Извинявам се, ако съм ви разстроила, ако съм помрачила настроението ви и съм ви насочила към тъжни мисли-не съм го желала въобще
. Но ви познавам достатъчно дълго, за да съм наясно, че мога в този труден момент да получа подкрепа тук. Постът на всяка една от вас ме стопли-благодаря ви
. С помощта на двете ми прекрасни деца, със съпруга ми, който за пореден път доказа и показа, че моето семейство е и истински негово, с помощта на приятелите ми и вас, ще успея да се съвзема и да продължа....Защото нямам друг избор и няма друг начин-това е онази Другата страна на живота, която се преструваме, че я няма, но тя съществува или си мислим, че е далеч във времето, но уви...И тази мрачна страна на живота също чака да бъде приета и изживяна...Остават хубавите спомени, остава усещането за пълноценни и изживяни с много обич отношения, остава надеждата, че има живот и след смъртта; остава разбира се и болката и празнотата...и това, че вече нищо няма да е същото. Ще имам хубави моменти, пак ще бъда щастлива, но по друг начин и винаги примесено с тъга и ярост срещу преждевременната загуба. И за пореден път осъзнах как всичко в този наш крехък живот става с хора; много по-лесно е да преодолееш загуба, когато има приятелски протегнати към теб ръце; носи ти мъничка утеха и безкрайно многото приятели, които си засвидетелствали последна почит към скъпия човек; видях на погребението приятелите на татко-видях за пръв път толкова много зрели мъже как ридаят като малки изгубени деца...Всичко това ми донесе утеха и мъничко покой в душата-че са познавали и обичали, и ценели татко...Още веднъж-благодаря ви, че посветихте щедро от мислите си за мен, за татко и пак-съжалявам, че изместих хубавото настроение в темата...Благодаря, че ви има и сте тук

С теб сме винаги 


.Или ме лъжат или му се е отворил апетит.Госпожите казват че поплаквал,но спирал,те го слагали да поспи малко и така.

Направо се чудя какво да обличам
Иначе други драми нямаме. Вечер е кисел, но и нас зъби ни мъчат - сутринта един е пробил гледам, та така при нас. Завиждам сега на Асето
сигурно й е топличко и ваканционно 
днес и аз това трябва да свърша, че в Сф е 3 градуса
Шапка, шал и ръкавички също нямаме, а тези от миналата зима не ни стават. Няма да си простя ако заради собствената ми немърливост настине детето. Сутринта замина с кожено яке с каракул отвътре, и една шапка на брат му.
Дано не му е студено.
и съжалява, че нямало да може да ми носи обувките един ден(към които, като всяко момиче изпитва голяма слабост), защото очевидно ще има по-голям крак от моя
.
Два пъти "изгубила" детето в апартамента: единия я открила в банята да бърка в кофата, с която мия пода, а другия-под масата в хола. Но пък иначе, намерила време и да си избере книжка от библиотеката и да седне да почете, че явно скука я е било налегнало