маймунската тема

  • 134 848
  • 974
# 345
Обяснението е , че до тогава му изтичали лигите .
Моите деца са от дефектните, нямаха лиги, затова ми ги дадоха Mr. Green И не ми се е налагало да летя докато раждам, че да ме слагат на аеродинамична маса  Joy Ама в БГ екстри всякакви - какво се оплаквате, А! Даже се лети докато се ражда  hahaha Свидетелства и дипломи после раздават ли?
Виж целия пост
# 346
Има няколко маймунски момента в раждането на най- малката ми дъщеря, за това и аз се включвам с разказ.


Раждането на Емма

Започна се вечерта (както и предишните ми две раждания) на 13.02.08г. Бях в очакване отдавна, вече 8 дни след термин, позагубила търпение, любопитно опипвах по цял ден корема питайки с ръце какво се случва там. Току що закупили къща, трепети хиляда, Иво(мъжа ми) всеки ден молейки “Мило задръж още малко, скоро ще я стегна и ще се нанесем! Всичко ще е наред!” (добре че не реших да го изчакам, трябваше да нося Емичка 2 години:)). Та самия стрес задържаше раждането, усещах че е време, но не съм готова да посрещна рожбата си, гнездото ми не беше готово, ни в квартирата, ни в къщата. Така объркана не съм била никога преди.
Като и да е, нататък, от два дни имах съмнение че ми изтичат води по малко, ходих при гинеколога си и в болницата също, и прегледа и пробите показаха фалшива тревога. Та, като всяка вечер преглеждах форума седнала по турски на стола, когато ме стегна корема и усетих познатата, но слаба, болка и изтичане отново на мъничко околоплодна течност. Зачетох се и не обърнах особено внимание. След около 20мин се случи отново, уж небрежно погледнах часовника над главата си, зачаках с нетърпение да отброя още точно 20мин, Странно нещо е природата,  а и гения създал часовника. Зачудих се дали не се е водил и сверявал по контракциите на родилка?  Така се заниза една дълга, красива и спокойна нощ. Дишах по време на контракциите, правех спиралата с ханша си, обливах се под душа по цял час, излизах и дремвах докато се стопли новата вода, гледах раждания в ютуба, пак в банята и така до към 5ч, когато се почувствах много уморена и легнах. Точно се унесох в дрямка и часовника звънна да буди Иво за работа. Казах му че раждам от снощи и малко ядосана че така и не ме усети цяла нощ му казах че ще се обадя на Стоян (сина ми) да легне при Ива а аз отивам със сака в болницата, пеша. Контракциите бяха на 5мин, но се знам, раждам бавно винаги. (Последните месеци разучавах къде мога да родя според моите изисквания, минимална намеса, бебето 24ч при мен, присъствие на таткото, баня и т.н. Оказа се че в Сливен е най близката такава болница, но ми е на 80км, а нямаме кола.) Иво се сепна, никъде няма да ходиш, готова ли си, хайде след 5мин ще ни чака кола пред блока. Аз, поблазнена от алтернативата да раждам спокойно + екстрите които искам, бързичко му простих нощното нехайство, грабнах прашасалия, приготвен от преди месец и половина сак, и хукнахме към Сливен. Приеха ме в 7ч и ме прегледаха, оказа се че наистина мехура ми е пукнат някъде горе и по малко изтичат води. Споделих че е така от поне 2 дни, това естествено притесни докторката, свали ме в родилно и нареди веднага да ме лепнат на системи, нещо за което аз горещо се молих да не се налага. До този момент раждането ми беше приказка, със продължителни мощни контракции по почти минута, по време на които се изключвах прекрасно, не усещах болка или тревога. Няколко минути след като ми сложиха системата настана познатия от предишните раждания кошмар, силни и чести болки, без време за почивка. Записа на тоновете показа чудесен ритъм и помолих да стана, съгласиха се с охота тъй като в предродилна имаше само две легла а чакаха още момичета  за запис. И така със стойката и системата за заразхождах из дългия коридор. Бях ходила през нощта няколко пъти до тоалетна, така че бях чиста. Кляках, ставах, забивах чело в стената, пак тръгвах. Около мен се суетяха много хора, персонала търчеше покрай едно секцио и едно нормално раждане, родилите вече момичета обикаляха кой до тоалетна, кой за бебето си. Една мила майчица, сега моя скъпа дружка се спря до мен и с пълен с чувства поглед каза “Ох милата, късмет!” Как ме окрили тази човещина, не мога да опиша! По едно време не разпознавах никой вече. Върнах се в залата, уморена исках да легна но не можах, само клекнах до леглото, застанах на колене и водите ми изтекоха. Контракциите се засилиха и зачестиха, вече се сляха в едно, казах си че явно идва края и благодарях на Бога. Излязох до вратата, Иво седеше навън в очакване да дойде момента на раждането и да влезе. Искаше ми се и до този момент да беше с мен, щеше да ми даде сили и подкрепа, щеше да е различно. Около 11ч дойде докторката и ме прегледа, каза че съм с 10см разкритие, да свиркам като започнат напъните. Нямаше и  няколко минути и усетих непреодолимото чувство да напъвам, чак изкрещях да подготвят леглото защото раждам (пусти страх че ще родя мигновено понеже е трети път, аман от митове и легенди). Докторката каза “ааа не моето момиче, сега те видях, няма напъни още”, как няма, заспорих аз, усещам ги. Звъннах на Иво, бързо го опаковаха в специални смешни дрехи, виждах очите му и камерата само. А той сякаш дошъл не за подкрепа а да снима, като се засуети с тази камера, а как исках да ме гушне…ама от къде да знае човека, като не е раждал. Започна се същинското раждане, напъването вървеше добре, до едно време. Странно как винаги акушерки и лекари решават да раждат вместо теб?  