Ели да почерпи АВГУСТовската дружинка, Ади става на 1 годинка!

Привет и от мен!

Мацките, да ви попитам кога трябва да се подадат документите за ясла и съответно за детска градина, че май е трябвало още като са се родили, но моя милост въобще не е в час и май ще имам проблеми  . Четох, четох, обаче нещо не загрявам, ако някой може да ме светне, ще бъда много, много благодарна  .
Калинчето е добре, по цял ден ходи нагоре надолу и се катери по всичко, което може. Днес се опита да се качи и върху холната масичка  , но й се опря  . Пада, става, челото й цялото е в синини, освен една каска да й купя  . И на нея в момента й избиват три предкътника, на единия са се показали две връхчета, другия се е надул яко, а горния има бяла точица, не ме питайте как успях да видя какво става в устата й  . В резултат на зъбките, или просто се променя вече детето но е станала раздразнителна, мятането и хвърлянето по пода го нямаме за нищо  , вече не знам какво да давам за закуска, а се улавям, че вече започва и да не ми пука много, че не иска да яде. Всичко, което обичаше до момента - попара, кус-кус, грис е отречено тотално, засега успявам да давам само бананова каша от топлите закуски, мъчи се сутрин нещо да яде, но най-много да изяде 1/4 филийка със сирене и шунка, или 1/2 мъфинче с кисело мляко, или 1 данонино и това е. Обяда го е намалила наполовина, а понякога и това даже не иска да яде, ако може би яла само месо и домати и краставици. Супа и манджа не иска да погледне. Направо се чудя какво да я правя, но явно ще пека кебапчета и пържоли  .
Дони, защо не го оставиш Дениско малко вкъщи да се отпусне и после пак да опитате? Не че знам какво се прави в подобна ситуация, но пък втора седмица да плаче, да не се стресира? Аз съм ревала 2 месеца нон стоп, като съм тръгнала на ясла, виж ме сега каква стресирана ходя  . Дано намериш решение, че много ми е мъчно, като прочета, че някой страда, представям си какво ти е на душата, но няма да се предаваш  . И на Щастлива мама желая успешна интеграция в яслата, дано всичко мине по вода  . Като чета с колко неща се занимават децата в яслата, направо се чудя, дали не му задържам развитието на детето, като го гледам у дома? Не ми идват на ума много песни, игри и забавления, вече ме мързи и на разходки да ходя, изобщо не е случила на майка Калина  . Онази вечер четох за яслите, повечето деца били научили всичко там, та в момента съм много объркана. Вие какво мислите по въпроса
Иначе завиждам благородно на Асето за морето и почивката, иначе след дехидратирания пич мислех да постна снимка на пиян руснак, че е по-вероятно да види там, но не можах да намеря подходящо изображение  . Важното е да си изкараш максимално добре и да си починеш и за нас, нали Асе?
Валени, големи хубавци ни показваш, чудни деца имаш, да са ти живи и здрави  . Много успех в работата и дано да ти носи удоволетворение.
Ани-д, следващия път почерпката с по-леки тортички, че ако знаеш колко кг съм  , от картинките ми се лепи  . Калата вече при вас ли е, кака се справяте един без друг?
Брит, видях снимките на Лотето, голяма фурия е станала, не се удържа, като ходя до Банкя непременно ще ти се обадя да ги срещнем двете мацки.
Такааа, извинявам се на всички, които пропускам, но в последно време извинението ми е, че съм по майчинство, това обяснява всичко ...  .
Сега да попитам, няма ли да се похвали някой с ново бебенце  , в последно време като видя малки бебенца и така се разнежвам, толкова са ми милички, и така ми се приисква пак да си имам едно мъниче  , даже влязох в темата на Августинки 2009 да си припомня какво е да си с малко бебе с колики. Вие на какво мнение сте  .
Ох, отивам да си лягам, пък ще видим утре на какъв акъл ще бъда  .
Лека и игрива нощ, и чакам баници  ...

Здравейте и от мен!

Едва сега успявам да седна на спокойствие, цял ден сме в движение с Алекс да тичаме по задачи. Така поне не му остава време за бели. Вече се качва по секцията, по стълбата на леглото на Марина, по дивана.. Ходи постоянно с посинено чело, а тук са много подозрителни лекарите. В началото като бяхме на консултация, той има някакво синьо петно на ръката по рождение, и докторът извика сестрата да „опишат„ синината. 

Алекс влачи цяла седмица сополи, а от днес започна и да покашля. Ще го видя как е утре, дано не се влоши. Иначе е весел, хапва от всичко каквото види. Не знам какви вкусови навици ще си изгради детето така.

Пускам малко снимки пт нашето село и околностите. Стели Мели, както и на другите приятно разглеждане.

http://aleksgeo.snimka.bg/family/germany.427425.0.big#


Бранимира, Алекс го къпя през вечер от самото начало, като 1-2 пъти в седмицата използвам душ гел и шампоан. След всяко акане, му мия дупето на чешмата, защото много се зачевява, а още ака по 2-3 пъти на ден.

