На МАЙчетата в темата влезни и всичко ще научиш Ти! (39)

А извинявай ама значи той може да си ходи с приятели,футбол,фитнес и т.н а ти си длъжна да седиш и да гледаш детето?И ти си хващаш чукалата 1-2 пъти седмично с приятели или на фитнес а той да гледа детето.Така ще е справедливо.Какво означава той може пък ти не можеш?
Моят мъж ходи 4 пъти седмично на футбол.Но ако му кажа да гледа детето,да го изведе навън го прави.Никога не ми е отказал ако аз трябва да изляза някъде..А пък ако ми откаже просто много ще му се разсърдя.

Цвети,ако пишеш за моя случай..........
Как ще си оставя детето на него?
Тя плаче от него и не иска да е с него.Колкото до тоалетната или банята да отида я занимава,но аз съм там,не че не ми тропа на вратата постоянно,а той не я взима при него.
Как ще си причина такова нещо на детето?
Тя по-няма да плаче,в яслата,от колкото самичка с него.

Ще излизам на разходки сама когато малката остава на ясла целодневно.

Оле, Онче, при вас положението е много трагично! Ти май беше писала подробоности преди, но съм забравила... Не знам как търпите подобно отношение. Аз не бих, честно си го казвам. Такъв отдавна да съм го пратила с багажеца му по живо по здраво на майка му! Любов, любов, ама само с любов не става! 

Много ме натъжават такива неща...  Моя приятелка е в някакво такова положение. Ама те откакто е забременяла са уж разделени (секс за раздяла и бебе за раздяла, приказка - няма що). Ходим им на гости от време на време. Като отидахме първия път след като се беше родила дъщеря й и въпросния "татко" само пред компютъра седеше, ако въобще се прибереше и единственото внимание, което обръщаше на детето беше да подвикне на "жена си": "Детето ТИ плаче!!!" Аз бях в шок  ! Очаквах да са зле нещата, но това беше отвъд представите ми. И на всичкото отгоре идваше тоя да ми обяснява как се държало дете, щото както аз съм я била хванала щерка му, не било правилно!  Направо мъ уби! Та така, детето вече е на две, а те още се разделят! 

Лейди,и тия са една приказка,чудесна.Горката ти приятелка.
Любов и бебе за раздяла.......горкото дете.
А иначе и моя казва така:Дъщеря ТИ,детето ТИ,когато са сами и иска да се отърве от нея съм чувала да й шушне:Къде е мама? Мама избяга ли от тебе? Мама ще ходи навън,а ти?

Това е много гадно   

Моя не беше такъв преди да го взема  От къде да знам, че ще се промени така? Иначе още го обичам. Не си представям живота ми без него. Все пак сме заедно от 10 години...
Другото гадно е че аз трябва да се изнеса, защото апартамента е негов 
Третото което ме спира (но не на последно място) е че си мисля, че детето има нужда и от баща все пак. Но явно ще му търся друг татко хаха   

Ама Вики,и аз мислех така,че детето има нужда от БАЩА,а не от мъж по документи,които му се води баща.
Тя вижда как ме ядосва,аз съм изнервена,или ако някой повиши тон.Тя се крие зад пердето или си слага шапката върху лицето.
Ако съм сама,ще е много по-щастливо дете.

И аз ще търся друг татко.Айде,да тръгнеме по улиците с по една табелка.

лелееее, каква тема сте отворили....да оплюем хубаво мъжете
Вики, повечето мъже са като твоя, няма нищо ново или кой знае колко по-различно.Както се казва- една майка ги е раждала, като по калъп правени.Ние също се караме с моя на тема разхвърлена къща, защо плаче малката, кажи на децата да си лягат и т.н.С три деца е невъзможно да съм с оправена къща, но в никакъв случай не е и кочина.Просто не мога постоянно да прибирам и подреждам.Да не говорим за космите по пода от четири жени.Влудяват ме, но постоянно не въртя прахосмукачката(понякога по два пъти на ден )
Отплеснах се.Казала съм му, че аптека с три деца няма как да има.Това е положението и ако нещо не му харесва да го оправи той.Осем ръце разхвърлят, а аз имам само две.
Той все ми казва, че се оправдавам, но просто милия не разбира положението ми.Ако само един ден си сменим ролите на третия час ще избяга с триста.Те мъжете си мислят, че като сме си в къщи, значи си почиваме и нищо не правиме.а къщната работа никога не свършва.Друг е въпроса, че с тия мъници сме по цял ден на педали.Моето сега бие и щипе децата наред, та съм като падар и все след нея вървя.Отделно иска само мен, а и двете кака......и вечер съм много уморена.Да ви кажа чакам с нетърпение времето да захладнее малко, та да се задържа в къщи и да си пооправя нещата.
Много дълго стана.И още мога да пиша Исках да кажа, че и моя е като мнозинството, но аз не се давам да ме мачкат.Децата са на двамата и той е взел участие в направата им.Не ги гледа, но ако се наложи ще гледа.Оправя и подрежда когато има време.

