ЮЛСКОТО дете на плаж седи, хваща тен и водораслите лови!(тема 127)

  Пу, първа!

Шада,    А Бобо как е бил с бабите?

ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН НА АЛЕКСЧЕТАТА!!!
ЧЕСТИТО ХРИСТИЯНЧЕ НА МАМА ИВИ!!!

Ей, пък аз съм втора капка за вода в тая тема!

A, Шада, само с толкова няма да минеш..

Концертът на мен много ми хареса. Звънях и на Пърлита, и на Белинда, но нещо не се открихме. Бях подготвена, че Мадона ще закъснее, защото в Букурещ и Будапеща е закъсняла с по 1,5 и 2 часа съответно. В Бг ми се стори, че малко закъсня. Тъкмо се вредих за потник А и ми хареса много, че имаше биричка. Видяхме се случайно и с познати, но ми стана тъпо, че не успях да се видя с вас момичета, а много се оглеждах. Хареса ми частта за Земята. Обаче днес съм като с махмурлук  

Дуци, ти ли търсеше диван?  

Като на нова тема, да си дам отчета. Дребното ходи само, но предпочита да се държи за ръчичка, а навън направо не ишска да се пусне. Вътре пак се излъгва за по някоя крачка. но баба й я научи така - навсякъде ходи с нея и тя е свикнала, че някой й е длъжен да го държи за ръката и да го размотава насам-натам като муха без глава. Не ще да яде бебешките манджи, кашата вече не върви съвсем. Сега сме в ренесанса на попарата. Кръстихме я доста импровизирано в манастира в абсолютно камерна обстановка.
И ние имаме бълха в кревата, донесохме си я и малката е цялата нахапана и в пъпки. При 2 последователни претърсвания не я хванах, сега всичко отива в пералнята и наблюдението продължава.
От утре трябва да се организирам и да се занимая с прегледи - очен за мен и батето, гинекологичен за мен, ама първо трябва да мине цикъла, детски стоматолог, че на Иван му расте постоянен резец на втора редица, зад млечните, последно потвърждение за яслата и  подготовка за нужните неща. Дано се справя за една седмица поне с това, с което не се иска определен момент.
Скапах се от тичане по стълбите надолу-нагоре и разбрах израза на баба ми " на къща си им роб", което в случая се изрази в як ремонт по канализацията и почти напълно реновиране на кенефа, с плочките му и тоалетната чиния. Стигнах до талия 75, при 68 преди първата бременност и 72 преди втората. Всяка бременност +3 см
По въпроса за работата - който си я обича, си я гледа с кеф и шансът да се справи и на двата фронта е по-голям, без значение точно каква е самата работа и за какви пари е.
Сега зверилницата е пълна, изчезвам.

Добре дошли, Ра и Шада!   
Оле, няма как щом Симона иска внимание. Ние с Белинда ергенувахме снощи без децата, затова ни беше широко около врата 

пък мойта талия 68   (ама ся съм се подула, че от сутринта прави опити да ми идва) 

инка, ами първите две вечери заспаха и двамата без проблем, а тази вечер Ясен ревеше, а Деян му викаше: Стига, наду ми главата! Цялата глава ми наду! Заспаха на светната лампа, утре ще сложа някаква нощна.

Запис  




Шегувам се, имам доста за писане. Подариха ни за сватбата уикенд в един хотел и тъкмо се върнахме. Дипломат Плаза, апартамента на седмото небе Беше невероятно, мнооого ни глезиха. Стаята ми е трудно да ви я опиша, има снимки на сайта на хотела яко някой се интересува. Покривът е голям стъклен купул, стените стъклени, краоста, само дето много горещо беше. Та както казах, много ни глезиха, то не бяха огромни мелби, шампанско, цветя, розови листенца, огромен поднос с плодове, закуска в леглото, шоколадови бонбони Имахме спа процедури (включително вана с мляко ), романтична вечеря само за нас, разходка с бъгита и барбекю до една река (всичко супер, само дето ни изядоха комарите, само Лили незнайно как се спаси), вечеря с програма (за която обаче за жалост не можахме да останем, понеже Лили се накриви много). Та това е накратко да не ви отегчавам, но беше много хубаво. Лили беше супер, гледаха се с майка ми когато имаше нужда. Само първата вечер като тръгнахме да я слагаме да спи голям зор беше. Поне час и половина я приспивах (като заспа някъде към 23:30-24), аз я слагам в леглото, тя се завърта, слиза и тръгва да обикаля. Превъзбуди се явно, а и й беше интересно новото място. Нали ходи сама и вече може сама да опознава света, на мен още ми е малко странно и трудно свиквам, но е уникално сладка като почне да разнася разни неща и да ми ги носи
Пътуването понеже го обсъждахте скоро беше горе-долу. През една част спа, през друга се правихме на маймуни колкото можем, но на връщане почти не плака.

