Имат ли живот връзките от разстояние???

А ти драги вече ми се струва,че зачеса пуканките много яко днес.
[/quote]
В никакъв случай,моите уважения-просто се включвам,за да пояснявам там,където ме попитат и не съм имал никакви намерения за пуканки и тем подобни ,незнам кое те кара да го мислиш-съжалявам за което

 
На Ветрохода май не му трябва висока производителност, нито, като гледам, ще и шие рокля или ще й прави още едно дете....

Апропо, описал си ги като робини, а те би трябвало да не са! Не те е срам, Волфио

Аз продължавам да любопиствам от къде е девойката

Тя си е в Б-я,но аз съм далечко

Остава Ветроходът да е филибелиец / или филибиец/.

Всъщност това от толкова голямо значение ли е от къде сме ,естеството на темата беше ,че сме далече и има ли смисъл всичко

Трудна работа е да се поддържат такива връзки.

Няма смисъл. Казахме го вече.

Фащай си дърмите и беж при булчето или свиквай с черните очила.

Пина, абсолютно съм съгласна с написаното от теб!
6 години бяхме разделени с мъжа ми ( оженихме се след първата година, в която той замина за САЩ), като той се прибираше веднъж годишно.
 Не го препоръчвам....просто е смазващо, но не е невъзможно! Дори не искам да си спомням през какво сме минали и какво ни е било, но за мен в крайна сметка, въпреки всички преживени неща,  си давам сметка, че си е струвало. Преди 2 месеца направихме 10 години брак , заедно сме от 12 години.

Щом си несигурен,може и вече да няма смисъл в цялата история..
С най-голямата си любов бях в такова положение,далече един от друг,години наред това не успя да ни раздели-напротив,провокираше огън и страст  ,тъкмо се събрахме най-после  и за кратко решихме,че няма да се получи 

има. Ако не се интересуваш много-много кой какво мисли.

[/quote]
Всъщност това от толкова голямо значение ли е от къде сме ,естеството на темата беше ,че сме далече и има ли смисъл всичко
[/quote]
Щом си опрял до въпроса дали има смисъл,значи вече няма. Аз никога във връзката си до ден днешен не съм си задавала този въпрос. За миг не съм се съмнявала в чувствата си и винаги съм имала доверие на половинката ми.В момента дъщеря ми ходи с един французин от една година . Повечето време са разделени а от 3 месеца живеят заедно / дойде на едно дъъълго гости /. В момента в който ми сподели , че не знае дали ще могат да издържат още една година ,докато тя  завърши тук,а той си замине . И особено като каза че, не вижда смисъл , ми стана ясно на къде отиват нещата.Просто явно са се изчерпали и разстоянието ще реши връзката.

Две години поддържах връзка от разстояние. Виждахме се първата година само уикендите и по празниците, когато се събират почивни дни. Втората година пак се виждахме уикендите, но прекарвахме доста често и по цяла седмица заедно /аз живеех в Пловдив, той в София и си ходехме взаимно на гости по седмица време/.  Беше си мъчение обаче разделянето след това. Колко сме се срещали по разни гари, някакви схеми, кой-кога да тръгне и къде да се срещнем... /После дълго време сънувах един и същ гаден кошмар - че се търсим из някакви влакове, но не можем да се намерим / Отврат.
Въпреки това на края на втората година и двамата без да си кажем и дума, знаехме, че трябва да се съберем в един град или да се разделим. Че сме достигнали лимита на 'връзка от разстояние'.  Избрахме първото и вече 3 години живеем заедно щастливи. Така че - за мен си заслужаваше!

Най-големият проблем с връзките от разстояние е фактът, че понякога, когато имаш най-голяма нужда от човека - да речем след тежък ден - него го няма и единствено по телефона или по чата  можеш да му кажеш какво ти тежи. А това не е достатъчно - понякога имаш нужда просто да се гушнеш в някой и да си помълчите, да изпушите по цигара заедно или да заспите заедно след като сте си говорили с часове. Когато любимият/любимата не е до теб в тежки моменти, е много гадно. Много мои приятелки точно поради тази причина си хванаха и друго гадже успоредно - доводът беше, че сърцето си иска своето НА МОМЕНТА, тялото също Аз лично настрани не съм залитала, но пък особено втората година ми беше много трудно. Бяхме си взели едни карти на Мтел, които тогава бяха на промоция - след 21 ч. говориш безплатно с всички от мрежата на Мтел, та това спасяваше донякъде положението /разговори всяка вечер по 4-5 часа/, както и няколкото му изненадващи появявания на вратата на квартирата ми, без да го очаквам, като по интуиция - в някои от най-тежките ми мигове. Виждахме се често - това закрепяше връзката ни. На мнение съм, че при виждания 1 път месечно или по-малко, една такава връзка не може да просъществува дълго. Поне не без някои от двамата или и двамата да си мушка нещо настрани.

А за смисъла, всеки решава за себе си. Не са малко и разочарованията, когато след 2-3 години връзка от разстояние, накрая се събирате заедно и разбираш, че не познаваш изобщо човека до теб, а това, което тепърва опознаваш, изобщо не те кефи. И резултатът е 2-3 загубени години, през които е можело да се гради стойностна връзка с някой, който е близо до теб и имаш възможността да прецениш какво ти дава и какво не за отрицателно време.

Veni_vidi, а ти колко години си живяла разделена с твоята половинка?  
Просто ми е интересно, защото е противоестествено човек да няма съмнения. Естествено, че човек може да си задава всички теи въпроси, да плаче, когато му е трудно, да само/обвинява, минава се през всякакви фази. Крайният резултат не зависи от това.

Ние така си питаме, клюкарките.
Като ти преместят темата в ДИС, няма да питат, а ще дават съвети.