Започна се “хайде сега поеми въздух и дай три силни напъна!” Ама че норма! Два успявам, до третия нямам сили вече, искам да дишам!!! Това определено не ми дава кураж. Казвам си “спокойно, ще родиш нормално и всичко ще е наред, не се паникьосвай” Обаче следват крясъци “давай, давай, давай”. Мобилизирам се, напъвам добре, усещам как Емма слиза, приятно и окуражаващо ми действа. Съвземам се, събирам сили и продължавам. Точно потръгва добре и докторката се зае да ме натиска по ребрата, явно реши тя да роди бебето ми, така обаче ме остави без въздух и аз започнах да се бия инстинктивно, ритнах акушерката, ощипах докторката и блъсках бутах, просто исках да дишам. Извикаха Иво, който до момента беше до главата ми, ако иска да снима да слезе долу, за да документира раждането, и той съвсем изчезна. Сега съм благодарна на екипа за съобразителността, защото гледам филма с всички подробности, с голямо вълнение и радост.
Роди се Емма, на 14 февруари 2008г  в 12.15ч, красива и голяма, 4050гр/52см, Иво отряза пъпната връв, поредното ми тежко раждане, все са ми едри бебетата, особено за моите 160см. Вдигнаха я да ми я покажат, посегнах да си я гушна, акушерката каза “не, ще я изтървеш!”, докторката обаче се застъпи “дайте и я, как ще я изтърве, няма да си я изтърве тя” . Поех малкото си голичко топло хлъзгаво момиченце, няма такава нежност на света, такова спокойствие, щастие, гордост, трепет. Сълзи напираха в очите ми, онези щастливите сълзи! Толкова много я обичах дори в тези първи мигове, исках да я притисна в прегръдките си и да не я пусна никога!  Исках времето да спре, знаех че този миг е единствен и така да исках да го задържа, сякаш никой друг не съществуваше сега, само ние двете в едно, до скоро усещайки я в себе си, сега изпълнила прегръдката ми!
Поисках да я закърмя веднага, но казаха че раждането е било твърде тежко и за двете ни, ще я оставят да почине на кислород и след няколко часа ще ми я доведат.
Около половин час след това се роди и плацентата, беше доста голяма 1050гр. И странно свежа. Изумена останах когато акушерката ни попита дали си я искаме, веднага казах “Да, да! Мило ще я посадим в корените на дървото в новата къща!” Никой в залата не се изненада, след обстоен преглед ни я опаковаха в няколко плика и Иво си тръгна с нея.
Аз станах и отидох в стаята си, полежах около час и хукнах към банята, исках да съм готова като ми доведат детето. Опустоших огромно количество храна и зачаках. Оказа се една ината падиатърка, запече се, че по рано от 6ч няма да ми  даде Емма, и въпреки че трамбовах коридора напред назад от стаята до родилно, така и стана.
Когато поех отново Емичка в прегръдката си бяха минали цели 6 часа, тя послушно се сгуши в мен и засука като шампион. Стресирах всички в родилно как така не нося шише за гликоза, и шише за добавка, вероятно още ме помнят с индианското име “не даващата вода”. Спях с нея в леглото си, носех я денонощно, хранех се с нея, не я изпусках от ръцете си, сякаш да компенсирам тези дълги 6 часа раздяла.
Сега като се обърна, не мога да повярвам че са минали 8 месеца и половина от това изживяване, сякаш е било вчера! Със сигурност обаче не спирам да мечтая отново за бременност и поне едно неасистирано, нормално, активно раждане.
Виж целия пост
# 347
Ex, Мери, разплака ме Hug
Виж целия пост
# 348
Мери,  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 349
Тъй като темата отново е подновена, ще се престраша да задам и аз един въпрос на авторката  Embarassed  [desi], имаш ли представа какъв е "маймунският" подход към раждането на близнаци? T.e. и при вас ли пращат на секцио, както е масовата практика в България?
Виж целия пост
# 350
Мери, много хубав разказ, като го четях се сещах и за моето раждане, дано да имаш още едно раждане такова за каквото си мечтаеш!
Виж целия пост
# 351
Гризката , нямам никаква идея
Виж целия пост
# 352
Гризката, не знам как е при Деси (нещо така и не успях да разбера за коя страна става въпрос  Embarassed), но тук в Холандия си родих близнаци нормално и то на 35 години - цели два показателя за секцио в БГ, а може да прибавим и този, че ми е първо раждане  Wink
Предполагам, че и ти доста информации си изчела, но по принцип ако бебетата са разположени с главичките надолу (или поне първото) и няма други усложнения не е проблем да се родят близнаци нормално. Е, точно "маймунски" не знам дали ще се получи, защото заради размерите на корема позициите, които можеш да заемаш не само на раждането, но и през последните седмици се ограничават до изправена и легнала  Mr. Green Всъщност доколкото ми обясни гинеколожката трябва да си легнала по гръб особено за раждането на второто бебе, за да не се обърне. Пускам ти разказа за моето раждане, написан една седмица след "събитието" :

