Жената Лъв - 5-та част

  Не знам защо, но аз на среща от Клюкарника не бих отишла. Ако са така толкова много хора. С по-един или двама поотделно да, но инак с цялото това кралско воинство...Тц.

Стефи, ми на мен ми беше за първи път. Да от начало ми беше конфузно, но както каза ти, за кратко Аз по принцип съм си такава, в началото съм срамежлива, а накрая не можеш да ми затвориш устата Надявам се да не съм я изплашила Бени. А да питам, ти ко праиш още тука, хората влизат вече на стадиона, а ти дремеш  у форума

Е, сигиурно е с лапатопата и Wi-Fi навсгде фрий и затова. Може би сега е пред вратата.

Охоо, ще имаме агент на стадиона  ! Бени, не се съмнявам, че Мадона ще направи страхотен концерт, за това няма какво да ти пожелавам приятно прекарване  !!!
Аз не съм ходила на форумска среща, т.е. на официална такава. Но преди три години, когато започнах да пиша тук, пишех много често в темата за първокласниците. Оказа се, че сме три майки с децича в едно и също училище. А малко по-късно се оказа, че децата са и в един клас, страхотно съвпадение се получи. И до ден днешен си контактуваме и трябва да ви кажа, не е е само заради форума, допаднахме си!
А пък с вас, девойки, имам чувството, че ще ми е най-лесно  . Темата ни е много лежерна, непринудена и приятна. Естествено има едно притеснение, че на практика познаваш някого, а дори не си го виждал... Но пък ние този момент го минахме - даже снимки от плажа си менкахме, няма к'во да се притесняваме  .

Аз последно да кажа за срещите. За единствената дет ходих.
Колкото и да имах представа, че си пиша с умни хора, като отидох и се гътнах направо. Бяха естествени и скромни. Обаче бяха ебаси и ерудитите. Едният беше някакъв художник. Няколко езика, страхотни познания върху история, литература. Но не да кажеш да ти се префантосват. То обикновено хората, които обичат историята са си такива - четат, знаят много. Другият беше елекричар инженер някакъв. Обаче и той историята му беше слабост. И аз  като някакво пън там. Седях и си виках: Ама, Стефке, ти и стотна от тези неща не знаеш. Иначе непринудени хорица. Художникът пловдивчанин, но се беше се оттеглил да живее в някакво село наблизо със семейството си. Това май е единственият човек, живеещ в село, който не съм посмяла да избъзикам за тесен чалгарско-доматен кръгозор ( иначе  признавам си често се закачам с някои за тези неща. Не от лошо сърце, ами щото мисля, че чалгичката изпълзЕ от селата. От Лепа Брена и т.н). И много исках пак да се виждам с тях, но те заети, не се занимават само с форуми. Па може и да ме не щат де.

Абе беше ми уютно. Никакви свалки нямаше. Но се чуствах неимоверно тъпичка с тях. Цял следобед хората гледаха да кавалерстват. Тортички ми поръчваха, бирички. Обаче... чуството у мен си остана. Па като се прибрах и мойто взе да ми ръси пак неговите простотии за мачове и... реших, че и мъжО е бая проЗд и въобще хубави хора, хубава форумска среща, ама в мислите ми се случи катастрофа. 

(леле, май дълго много стана, ш' звИнявЪтИ)

Дано като си организираме обща среща да не е през зимата, че ако се наложи да идваме с костУмите от снимките... ..ще ни е малко зъзнещо  

Айде и от мен снимки от морето:
http://www.facebook.com/album.php?aid=5143&id=10000007734233 … &l=4ca39de3a3

Ма мен ме няма, щот аз съм снимала...

Що бре? Викаш нема се разпознаем ли инак?  Ще турнем по един карамфил на реверЯ.

Аааа да си ги нямаме такива    Тия снимки са ни членския внос! Слагай банския, отваряй един чадър в хола и да те снимат дечковците   

Ми който е без бански.... кво прайм...

Снимките от брега са много хубави. Ето това е снимка, а не чадърЕ, людЕ, мамунки. Бравос!   Аз също исках да снимам така празен плажъа, обаче все нащраках народа баш когато е най-пренаселен плажа.

Ето това  

А! И да му мисли на срещата 

 

stefka.k, така я виждам аз почивката: без народ наоколо, в дивотията...

Гледайте сега, ако захладнее - по палтенца, ама под тях бански  ! На долнището или горнището може да си бучнем и карамфила. Който е без бански, верно ко прайм - не знам, ама да не се отказва  и да идва .
Стефи горе интересно нещо е разказала за срещите, хората, и т.н. Та се присетих за случка на морето. Ще ви я разкажа:
Влизаме в едно приятно ресторантче да вечеряме. Полупразно е, пети ден... аз, милото и детето сме си втръснали и се зазяпваме в съседната маса. Там семейство руснаци, точно като нас - мъж, жена и дъщеричка около 11-12 г. ТЕ - седят около масата и пред всеки има книга!!! Заболи погледи в книгите и от време на време тихичко си продумват нещо. НИЕ - аз и мъж ми седим... и крещим по детето, щото нащо е диване на почти 9 г. - разглежда саксията, снима човека от скарата, почти се завря в сервизните помещения! Казвам му на моя - "Гледай, хората културни, възпитани, тихи и дискретни! А ние - като подвижен цигански катун  !".
По едно време ни идва храната - едновременно и на нас, и на тях. Ние тримката мирясахме и спокойно почнахме да хапваме. Но онези - три бутилки шампанско изцоцаха, включително и детето пи  от чаша за шампанско със сламка , изядоха храна колкото за три гладуващи сомалийски села... Но по едно време на рускинята й текна носа. Като почна да го секне с всичкия въздух, дет имаше в дробовете - направо ви казвам, че полудях  ! Добре, че се бяхме понахранили!
Ох, дълго стана, прощавайте, ама това ми е най-интересната случка от морето  . Нали си бяхме само тримката...

 Вени***, споко, и ние сме така. Където и да идем, на цирк го обръщаме. Малката е толкова щура, че моят глас се носи надалеч. А пък като се включи и баща и, не ми се разправя... Като писа за морето, и аз се сетих нещо - не е за чужденци, а за едно изпълнение на дъщеря ми, от което потънах в земята от срам. Вечеряхме в едно заведение и тя се заигра с две момиченца, по-малки от нея. С едното дори си подели картофките. По едно време двете и приятелки почнаха да скубят цветята наоколо, и нашата, моля ви се, да иде да доведе управителя на заведението и да заяви: "Ето тези деца късат цветята!" И това, разбира се, пред родителите им го изцепи. Идваше ми да се завра под масата...