Ивко всяка сутрин като отива на детска градина е един тъжен, не е онова весело момченце дето припкаше в двора на яслата и влизаше с песен на уста. Отначало си мислех, че може да е от това, че са му измислили ново име в градината и затова да не се чувства комфортно, но днес медицинската сестра дори се обърна към него с Ивчо, та значи бързо се е разнесла мълвата, че не е Ванко и се надявам скоро да свикнат така да се обръщат към него. Но вечер като го взема е весел. Не мога да разбера защо сутрин му е тъжно. Днес като го оставих им пееха песнички преди закуска и ми се видя доста ведро и организирано в стаята. Не цареше хаус. Имат много хубав двор и преди обяд и след обяд излизат в това хубаво време. Вчера ми пя една песничка за пръстите, която не съм я чувала. Пели са я в градината. И аз демонстрирах колко съм възхитена от нея и какви интересни неща ги учат там, за да му възбудя интереса. А той беше толкова щастлив, че ме зарадва и поиска да ми я изпее поне още 10 пъти.
Не смея да слагам емот икони , че понякога като сложа и ми се изтрива целия текст. Случвало ли ви се е такова нещо?






, не достигали не само шкафчета, ами и легла...
Директорката, която е МНОГО мой човек ме посъветва да се поуспокоят нещата и ще ни свирне кога да го пуснем. Ай да видим.
И да съм "свиквала с идеята". То хубаво, ама като имам една капризла с никнещи зъбки и отслабен имунитет покрай тях, как може да се "примириш" с тоЗ закон градински, идея нямам. 
днес!
?