Ето, пропуснах, честит имен ден и кръщене на прекрасната Алекс на мама Иви Честито и на всички останали именници

Благодаря на всички за честитките   

Всичко мина много добре,Алекс плака малко както си му е реда  Като цяло се държа много добре.В хотел- ресторанта беше голяма атракция с тутуто и  почиващите гостити я снимаха  Тук е момента да благодаря на Бухти за тоалета    

Снимки ще пусна когато имам време да ги кача,а утре заминавам с децата при майка ми малко да ни поглези 

Ето ме и мен  

Честит имен ден на Алексчетата   и честито ново христианче

От кака ви Мадона аз съм много доволна, все пак дойде да ми пее на ушенце на рождения ден   Виж организацията си беше типично българска, много шум и накрая нищо   Но пък на мен това ми беше първия грандиозен концерт през живота, като изключиме Крис Риа миналата година в зала едно на НДК, което определено го прави незабравим въпреки всичко  
За след концерта няма да говоря   щото с мъж ми направихме такава обиколка на Сф, за да ядеме, че накрая вече бяхме скапани, твърде близо до вкъщи и затова така 'сдадохме багажа'. Та Белинда, ако много си възмутена може да организираме едно друго излизане, за наказание на провинилите се  

Още нещо исках да пиша ама...  

Честито на именниците, честито кръщене на Алекс!

Ние пък днес бяхме на срещата на бгмамма и беше страхотно. Много се забавлявахме. Не видях познати, но се запознах 

Здравейте мацки!

Първо Честит имен ден и честито кръщене на малката Алекс. Да е жива и здрава и да радва Мама Иви!

Бухти, направо ти завидях за прекрасното изкарване. Много як хотел.

Оф аз след малко лягам, че пак тежка нощ ще има. Отсега сме нервни

Аз съм в тежък ПМС и съм се изпокарала с всичко, що диша у нас. Даже и с Боян.
Снощи слушах Мадона от вкъщи - бая бяха усилили музиката. Радвам се, че сте доволни. Аз не съм й фенка обаче. 

Привет, момичета! Не съм изчела още назад, но имам намерение Върнахме се днес от морето (вече вчера, впрочем), хубаво беше, ще разказвам.
Чудех се къде да постна разказа от сватбата, но не намерих къде и ще го изтипосам целия тук. Дано не е досадно и да не го изтрие някой модератор...

