Ще говоря от личен опит. Аз и бившото ми гадже много се обичахме, но поговорката" Очи които не се виждат се забравят" не подмина и нас. Та по конкретната тема- Изкарахме 1 година виртуална любов, но в крайна сметка се разделихме. От тогава съм на мнение че няма ли близък телесен, физически,( както искаш го наречи) контакт, то отношенията рано или късно се размиват във времето, пространството и разстоянието. Ако си в такава ситуация това е загубена кауза. Сега имам страхотен човек до себе си а вече имаме и бебе. А господин" Емигранта" дори вече не си го спомням. Не си губи времето да живееш с призраци. Живота е това което се случва Тук и Сега.
Защо ти е толкова важно( извинявай за въпроса) да изкараш още 2г в агония? Защото в моя случай направо си беше агония... 
Виждаха се по 2 пъти в годината, освен по скайп. Той й предложи брак в Хонг Конг с пръстен купен от Германия, подписаха го в Германия, а сватбата беше в България. В момента живеят в Дания, а детето им е на 10 месеца вече. 
