Септември`09 - 42 - Септември наближава, а бебешката ни дружина се увеличава.

При мен нищо ново, освен, че не съм решила какво ще правя със секциото...шанса да устискам секциото да е 1 2 дена преди термина ми се вижда малък...макар, че нямам никакви признаци за раждане....и незнам...ако има мами, които са почнали да раждад нормално и след това се е наложило секцио....да ми разкажат ако може...какво се случва...може и на ЛС...първото ми раждане беше секцио по спешност, но нямах нито контракции и 3 дена ме подготвяха за секциото...та някакси бях под наблюдение...а сега ако тръгнат котракции и тепърва ми направят секциото...направо незнам....та това е в общи линии...

Хайде най-накрая и аз да разкажа за моето раждане. Пускам го и тук, въпреки че го писах за отчетната си темичка основно  Smile
  В понеделник на четвърти, когато беше и термина ми все още нямах никакви признаци за раждане. До обяд бяхме навън с каките и една приятелка, поиграха си хубавко. Прибрахме се, мъжът ми легна с тях да ги приспива, а аз бях планирала като успее да го прилъжа да си легнем, с цел стимилуране на раждането  Love Докато чаках реших обаче да измия прозорците. Още след първия прозорец ми потече повечко, но все още смятах, че е малко по-обилното течение което имах към края. Отидох до банята, но реших че не са водите и се върнах да мия. Е след малко вече беше сигурно, че отново започвам с изтичане на околоплодните води, както и предишния път и както и лекарката ми каза, че може да стане отново. Отидох и казах на таткото. Каките тъкмо бяха заспали, беше три часът следобед. Обадих се на лекарката ми и и казах че са ми изтекли водите, но все още нямам контракции и кога да тръгвам към болницата. Тя ми каза, че мога да изчакам около два часа или ако почнат контракции по-рано. Исках каките поне малко да се понаспят  Smile Към четири и нещо ги вдигнахме да стават и мен ме започнаха контракциите.
   Както и предния път в колата вече бяха сериозни на пет минутки, добре че беше празник и София беше ненаселена, че иначе незнам как щяхме да се доберем от Младост 4 до ТК  Smile Приеха ме отново с 4 см разкритие към пет часа  Smile. Бяхме се разбрали с моята лекарка, лекаря на смяна след като ме прегледа да и звъннем и да се разберем какво да правим. Според него бебето беше голямо и нямало да може да се роди нормално, но решихме да изчакаме моята лекарка. Тя каза че до час максимум ще дойде в болницата.
    Сестрата която ме приемаше беше много миличка и добричка, клизмата почти не я усетих. В предродилна само не ми допадна една навъсена лекарка, която точно по време на контракции ми слагаше абокат или правеше тест за упойка, но от всички останали съм доволна. Сложиха ме на запис на тонове, което беше най-неприятната част, защото трябваше да лежа. Контракциите си ми станаха доста начесто и признавам си доста болезнени. Когато успях да ги накарам да стана, беше малко по-добро положението, поразходих се, отидох и до тоалетната, дори усещах леки напъни, но смятах че от час имам контракции и не може да е това  Smile За съжаление лекарката ми дойде към шест часа, около час след като се чухме и отново ме накара да легна. За съжаление не и хареса това което вижда. Матката ми се стягаше по някакъв странен начин. Ставаше като пясъчен часовник, лекарката го нарече пръстен на нещо си и всъщност бебето оставаше високо горе като топка. По време на контракция лекарката ми ме провери дали слиза надолу и каза че въпреки че съм вече с 8-9 см разкритие (това разкритие го получих за час и то без системи) бебето не слиза надолу и смята че е по-голямо за моите възможности. Притесняваше се от евентуална руптура от предишното секцио и ме питаше къде ме боли. В този момент обаче с тези чести конткракции единственото което успях да каже е че ме боли навсякъде  Smile Според нея и останалите лекари най-разумното беше секциото и аз се съгласих. Всъщност постигнах това което исках, бебка беше тръгнала нормално да се ражда, когато тя самата си реши, и беше минало почти цялато раждане нормално  Smile Бяха ме оставили да се опитам, без да правят секцио веднага само заради предишното.
