на леля пак кръстника дал име. В тази връзка аз като бременеех баба ме пита "Вие кръстник нямате (брак нямахме с БНД) кой ще ви даде име на децата", при което я шокирах че имена ще им изберем ние като техни родители. Около година не може да се примири с факта че поне до кандидат свекъра не сме се допитали. И то добре, след като взехме първата му буква за едната той се изцепи че не искал на него да е кръстена. Та угодия май няма

на леля пак кръстника дал име. В тази връзка аз като бременеех баба ме пита "Вие кръстник нямате (брак нямахме с БНД) кой ще ви даде име на децата", при което я шокирах че имена ще им изберем ние като техни родители. Около година не може да се примири с факта че поне до кандидат свекъра не сме се допитали. И то добре, след като взехме първата му буква за едната той се изцепи че не искал на него да е кръстена. Та угодия май няма
Баба ми и дядо ми (свекърите) стриктно си спазваха тези порядки. Бяха от дълбока и дива Странджа. Горката ми майчица, костваха й здрави нерви да ги търпи. Когато с мъжа ми тръгнахме да се женим, баща ми (традиционалист като родителите си) ме попита дали няма да поканим за кум на нашата сватба някое от децата на моя кръстник - такава била традицията
. Само му се изсмях и казах, че не живея в средновековието. 
Препоръчани теми