"При мен решиха да предизвикат раждането на 37 седмици и 4 дни - просто коремът ми беше много огромен и почти не можех да ходя вече. Постъпих на 14 август в болницата без мм разкритие, никакви признаци за раждане. Започнаха да ми слагат вагинално таблетки за отпускане на матката и след няколко часа имах контракции, но всичко си стоеше стегнато и без разкритие. Повториха процедурата с хапчетата 3-4 пъти и казаха, че за деня не може да се слагат повече таблетки и ще трябва да продължим утре. Продължих да имам контракции до вечерта и след това всичко спря напълно и си спах цялата нощ. На сутринта започнаха отново с таблетките, контракциите се увеличиха и най-накрая матката ми започна да се отпуска, казаха ми, че е толкова голяма, че не успява да се свива достатъчно при контракциите. Въпреки това си беше доста болезнено, пък и вече втори ден. На обед спукаха водите на Джордана и в 16 часа следобед имах 4 см разкритие и си беше малък празник за всички. Сложиха ми окситицин и започнах вече наистина малко да се мъча, а и вече ми беше почти писнало - в другите стаи си раждаха през цялото време, а аз си стоях от 2 дни без никакъв резултат. Най-накрая към 20 часа се оказа, че имам пълно разкритие и ми казаха че когато започна на чувствам напъни ще започнем с раждането. След малко казах, че съм готова и дойдоха гинеколожката и две акушерки. Джордана се роди почти веднага само с няколко напъни, но ми направиха епизотомия. Таткото сряза пъпната връв и веднага я сложиха на гърдите ми. Беше време за Мария-Луиза, а нямах нито контракции нито напъни. С екографа видяха, че е с ръчичката напред и гинеколожката й премести ръчичката, а едната акушерка натискаше коремът ми, за да не се обърне. Попитах дали мога да напъвам и без контракции и след няколко напъна и втората ми девойчица се появи на бял свят. Оказа се, че е трябвало да я извадят с вакуум, аз въобще нищо не бях усетила. Въпреки, че ми е първо раждане мога да кажа, че не изпитвах болка, всичко мина толкова леко и бързо, много по-мъчителни бяха контракциите.
За съжаление след раждането получих доста сериозен кръвоизлив и се наложи да ми извадят плацентата  ръчно под пълна упойка и това беше малко неприятен момент.
Иначе, както казах, родих с екип от гинеколог и 2 акушерки, тук се ражда в самостоятелна стая и бебчетата веднага ги дадоха на мен и на таткото, той всъщност ги държа при себе си и докато ми вадиха плацентата. Мисля, че този първи контакт е много важен, както и факта, че още същата вечер ми ги носеха да ги кърмя, въпреки че бях доста изтощена. От следващата сутрин вече бяха постоянно при мен, не знам дали заради това, но засега са наистина много спокойни и послушнички.
Дано разказът ми звучи позитивно, защото наистина за мен раждането беше едно прекрасно изживяване."