Валени, много са сладки двамата. Понякога ми става жал за Алекс и за другите по-малки братчета и сестричета. Какво ли има да изтърпят от по-големите. 

Дони, дано Денис скоро да се успокои. Марина като тръгна на ясла плака близо 1 месец. Но аз говорих със сестрите и няколко пъти оставах да видя какво ставаше след като си тръгна. Тя спираше след 2-3 мин и се заиграваше с децата. Беше малко по - голяма на 1 г и 9 м.

Ковачева, искарено ви пожелавам второ бебче скоро!  Ние още не можем да се решим за трето. Понякога много силно ни се иска, после пък се разубеждаваме. Не знам. За сега сме оставили нещата така. Имам още 2 - 3 години да си помисля.

Здравейте отново!

Влизам да се похваля,че си имам мъж вече вкъщи
Нямаше го цял месец, но определено Боби не го е забравил. Много му се радва, което ме изненадва.Изглежда вече запомнят физиономии.Расте си детето,аз още го мисля за бебе

Валени,много са ти хубави дечицата (пу-пу)

Дони,бързо адаптиране на Денис.Като се знам и аз каква съм ,кой знай колко сълзи ще изрева.Но гледам да не го мисля от сега.

Ковачева, искам още деца задължително,но малко по натам във времето.Иначе и мен понякога ме хваща носталгията по бременността,по малкото бебче и всичко около него.Но всичко по реда си,след някоя и друга годинка дано се радвам на малка госпожица

Лека нощ от мен

Да, и мен много често ме хваща носталгия по бременността и по новороденото ми момче. Някак си мило ми става като се сетя. Миналата година по това време нямаше и 2ва месеца, а сега ходи, приказва, има зъбчета.. много бързо растат тези деца, а как ми се искам пак да си е малко бебче и да спи на корема ми Иска ми се още едно бебче, но разбира се след няколко годинки и по възможност щъркела да ми донесе принцеска

Хриси, и мен днес ме помързя да го изведа Мартин на разходка /и не само днес, случва ми се от време на време/, но това в ниакъв случей не значи, че сме лоши майки
Пинки, ха честит ти мъж! Утре ще очакваме баница
Дони, дано Денис бързо свикне и да не плаче милото детенце
Теди, как мина първият ден на Гого в яслата?

Имам питане за ФБ.. не мога да си вляза в акаунта, ето това ми изписва: "Невалиден Акаунт
Вашият акаунт временно не може да бъде използван поради работа по поддръжката на сайта. Би трябвало да бъде на Ваше разположение след няколко часа. Извиняваме се за неудобството!". Има ли и други в този проблем

Здравейте милички!

 Аз съм тотално смачкана...да, точно така се чувствам-татко почина Казват, че когато това се случи след тежко и продължително боледуване, близките били подготвени някакси....Bullshit ...Никога не можеш да прежалиш любим човек, никога! Не съм на себе си, болката от ден на ден ескалира все повече и място немога да си намеря..Постоянно чувам гласът му, виждам го, нося снимката му в телефона си, виждам му номера в него, виждам скайпа му, който никога повече няма да включи....Ад е, казвам ви, ад Да, знам, че трябва да съм силна, да, опитвам, длъжна съм-имам две деца, които се нуждаят от мен, но, по дяволите и аз имах нужда от баща...Почти физическа е болката....А сега имам и още един проблем: Али; Тя два дни почти нищо не спомена по повод тъжната вест(изключая факта, че е избухна в ридания, когато й казахме). Мълчи, мълчи....И мен ми светна "червената" лампа, че изживява нещата вътре в себе си и тази вечер я предизвиках(бях груба, признавам, не използвах най-удачните методи, но не съм на себе си) и тя съвсем ми разби сърцето, почти съжалих, че я накарах да говори...Как, пита ме тя, да приеме, че никога няма вече да види Дядо??? Как така??? Казах й, че с това и възрастните трудно се справят....Милата: по детски е била до последно убедена, че дядо ще оздравее, "защото е толкова млад още-я колко по-възрастни от него дядовци има по улиците и са си живи и здрави"; накарах я да поплаче на воля, да ми разказва спомени(а такива има много и все хубави-баща ми я вземаше всяко лято в началото на ваканцията и 3 месеца винаги прекарваше с тях на морето); разказва ми за техни общи преживявания, които чух за първи път; разказва ми и какви планове са правили сега, зе есента; не може да приеме, че сестра й няма да го помни; съкрушена е Как да я утеша, как да утеша съсипаната ми майка, като за себе си не виждам утеха?! Знам, знам, че времето лекува, че свикваш с болката от загубата и я приемаш за свой постоянен спътник, но как да живея дотогава? Не мога да ям, не спя, не мога да се концентрирам...Днес с мъка изведох на разходка Мари, просто се мобилизирах и излязохме и какво да ви кажа: пуснах я да ходи в градинката, както всеки ден, тя падна по дупе в един момент и аз я оставих сама да се изправи; видях, че срещу нея "лети" нек'в с колело, помислих си, че може да връхлети отгоре й, но все едно имах олово в краката и така и не реагирах, само наблюдавах като слабоумна. Оня без малко да падне отгоре й; слава богу-не я нарани, но какви ми ги наговори: че той щял да си счупи главата и майната му, но аз каква майка съм била....Ужас, това доста ме стресна Трябва да се стегна, ще се стегна, всички около мен все разправят, че силна съм била, но не им вярвам Загубих не просто баща, загубих част от миналото си, загубих част от себе си....Извинете ме, че използвах форума за отдушник, но ви чувствам близки и исках да споделя това, което ме убива....

