Здравейте момичета,
В процес на развод съм след 1 година раздяла. Причината - друга жена/и.
Съпругът ми не искаше нито раздяла, нито развод, но на мен участта на онази дето му седи вкъщи и благославя редките случаи, в които е благоволил да се прибере не ми хареса.
В резултата на това не можем напълно да се разделим.
Всеки път, когато аз втвърдя позицията, се започва заграждане и грижа, общи излети, почивки, пътувания.
Моята позиция е, че нищо ОБЩО не може да има, че аз си изграждам връзка с детето, а той си изгражда отделна. Винаги съм го карала да се обажда на детето, давала съм го, молила съм да го взима, купувала съм подаръци от негово име, само да ги даде. Т.е. аз всячески полагам грижи той да успее да не загуби връзката с детето.
Неговата позиция винаги е била, че можем да се виждаме тримата - Молове, морета, ски, разходка в парка, гости.
Разумно осъзнавам, че неговата позиция е по-добра за детето. Но не мога да я приложа. Пробвах и се провалих. Емоционално усещам, че аз не съм преживяла раздялата и не мога да правя това, което считам, че е правилно.
След всяко негово гости се чувствам сякаш е дошъл, опикал си е територийката и си е тръгнал, а и той се държи така. Той принципно отказва да приеме раздялата.
Морето ме срина - една седмица с врага в легло.
Ските през зимата също. Аз стискам зъби, а той се държи сякаш нищо не се е случило и не пропуска да ме уведоми колко му е хубаво и колко му липсваме.
След всяка обща ваканция се чувствам срината, защото не мога да се насиля да се държа усмихната и добра, а за пред детето трябва.
Иска да идва с мен при детето, когато е извън града - да пътуваме заедно, да спим там заедно.
И като знам, че има бащи, които не искат да видят децата си, се чувствам прът в колелото на щастието на детето си.
Знам, че той така ме манипулира. Не веднъж е казвал и доказвал, че не е бащински тип, знам, че използва всяка възможност да натрапи заедността ни, за да е сигурен, че стоя и го чакам да се наиграе.
И въпреки всичко се чувствам ужасно виновна.
Виж целия пост
В процес на развод съм след 1 година раздяла. Причината - друга жена/и.
Съпругът ми не искаше нито раздяла, нито развод, но на мен участта на онази дето му седи вкъщи и благославя редките случаи, в които е благоволил да се прибере не ми хареса.
В резултата на това не можем напълно да се разделим.
Всеки път, когато аз втвърдя позицията, се започва заграждане и грижа, общи излети, почивки, пътувания.
Моята позиция е, че нищо ОБЩО не може да има, че аз си изграждам връзка с детето, а той си изгражда отделна. Винаги съм го карала да се обажда на детето, давала съм го, молила съм да го взима, купувала съм подаръци от негово име, само да ги даде. Т.е. аз всячески полагам грижи той да успее да не загуби връзката с детето.
Неговата позиция винаги е била, че можем да се виждаме тримата - Молове, морета, ски, разходка в парка, гости.
Разумно осъзнавам, че неговата позиция е по-добра за детето. Но не мога да я приложа. Пробвах и се провалих. Емоционално усещам, че аз не съм преживяла раздялата и не мога да правя това, което считам, че е правилно.
След всяко негово гости се чувствам сякаш е дошъл, опикал си е територийката и си е тръгнал, а и той се държи така. Той принципно отказва да приеме раздялата.
Морето ме срина - една седмица с врага в легло.
Ските през зимата също. Аз стискам зъби, а той се държи сякаш нищо не се е случило и не пропуска да ме уведоми колко му е хубаво и колко му липсваме.
След всяка обща ваканция се чувствам срината, защото не мога да се насиля да се държа усмихната и добра, а за пред детето трябва.
Иска да идва с мен при детето, когато е извън града - да пътуваме заедно, да спим там заедно.
И като знам, че има бащи, които не искат да видят децата си, се чувствам прът в колелото на щастието на детето си.
Знам, че той така ме манипулира. Не веднъж е казвал и доказвал, че не е бащински тип, знам, че използва всяка възможност да натрапи заедността ни, за да е сигурен, че стоя и го чакам да се наиграе.
И въпреки всичко се чувствам ужасно виновна.
