Автоимунен тиреоидит на ХАШИМОТО (9)

Момичета, не искам да ви подвеждам, но и аз се обаждах за час и ми казаха, че има за втората половина на октомври. Когато попитах защо чак тогава, ми отговориха, че д-р Тодорова е в отпуск до тогава. Щом сте сигурни, че ще преглежда, може от утре например да е в отпуск тогава
Marise, успех! Дано те приеме, според мен резултатите ти са отлични и нямаш място за притеснение, стискам палци!

Момичета, отдавна не съм писала, но ви следя.
Моите хормони с това пусто хашимото, се оказаха голяма пречка в живота ми за най-важното нещо, което може да анаправи едно момиче жена, а именно забременяването. Няма да се впускам в подробности, само искам да кажа че вече съм се примирила или по-скоро съм по течението, ако стане стане, като не..ще си стоя само с непукнатите фоликули!Оказа се, че може би Хашимотото ми е предизвикало и луф синдром, но засега не е доказано още, само подозрения. Казаха ми, че ако не забременея до февруари, ще ме подложат на всички инквизиции, за да ме подготвят за Инвитро, защото това е почти единственият начин, по който може да се забременее с Луф синдром 
И стоя и си мисля понякога, как може да има момичета, които пият, пушат и ходят по къси блузки, без да настинат, докато са бременни, че и преди това и нямат проблеми.
Как може да има толкова безотговорни жени, които забременяват от въздуха или пък правят по 100 аборта и пак нямат проблеми после?!
Има жени, които дори не разбират какво значи да си имаш бебенце, защото техните са станали случайно и го имат за даденост...

Може да звучи злобно, гадно и даже ужасно, това което написах, но така си мисля много често напоследък. Всичко, което е дадено като вероятност от 1-11%, при мен е 100%, като започнеш от това, че с Хашимото повечето жени нямат проблеми да забременеят/не че съм вярвала някога на това специално/, че цветната бремнност е редкост, че извънматочната бременност е при 5-10 % от жените, че Луф синдромът ...и т.н.
И да не си помосли някой, че съм на смъртно легло!Не!Добре съм и изглеждам добре!Но някакси, се чувствам празна и лишена от смисъл!
Мисля си, щом не съм родена да бъда майка, може би имам някакво друго призвание, някаква друга мисия на този свят, която изключва майчинството.
Ей такива ми ти работи...

Здравей vagabond, искам да ти кажа - само не се отчайвай!!!
Аз още си спомням мига, в който ми каза докторката ясно и категорично, че с тези поликистозни яйчници, които на всичкото отгоре постоянно ми се възпаляваха, деца нямало да имам?!? Сега, обаче имам две дечица , да са ми живи и здрави!
Затова ти казвам да не се отчайваш, защото психическото ти състояние също до голяма степен играе важна роля в забременяването. Колкото си по-спокойна , толкова по-лесно ще забременееш. Отпусни се и се остави в Божиите ръце, както се казва. Прави, каквото трябва, пък да става каквото ще. След като имаш поставена диагноза, знаеш с какво да се бориш. Сигурна съм, че ще има успех, важното е да не се предаваш и доколкото ти е възможно да бъдеш спокойна и уверена в добрия изход на нещата.   

Благодаря ти Писана  
Но просто аз не мога да бъда спокойна!  По принцип съм много емоцинална, опитавала съм какво ли не, дори да не ми проличи на момента, аз си изживявам всичко!Просто съм много педантична и детайлите ми се набиват, а това адски ме изнервя, когато тези детайли са в разрез с цялата картина!
И не мога, и не мога и да не съм на работа, все тая, аз съм си аз!Спокойна няма да стана..
Ето сега, стоя и си мисля: "Добре, ок, ще бъда оптимист!Няма да хленча, има много по-зле от мен/с което всеки се успокоява, колкото и да е гадно/, има толкова добри изстрадали хора, а аз дори не знам дали минавам за добър човек, така че може би си заслувам възмездие за нещо. Добре, аз заслужавам, а онази, която не се прибира по цели нощи от баровете с цигара в уста и с водка в другата, бременна в шести месец, която не оценява какво има, защото не го е искала, или пък го искала и е станало, без много много да се напъва, защо ТЯ?!Не,не трябва да бъда такъв егоист!Как може да си мисля такива неща?!И после пак: Гледай я сега тази как си дърпа детето и върви и говори по телефона, а то реве, та се къса, но тя бърза за кафето, защото ще изпусне някой разговор за маникюри. Тя ли го заслужава това дете, което влачи като кученце подире си!?Ок, заслужава го!Аз не мога да съдя и не искам, но пък и аз съм човек и си имам мои мисли, които понякога наистина са ужасни, дори и за мен самата!Да не би миндила, скогото ми изневеряваше най-голямата ми любов, да заслужава повече да има дете отколкото аз!?Да не би ?!Питам аз....
Но уви отговор няма!