Сватбата ни беше на 16ти август 2009. Още от средата на март знаехме, че сватбата ще бъде през август и имахме много време да мислим и да се готвим. Избрахме датата 16ти август, защото на този ден се навършваха точно три години, откакто бяхме двойка.
Аз не исках сватба първоначално, не желаех салтанати, дунанми, чалгии и пр. И дълго умувахме как хем да се повеселим и да си почерпим близките и приятелите, хем да го направим елегантно и стилно, без излишни ритуали, церемонии и пр. Дълго обмислях и какъв да ми бъде сватбеният тоалет. Отначало хич и не мислех да обличам бяла (шампанско, екрю или каквото там) рокля, но едно момиче от Варна (Бухти, respect!) ми показа един магазин на испански сватбени дизайнери и се влюбих в техните модели. И така решението беше взето – щях да съм с рокля
Остана да мислим за формАта на сватбата – вечерен коктейл, дневна, навън, вътре....Аз много исках сватбата да е навън, изобщо не ми се влизаше в задушни и задимени ресторанти, а и нали сватбата е лятото, времето би трябвало да хубаво. И така, мислихме да направим всичко в едно – гражданска церемония, църковно венчание и прием някъде извън София, на някаква поляна, на открито. Трябваше наблизо да има хотел за гостите и да осигурим автобуси, които да превозват хората от София. Нужно беше също да се обиколи околността на София и да се потърси подходящо място, където хем да има удобно и широко място за тържеството, хем да разполага с китен и приятен манастир или църква за венчанието, хем и местният кмет да е достатъчно отзивчив и да се съгласи да ни води гражданската церемония. Имах идея за няколко места около София и тръгнахме да ги обикаляме, но навсякъде все нещо липсваше и не отговаряше напълно на желанията ми. След това се замислих за Дипломатическия клуб в Горна баня, но и оттам се отказах впоследствие. После мислих за Ботаническата градина в Бояна, но и там мястото имаше редица кусури. Свързах се с няколко кетъринг фирми, да искам оферти за събитието. Щеше да ни струва доста скъпо и почнахме доста да се колебаем. Финансирахме си сватбата сами и имахме достатъчен, но все пак не неограничен бюджет
В крайна сметка мъжът ми се сети за ресторант „Под липите 2” и отидохме да видим градината му. Беше наистина прекрасна! А и ресторантът сякаш не е точно в София, а на закътано и спокойно място, макар и в рамките на града.
Оттук насетне започнаха другите ми тревоги – избистрих си концепция, че ще има азиатски елементи в стилистиката на сватбата – жерави от хартия, бамбук, фенери и пр. Добре, но градината на ресторанта беше в доста битов стил. Отказах се от една декораторска фирма, защото си позволиха да ми предложат да сменя ресторанта, че този не бил подходящ за моята идея! За мен професионализмът изискваше да приемат моя избор на ресторант и да направят всичко по силите си, за да префасонират екстериора по мой вкус. Именно това направи декораторската фирма, на която се спрях. За всичко друго си имах 100% доверие в собствените сили, идеи и реализация, но за декорацията се доверих на професионалисти и не сбърках. Концепцията беше моя, но обсъждахме всеки детайл с момичето от фирмата и тя ми даде доста добри идеи, за което съм й благодарна!
Междувременно времето течеше и подготовката за сватбата беше в разгара си. След дълго мислене и обсъждане, се отказахме от църковен ритуал. Изобщо не съжаляваме – сватбеният ден ни се стори толкова кратък и недостатъчен, че мислим на някоя от близките годишнини от сватбата да сключим църковен брак и отново да облечем костюма и роклята, да поканим близките си и да празнуваме нещо като втора сватба
Искахме обаче гражданската церемония и приемът да са на едно място, за да не разкарваме гостите насам-натам. Оказа се, че от ритуалния дом не могат да ни направят гражданска церемония навън – задължително беше да отидем и да подпишем в някоя от залите предварително, а след това изнесеният ритуал е просто театър за пред гостите. И на всичкото отгоре струваше 331 лв! Аз и без това имах вече една друга идея за изнесения ритуал и това наклони везните в нейна полза. Решихме, че ще си направим граждански ритуал в градината на ресторанта сами – аз написах текста за церемонията и намерихме четец, колега на мъжа ми. Имахме си сценарий и знаехме точно кое как ще протече. А по-рано същия ден имахме запазен час за ритуалната зала, за да сключим брак пред закона. В гражданската зала бяха поканени само родителите ни, а церемонията в градината на ресторанта беше за всички останали гости.
