На МАЙчетата в темата влезни и всичко ще научиш Ти! (39)

 Айййй, Вики, честито за кутрето. За разходките - какво да ти кажа... Аз едвам дочаках таткото да се върне от мисия, че с двете "щерки" се виждах вече на зор. Едното таман прохождаше и започваше да се интересува от други дечица и забавления, другото му дотъпяваше, че не му обръщам внимание и се тътрим като охлюви и все го навиквам да стои около мен, да не тича, да не лапа, да не души, да не скача, да не... чудя се, как не си стегна багажа да ме напусне . Сега Георги извежда рано преди работа голямата, че ние двете с Бояна като станем и закусим да ходим по детските площадки. Че там с двете няма как.
Извеждаме я в градинката при бившия майчин дом - сега кръвен център. Надвечер особено там е митинг - мами, баби, деца, кучета, малки, големи, топки, колелета.... Ама като няма друга всички някак се понасяме и криво - ляво поделяме трите алейки. Често след работа се мятаме в колата и айде към Южния или Борисовата за половин час (то един час поне трябва да се пребориш със задръстванията). И Бояна като започне да гледа умно в една точка, обратно в колата и беж към къщи, миене на лапи, дупе, муцуна, къпане на детенце, вечери, легла и т.н. Ако не е колата просто не знам. Кора наистина ме беше изпонамразила половин година докато бяхме без Георги. А и като се замисля те първа сега с детенце да дресирам малко бебе куче... олеее Не мога да си го представя . Ох, Вики, то аз всместо да те окуража, май започнах да те обезкуражавам
Нещо не ми се получи
Айде да пробвам пак:
 Айййй, Вики, честито за кутрето. За разходките - какво да ти кажа...
Абе ще се справиш. То си е като второ детенце. Грижите особено в началото не са по-малко - пишане, ачане, дебнене, бърсане, забрани, учене, похвали, внимание, късане, чупене, доктори, температури, хълцане, трънчета, зъбчета, разстройства, контакти, препарати, осили, кърлежи... е за това поне са измислили хубави препарати. Де да имаше такива и за дечица - всеки месец накапваш зад вратлето и го пускаш по поляните и градинките спокоен... Също и за глисти и тении...

Майкоооо, ама съм се разбръщолевила посред нощите. Домашните ми спяяят, а аз - като сръбнах късно следобед едно кафенце и сега мозъкът ми двеставатова крушка...

Искрено се надявам, моля се, това скоро да приключи благоразумно. Силно разчитам, че и неговите мами, баби, не гледат с добро око на всичко това и може да го вразумят. То на сила хубост не става, но си мисля, че просто може да е някакъв период и че му липсвате и вие силно и... не знам. Дано скоро нещата се подредят.

Вики, дано нещата се наредят.
Аз преди няколко дена мислех да си взема куфарите и децата и да се прибера. А Джони ако иска да иде при майка си, даже му казах, че от влака ще го сваля.
Аз мислех да ти давам един комп, дет стои като паметник в стаята на Дияна. Ама мъж ти ме изпреварил, да не те мисля. Дано всичко е ок. Знам какво е да вечеряш сам.
Не знаех, че куче ще взимаш. Каква порода? Дияна много иска куче, но не знам кога ще я огрее.

За водата... оставих Алекс сам да решава как ще пляска на морето. 1во сам се престраши да пипа с ръка водата в басейна. Даже се обръщаше с гръб към басейна и се опитваше да влиза. За морето му трябваше малко повече време, но пък стана безстрашен Днес и под вода го топнах, за малко.
http://www.youtube.com/watch?v=SIJtoNIHXGg

АнМари, много е сладък Алекс.Как си прекарвате на морето?Аз куче в нас не мога да си представя....още повече женско .Ще ми дойде мъъъъничко в повече.Виж ако някога заживея в къща и две ще си взема.

Днес съм голям опустушител на сладолед.Сега трети ям-в кутия при това от 400мл Ама предполагам тази лакомия е защото днес ми дойде.....оправданияяяя

Ами ок е, но идва краят В събота ще ходим към Б-с. Евентуално може и през Каварна да минем и да хванем после влак от Варна. Но още не сме го решили.

Здравейте,мили МАЙчета!



Ние се завърнахме.Бях с децата на гости при баща ми,т.е.,в къщата му,но добре,че много не сме се засичали.Намерих рехабилитатор на Гого,който му прави и процедури с луга,освен другите.Имаме голям напредък.Гоги иска да ходи,но не е добре за тремора в крачетата.И той пищи и мен ме е жал....
Криси през цялото време боледуваше и никак не ми беше скучно

Вики,много се натъжих като прочетох за вас Дано всичко е моментна криза и съпругът ти се осъзнае!

Честито на патерици на всички,които са имали повод за празник!     

Сега се връщам да ви изчета

Привет, мамчета!
Моя син много ранобуден днеска! В 6 часа беше вече на крак. Добре че си има татко-ентусиаст, та аз да си поспя (колко успях с всичкото му пищене и рев е отделен въпрос  ). Божичко, ако знаете как имам нужда от тишина! ПЪЛНА!!! Имаме ужасни съседи, които ако не правят ремонт си правят дискотека. Снощи дори им викахме полиция. Писма ми вече, нямам търпение да се махам вече от тук! Ако не друго поне в Дружба ще ми е тишинка! Като знам какви са цербери бабите в блока там, купон не се вдига току-така!  

Оф, много мрънкотя напоследък! Шъ мъ проштавате!  

Мария, много се радвам, че Гого вече е по-добре! 

Мими, добре дошла! Радвам се пак да видя, че пишеш. Целувки за теб и мъниците    !!!

Танче, трогна ме с твоя компютър  

Мария, много се радвам, че Гого напредва! Браво на него и на теб  

Дияна, и вторият път не ти се получи   Кучето няма да спи в къщи. Аз за това се навих. Ще е при майка ми на двора, но аз ще го извеждам, ще го храня и възпитавам. Просто няма да ми пуска косми в апартамента   Старонемска овчарка е. Мечтая за такова куче от 10 години и ако не го взема сега, никога няма да имам.

Майка му и баба му (на мъж ми) вместо да му налеят малко акъл правят обратното. Майка му му казала, да прави каквото иска, за нея е важно само той да е добре и да е щастлив   А на мен ми каза, че много ме обича  

Абе не знам... имам чувството, че е гузен и като нищо да не знае как да си каже, че иска да се върне...  Мъжка му работа!
Само гадая де!Не го познавам, нито знам какво точно се е случило между вас...

У назе аз съм тая дето все си тръгва (и все се връща)... Моя мъж даже вече не ми хваща декиш! 

Мими добре дошла!Радвам се много за Гого!!!!!
Аз незнам какво да кажа Вики...ОТ една страна нормално че майка му не се меси,даже и по добре в някои случаи..От друга страна тя би могла да му повлияе като поговори с него..И аз немога да взимам страна защото незнам какво се е случило..Аз имам един разрив в брака си,но той беше 2 години преди да се роди Криско..Тогава мъжа ми беше по виновен за ситуацията,въпреки че винаги и двамата по някакъв начин допринесохме да се случи.Свекърва ми тогава застана на моя страна.Тя е много справедлив човек и винаги е подхождала към проблемите на децата си обективно...Дълго време не се меси между нас но в момента в който казах че го напускам просто го направи на парцал за държанието му,за бездействието му,за всичко...И тои се осъзна точно за едно денонощие..Така че понякога свекито може да има и ползотворен ефект

Нищо конкретно не се е случило. Аз му бях много ядосана, че не ми помага с нищо. Нито с детето се занимаваше...абе нищо! Всичко на мен оставя, оставя си дрехите в хола, чиниите на масата, детето разхвърля и аз ходя и след двамата. Мислех си, че аз съм жертвата, а то се оказа, че на него му било трудно   И каза, че иска да се разделим, защото не можел повече така. Аз не съм се била справяла с чистенето. Имало разхвърляни играчки по пода. Не всеки път като се прибере има сготвено и такива работи   Имало жени дето се справяли с гледането на бебе и домакинската работа, а не като мен  

Извинете, че ви занимавам, но с никого не съм споделяла. Даже майка ми не знае още 

..на тоя компютър от работата не ми работят емотиконите та не ми се пише какво мисля...Извинявай,но аз не виждам как може една къща,в която има малко дете да е постоянно чиста и подредена.Аз за себе си мога да кажа,че не всеки път подреждам чистя и готвя защото просто нямам такова време.Сутрин като станем докато оправя малкия,докато му направя храната,докато го приготвя за излизане въобще няма как да направя нещо повече освен да пусна пране и да пораздигна масата в трапезарията..Като се приберем с малкия на обяд пак го оправям,после се храним,после го оставям да си поиграе но обикновенно още от малък се беше навикнал аз да участвам активно в игрите му.Ако случайно ме остави почвам да готвя,простирам прахосмукачка и парцал.Но в повечето случаи това е през ден.Следобяд спи по 2 часа но и аз гледам да легна малко с него,първо защото и аз като човешко същество имам нужда от почивка и второ защото той се пробужда и до ден днешен като види че никои няма в стаята директно става и започва или да се сърди или да обикаля стаята и да хвърля.Е предпочитам и той и аз да починем отколкото да се правя на героиня и да фърча из къщата постоянно.После става от сън пак ядене преобличане и навън докато се стъмни.Тои естествено се прибира по рано от нас.В интерес на истината пооправя ако има нещо разхвърляно-ами като го дразни нищо не му пречи това е дейност за 10-15 минути.Относно играчките-не ги събира но като му скръцна както се вика някои път и се усеща да ги събере.Относно яденето-като няма сготвено отива до магазина ако в хладилника няма нещо което да го устрои.Моя мъж не яде какво и да е немога да го мисля и него като бебето всеки ден да му правя меню.Като има нещо да му се дояде се уговаряме предния ден.Ако не съм могла да сготвя през деня той гледа Криско.А и по принцип вечер той го гледа по час и половина два..Все пак то това дете е и на двамата,той му е ясно много добре за какво става въпрос..Преди и той беше същия-цяла вечер на компютара Уаркрафт Кънтър страйк еди какво си..ОБаче аз съм си много лют характер и не търпя такива неща...Два три пъти поговорих с него,майка му също и той все повече започва да учавства активно в някои домакински работи...Може би мъжете имат някакви такива периоди,но все пак нали сте двоика,нали живеете под един покрив,какво означава че не може да вдигне 1-2 играчки,да пусне една прахосмукачка и откъде накъде аджеба жената е длъжна да прави всичко това?Незнам аз не разбирам този тип мъже които считат жените си едва ли не за домакини робини и не правят нищо вкъщи..Ако мъжа ми беше такъв едва ли щяхме да изтраем и 3-4 месеца в една къща...

