10 евъргрийна, free edition, от свекъра (свекървата) - 3

Щом ТИ така правиш/мислиш/казваш, значи това е единствения правилен начин. Как още няма религия на твое име? 

Пагане,няма нужда да се обясняваш на сульо и пульо какво си имала предвид. 
П.п.Шерифка-а твоите родители?

Моите родители,какво?Питаш къде са в картинката ли?

Съжалявам. Моите съболезнования. 

Дайте да се разберем, че не всички, които сме на мнение, че детето не е постъпило правилно, сме го окачествили като невъзпитано. И децата могат да грешат, колкото и невероятно да е.    Но затова сме ние, родителите, за да им показваме грешките и да обясняваме кое е правилно и кое - не.

+1 Много съм съгласна.Ние като уж големи и възпитани хора,вярвам често допускаме грешки.

Merida 

Аз ... имам много лош спомен от едната ми баба (и тя свекърва; никога нищо лошо не ми е говорено за нея - до ден днешен се разбира с майка ми и баща ми)... Минаха почти 30 години от случката ... Знам, че е била на моите години сега (+7-8) ... Знам, че й е било трудно, че е гледала братовчедка ми от бебе, защото майка й я изостави, че работеше в тежко производство на 3 смени ... Но ... Оправдавам и разбирам постъпката й, но това не означава, че в моето детско съзнание не се е загнездила обидата и не я помня ... и колкото и да ми е гадно, когато се сетя за баба ми - не излизат хубавите неща, а обидата от онази случка. Нищо особено не е, но явно за детското ми съзнания е било нещо огромно ...
Та, разбирам я Шерифка - иска детето й да има хубави и мило спомени, но когато липсва другата страна ...
Случката:

Аз не разбрах случката.....?
Обидила си се, че е поискала рестото ли? Или, че го е направила пред приятелката ти?....Честно, не разбрах къде е проблема

Аз искам децата ми да имат нормални спомени с бабаби те си. Как си играят, как се смеят, как бабите разказват приказки. А не кой какво купил, колко дал, искал ли си е рестото. Защо всичко трябва да се преценява от материалната страна, наистина не разбирам?

mpetkova, и аз не знам ... може би, че си е поискала рестото; може би, че го е направила пред приятелка, може би съм ревнувала, че винаги е с братовчедка ми пък на мен не може лично да купи сладолед, а ме кара аз да ида да си купя ... Може да е съвкупност от всички тези неща ... Наистина не знам ... Рационално не мога да си го обясня. Не мога да намеря проблема, но ... Винаги ми изниква онова гадно чувство, което съм почувствала тогава.
Разказах го, защото си мисля, че има много такива дребни за нас неща. Неща, на който не бихме обърнали внимание. Но са "важни" по някакви причини за децата и остават в съзнанията им ... Сигурна съм, че всеки има спомен от нещо неприятно за него в много ранна възраст и, ако го изкаже сега на глас ... "нещото" ще звучи ... смешно, да кажем ..., но не е такова за него ...

Pаgane, и аз тогава не мисля, че съм преценявала от материална страна ... Но ето ви две "важни" за момента неща за две госпожици втори клас. Замествах един ден колежка - едната госпожица плаче, ама залисвайки се ... Защо? - защото мама й подстригала накриво бретона и не може да си свали шапката, а в училище не дават с шапки да се стои в час ... Ей, в чудо се видях докато я успокоих ... Не бях виждала до тогава дете в истерия ... А бретона - к'во пък толкоЗ ... Ако не беше казала, надали някой щеше да забележи изобщо, че е подстригван ... И същия ден за капак, както ми е поръчала колежката, в края на деня събирам бележниците на децата, за да й ги предам. Друга госпожица изпада в същата истерия, защото е взела бележника на кака си от бюрото вкъщи и няма да може да го предаде ... Уф ... добре, че беше края на дена ... И все си виках - к'во толкова ... бретона ще порасне ... бележника ще се предаде утре ... нищо не е станало ... Ама за децата това бяха огромни проблеми ...

Е в случая въпросната баба и внимание не е обръщала на детето. А то имам чувството че и на играчка от 2лв би се зарадвало. Имам чувството, че някои потребителки още от градинска възраст са разсъждавали като възрастни и не са падали на нивото на всякакви там невъзпитани хора. Според мен детето е реагирало нормално за възраста си.

Аз не се хващам, може би, защото свекърва, която буквално и преносно не дава пет пари за внуците си, не е чудо невиждано - има много такива. Но деветгодишно, което си иска сто лева определено ми е нещо ново. Не ми се щеше да го казвам, защото потребителката го сподели в личното си огорчение и не и трябва още отгоре, но, Адел - в случая не е до озлобяване, наистина прави впечатление. Дори когато обиденото дете изразява болката си точно с тези думи, от обида обикновено демонстративно не би ги взело. Поне според мен. Майка му също не намира нищо лошо в изпросването и задържането на парите. ОК, хората сме много различни в разбиранията си. Ама чак пък да сме злобни... Следващият етап е някой да напише, че завиждаме, защото не сме взели ние стоте лева.


Тонка го е написала по-добре от мен.

Ако това, че разочарованото дете си е поискало подарък, а не зарзават, е проява на лошо възпитание, какво тогава е окачествяването с какви ли не думи на постъпката на наранено от хронична липса на внимание дете на 9 години, което дали също така може да си представи стойността на въпросните 100 лв.? Моят е на 7 почти, и сега се опитва да си онагледи стойността на нещата и все пита кое колко струва... Колкото по-ценни са в неговото съзнание, толкова повече нули получават. Доведената ми дъщеря също на 9 хич не се ориентираше особено, искаше нещо, хем го вижда колко струва е, и чак като й кажеш, че е скъпо, се отказваше и кимаше разбиращо.

Аз одобрявам   Смешното винаги е по-смешно на едната страна (бабата предполагам хич не се е смяла).

... Следващият етап е някой да напише, че завиждаме, защото не сме взели ние стоте лева.
[/quote]

Честно ли? Ако бабата беше извадила 2 лв. и ги беше дала на детето, едва ли толкова коментари щяха да бъдат изписани... 
Всъщност, като се замисля- ако бабата имаше 2 лв. (за хляб) и не прокламираше колко много печели, категорично не бих приела постъпката на детето (предполагам и майка му)... Но така изложена случката ми е комична и ми харесва как детето е реагирало (а това дали в последствие ще върна парите на притежателката им- мисля, от гордост бих го направила)

айде да пренасочим за малко огъня от бабите-свекърви към ... брат-свекърва 

ама това защо тук... я сега да направите това така...
последното беше да съм сложела сурови слънчогледови семки в тестото.
това когато по спешност правих содената питка, защото дойде без да се обади и нямахме хляб. директно попитах носи ли семена, ако не носи ще яде каквото аз направя.

замислям да му подаря розови гащи при  първия удобен повод и да се обоснова с това, че е като свекърва.

 нека атаката започне сега