   От тук нататък нещата се развиха много бързо, закараха ме в операционната, изчаках три минутки докато по спешност извикат анестезиолога, които ми се сториха много дълги, защото контракциите бяха на по-малко от минутка. Анестезиолога успя между две контракции да ми намаже гърба и между други две да ми сложи упойката, като накрая тъкмо ме хващаше нова контракция и той ме помоли още само секунда да не мърдам. Влюбена съм в този човек, изобщо нищо не усещах от тук насетне, за разлика от предишното секцио, като през цялото време ми говореше и ме успокояваше. Добре че чух Ели как изрева, за  да разбера че са я извадили. Показаха ми я набързо, че е момиченце и я отнесоха да я оправят. След малко ми я донесоха вече измита да си я целуна и казаха че е 3750 и 51 см, това стана в седем часа. Забелезах само големите и бузки, защото по това определено се различаваше от каките когато се родиха  Smile Реално в три часа ми изтекога водите, контракциите почнаха в четири и нещо, в шест вече бях почти с пълно разкритие, а секциото приключи в седем  вечерта Smile Бях доволна и щастлива  Smile
     Преведоха ме в реанимация. След няколко часа когато започнах да си чувствам краката започнах да си ги местя. След шест часа вече се въртях в леглото си. Искаха на следващия ден късно следобед да ме раздвижват, но аз станах в седем сутринта, тосет 12 часа след раждането. Тъй като се чувствах добре настоях още този ден на обяд да ме преведат във Вип стая. Накрая вдигнаха ръце от мен и се съгласиха. Така че с малката бонбонка, по малко от 24 часа от раждането бяхме заедно, тя се роди в седем вечерта, а в 12 на обяд вече бяхме заедно във двойната вип стая  Very Happy И от това съм много доволна, защото едно от основните неща заради които държах на нормално раждане беше за да не сме дълго разделени с нея.
      От тогава постоянно си я гушкам и и се радвам, а тя засега е едно много крокто бебенце което е много послушно  Smile
      Няма как да не разкажа и малко за кърменето. Още в реанимацията на ръка започнах да изцеждам по няколко капки. От момента в който ни преместиха във Вип стаята, спрях да давам АМ което ми носеха, то беше по 20 мл и започнах да си я кърмя колкото по-често мога, например на всеки два часа и от двете гърди. Дори и аз се притеснявах, че стои гладна, но знаех че това е правилното  Smile Само първата вечер се съгласих от 12 вечерта до 6 сутринта да остане в детската стая, защот още ми трябваше съвсем малко да се възстановя. На следващия ден вече по обяд усетих че почва да слиза преходното мляко, дотогава беше само коластрата и че малката започва сериозно да преглъща и хапва. Не закъсня и пълненето на памперсите, като до вечерта вече минахме през меконуима и стигнахме до почти нормално изглеждащото кърмаческо ако. Сутринта при детската консултация когато ги мерят, ми докладваха че малката на 1,5 дни е спаднала със 170 грама, което е нормално за бебе родено 3750 гр  Smile. На следващия ден вече беше наддала 20 грама и спряха да ми носят и АМ, като казах че сме си само на кърма  Smile Следващите дни наддаде още 50 и 20 грама и я изписаха само 80 грама по-лека отколкото се роди на петия ден  Smile На третия ден минах през препълването на гърдите, което за два дни се нормализира, но при цеденето съвсем малко колкото да се отпуснат леко гърдите събирах по 400 мл някъде за денонощие, което каките с удоволствие изпиха от шишенце. Вече няма излишък така че това им беше  Smile Описвам го това за всички мами на които им предстои секцио, при мен може би малко по-бързо се развиха нещата защото ми е второ ражадне и кърмене, но и предишния път беше много подобна ситуацията, само че тогава няколко пъти давах и добавка след като бяхме заедно с малките, но и кърмех много често и още на следващия ден ми беше слязла кърмата  Smile
    Съжалявам за дългия пост, но нямам време да редактирам, защото малката гладничка се събуди  Smile

Момичета имам излишни 6 опаковки Инфакол, които искам да продам - 15лв. за опаковка.
Ако някой има интерес нека да ми пише на лични.   /купувани са от Англия/