Нелка, прегръщам те силно. Няма думи, които да облекчат болката ти и тази на семейството ти. Вярно е, че трябва да си силна най-малко заради Али и Мари, но знам също, че в такъв момент изобщо не е лесно да мислиш за него друго
Помня, когато преди няколко години дядо ми почина /по бащина линия/, ние със сестра ми бяхме любимите му внучки и ни много го обичахме. Тогава за пръв път видях баща ми да плаче, беше съсипан.
Трябва да си силна заради двете ти прекрасни дъщери.. силно гуш от мен

Нелка, това което не ни убива ни прави по-силни! За съжаление обаче, част от тебе никога няма да бъде същата! Ще мине време , но болката ще остане, вярно няма да е толкова силна, но остава за цял живот!
Наистина трябва да си силна заради децата си! Въпреки това ако имаш възможност повикай някой да ти помага за Мари за няколко дни, просто ти трябва време за да си адекватна и да можеш да бъдеш полезна на децата си! Все пак и ти си човек! Няма да ти казвам да бъдеш силна и т.н, защото е безмислено, сили ще ти трябват за да се пребориш с болката най-вече! Нели, много  

Бланш, моите съболезнования!
Предполагам колко ти е тежко,напълниха ми се очите със сълзи като прочетох поста ти
Прегръщам те силно

Нели, миличка, много съжалявам! 
Ще запаля днес една свещичка за баща ти. Разбирам как се чувстваш, ти и цялото ти семейство. Времето за жалост не лекува...
Аз все пак съм сигурна, че те не си отиват просто ей-така, че продължават да са с нас, само ние трябва да се научим да общуваме с тях по друг начин.

Добро утро!

За къпането - къпя Вики всяка вечер с косата, защото е вечно омазана с нещо. Можеш да разбереш менюто по косата и.

Хриска аз документите за ясла ги подадох още януари и какво от това - все още не сме класирани в нито едно детско заведение. А за частната ясла я записах 2 месеца по-рано.

Нелка още веднъж моите най-искрени съболезнования! Няма думи, които да те утешат в такъв един момент. Болката ще отшуми с времето, ще стане по-поносима, но липсата си остава. Вземи жена да ти помага за известно време и когато се почувстваш добре, всичко ще влезе в нормалния си ритъм. Силни прегръдки от мен!

Нелка надявам се да приемеш и моите най-искрени съболезнования за загубата ти. Безкрайно много съжалявам, за това което е сполетяло семейството ви. Време трябва, ти го знаеш, останалото....просто не знам какво да кажа. Опитай се да се държиш колкото и да ти е трудно и помогни на Али да преодолее шока - тя има нужда от теб в този момент. Прегръщам те мила и скърбя заедно с теб. Бог да прости баща ти 

Бланш, приеми моята виртуална прегръдка.  Дори не знам какво да ти напиша... Болката не изчезва, просто свикваш да живееш с нея. Много е трудно. Мама я няма вече година и половина, а аз още не мога да свикна със загубата. Много говори с Али, разказвайте си случки с дядо й, нека тя разказва на Мари за него. Марина още плаче за баба си, като се сети. Много я обичаше и много й липсва и на нея. Но трябва много тръпение и любов. За Марина беше много трудно да приеме мисълта, че един ден и мен няма да ме има. Май това я изплаши изключително много.  Ако имаш нужда да споделиш или просто да поплачеш, можеш да ми пишеш на лични. 

Бланш, моите съболезнования.
За съжаление и аз знам какво е да загубиш родител 
Много силни 

Мила Нели не мога и тук да не ти пиша-изключително ми е мъчно за теб и за цялото ти семейство,разплаках се от думите ти,но сигурно това е единсвения начин човек да изкара напражението от себе си-затова Нелка поплачи си,човешко е.Човешко е и реакциите в този момент да не са адекватни,наистина е добре някой да ти помага в този момент.Ккавото и да ти кажа,нищо не би могло да облекчи болката ти,освен,че в мислите си съм до теб.Наистина само времето ще ти помогне да се справиш и да стъпиш отново на краката си-заради децата най-вече!Аз ти писах и във ФБ-не ни оства друго освен да се надяваме,че любимите ни хора отиват на едно по-добро място и когато му дойде времето пак ще бъдем заедно с тях!!!!