Като в "Свекървището".
. 
.
, придружено с лекцията как основно се настивало от краката и т.н. Пък ако ще и да е 40 градусова жега 
Определено не трябваше да показвам пред детето, че не мога да я понасям, но просто избухнах и сега съжалявам. И най-много ме дразни нейното лицемерие - обвинява ме, че аз съм лоша майка, най-демонстративно ми показва колко много се грижи за внука си, а детето ми разказва как го зарязвала само и отивала да готви, но иначе пред мен и тя, и свекър ми се скъсваха да го забавляват. Днес заедно с мъжа ми се правили, че спят, за да го приспят, мъжа ми го взе в 10 и го върна в 3 часа следобяд, сигурно са го приспали в 12. Явно им тежи да го гледат дори за няколко часа и се чудят как да не му обръщат внимание. Толкова съм разочарована. 
Преди сватбата всичко беше наред, държеше се много добре с мен. Когато се сгодхме нещата се промениха. Започна да се меси във всичко, да ми дава "съвети", които по-скоро бяха като заповеди. Представям си какво чувстват момичетата, които са зависими материално от такива хора. За щастие ние избрахме на пръв поглед трудния път. Изтеглихме си кредит за апартамента, за колата, за ремонта и се оправяме. Единственото нещо, с което ни помогнаха беше сватбата и мога да кажа това не беше моята сватба, а нейната. 
Провали цялото празненство, избра музиката, покани всичките си познати, пренебрегна родителите ми и роднините ми, не се съобрази с нищо, което аз исках. Да, много зле се почувствах след като мина този ден, който цял живот съм чакала, а накрая ми донесе само неприятни моменти. Но мъжът ми ми каза "Видя ли защо толкова се борим, това беше един ден, който ни показа, че сме взели правилните решения." И наистина е прав, радвам се, че са далече от нас и когато се видим и ме ядосат за нещо бързо ми минава, защото се сещам, че на другия ден си тръгвам и дълго време пак няма да ги видя. 
Започнаха още в началото на организацията да ми пробутват разни места за празнуване в техния град без да ме питат(аз съм от морето, мъжът ми от Сандански, живеем в СФ). Решихме да е в СФ накрая, за да е удобно за всички. И тогава, като се обидиха, че няма да се хвалят на съседи и роднини със СИНА...ужас..всяко нещо, което правех по организацията едва ли не трябваше да е одобрявано от тях...аз съм такъв човек, че не искам да има обидени и се опитвах да напрявя винаги среден вариант...но не..само за пример, когато им дадохме поканите да ги видят тя ми каза "Да, харесват ми, дано всичко останало да прилича на поканите, защото ние не че сме ви се доверили, ама вие на своя глава почнахте да си правите нещата сами." Като че ли това беше нейната сватба. Много тъпо ми ставаше с всяка нейна забележка, но накрая разбрах, че колкото и да се мъча човек не се променя. Радвам се, че видях за момент какъв би ми бил живота близо до такива хора и че имам толкова разбран съпруг, за който на първо място е нашето семейство . Препоръчани теми
