкото искам.
Мило момиче, не позволявай на килограмите и външния вид да те погълнат. Това си е вид самоубийство. Излез на вън, отиди пеш до Мол-а (примерно), купи си хубав парфюм, или бижу, отиди на басейн и се пльосни в джакузито, замини на селски туризъм и направи екопреход пеша, запиши се на ориенталски танци, изкарай курсове за масаж, знаеш ли още колко приятни за вършене неща има в истинския живот? Бас хващам, че не ти остава време от самосъжаление.

Ще се депресира друг път.

Има два варианта- единият е успокоението и самозалъгването как жените по сто кила са пухкави, секси, приятно закръглени и прочие неуместни сравнения, с които се бяга от реалността и се живее в един илюзорен свят, в който няма проблем.

Вторият вариант е да погледнеш истината в очите и да кажеш "Аз съм затлъстяла". Осъзнаването на проблема е огромна стъпка към решаването му.

Дахм...
На 11-12 години, в пубертета, напълнях. Бях красиво дете-  с тъмна коса до д....то, големи тъмни очи, пухкави устни. Бях умно дете - все пак, чета от 4 годишна, по онова време 11-12 г., както казах, тепърва се запознавах с руските класици /майка ми е русист, пък и такива бяха годините/. Да, ама тежах 48 кг /сега като се заисля, чак толкова пък не съм била дебела/. Съучениците ми ме съсипваха от подигравки, срам ме е да напиша какви прякори имах. Подозирам, че и първите два фактора са изиграли ролята си, а какъв по-удобен повод от външността, за да смачкаш самочувствието на едно момиче, което и без това е притеснително и комплексирано. Няколко момчета ме малтретираха и физически - краката ми бяха сини от ритници. Плачех почти всяка вечер. Трудно ми беше да се впиша в средата. В резултат на 13 години направих невроза. Последваха анорексични и булимични периоди. Вече бях слаба. И какво от това?! Самочувствието ми беше още по-ниско. Бях убедена, че не заслужавам хубави неща и трябва да се примиря с нещата, които сами ме изберат. До ден днешен трудно установявам близък контакт, трудно се доверявам и живея с усещането, че не съм желана компания. Благодарна съм на съпруга ми, че ми помогна да се почувствам потребна. Неврозите и днес са ми спътник. Килограмите ми са нормални. От диетите в този период, толкова важен за растежа, косата ми оредя и зъбите ми се скапаха, въпреки, че не съм ги оставила без поддръжка. На 41 имам 7 металокерамични корони, достатъчно фотополимер и два моста. Харесва ли ти, Съншайн? Външно изглеждам добре, да, не красива, но достатъчно хубава, за да ме заглеждат с интерес. Мога да те уверя, че цената, която платих  и плащам не си струва. Ако можех да върна годините назад, бих избрала да съм приятно пухкава, каквато бях, и здрава, а не лабилна и зависима от нечие мнение, одобрение или благоволение.

Селтакис, не бях предполагала, че можеш да бъдеш толкова злобен.

Има един тип мъже, които влизат с определена, съвсем различна от на останалите потребители цел, в този, като цяло женски форум. Цаката им е пълен игнор на предизвикателните постове.

Поработи над самочувствието си ,скъпа !

Е, как да рева, като ми е пълна устата

Сериозно, темата се изчерпа.

А коментарът на Сел е колкото гнусен, толкова и верен. Мъж ми надали би ме изритал, но аз самата бих си теглила един шут в задника, ако някой ден стигна дотам, че да не мога да намеря 5 минути да си обръсна краката. Хайде, хайде, и аз гледам две деца сама, пък ей на - жива съм. Вярно, имало е дни, когато и за душ не съм имала време, но не всички дни са такива.

Осъзнаването на проблема е първата крачка в положителна насока. Аз не си давах сметка колко съм напълняла, докато не започнаха вкупом (роднини и слабо познати хора) да ме питат какво ми се е случило, та съм напълняла толкова. Да, неприятно е да го чуеш, но те кара да се вземеш в ръце.
Увеличаването на двигателната активност води до благоприятна промяна в тонуса, самочувствието, изобщо се променя погледа върху околния свят. Когато започнат първите резултати, започва да се променя и самооценката. Балансираният режим на хранене няма да доведе до смъкване на 20 килограма за един месец, но ще даде резултат в дългосрочен план.
Контролът на теглото не означава анорексия, а по-скоро грижа за здравето. Не мисля, че на някого тук целта е да накара момичето да се депресира още повече, да не говорим, че доста хора споделят собствен опит.

Дори и с три деца, една жена трябва да се поддържа.Сори, ама става въпрос и за младо момиче!Как може да се остави така?
И въпроса не е във вечните диети, авторке, а в главата ти!Трябва много воля

Айви, лични драми-бол, съжалява за така стеклите се при теб обстоятелства.Но в твоята история факторите са доста различни от тези при авторката на темата.Ти си била дете.Малктретирано от други деца.Ако е имало адекватна намеса тогава и веднага-може би днес щеше да си все така усмихната, макар и 5 кила отгоре.Не иде реч само и единствено за килограмите в тази тема, а за това кой как се възприема Сам, след което как го възприемат околните-а това подлежи на корекция все пак.

Абсолютно,аз като съм с три как намирам време?Сама се грижа за всичко!Всичко е въпрос на желание и организация!