Съсредоточи се в собствения си живот. Не гледай хората, отстрани нещата изглеждат различно! Чети книги за автотренинг пр. "Как да преодолеем чувството за безпокойство" на Д.Карнеги. Всеки сам си носи кръста, не ни е работа да преценяваме нещата отстрани и да съдим. Начинът ти на мислене в момента е : Защо хората имат, а аз нямам? , трябва да стане : Да, хората имат, аз също ще имам някой ден, трябва само да се успокоя! Сама влизаш в омагьосан кръг. Не го допускай!!! Спираме до тук, за да не спамим темата!

vagabond,няма място за очтаяние,за всяко нещо има решения,повярвай ми,само трябва търпение,воля и упоритост и всичко ще си дойде на мястото.
Прегледай тази тема за Луф
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=329771.0

момичета извинете за спама

Писана, знам че е така, както казваш. Чета много, но понякога ми се иска да си кажа, какво толкова и аз съм човек. Не обичам и никога не съм гледала в чуждото канче, не ми е в природата. Пък и всеки си е индивидуален. Обаче днес ми е кофти ден и почвам да си мисля, че няма смисъл въобще да правя каквото и да е. Мога просто да си стоя и да си наблюдавам как другите са щастливи, накрая ще напиша едни мемоари, за да си изкарам парите за погребението, че и там без пари н естава и ще си замина, прекарала живота си в борба да търся отговори на някакви тъпи въпроси, които даже няма ме накарат да се почувствам удовлетворена.
А Хашимото, ще го има винаги, защото медицината не се занимава толкова задълбочено с автоимунните заболявания, от които страдат толкова хора!Ще пием заместители, а не лекарства, които да ни лекуват!И ще има още много доФтори, които да твърдят, че Хашимото няма и не може да попречи за забременяване!Ама не бе, въобще даже!Някой да не си помисли!

Днеска ми е гаден ден...

Само на бързо се разписвам. Много отдавна не бях писала , ама лятото не се задържаме в нас. Сега като се застуди пак ще съм редовна.

Вагабонд, кажи си
Всички имаме кофти дни, всички имаме някакви неудачи, всички завиждаме. Да твърди някой, че не завижда или никога не е завиждал, значи лъже. Въпросът е да те поболи- поболи, да помрънкаш малко, за да ти олекне, и после да продължиш напред, без да се оглеждаш назад или наоколо непрекъснато. Ще се оправят нещата, не се вторачвай толкова в проблемите си, понякога и това пречи!
И инвитрото не е страшно, имам близки и познати, родили така децата си.
И осиновяването също е решение!
Щом искаш детенце, ще имаш! И ще си страхотна майка, сигурна съм

 Птица..
Не че им завиждам, защото аз не искам да съм като тях, но все си мисля, че повече заслужавам, някакси..
И напоследък се усещам, че когато съм в компания постоянно говоря за децата на приятелите си, сякаш са моите, но не казвам моите, ами : "На едни мои приятели детенцето..." Е, то звучи сладко, но като осъзнаеш, че това се случва много често и то сред хора,, твои приятели, които имат деца, звучи, много тъпо.Всеки си говори за неговото, пък ти ...
Абе тъпа история
Много обичам децата на приятелите си!Всички са големи сладури!

vagabond, и от мен едни прегръдки! Има такива моменти,когато ти се струва, че каквото и да правиш,е усилие на вятъра... Утре ще си по-силна и по-уверена,нищо че не ти се вярва. 
"Не може вечно да вали!"

vagabond, искам да те уверя, че всеки има подобни моменти и настроения, макар и не всеки да си признава. Когато установиха, че имам автоимунен тиреоидит, първото нещо, което доктора ми каза е, че води до безплодие, но да не съм се притеснявала, нали съм имала вече едно дете.......Имах чувството, че ми заби нож в сърцето. Прозвуча толкова обречено и безнадеждно, че повече от това не можеше. Първо се отчаях от живота, после започнах да страдам и да не виждам смисъл в нищо. Вкопчих се в работата и започнах много активно да работя в посока деца със специални нужди, за да придам смисъл на това, че ме има. Поуспокоих се, но желанието за второ дете не отмина. Напротив. Осъзнах, че някакси съм се предала без никаква борба. Нито четях нещо по въпроса, нито се интересувах, което е абсолютно нетипично за мен, но до това води отчаянието...... Направих две консултации с различни лекари. Започнах да пия лекарства плюс хомеопатия и за два месеца почти всички показатели си влезнаха в нормите. Самата аз не можах да повярвам. Лекарката каза - вече може да правите бебето, не обръщай внимание на анти тпо-то! Бебето стана от първия път както се казва. Сега му треперя дали всичко ще е наред, че нещата са съвсем в началото, но преди всичко се опитвам да мисля позитвно и да съм спокойна трудна работа...... Бебето го направихме докато бяхме в отпуска. Мисля, че това си оказа влиянието.
Може би ще повторя някои от момичетата по-горе, но остави другите и се обърни към себе си. Ако искаш нещо истински и със сърцето си, бъди сигурна, че начин ще намериш, но не трябва да спираш да вярваш. Много е важно - вярвай в себе си!

Момичета завърнах се  от София д-р Тодорова ме прие и представете си каква беше изненадата ми като след почти 12, 13 години разбрах, че НЯМАМ ХАШИМОТО . Оказа се, че имам структурни изменения на жлезата от т.н йоден дефицит.  Не ми се налага лечение със синтетични хормони. Ще опитаме с хомеопатия за другите ми проблеми и разбира се СПОКОЙСТВИЕ.
Макар и не хашисмотка мисля да си пиша още тук, че ви чувствам близки. Успех с лечението ви желая 
Благодаря за подкрепата!
 

Мариз,
Я припомни, ти от кога си "хашимотка", че вече ви загубих дирите на всички. Ей, тези докторяяяяя

Дано сега бързо да се оправиш и пиши, разбира се.


ПП. Погледнах ти публикациите. Ти си имала високо ТСХ преди няколко месеца. Показа ли ги на Тодорова? Да не се е объркала пък тя нещо, покрай сегашните ти изследвания, които наистина са съвсем в норма!?

Момичета, а къде ни е Миг незабравим? Отдавна не е идвала. А имаше проблеми разни! Някой поддържа ли връзка с нея?

Marise, честито    Ама това наистина е невероятно  Толкова време с погрешна диагноза, ама че работа 

Днес си взех направление от джи пи то за ТСХ, ще ходя тия дни, по-скоро след 15 септември, да стискате палци... моля