Имаше още много неща по подготовката – да си направим поканите, да подготвим подаръци за гостите (хартиени жерави, които собственоръчно сгъвах, а сестра ми калиграфски им изписваше „М&M 16 август 2009 г.” М&M са инициалите ни.) Измислихме много семпъл, но изразителен текст за поканите. Имахме покани със специален текст за родителите ни и за кумовете. За останалите гости поканите бяха с еднакъв текст. Аз исках поканите да са на рециклирана хартия и като цяло ми се искаше цялото тържество да е възможно най-„зелено” и еко. Горе-долу се получи, макар и не изцяло Та се започна търсене на хартия, на печатница, на шрифт...Накрая поканите надминаха очакванията ни! И на тях имаше жерав. Жеравът е символ на моногамност и дълговечност и беше много удачно, че ми хрумна да присъства на тържеството ни (под формата на картинка на поканите, подаръци за гостите и оригами за декорация на градината). Избрахме си и халки, които поръчахме в Пловдив, защото там всичко е много по-евтино. Мъжът ми си купи костюма от Пловдив, а моята рокля вече се шиеше. Синът ни Никола беше готов с тоалета си за сватбата – фрак, поръчан през E-bay.
След това мислихме сватбеното меню, отидохме на дегустация в ресторанта, за да опитаме ястията и да видим дали ще са достатъчни; договорихме се ние да си внесем алкохол и безалкохолни. Междувременно течаха чести срещи с декораторката, ди-джея, фотографа, правех подаръците за гостите, ходех на проби за роклята, разпращахме покани и сформирахме окончателен списък с имената на гостите, за да поръчаме етикети за масите. Кумата ми много ми помогна да си избера ритуални чаши и бижута. С нея ги купих и бяха много хубави и чашите, и бижутата Голяма тежест ми беше написването на текста за градинската церемония – все ме мързеше, не ми идваше муза...Но към началото на предпоследната седмица преди сватбата седнах и се потрудих. Получи се доста добре, останах доволна! Текстът беше персонално към нас, с обяснения какво означава датата 16ти август за нас, защо имаме жерави като символ на сватбата, кратка история на връзката ни, благодарности към гостите за това, че са уважили тържеството ни...
Благодарение на друга форумска приятелка (Агата, благодарности!) си намерих гримьор и фризьор за сватбата. Ходих и на пробна прическа. Роклята беше готова и много я харесвах. Благодарях мислено на Бухти, че ме „убеди” да се явя на сватбата с булчинска рокля. Имах и воал, доста нестандартен, много дълъг и спускащ се само назад, без да покрива лицето ми. Последната седмица преди сватбата вършихме разни дреболийки – поръчахме погачи за ритуалите, ходих на козметик, купувах си обувки и бижута, привърших със сгъването на жеравите от хартия за декорацията и ги дадох на декораторската фирма, правихме си Playlist с музика за сватбата, който да дадем на ди-джея, поръчвахме торта (и тук дегустирахме няколко вида торти), избирахме си сватбена книга и още куп такива неща. Последния ден преди събитието ходихме в Метро да си купуваме алкохол и безалкохолни и срещнахме Ине и Криси Беше безумно как натоварихме 2 препълнени колички с бутилки, стекове и каси. Но се оказа, че доста добре бяхме преценили вкусовете и капацитета на алкохоловместимост на гостите си и по-голямата част от алкохола се изпи. А що се отнася до вината, които избрахме, управителката на ресторанта ни похвали, че сме направили чудесен избор Като споменах управителката, да кажа, че сме изключително доволни от ресторанта и от персонала! Хората бяха много внимателни, изпълнява всяко наше желание (не, че сме били капризни нещо, де), питаха ни за всичко. Нямахме координатор на сватбата, сами си бяхме координатори и бяхме казали на управителката да ни „безпокои” при нужда.
И така, дойде денят на сватбата Станах в 6.45ч. Събудих се от само себе си, макар че спах добре, не бих казала, че съм страдала от безсъние поради вълнение Изкъпах се, направих кафе, след малко станаха и мъжете. Бяхме се разбрали, че ще си тръгваме за сватбата от къщи, така че не се наложи мъжът ми да ходи да спи другаде, пък да идва да ме взима и т.н. Аз седнах да кърмя Никола пред компютъра, а Максим правеше закуската. После и той влезе да се къпе и бръсне, докато ние с Нико закусвахме. Към 8.30ч. дойде фризьорката и се започна...Оказа се, че на нея й трябва огледало, а аз нямам у дома подвижни огледала, само едно на обратната страна на вратата на банята, но то не се маха И седнах срещу отворения прозорец, за да служи като огледало. Максим пое Никола и, за голямо мое учудване, успя да го приспи. Всичко беше много спокойно и нямаше нито напрежение, нито нерви. Максим отиде на автомивка да спретне колата, да е готова за декорация и добре, че свекърва ми дойде през това време, та да стои до Никола, че мен ме фризираха и беше невъзможно да се грижа за детето. Към 10ч. дойде декораторката да аранжира колата, а малко преди нея дойда и Агата, гримьорката ми Оказа се, че не е лесно да си булка – фризираха ме и ме гримираха повече от 3 чАса! Аз изобщо не съм свикнала да си прекарвам времето в разкрасителни процедури и си мислех, че ще привършим с това поне половин час преди времето за тръгване и ще имам време да пия отново кафе, да се поразсея малко, да си облека детето на спокойствие и да му се порадвам...