Сега след повече от година мога да допълня, че ме е малко яд, че ми предизвикаха раждането. Сега бих настоявала да изчакам всичко да си тръгне по нормален начин... Но пък съм много доволна от факта, че през цялото време бяхме двамата с таткото в отделна стая, можех да се разхождам, нямах постоянно лекари на главата и може би затова бях толкова спокойна. На спокойствието си отдавам и факта, че родих наистина безболезнено, почти приятно  Simple Smile Радвам се, че бебетата ми ги дадоха веднага и всички много ми помагаха за кърменето, което, както разбрах по-късно, е доста трудно след кръвоизлив като моя, но и с това се справихме и продължаваме и досега  Simple Smile Изписаха ни на втория ден и като изключим изтощението от кръвоизлива, се чувствах отлично, ходех, сядах и нямах никакви болки. Почти по "маймунски"  Wink

пп. Ето и линк към една темичка за нормалното раждане от близнашкия форум http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=213001
Виж целия пост
# 353
моя позната роди близначки нормално в България преди 12 години, в София. Не знам подробности, но самата тя е очаквала секцио, и представа е нямала за напъни, контракции и т.н. Просто е оти6ла късно в болницата, и като са я видели докъде е стигнала, са я оставили да рајда нормално....Друг е въпроса че децата са били оставени в кувиоз (в 7ми месец родени), а тя два месеца се е превързвала за да спре кърмата. ooooh!....имала много!
Виж целия пост
# 354
Гризката, не знам как е при Деси (нещо така и не успях да разбера за коя страна става въпрос  Embarassed)
ЮАР Simple Smile
Виж целия пост
# 355
Благодаря ти, Фата, за обнадеждаващия разказ   bouquet Темичката за естественото при близнаци я четох, но оставам с впечатлението, че в Бг ще те оставят да раждаш естествено близнаци само ако отидеш толкова късно в болницата, че разкритието да е вече твърде значително; или ако си от малък град, където болниците са по-"изостанали" (което в случая се явява техен плюс). Тук в София, то не бяха приказки за безотговорност, за рискове, за какво ли не  ooooh! Абе след всичко обсъдено и прочетено, вече се моля само всичко да мине добре и мойте юначета да се родят живи и здрави (и аз жива здрава покрай тях), пък другото - ще мине и замине  Laughing
Виж целия пост
# 356
Здравейте Hug,невероятна тема,записвам се на бързо Peace и отивам да ви дочета,а после ще разказвам и аз здраве и живот Praynig Laughing
Виж целия пост
# 357
Има няколко маймунски момента в раждането на най- малката ми дъщеря, за това и аз се включвам с разказ.


Една мила майчица, сега моя скъпа дружка се спря до мен и с пълен с чувства поглед каза “Ох милата, късмет!” Как ме окрили тази човещина, не мога да опиша! По едно време не разпознавах никой вече. Върнах се в залата, уморена исках да легна но не можах, само клекнах до леглото, застанах на колене и водите ми изтекоха. Контракциите се засилиха и зачестиха, вече се сляха в едно, казах си че явно идва края и благодарях на Бога. Излязох до вратата, Иво седеше навън в очакване да дойде момента на раждането и да влезе. Искаше ми се и до този момент да беше с мен, щеше да ми даде сили и подкрепа, щеше да е различно

Мдааа ами ето затова става въпрос и затова все спорим по разни теми колко е важно бащата да е с жената през цялото време. Няма значение как раждаш, с операция или вагинално, но това е момент на толкова смесени чуства, вълнение, страх, очакване и какво ли още не, че само ръката на мъжа ми стиснала силно моята, беше онзи спасителен пристан от който имах нужда. Заливаше ме прилив на енергия и сила всеки път като погледнех в очите му. Затова каквото и да си приказват, не бивало да те вижда така, да не му станело нещо и други подобни, простено им е, защото не са изпитали това незаменимо усещане. Дано един ден и в БГ хората да разширят мирогледа си и да имат свободата да избират. А това за кърменето е направо безумие, и с това даване на вода и добавка просто нямам думи. Не бих родила никога в БГ именно по тази причина. Аз имах щастието да избирам кога и как да храня детето си и никой в нашата болница нямаше право да дава каквото и да е на бебето, без да са искали писменото ми разрешение.
Виж целия пост
# 358
Вдъхвате ми много надежди с разказите тук!  Hug
От сега се моля следващата ми бременност и следващото ми раждане да протече по коренно различен за мен и бебето начин!
Виж целия пост
# 359
Преди години работех в един хотел на Боровец, ама всичко беше такава "измишльотина" и мениджмънтът толкова лош, че с колегите сме смеехме как трябвало студентите специалност туризъм да ги водят в хотела, за да им показват "как не трябва да се прави туризъм в България", след разказа на Деси, работата започва да ми замирисва на "как не трябва да се отглеждат деца" Simple Smile Жалко, че ако от Боровец си събрах багажа и се прибрах след 1 месец, тук ни е доста по-трудно да се преборим за "правото" си да раждаме "нормално", да кърмим "нормално" и да захраним децата си, когато и както ние решим.
Въпреки това ме радва факта, че като гледам сме се заформили групичка ентусиасти и дерзаем, за да си извоюваме тези права, "на пук на всичко" (все едни и същи хора засичам по темите с "алтернативен" подтекст  love001).
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия