маймунската тема

  • 134 905
  • 974
# 630
Не помня първия миг на детето си, просто това ми е изтрито от съзнанието, все едно съм била под пълна упойка, не знам как е изглеждал, не знам кога е проплакал... нищо не знам...Не почувствах нищо, когато го видях за първи път... Все едно не съм го раждала, ако нямах белег на корема... Много е странно и доста плашещо...

Идиотско, нали?!
И аз имам прблеми с това, не знам къде ми беше акълът в момента, бях го "отцепила" някъде, за да не ми е страшно или гадно, или да не се потискам, и аз не знам...
Толкова бях хипнотизирана да гледам какво правят лекарите в отражението на лампите на операционната, че трябваше да ми кажат да обърна внимание на бебето  ooooh! после помня, че ми я дадоха за малко, аз я целунах и я видях, и й казах нещо, но не помня какво, тя спря да плаче, и я отнесоха.
Убедена съм, че от спиналната бях толкова неадекватна.

Нищо хубаво не се сещам за самото раждане. Макар че на снимките веднага след това изглеждам адски щастлива, но не от раждането, а че бебето е добре. Баща й я снима и ми я показа на апарата, след 2-3 часа ми я донесоха за малко.
Обаче си спомням, че от всички майки в стаята (1 естествено, 2 секцио + аз), аз се чувствах най-добре с бебето си, познавах си го най-много и изобщо не ми беше ново и странно, а просто като продължение на общуването до този момент. Просто си знаех какво да го правя и всичко ми идваше много естествено.

Абе, чувствам се прецекана и най-тъпото е, че като дойде живот и здраве време за второто, ме е страх, че пак ще изклинча  ooooh! Embarassed
Виж целия пост
# 631
Не бива да те е страх, Коте. Страхът не е добър съветник. От страх си докарах 2-ро секцио. Подготвяй се от сега и работи над себе си, когато имаш време. Simple Smile
Виж целия пост
# 632
Абе, чувствам се прецекана и най-тъпото е, че като дойде живот и здраве време за второто, ме е страх, че пак ще изклинча  ooooh! Embarassed

Не давам да те е страх! Да, нормално е да се страхуваме, но не е нормално и редно да се поддаваме на страховете си! Знам, че можеш да се пребориш с тях. Нали знаеш, всичко идва от главите ни, щом можем да си докараме ужасии, все едно си поръчваме пица, какво ни пречи да си поръчваме и хубави прекрасин ражадния например!  Simple Smile
Аз съм много, много убедена, че можеш да се справиш и това, че пирмерно имаш висок диоптър и едно секцио далеч не означава, че не можеш да имаш едно прекрасно естествено активно вагинално раждане!   bouquet
Не се отказвай толкова лесно!  Wink
Виж целия пост
# 633
Фрости, ми аз първо трябва да се науча да отстоявам себе си - вкл. пред себе си, ако някой ме разбира...
На мен това ми е най-големият проблем, че не мога да си отстоявам правата и желанията (дори когато се базират на знания и умения).

