10 евъргрийна, free edition, от свекъра (свекървата) - 3

И на майка ми абитуриентската рокля е разкош, но е донесена от Франция. Но това не значи, че ще тръгна и да и нося дрехите. Снимката на К.А.G. е готина, но не виждам никой сегашен абитуриент да се облече така. То дори и по мое време нямаше да е модерно. Бебешки дрешки от едно бебе от едно поколение стават, но от лели, чичовци и бащи за мен е неприемливо. И моята свекърва понякога обличаше децата с безумно стари дрехи, но вече пораснаха и дори те не ги искат. А не е като да нямаме нови дрехи. Обаче за нея плетените елечета и терлици са връх на детската мода.

Свекърва ми се обадила на сина си да ѝ купи мокри кърпички и да занесе, когато си ходим.
Та питал я той, за какво ѝ са, а тя отговорила, да си слага на очите.
Сигурно си мисли, че може да ги ползва за компрес ли нещо?
Тя е доста възрастна, над 80 г. и чула недочула, ще се лекува и с тях.

Аз съм на 60 +, но не съм изостанала в мисленето и вкусовете си. Разбира се, че дрехи от друго поколение не бих носила, още по-малко пък давала на децата и внуците ми. Аз и сега не взимам дреха от  приятелка или роднина. От Втора употреба съм купувала всичко на всичко 4 пъти и то стока с етикет-неносена. Признавам си, че ме е гнус, а и миризмата в тези магазини  ме отблъсква.
Това  пазене на нещо вече негодно "Да не потрябва" аз също не съм привърженик. Замотавам в казана или давам на роми. Скоро дадохме  салонен бюфет с огледална витрина, ъглово легло, работеща комбинирана готварска печка, които отдавна бях свалила в избата и само ми пречеха. Ама за тези хора са нужни и направо лукс. Приготвила съм юргани, отдеала, почти неупотребявани. Имах близо 20 отдеяла. Един живот не стига да се употребят. Затова раздавам на хора, които ще им се радват.
А  ретро снимките  от нашата младост показах с умиление и да добиете някаква представа за нас. Бяхме млади, хубави, модерни за времето си. Та ние сме рок  и блус поколението! Едно от най-модерните поколения, направили света различен. Бита ни също не беше толкова грозен. Вярно е, че мебелите бяха по-еднообразни, домашният текстил и дрехите също, но пък ние бяхме ръкоделки и сами си правехме красиви неща. Като се каже СОЦ, някак си звучи като нещо грозно. Ами не беше така. По времето на майка ми и на баба ми преди 70 -80 г.   е било голяма беднотия, но при нашето поколение не беше така.

Вася, може да ги иска за друга цел / например за интимен тоалет/, а да я е било срам да каже на сина си за какво й е.
 Скоро казах на сина ми да ми купи от Гърция оригинален зехтин. Той ме пита защо ми е като в магазините има зехтин, а аз  му казах, че е  за салати. Всъщност ми трябва за козметични маски за лицето и косата и затова държа да не е нискокачествен  фалшификат . Ама къде да почна да му обяснявам.

Та така за  старото и новото. Спирам, за да не измествам темата. И моята 83 -годишна свекърва казва по някой и друг бисер, ама иначе жената си е много добра. Например "Това не е хубаво, аз го не искам, той Х / девер ми/ ще го изяде та да не стане зян". Друг път й остане от яденето в чинията, тя я бутне към племенницата ми и й рече да го дояде.  Та за този й навик й се прави забележка. Пък тя " Е, та що? Аз съм яла от другия край на чинията!" Или пък етърва ми иска да хвърли нещо нейно, но негодно, пък тя "А, недей! Аз съм си го купила от еди къде си. Нека си седи-не ще ни хляб, ни вода."

За тези, които се интересуват. Може да ви замирише на родния дом:

Всички снимки са взети от Интернет.

Последната снимка ме пренесе в хола на баба 

И ти става много мило, нали?

Много! А витрините бяха пълни с красиви кристални чаши.

Къде са чашите сега  и въобще мебелите от  хола на баба ти?

Чашите в кашони и в мазето. Хола майка и татко го модернизираха 
И въпреки всичко пак не ми дадоха чашите като отидох да живея с моя човек!

Може би не си ги поискала, а те не се сещат. След като са в мазето, едва ли ще ги ползват.

Поисках ги. Точно това е странното аз си поисках чаши на повече от 40 години ама не ми ги дадоха. Може би баба ми още чака визита от английската кралица 

Свекърва ми има един такъв уникален сервиз за чай и за кафе.Даде ми го като се преместихме в къщата.Ей богу що миялни отнесе,не е мръднал.Ръчно рисуван,донесен от СССР.Не може да се намаже на нищо ново закупено.Със захарница,кана за сметана,и съд за сладки.Вилиците и лъжиците и те са ми от  едновремешните.Хубави са.Докопах и един резбован бюфет,който реставрираме и е във всекидневната.Сегашните мебели и техника са еднодневки.

Белла дона, кристалът никога няма да загуби стойността си. Все някога ще бъдат твои. Но пък и сега мажеш да ги помолиш по-настоятелно. Коя майка и баба биха отказали?!
Рибозом, много харесвам старинни мебели. Има такива, които са истински разкош!
Например  Сигурно и твоят е подобен.
Сега само троянските  донякъде приличат на тези аристократични мебели.

Антика, как да ти ги дадат! Кой знае с какви връзки са купени!
Има за какво да се надяваш поне, пък и си заслужават чакането!

Точно такъв шкаф имаше в офиса на бившият ми мъж. Разликата е, че в страничните колонки на горната част имаше втъкани в дърворезбата седефни орнаменти.Самата сграда беше в така наречената Гръцка махала на Варна и си носеше историята и годните с чест Стоях и го гледах с часове и всеки път ми се виждаше още по съвършен. Адски тежък и масивен и би намерил страхотно място в някоя красива къща, но не и в съвременна кутийка.

С такива "стари " неща  с удоволствие ще си подредя къщата. Само дето няма кой да ми ги даде или пък да си купя, защото цените не са по учителската ми  пенсия.

Ето такъв  скоро подарих на едно ромско семейство. Писах в предишен пост. Беше в избата, а помещението ще ми трябва за други цели. Купихме го на старо преди 30 г., ползвах го няколко години и после си купихме по-модерни. Този е обикновен, а не антика, заслужаваща да се задържи.

Край! Спирам! Давайте свекървенските изцепки да чета, та да не ги допускам.