Цвети,това което си писала ,напълно съвпада с у нас.Само ЧЕ.........помощ по 1-2 часа вечер от мъжо,НЯМА!!!.
Сяда си на компа,че и детето не вижда,въпреки,че тя го вика да играят.Толкова сладко му казва: ТАТ...еее. Ама тате нула внимание и детето идва при мен.

Вики,и твоя разказ е 1:1 с нашия случай.Моя имал напрегнат ден,много работил,разхвърля,събирам след двамата.Много му идва и на него.Има време за фитнесче,за компа,за приятели.А ние заедно не излизаме.......и моя като на Вики сам искал да излиза.
Ами хайде върви си сам,забавлявай се!!! Майната ти.
Сега е добре с приятели,но всекиедин ден има нужда от семейство.
Тогава ще го питам.
Да си върви при маминка на старини да си гукат заедно или приятелите си



Абсолютно,ама апсолютно същото и моята свеки прави.
Абеее,не е ли и тя жена,деца и къща не е ли въртяла,не знае ли какво е?

Тя казва :И на мен никой не ми е помагал!!!  

Като заговорихме за раздяла и развод........и на двамата много добре им прозвуча.
Аз да им отгледам наследник,а достатъчно било издръжката и посещенията месечно

Ама еййййй,луди ли сте бре......така ме амбицираха,така претръпнах.......детето не познава баба си и плаче от нея(не се виждат с месеци),за баща й вече ви писах,че не го иска,защото той не й обръща внимание.
Ами то детето расте и вижда,все повече ще усеща от къде духа вятъра и никакво внимание няма да получават и двамата.
Само си мисля,че и един ден моето време ще дойде........и тогава?
Тогава,или ще ми погледнат гърба,или ще ми се молят за внимание.

Свеки на старини с нейните синковци незнам докъде ще я докара.....те нямат съчувствие към никой,нямат уважение,няма да я погледнат:Сина й беше казал;Ако ти става нещо нали знаеш,че има нов номер за всякаква помощ 112?
А аз съм й казала:че каквото посее,това ще жъне.Както ги е възпитала така.Всеки си има деца,които да го гледат,и аз имам родители за гледане,мъжа ми също.

Така,може да ме упреквате сега,но това е в действителност.Това е живота в нас

Ох, сигурно съм невероятна късметлийка с моя мъж! Каквато съм мърла, ако беше някой от вашите и два дена нямаше да ме търпи сигурно!  

Ама то свекитата както са ги научили така!   И после: "ААААААА, не ми влиза в работата!" Ще си цензурирам мисълите по техен адрес  !

Много се дразня! Не знам какво си въобразяват тия мъже. Но аз отдавна съм светнала мъжът ми как стоят нещата за мен. Щом под един покрив живеем домакинството е общо и всичко се прави от двамата! Хич не ме интересува колко е изморен и дали ходи на работа. Аз също съм изморена - дете гледам. Не че съм се презорила де, не ми коства особено физическо усилие, но това не значи, че ще съм супер-домакиня. Хич не ми се нрави мисълта да си лягам в девет с детето, защото цял ден съм хвърчала. Да си гледа работата! Като иска да му е винаги наготвено и чисто да ходи при майка си да му чисти и готви!  

На моя мъж много добре са му се отразили 11те месеца в Германия. Видял е от къде изгрява сълнцето и какво е всичко сам да правиш, а не да чакаш на мама! Добре, че се срещнахме тъкмо като се беше завърнал, та не си беше развалил хубавите навици!