(Елементарен пример: в 100 гр. сладки бяха окепазили тортата за РД на дребното. Аз минах сутринта оттам и я видях. Вместо да им вдигна скандал или поне хладнокръвно да им кажа, че не за това съм платила и държа да я оправят, аз само дето не се разревах, прибрах се вкъщи и накарах П. да им се обади в офиса...
Ей такива неща. Аз щом за една торта не съм в състояние да се конфронтирам с една леличка в магазина, представяш ли си... като опрат нещата до раждане, болници, колеги...)
Виж целия пост
# 634
Изчетох темата на един дъх. Реших да се намеся и да споделя и моят опит (горчив). Първото раждане мина с окситоцин, епидурална, 15 часа контракции и 4 см разкритие и накрая секцио, протекло без упойка.... Не ме хвана...... Нито епидуралната, нито пълната. Мнението на лекарите - бебето е едро за мен. Аз съм 1,52 м, а дъщеричката ми се роди 3, 800 кг.
През цялата тази нощ се чувствах като болно животно - захвърлена на едно легло, наливат ми системи и на въпроса ми: "Какво ми слагате?", ми отговарят "Ми системка, не виждаш ли?!". По време на операцията разбрах какво е да те колят. Завързана, скимтях от болка, а те ми викат "Тихо, че пречиш на доктора!". Въпреки всичко, забравих и болката и уплахата. Остана само чувството, че не съм се справила като жена - да имам здрави органи и да не мога да родя детето си така както природата е определила. Остана и чувството, че бебенцето не го родих, а ми го извадиха. Обещах си, че следващият път ще е различно.
Сега чакам син и до 15-тина дни (живот и здраве) трябва да се появи на бял свят. Имам уговорка с акушерка за нормално раждане. Жената обаче ме предупреди, че ако бебчето е до 3,500 кг (по данни на ехографа), ще се наеме да ме пробва. Ако е повече - ще трябва да ме срежат .....отново. През последните месеци се готвех за нормално раждане - йога упражнения, медитация, визуализация, получих будистки благословия от един лама и всякакви неща, които са ми идвали на акъла.
 Миналата седмица, обаче, наблюдаващата ми лекарка ми каза, че има голяма възможност да си го износя до термина, защото плацентата ми е още 1-ва степен. Това означава, че ще е към 3, 800 - 4 кг. И секциото става почти сигурен начин на раждане. Опитвам се да се примиря, или по точно да приема и този изход. В края на краищата е важно да си тръгнем от болницата и двамата живи и здрави.
Мисля си обаче, че завинаги в мен ще остане едно чувство на неудовлетвореност.
Виж целия пост
# 635
TRINITI, недей с тази нагласа да тръгваш да раждаш.  Praynig Нали знаеш, че всичко е в главата на човек - току виж и при теб нещата станат по най-добрия начин. Мисли позитивно, пък все ще се случи хубавото събитие. Много кураж. Hug
Виж целия пост
# 636
Tony_st, избягвам да си създавам нагласата, че всичко ще мине така, както аз желая, защото после разочарованието ще е голямо. Опитвам се да приема и другия вариант, пък каквото Господ е рекъл.
Виж целия пост
# 637
Коте, аз също донякъде имам подобен проблем като твоя. Но напоследък се изненадвам от себе си - все по-често скръцвам със зъби, когато нещо не ми харесва. Най-вече когато става въпрос за синчето. Писна ми да ми мрънкотят и да ме поучават непрекъснато. Започнах да режа наред, дори свекърва си. На нея никога нищо не съм казвала, все мъжа ми се е оправял с нея, но вече не. Казвам си й каквото мисля и това е. Детето ми е по-важното.

Е, днес в магазина не можах да се разбера с тъпата продавачка. Казах й, че не искам торбичка, тя не само че ми даде, ами дори ми я таксува. Вътрешно прекипях, но нищо не казах...  Laughing Глупава работа.
Но пък съм доволна, че за наистина важните за мен неща вече смея да държа на своето и именно майчинството ме научи на това.

Тринити, не знам какво да ти кажа. И да кажа, че размера няма никакво отношение към това как ще се роди бебето... няма смисъл предполагам. Май е късно тепърва да търсиш подходящ лекар или акушерка... На твое място бих си отстоявала желанието, мен ме гласяха за планово секцио, защото било голямо бебето (3500 !?!), но аз бях категорична. Е, вярно, че свърших със секцио, но по съвсем различни причини, нямащи нищо общо с размера. Разбирам ти чувствата, изпитвала съм ги и аз.

Не знам... не знам... Не мога друго да направя освен да ти пожелая да достигнеш вътрешен мир, дори и да родиш секцио. Опитай се да се настроиш така, че каквото и да стане да си щастлива и да имаш хубави спомени от първите мигове на детето ти. Успех!
Виж целия пост
# 638
Следя и аз темата. След едно кошмарно секцио ме е страх доста по-малко от преди. Малко неща ми се струват по-страшни от това да се повтори секциото. Следващия път ще родя или вкъщи, или ще отида в последния момент в болницата. Въобще не вярвам в договорките с лекарите, защото те използват авторитета си да манипулират хората и имат чудни начини да използват страха ти.
Това с голямото и преголямо дете какво да го коментирам. Прабаба ми (на 90 год.) ми е разказвала, че е присъствала на естествено раждане на дете 5.200 кг (собственоръчно го е измерила). Самата тя е родила естествено, въпреки че бебето е било с лицево прилежание. Действието се развива в далечните години, когато се е раждало вкъщи,секцио едва ли е имало (знам ли и аз откога датира).
TRINITI, кураж, не им се давай Hug.
Виж целия пост
# 639
Мдаааа Thinking а аз стигнах само до втората страница и вече  Shocked!!!
За пореден път се уверих, че сме изостанали на светлинни години в развитието си, дори и в Африка са по - адекватни от нас!!!
Простете ми за поста, но ще чета темата много време, бебо не ми оставя много за четене
Благодаря за информацията , която сте изнесли тук  bouquet
Виж целия пост
# 640
тая тема я изчетох на един дъх още като бях бременна, но... на мен не ми стигна куража втория път Rolling Eyes