Но не би, почти закъснявахме за ритуалния дом и последните 15-20 мин. преди тръгването бяха малко напрегнати вече. Фризьорката се позатрудни със слагането на воала, но все пак се справихме и с това Долу вече ме чакаха младоженецът, родителите ми и родителите на мъжа ми, кумът и кумата Появих се с апломб към 11.40ч., а в 12ч. ни почваше ритуалът в ритуалната зала и трябваше да побързаме. Нямаше време нито за снимки, нито нищо. Само проверихме дали сме взели личните карти и тръгнахме. По пътя в колата си бъбрихме, детето го държеше кумата ми. Беше приятно и весело, хората от околните коли и минувачите ни се радваха Най-хубавото беше, че времето беше много обещаващо – слънчево и безоблачно, без изгледи да вали. Предвид сватбата ни на открито, бяхме много зависими от времето, а предния ден беше дъждовно и мокро и до последно не знаехме ще бъдат ли благосклонни атмосферните условия към нас Пристигнахме пред ритуалната зала (на ул. Леге) и тук ни чакаха фотографът и операторът. Отново всичко беше много спокойно и тържествено, без паника и суетня. Хареса ми жената, която водеше церемонията, хареса ми отношението й към нас, спокойния й глас. След церемонията отидохме в градинката пред Народния театър да си направим малко снимки. Хората по пътя и шахматистите от градинката много ни се радваха Аз си поокалях роклята и обувките, но здраве да е. След това тръгнахме към ресторанта и бяхме там около 14ч. Бяхме обявили начало на тържеството в 15ч. и имахме време да си починем и отново да се снимаме, преди да почнат да идват гостите ни. Останах доволна от декорацията, направихме някои уточнения за сервирането на ястията и алкохола с управителката на ресторанта, а с ди-джея говорихме за песните и разни други неща. Дойде и човекът, който щеше да ни чете текста на градинската церемония. Беше леко притеснен
Започнаха да идват гостите и ние си ги посрещахме, настанявахме ги по масите и си бъбрехме с тях. Искахме обстановката да е максимално разчупена и да не става твърде банкетно и сватбарско, а по-скоро да е приятелско и непринудено.
И така, с леко закъснение, започнахме градинската церемония. Четецът първо беше леко неуверен, но след първите няколко изречения набра смелост и се успокои. Получи се добре, мисля, че на гостите им хареса. На нас със сигурност ни хареса Отново си разменихме халките, пихме вино, казахме си „Да” и писахме пожелания в сватбената книга. После книгата мина през всички гости и много се забавлявах да я чета на следващия ден.
После свекърва ми ни захрани с пита и ритнах менчето. Според ди-джея, ще имаме още 2 дечица. Дано е прав! Седнахме на масите най-после и малко хапнахме. Кърмих детето, че то, горкото, беше оставено изцяло на бабите. Големи длъжници сме му с баща му през този ден – почти не му обърнахме никакво внимание, а бабите се бяха справили чудесно с това да го гледат, хранят, приспиват и забавляват. После беше първият танц. Бяхме си избрали една доста ретро песен – Unchained melody на Righteous Brothers.
След това вече си почна сватбата – песни, танци, хора, музика, смях, малко ритуали тук-таме, поздравления от гостите за младоженците и обратно
Малко в повече ми дойдоха хорАта, както и съжалявам, че не успяхме да чуем всички песни, които искахме. Наистина времето на сватбата минава ужасно бързо и всичко свършва сякаш за миг! Ходихме непрекъснато да си обикаляме гостите, да си бъбрим с тях, да ги питаме как са и т.н. Аз изпях една детка песничка – „Бански на лалета” като поздрав за младоженеца, а той ми подари едни шоколадови сладкиши от „100 грама сладки” и ми произнесе много романтична и прочувствена реч. Речта на кума също беше много готина. Изобщо кумът и кумата ни се харесаха на всички. Те са ни най-добрите приятели и много си ги обичаме. Имахме хвърляне на букет от моя страна, но младоженецът си хвърли бутониерата, защото на мен не ми харесваше идеята за жартиер – не ми се връзваше с цялостната концепция за сватбата ми
Като цяло много си харесвам сватбата – беше много весело, спокойно, издържано и истинско. Мисля, че всички се забавляваха. Имам и някои забележчици, но те са бял кахър на фона на общите хубавини. Както казах, нямам търпение за още една сватба, дано успеем още догодина да си организираме църковното венчание и пак да си направим тържество
За протокола, сватбата приключи около 22ч., трябваше да изключим музиката заради съседните кооперации (нали все пак се вихрихме в градината на ресторанта и децибелите бяха височки). А и Нико вече се беше доста изморил и дядо му (баща ми) лееекичко ми даде зор да го водим да спи. И си взехме такси и се прибрахме. Никола заспа много бързо, а ние с баща му си изконсумирахме брака сред романтичната атмосфера на много свещи и възглавници (мъжът ми се беше погрижил за това, докато аз се къпех) и си легнахме с чувство за изпълнен дълг