Онче, с лупа ще трябва да търсиш

А,няма 2 мнения по въпроса,малко майтап дастане.

Аз мисля,че това с разделянето,караниците мъжете го прават като самоотбрана и мислят,че жените много ги е страх и ще си мълчат и молят по този повод.
Престанах,престанах да говоря,да обяснявам,да изнасям лекци:
 що е то семейство,ролята на мъжа и бащата.

Ето го и резултата вече......МЛЪКНАХ,както писах детето не седи при него отбягва го,по едно време когато се пребираше вечер тя радостно викаше ТАТеее и тича къмвратата,НООО тази вечер........детето много добре чу че вратата се хлопна,видя лампата в коридора,че се светна и нищооо,никаква реакция.
Мъжо седи там сам и пита:Няма ли кой да ме посрещне?.........ами няма.
Поседя,поседя пък влезе и я завари да си играе сама на пода,тръгна към нея ,тя го изгледа и дойде при мен................
Ами цяла вечер ходи по задниците ни.
Тате,искаш ли това,искаш ли тате да те изкъпе? Ела да четеме книжка.

Значи,можелоооо,ама пече ли му се на задника? Пече му се.

-Отивам да сложа аз водата,ти докато приспиш малката,ще се изкъпя и идвам при тебе.........
-Моля?!?
-Да,да идвам да не заспиш,искам да се видиме малко,че скоро не сме си говорили.

Може,ама неиска,има упората на майка си ииии шапка на тояга.

Тази вечр се чух със свеки и й казах кога трябва да гледа детето,защото аз съм на лекции........тя амаааа ,ми тооо,ще си взема болничен.Ами вземи си.
Детето има и баща и жива баба..............

 

Онче, оставяме децата и отиваме на лов  
На мен ми е много болно, че той така с лека ръка казва "Край"! Ами все пак имаме някаква отговорност като сме почнали да вършим нещо. Да се женим, да създаваме деца. Не може като стане малко по-напечено да си хванеш парцалите и просто да си тръгнеш, за да ти стане по-лесно  
Ами ако аз кажа, че си тръгвам и му оставя детето? Как ще реагират хората? Ще ме изгорят на кладата. А щом е мъжът, той може да си тръгва по всяко време. Това е в редът на нещата. Аз не мога да си представя да си оставя детето и да го виждам само уикенда за няколко часа. Не мога да го разбера той как ще живее така. И ми е много интересно аз като се махна кой ще чисти и ще готви?   Сигурно ще идва майка му да го дондурка.

О Вики той очаква че ще си намери жена която няма да е като теб и ще го гледа като писано яйце. Изобщо не им е ясно че идеална жена няма както и идеално подредена къща и идеално съжителсто също няма Както и те са далеч от идеалните... Всичко е въпрос на компориси между двама души Но както казваш аз немога да разбера как ей така с лека ръка оставя нещо градено 10 години Пък и дете имате Но ако не можеш да разчиташ на този човек то какво семейство сте.  Незнам дали няма да ти е по добре без него. Онче и за теб се отнася Какво означава че му нямаш доверие за детето?Ами ако наистина ти се наложи да излезеш какво на съседите ли ще я оставиш?Мислиш че няма да се оправи с нея ли?Или просто е толко голям непукист че ще седи на компа в едната стая а тя ще си играе в другата и няма да и обърне внимание?Щото така както го описваш май така ще направи!Игати мъжете....