TRINITI, аз имам същия опит с първото/без достатъчно разкритие, окситоцин, епизиотомия, скачания по корема и т.н. и т.н./, но завършило с вагинално раждане. трябваха ми години да преглътна болката и унижението. кошмарите бяха всяка вечер в началото. а бях си и платила даже hahaha реших, ако ще раждам втори път да е секцио. знам, че в тази тема няма да ме разберат, но не съжалявам за избора си. важното е да сме щастливи от него Wink иначе съм за активното раждане и правото на избор. много се кефя на мамите тук, а и в другата тема за домашното раждане Peace
аз ти пожелавам едно здраво бебе и една удовлетворена от раждането мама Praynig а как? ...това е Божа работа Wink
Виж целия пост
# 641
знам, че в тази тема няма да ме разберат, но не съжалявам за избора си. важното е да сме щастливи от него Wink иначе съм за активното раждане и правото на избор. много се кефя на мамите тук, а и в другата тема за домашното раждане Peace

Напротив, Софи. Точно тук ще те разберат, както и в другата тема, именно защото искаме нещата в болниците да се променят и раждането да стане отново прекрасно събитие с много емоция, малко или никаква болка, много удовлетворение и радост. Такова, каквото винаги е било, преди да го опорочат разни велики докторски умове....
Виж целия пост
# 642
...ееех, размечтах се и сега се чудя третото как ли да го раждам Thinking Wink

а от промяна има нужда, но това ще е един много дълъг и труден преход в бг болниците, да не кажа друго Close може би спасението ще е само в домашното раждане
Виж целия пост
# 643
sophieppр благодаря ти за хубавото пожелание.
Аз също те разбирам (и не го казвам от куртоазия). За мен не е толкова от значение самия начин на раждане, а това емоционално как ще се чувтствам след раждането. Ако наистина мислиш, че секциото ще ти донесе удовлетвореност и спокойствие, защо не! Само по себе си то не е лошо, но аз си мисля, че не е моя начин на раждане.
Виж целия пост
# 644
sophiepp,TRINITI и аз бях така първия път - преносване, окситицин, скоци по корема, вакуум, пълно разкритие, епизиотомия, секцио с пълна упойка!Все едно бях раждала два пъти - и нормално и секцио.Не помня първите моменти живот на сина си, излизайки от упойката в мъгла си спомям че изнасяйки ме от операционната мъжа ми помоли да ми го покажат, аз видях едни риткащи петички (не на фокус), мъжа ми искаше да ми го дадат, но аз едва събрах сили да вдигна ръка и размахам пръст "не" - нямах никакви сили и бях като пияна от упойката.След това се чувствах все едно са ме изнасилили, много травматизирана бях.И не можех дълго време да се примиря с това че не съм гушнала веднага бебето си, че цяла нощ е било самичко, докато аз съм с катетри и системи и кислород в носа.Дълго не можех да преодолея мисълта да се отделя от него, изпадах в ужас като не е до мен.Изследвал ли е някой травматичните ефекти на насиленото раждане (без значение дали секцио или естествено, еднакво лошо е), интересува ли се някой от последиците за майката?Пука ли му на някой изобщо?Уви - отговора е НЕ, на никой освен на самата майка и близките й.Затова трябва да сме готови, информирани и отстояващи желанията, чувствата и правото си на човешко отношение.
Поне втория път знаех със сигурност какво НЕ ИСКАМ.И аз бях с 3.880 първо бебе, но с второто се подготвих позитивно от самото начало и знаех че искам естествено, ако не може пък - тогава секцио, но пак с мои си изисквания за спинална упойка, да ми дадат бебето веднага, мъжа ми да е с мен и да ми помага за да може бебето да е при мен през цялото време.Така се чувствах спокойна ,че каквото и да стане няма да изпитам кошмара от предния път.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия