С коси от златни есенни листа към ПАЗАРДЖИК пристъпва есента

Момичета дайте идея за имуностимулатор за малкия,че вече ми писна от болестите му.Сега е с ангина пием антибиотик а зимата тепърва предстои.На всичкото отгоре е с висока температура и по никакъв начин не мога да я сваля.Бива малко дете да боледува,но това неговото вече ми идва в повече.
 

Честит рожден ден на половинката г-жа Стихийно бедствие  !!!!
Стиснати палци за Нина и много късмет  !

  Изтрещях! Така ме втресе,че чак ме разтресе, един вид! И леко даже побеснях..засега,мога и още
Ако си имах гора,щях да ида и да викам,викам,викам,докато ми се извика викалото!!!!

Аз малко не по темата,ама ще ме извините 
Като ми мине и използвам цензура и човешки думи ще ви разкажа!!!

Честит ти рожденик, г-жо Стихийно бедствие! Все така да бъде и остане най-ценното в живота ти, наред с плода на любовта ви - Еми!  

Есенна душице, ще се постарая, ама така ме е заляла вълната, че се опитвам да изплувам още

Ванетоооо..дошли сте си 

Лека 

Нинка   

Есенна   ми никой    лошо ли е туй 

Неллина,    най-ще се радвам да сложат една "пейка на наказаните" пред дирекцията и провинилите се ученици, да седят там за назидание и внимание на всички, докато някой от родителите им не дойде хем да си забере челядта, хем и да разбере защо наказана е...

Декември    запали си, сипи си.....и го давай по-спокойно 

Добро утро!
Хайде на кафенце,лека закуска и сладка раздумка

Времето е мрачно,но въпреки това-хубав уикенд на всички!
 

оообииииичааааам да вали 

Въпреки, че сега ще съм ограничена с разходките на малкия, НАИСТИНА обичам лошото време 

Честит рожденик на Лили  Мъжете са скалата в семействата ни
"Няма нищо по-хубаво от лошото време" (май беше Богомил Райнов )
Декемврийче, и мен ми се иска да имам гора по същата причина
Ванчо, нека се пребори Т-та да изтрепе гадостта. Не я сваляй много.
Гери,благодаря.

За мене - предварително сори за дългия пост.
Вчера сутрин отиваме в Александровска да ме приемат. Почва се едно лудо ходене и чакане по кабинети, защото приемните кабинети са едновременно и ДКЦ за болни.Та, стоят си разни хора,  с кризи,със сърдечни проблеми, и си чакат.....
Въобще, организация никаква. Та може ли тези, на които им предстои хоспитализация, да чакат ведно с просто идващите в поликлиниката..... Всеки вика, крещи по коридорите.....Така ми прилоша, че ме върнаха, щото ми била отврат ЕКГ-та. С целия си акъл една ми вика -"Ти с това ЕКГ ужасно ще вземеш да спретнеш някой номер на упойката още...."
От там- в Пз.Отивам на кардиолог, успокои ме човека, гледа ме и на ехограф. Сърцето ми е здраво.
Мъж ми щом, с неговото биволско спокойствие, вика - "Ако вкарат всички от този коридор в ДКЦ-то да им пуснат ЕКГ-та, всички ще излязат със сърдечни проблеми "
Обяснявам на един от комисията по приемане (има комисия, която решава дали си за болница ), че имах 1-2 панически пристъпа. Оня ми вика - "Госпожо, ние сме хирурзи.Ще ходите на кардиолог или психиатър" Казвам "Ще отида разбира се".
Върнаха хора с багажа до силистра- един деди, дето едва ходеше, да идвал в понеделник да го приемат
Нямала съм снимка на бял дроб - ми да ми бяха казали.....
Този, който ще ме оперира, така и не се появи, е , поне се чухме по телефона, той не е длъжен, може да е бил зает човека. Там са болни на конвейер.........
Един лекар ме взе под крило, щото накрая се развиках. "Не искам никой да ме гали с перо, но поне се дръжте нормално.За вас е рутина, но за мен не е. Така че не ме гледайте така снизходително като ви казвам , че сърцето ми е в петите. Не ме режат всеки ден, за да знам какво ми трябва и какво не ми трябва като изследвания. Не сте единствените специалисти тук!!!" Онзи кавгаджията от комисията млъкна. А другият лекар ми смига да не му обръщам внимание. Съответно като се ядосах, се мобилизирах.
Та..... това е.Една сестра ми вика "Ааааа, такива млади хора нямат нужда от придружител "(майка ще лежи с мене). Та и това трябва да оправям в понеделник. Неслучайно исках самостоятелна стая, точно заради правото на придружител.
Есенна, дано е така.

Нинка За съжаление лошо отношение на лекар към пациент се среща навсякъде.Пресен случай от ВМИ-Пловдив.Преди 10 дни приемат девера ми и му правят операция на крака.Свекърва ми остава в болницата с него като придружител и на 2 ден доктора я вдига на балони че сина й виждаш ли на 25 год не му е нужен предружител.Така и не разбрах какво му пречеше свекърва ми като стоеше денонощно на стол.Но това е все пак сме в България и такова отношение е "нормално"Пожелавам ти всичко да мине успешно и си дръж за придружител-няма закон който да го забранява.

Ванчо, благодаря.
То наистина исках вип стаята точно заради придружителя, иначе какво му е хубавото да си сам в болнична стая

Мецо, дано след този лош ден, да те очаква една операция с най-добрият за теб край и повече не те тормозят никакив болежки! 
Мен пък дъждът ме депресира, въобще лошото време. Не обичам да съм затворена и да гледам лошото време.... Виж сняг много обичам да вали, да пърхам с мигли и снежинките да се топят по миглите ми, да ги топя в устата си ей такива разни неща....

и аз предпочитам снега пред дъжда.
Ване, къде сте били? Пак съм изтървала нещо

  Добър да е денят ви!

 Нинко,в мислите ми с теб съм,в страха ти и после,когато шантаво се чувстваш след упойката.   

 Много мисли,една след друга,като скачени съдове провокираха въпроса ми - Какво за вас е господ,какво очаквате от него,и какво му давате в замяна на очакванията си и въобще...?
 Настроение,ако имате - редовете са ваши.

   

За мен Господ е Любов
А тука просто всичко е казано за него от второто бебе
Има ли живот след...?

<!--[if !vml]--><!--[endif]-->

 

Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането?

Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?


Източник: http://www.sibir.bg/blog/DanailTanev/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=65257



--------------------------------------------------------------------------------

Създадено: 25/03/2008 . 09:49
Обновено : 24/04/2009 . 14:57
Категория : Историите, които ме научиха да живея
Страницата е посетена 7384 пъти


--------------------------------------------------------------------------------

 Предпечатен преглед      Версия за печат

 

 Нагоре

--------------------------------------------------------------------------------

Здравейте всички!!!
Трябва ми телефона на Кабел сат, сега Евроком -Пазарджик и не мога да го намеря, ще съм много благодарна ако ми помогнете