Ох, не знам наистина, какво да кажа.
Преди време предишният ми приятел беше изкоментирал подобно нещо, че всеки мъж иска да се прибере, да има вечеря, чисти дрехи, разбрана жена... Аз се изсмях. Той беше малко по-голям от мен, студент, а още искаше пари от майка си (баща му пенсионер)... Аз работя от дете, скъсвала съм си задника от бачкане, да мога да следвам, да оставям пари и в къщи, сама си отгледах и възпитах първото куче (ставане по тъмно за разходка, хранене, тичане на училище, после на лекции, след това работа, по нощите тичай обратно, извеждай кученце, залягай над уроците... ), в къщи с майка ми по равно всичко сме делили като работа - пазаруване, готвене, чистене, пране (ръчно). Знам какво е две и двеста, знам че една жена може всичко. ВСИЧКО! В къщи сме и домакини и майстори и всичко! И да ми дойде някой да ми каже - чисти чорапи, сгодна женица Попитах го от къде на къде не мисли че една жена не иска след работа също да се прибере и да й е сготвено, чисто и готово и доволен и сговорен мъж да я чака? Той каза, че с тези разбирания сама ще си остана. Да спомена ли, че няма по-голям патологичен манияк на чистене и готвене от майка му

Ми добре си казах. По-добре сама, отколкото да търпя това.

Та аз все така - с рогата напред. И на Ончето преди време така говорех, но сега пък не смея. Може би защото още не ми се вярва. Ончето все споменаваше, ама ти - никак и още съм изненадана... Не знам, кое е по-добре - да се задържи брак или категорично ново начало. Аз поне не бих търпяла. Никога.

Но едно знам със сигурност. Само разговарянето може да направи нещо. Разговарянето между двама души. Това никак всъщност не е лесно. Но когато сте другари в живота, никой не е по-долу от другия и не е по рождение предназначен за слугин, чистач, готвач. В един дом това е задължение на всички. Няма полово разграничение в храненето, цапането, така и в пазаруването, шетането, чистенето. Щом майка му го подкрепя го попитай с нея ли ще споделя докрай живота си или с теб - най-добрият му, най-близкият му другар, майката на детето му. Попитай го с какво иска да ти помага, а не си разбрала. С какво си му попречила да е част от домакинството и възпитанието на детето. Може пък това да го смути - знам ли

А за кученцето - супер, че ще е на двора - кеф за него Пък и наистина космите са си нещо доста ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНО у дома. Бояна от бебе научи, че се лази само в нейната стая, че само там няма косми . Нямат изчистване Представям си пък ако се качваше по мебелите да спи
Мисля, че кучинката ще те разведри много, а и Алекс ще е супер доволен, от такова другарче

Вики,Цвети,това което пишете изцялосъвпада с моето мнение.
Лесно казват КРАЙ защото не могат да преодоляват сами трудностите,подкрепяните от майките си са така.Нали виждам мъж ми и девера.......тя ги има за малки дечица,влачи се по корем но не ги търси за помощ,че и яденето до масата им принася.

Заслужават да им оставиме децата,за ден-два да видят какво е по цял ден.
Бих направила списък с нужното на детето за деня-закуска,оправяне на леглата,обличане за разходка,разходка(тичане до детето,люлки,катерушки),пребиране,събличане надрехите,обличане на домашните,миене на ръце,обяд,игра в къщи,приспиване за следобеден сън(докато детето спи,да сготви и подреди,може да не чисти много,само да подреди и съберве всички трохи),след събуждането да я нахрани,да я расъни,да я облече с дрехи за навън,пак разходка.......вечеря,игра,приспиване.М/у временно да ме посрещне с усмивка когато си дойда,да ми принесе да вечеряме,да измие чиниите след това,да си легнеме и да правиме НЕЗАБРАВИМ,НЕПОВТОРИМ,УНИКАЛЕН СЕКС,да заспи спокойно след това,да става посред нощ 1 път да даде вода,2-ри път в 5-6ч да даде АМ,междувременно,ако мрънка от зъби,да я приспи отново.
И то дошъл новия ден........

Това нещо искам да го върши 2 дни и да ми каже как е било.

Убедих се че дългите връзки незавършват с щастливо женени.И аз 5год бяхме гаджета,
Тези които се познават от скоро,май са по-добре,но всичко е до човек.


Диана,и с теб съм съгласна какво си писала,но да ти кажа заразговарянето при нас......не съществува.
Аз започвам да говоря,той ми казва да престана с лекциите на психолог.Искам да говориме по даден проблем или моментен случай и той ми казва: ОООО ТОВА НЕ МИ Е ИНТЕРСНО(или това вече съм го слушал)ДАЙ СЛЕДВАЩОТО(или не те чувам сега,друг път)............. 

Докато четях как малката на Ончето е наказала татко си тъкмо си мислех, как всичко се връща. Ама всичко. Щото тия господа един ден ще остареят и тогава няма да има кой един залък да им даде. Ще има тогава да се каят и да си сипят с пепел главите, да се тръшкат, да казват "Край!", ама ще е глас в пустиня...

Станете и вие глухи и слепи за тях, както те са станали глухи и слепи за вас... Ончето много хубаво е направила, като е започнала да го игнорира нейния.


Аз имам една теория по въпроса, само да не ми се разсърдите. Това си е просто теория и продължавам да мисля, че до голяма степен наистина си зависи от хората... Обаче... Аз все съм си мислела, че двойки, които бягат от брака като дявол от тамян и обясняват колко лошо нещо е това и как те връзва и подобни (?!), или пък искат да се женят (уж!), ама чакат сто години... обикновено изпитват несигурност в отношенията си. В крайна сметка да подпишеш там една хартийка нищо не значи.
Имам позната, която се запозна с родителите на мъжа си, едва след 7 годишна връзка и добре че забременя, че да й предложи!  Имам приятели, които се ожениха набързо, след кратко познанство, след това набързо се разведоха. В подоробности няма да изпадам, макар че случая е много забавен. Имаме и една друга двойка пирятели, те са заедно откакто мацката е била на 17 (тя е една година по-голяма от мен, значи е на 25 сега) - това са си доста години. Но за мен те са пример за семейство и хора с добър брак, макар и никога да не са правили сватба, нито пък имат намерение да правят. Сега си имат детенце на три месеца, голяма сладурка, много чакано и много искано дете... Виждам при тях, че мъже като моя не са чак такава рядкост. Гледа си детето, обгрижва я много, докато жена му беше бременна (имаше проблемна бременност) пък и сега е поел цялото домакинство за да може тя да гледа детето и да може да си почива. Не че тя е зарязала всичко, напротив, ако иска съм убедена, че всичко сама може да върши. Аз също мога да върша сама всичко, ама не мисля, че в това е въпроса... Както казах и преди ние сме заедно, семейство сме, партньори сме, при това равноправни, съответно аз далеч не съм длъжна да поемам всичко на собствен гръб. особено пък когато тръгна да работя как си представят нещата? Ходиш на работа, гледаш сама детето, цялото домакинство на гърба ти... Ами че то по-добре без мъж тогава, вземаш си куче да те топли нощем, че дори ще ти е по-вярно от мъжа сигурно!

Не знам... Не е лесно да се вземе решение, когато виждаш как нещата се радпадат, особено когато отсреща ти се правят на глухи и неразбиращи... Знам, че детето има нужда от двама, но все си мисля, че само заради децата не трябва да оставаш с някого и взаимно да си тровите живота. Детето усеща и знае и за него е по-големия кошмар да търпи скандали вкъщи, отколкото да вижда баща си веднъж седмично за почивните дни. Той мъжа, ако е баща, ще си се грижи пак за детето си и то пак ще има семейство, но поне взаимно няма да си тровят живота и живота на детето. Моите родители имат 14 години брак, през 1996 година се разведоха... и слава богу! Отдъхнах си, но трябваше да го направят много, много преди това...

   ТАКА Е !!!

Ех, момичета, като чета и  !
Аз пораснах с двама вечно каращи се родители, като баща ми много пиеше и цял живот съм била под стрес. Живота ми може би щеше да бъде различен ако се бяха разделили, но ...... Такава ми била съдбата. Сега съм нервна и избухлива, но лошото е, че не мога да се променя, вероятно и децата ми ще станат такива.
Със съпруга ми много се карахме, но след като забременях с малката нещата се промениха. Когато може ми помага, а когато не, майка му го прави. Лошото е, че в последно време, тя много ме дразни с разни изцепки, но скоро ще си и кажа каквото е нужно /най на карая си показа истинското лице - не е толкова добра и разбрана, колкото се правеше/. Сега като съм на работа, почти не я виждам и ми е много добре /малката много ми липсва, но .../. Вече спрях да се оплаквам, защото нямам право - той си скъсва задника от работа, а аз все не съм доволна, страх ме е да не го загубя и за това ще се задоволя с това, което ми се предлага, а то не е никак малко.